Гугъл си казва думата..
Он:Ако разбираш английски и се затрудняваш с някои думички само думичките си преведи в гугъл.

Не е този. Беше на остров в смисъл земята, която притежаваш е на остров и на острова има още няколко играча. И ти трябваше да си построиш защитна стена кметство хамбар и такива неща.

Ами можеш просто преди да излезеш да отидеш до нея и да я попиташ " Мамо може ли да ми дадеш някакви пари да си купя нещо" примерно... или просто седни с нея и и кажи, че всички на твоята възраст от класа ти получават джобни и би желала и ти да получаваш.

Ето я следващата част. Съжалявам, че не я пуснах по-рано, но не можах да вляза в сайта. Дано ви хареса.

XVIII  част

На масата седяха Бил и Лиса. Преди няколко години с нея бяхме добри приятелки, но тя ми открадна гаджето. Казвам го буквално. И от тогава с нея не си говорим. Тя се премести в друг град и така изгубихме връзка. Нямах си на представа, защо тя беше заедно с Бил. Поех си дълбоко дъх и седнах на тяхната маса.
-Хей, какво става Бил? Как си? –опитах се да звуча спокойно, защото исках да изкрещя  „Какво правиш тук, кучко?”, но успях да се овладея.
-Добре съм, а ти как си? Помниш Лиса нали? Момичето, което се премести преди втория срок. –усмихна се широко с неговите идеално бели зъби. Понякога му завиждах за тях.
-Че можеш ли да я забравиш. Крадливата кучка. Разбира се, че я помня.-Окей това не звучеше много в мой стил. По-скоро бях тихо и спокойно момиче, но просто тя ме изкарва извън нерви.
Лиса гледаше в масата и мълчеше. Обидих я и си личеше по лицето и.
-Аз... извинявай – реших, че е по-уместно да се извиня, от колкото цяла вечер тя да мълчи и да не разбера защо е тук.
-Всъщност, не съм получавал никакъв смс. Лиса ми се обади, че иска да те види, а знаех, че ти нямаше да искаш да се видиш с нея. Затова измислих смс-а, защото знаех, че ще дойдеш от любопитство.
Гледах като онемяла. Значи това беше лъжа? Или той наистина знае нещо, което не иска да ми каже пред нея. Реших да не разпитвам повече. Отново бях излъгана, макар и за толкова незначително нещо. Почувствах се гадно. Станах от масата и излязох през вратата. Качих се в колата и след 2 часа бях пред къщата на Томас. Паркирах колата и влязох в къщата.
-Хей, рано се прибра. Да не е станало нещо?
-Ами... не. Нищо не е станало. Бил отнени срещата. –отвърнах аз и го погледнах. Със всеки изминал ден се влюбвах все повече и повече в него, а се налагаше да го крия.
-А ти какво правиш? Цяла вечер ли ще скучаеш? –бързо смених темата преди той да е задал поредния въпрос.
-Ами .. истината е, че аз тъкмо щях да излизам. –призна си той , сякаш е престъпление да излезеш в петък вечер.
-Браво. С кого ще излизаш ако не е тайна? –тайно се надявах да каже, че ще излиза със някой  негов приятел, а не с онова момиче, което видях да целува.
-Със приятелката ми. Тя беше тук, но ти спеше, иначе щях да те запозная с нея.
-Със сигурност. Приятна вечер. –усмихнах му се леко и му подадох ключовете. Отидох в хола и си пуснах „Тетрадката”. Гледала съм го над 100 пъти и все още плача на него. Винаги когато съм тъжна го гледам. И се разплаках на няма и 20 минута. Наистина таях надежда, че може би ще се случи нещо между мен и Томас, но явно дълбоко съм се залъгвала. След като се успокоих се зачудих, от колко ли време са заедно. Нямах смелостта да го попитам въпреки, че ме изяждаше от вътре. Ала трябваше да си призная, че момичето беше наистина красиво и истинска късметлийка. Гушнах възглавницата и се вторачих в телевизора.

Довечера ще пусна некста. И много се радвам, че ви харесва. 

Ето я и следващата част. Както обещах по-дълга е.

XVII  част

Когато се прибрахме веднага отидох в стаята си със чантите от магазините. Погледнах се в огледалото и се замислих за тайната, която криех от толкова много време насам. Не бях казвала на никого за онзи злощастен ден... Кой ли можеше да знае? За миг през главата ми мина мисълта, че някой може да се шегува с мен, но някак си това не ми звучеше като шега. Запознах да подреждам новите си дрехи в гардероба, когато телефона звънна. Беше Бил. Какво ли искаше сега? Вдигнах му телефона и зачаках той да заговори първи.
-Хей, Манди. Трябва да поговорим. –каза то, но звучеше някак си притеснено.
-За какво да говорим?
-Сутринта получих смс от анонимен, в който пишеше неща..относно теб и есента на 2003 година... –той говореше някак тихо, почти шепнеше. Когато чух думите му „есента на 2003 година” ми прилоша. Трябваше да разбера какво знае той и в същото време да не му позволявам да научи повече. Но мислите ми препускаха в главата толкова бързо, че не знаех дори какво да му кажа. Наи-после се съвзех и си поех въздух.
-Окей..да се видим. В момента съм извън града, но да се видим в бара на 9 улица довечера в 21:00?
-Добре ще се видим там. До после. – и затвори.
Оставих телефона си на бюрото и тъкмо реших да си отдъхна забелязах, че Томас е на вратата. Гледаше объркано. Дали е чул нещо? Сега трябваше и него да лъжа.
-Хей, какво има? –опитах се да звуча спокойно сякаш нищо няма.
-С кого говореше преди малко? – гледаше ме право в очите с онзи негов пронизващ и неустоим поглед, който те кара да се разтопиш.
-Говорих с брат ти Бил защо?
-Защо ще се виждаш с него? И то довечера в бар? Който е далеч от тук?
-Ами..защото.. –паникьосах се. Незнаех какво да му кажа, не исках да го лъжа, но кажех ли му за смс-а, който Бил е получил той щеше да попита и за тайната. – Защото исках да се видя с него и да го попитам лично, защо той и Ина толкова много време криеха от мен, че ти си му брат. –поех си дълбоко дъх и зачаках дали ще се върже. Надявах се на това.
-Ам.. добре разбирам. Ако имаш нужда от превоз насреща съм. –усмихна ми се мило. Ясно, той се хвана.
-Да, добре. Благодаря все пак.
-Няма проблем. Когато си готова ела да ме извикаш.
Той излезе от стаята, а аз седнах на леглото. Може би след време щях да му кажа тайната, която толкова усърдно бях пазила цели 10 години. Опитах се да не мисля за това. Исках просто всичко това да се окаже шега на някакви хулигани, които си нямат друга работа. Но вътрешен глас ми нашепваше, че това няма да стане. Подредих дрехите си и реших да си взема вана. Часът беше 18:30. Имаше още време до срещата ми с Бил, но все пак бара беше на около час път от тук, така че трябваше да тръгна по рано. Взех си халата и отидох в банята. Напълних си ваната, съблякох си дрехите и влязох в нея. Отпуснах се наистина. Беше толкова тихо тук и отпускащо...Когато се изкъпах и отидох в стаята си видях, че часът е 19:15. Трябваше да се оправя бързо, за да стигна навреме в бара. Подсуших се и си извадих дрехи. Облякох едни сиви дънки прилепнали и сива блузка с надпис “BITCH”. Сресах косата си, сложих си телефона в чантата и си взех якето. Слязох долу и видях Томас, гледаше някакъв екшън пред телевизора.
-Хей ам..може ли да ми дадеш на заем колата ти? Само за тази вечер, обещавам, че ще я пазя като очите си.
-Разбира се, ключовете са на масата.
-Благодаря ти много. Ще се върна към 23 или 00ч.
Взех ключовете от масата и излязох навън. Качих се в колата му, запалих я и потеглих. Когато стигнах в бара паркирах колата и влязох вътре. Още от вратата погледа ми се прикова към масата, на която седяха Бил и....

Знам, че има доста време до 15 септември, но тази година ще съм 8 клас и трябва да си купя учебниците. Та искам да е малко преди 15 септември и за това ще ви помоля някой ако знае колко струва тези учебници по испански: EMBARQUE A1+ 1 ЧАСТ
EMBARQUE А2+ 2 ЧАСТ, а за втори срок ще ми трябва този EMBARQUE B1+.
Ще съм много благодарна ако някой знае цената.

Ето я следващата част. Съжалявам, че е къса, но следващата ще е по-дълга обещавам. Надявам се да ви хареса

ХVI част

Влязохме във втори и трети магазин, от където си купихме различни неща и за мен и за него. Когато се уморих го попитах:
-Хей искаш ли да седнем в кафето за малко? И после ще продължим с покупките?
-Разбира се. Хайде ела. –И седнахме в кафенето в мола. Той отиде да поръча две кафета. Телефона ми иззвъня, че получих смс. Извадих си телефона и погледнах съобщението: „Знам тайната ти. Ще те издам”. Прилоша ми. Номерът беше анонимен, което ме изнерви повече, защото не можех и да отговоря. Томас се върна с две кафета. Взех едното и отпих една глътка. Усмихнах му се фалшиво и се замислих... Ако той разбереше за тайната ми, която пазя цели 10 години, щеше да стане голяма каша. Щях да объркам живота на всички...

Тази: 

За пръв път чувам за този сайт.

Благодаря много. Точно този втория е сайта. Но и първия върши работа.  

Много ти благодаря.