Радвам се .. Ето и следващата:

21.01.2011
- по-бързо, по-бързо! - казваше Роси, приятелката която пазеше повечето ми тайни и не издаваше. Имаше къса коса, до раменете, кестенява, кафеви очи. Беше висока почти колкото мен и беше слаба.
- Добре де.. - отивахме в читалището, където имахме репитиция. Днес ни бяха пуснали по-рано нас двете защото имахме представление по повод Бабин ден. След около 20 минути вече бяхме стигнали, обличахме се и оправяхме косите си. Облякохме бяли бодита с цветни сърчица по тях и сини къси полички. Отидохме в залата, където и щеше да е тържеството. Изтанцувахме един път танца, просто репетирахме. Всички го направиха без грешка. Върнахме се в съблекалнята и чакахме реда си. Бяхме 10-ти подред и имаше да чакаме много. Програмата минаваше бавно, бавно.
- Хайде, момичета. Ваш ред е!! - съобщи господина, тоест треньора ни.
Всички се наредихме в две колони и излязохме. Песента започна, както и ние.. изпълнявахме танца си. Забелязах го че го няма, беше казал че ще дойде. Една сълза се стече по лицето ми, но все пак продължавах да се усмихвам.. Направих тук-там няколко грешки, но не обърнах внимание.. Него го нямаше..
- Справихте се чудесно! - поздрави ни г-дин Цонков и се върнахме в съблекалнята. Облякохме се и излязохме. Отидохме в най-близкото кафене - аз, Роси и още две приятелки. Поръчахме и зачакахме, като през това време си говорехме. Поръчката ни дойде след около 5 минути, след като бяхме готови си тръгнахме. Вървяхме бавно по пътя, вече нямаше сняг и не беше много студено. Роси така случайно ни заяви, че ще се прибира. Малко не бяхме съгласни, но .. и ние не искахме да се прибираме. Останахме трите - аз, Рени и Йоана.
- Диме, я виж .. - каза Рени сочейки ми момче с черно яке и черни дънки ..
- Оу, Кристиян.. - но не обърнах внимание .. Нарочно. Но сърцето ми подскачаше, биеше като лудо.. Изведнъж цялата почервенях .. След половин час всички се прибрахме по домовете си.. Така мина и поредният ден в който нямах особенно голям контакт с него. Но следващите няколко дни ..

Хора, със същото момче .. Във 1:30 имаме среща, но майка ми ми забрани да излизам .. Какво да направя?! ..

Гласувам за Ivsity.

Малко не съм съгласна с правилата, защо да нямат право и участниците да гласуват, стига да не гласуват за себе си ..

Честно, писна ми от такива като тебе .. 

И в другата история писах, понеже и двете не са коментирани така че - да продължавам ли и тази ? ;д

Приятелка, редовно си носи игла в училище и всеки свободен час се "драска" .. повтаряйки една и съща черта - става рана. Явно е зле психически .. ;/
Аз лично съм била доста депресирана, ама никога не съм си посягала по този начин ..

Харесва ми. 

Ето продължение: ..

Целуна ме, аз отвърнах, макар че имах чуства към Стефан..
- Не, Джейк.. Джейкъб .. - спрях го аз .. и се отдръпнах ..
- Съжелявам но .. - бях прекъсната от него, сложи пръст на устните ми .. Минута мълчание и продължихме все едно нищо не се беше случвало .. След няколко часа аз и Джейк излязохме, явно вечесе чустваше по - добре.. Преди да изляза просто вързах косата си на опашка и сложих бяла лента за коса, която повдигаше бритона ми .. Бяхме в парка, разхождахме се и чакахме Пати и Стефан. Беше 13:40 би трябвало скоро да минат от тук. Аз и Джейкъб седнахме на една пейка..:
- Джен, родителите ти не се ли притесняват за теб? .. - попита той ..
- Не знам. - отговорих кратко ..
- Добре.. А мислила ли си някога да .. - щеше да ме пита нещо, като беше прекъснат от.. Катя:
- Здравейте, приятели. - всъщност, Катя е гаджето на Стефан, сладурана.. но.. Все тая. Имаше черна, къса, малко над раменете коса, кафяви очи ии нормално тяло .. Не беше много висока.
- Здрасти.. - казах аз с безразличие ..
- Здравей, Кат. - поздрави я Джейк и направи усмивка.. В същият момент мина Стефан, с Патрисия. Говореха си, Стефан я гледаше толкова .. странно. Тя него също. Не ни видяха, подминаха ни. Аз хванах Джейкъб за ръка и тръгнахме след тях, а Катя "полетя" след нас .. Появих се зад Стефан и го гушнах, той отвърна.. Но беше обикновенна прегръдкаа - бяхме просто приятели .. Катя изгледа на кръв, но не каза нищо. Хвана го за ръка и тръгнаха на някъде ..
- Е, Пати .. Сега отиваме в нас.. Взимаш си един душ, цял ден ние тримата ще лудуваме .. - говорех аз, като бях прекъсната ..
- А Стефан? - попита приятелката ми ..
- Остави го, зает е да "лети" с любовта на живота си .. - казах аз и двете се изсмяхме в глас, а Джейк гледаше толкова влюбено горкия ..
- Джейк .. Патии .. - казах аз и ги хванах за ръце.. Тръгнахме към вкъщи, приличахме на малки деца.
След няколко минути стигнахме нашият апартамент, влязохме в хола и започнахме да гледаме филм.
- Убийствен пъзел 4 ! - изкрещя радостно Джейк, а аз изгледах тъпо .. Пуснах щорите и вътре стана адски тъмно, само телевизора осветяваше стаята. Пищяхме, но и между временно се смеехме. Беше забавно .. Изведнъж някой отвори вратата и започна да идва бавно към нас .. Започнах да треперя и се сгуших в Джейкъб.. Усещах как вървеше точно към мен.
- Страхливци! - измрънка Стефан и светна лампата ..
- Идиот! - отвърнах аз и се усмихнах нагло ..
- Кой ще наричаш идиот, а? - каза той като дойде на дивана при мен и започна да ме гъделичка, Пати и Джейк станаха и отидоха в кухнята.
- Не, стига. Добре, няма повече.. - казвах аз, като се надявах все пак да не спре.. Но спря.
- Добре. - каза той и седна до мен.
- Хора, искате ли довечера, ние петимата със.. Дейвид. - Дейв беше онова момче, приятелят на Джейк и Стефан. Още в началото, но не се сблихихме кой знае колко.
- Аз съм за. - каза Джейк, след което се съгласиха Пати и Стефан. Вече беше 16:30 аз и Пати отидохме в стаята си за да се облечем ..
Бяхме се съблякли, останахме по бельо и търсехме дрехи с които да излезе, когато Джейк влезе в стаята.. :
- Момичета .. Уоуу .. Ъъ .. Аз отивам в къщи за да се оправя.
- Изчезвай ! - извиках се аз, момчето затвори вратата, а след него се чу момчешки смях. След 10 минути се потропа на вратата..
- Какво има Стефан?!
- Няма да ви чакам цял ден, обличайте се вече! - отговори ми той .. след малко си избрах една бяла къса пола, розов потник и бяло елече. Всъщност полата и елечето бяха комплект. Елечето беше късо, с дълги ръкави. Облякох се. След малко се облече и Пати, тя си избра сиви дънки по нея и жълто потниче. Изправих косата си, топирах я в корените и на места я накъдрих. Сложих светло розов гланц, спирала и черен молив. Патрисия накъдри цялата си коса, сложи си по-тъмен розов гланц, светло - сиви сенки и спирала. След 30 минути бяхме готови. Преди да излезем аз си обух бели летни ботуши, а Пати жълти кецове. 5:20 вече бяхме у Стефан. Той и Дейв са братовчеди, бащите им са братя. Тоест, живеят в една къща. Патрисия отиде при Дейвив за да му каже и да го изчака, а аз останах при Стефан. Гледах го как се облича, той не ми каза нищо. Докато сваляше тениската си - просто умирах! Облече си скъсани дънки, бяла тениска и бели маратонки. Направи си косата на бодлички и седна до мен на леглото му. Зачакахме Дейв и Пати. След малко се появиха и те. Дейв също беше с коса на бодлички и зализан бритон, тя - косата му - беше руса, имаше зелени очи. Тръгнахме към къщата на Джейк - беше ни съсед. 6:10 и той беше готов - черни джинси, сива тениска, черни маратонки. До 7 часа се разхождахме на центъра, беше толкова приятно.. Всички бяхме радостни, но моето щастие след малко се помрачи, пред погледа ми се появи - Катя. Беше със своята компания, просто .. Но тя подмина Стефан като пътен знак и той нея. Никой не го попита какво има, просто продължихме. След минути стигнахме и най-популярната дискотека в града!
- Добре, да влизаме. - каза Пати и влязохме, платихме си входа. Нищо че не бяхме пълнолетни.. Пазачите се имаха с родителите на Стефан и влязохме..

ЕДИТ: Радвай се! .. :dd ..

Никакъв разговор .. ;/

Ама, продължавайте ..

Супер.. 150 са малко ..  И мерси..