Ето го некста! 

Глава Трета

,,Това беше капан"

Проследих миризмата и тя ме отведе отново до онази площадка,но този път на различно място.Тъкмо посягах към мястото от където идваше миризмата,зад мен се чуха стъпки и нечии леден и безизразен глас заговори.
-Ако направиш още едно движение ще съжаляваш жестоко! -каза гласът и аз спрях на место.Въпреки,че в него нямаше никакъв израз и никаква нотка на чувственост,успях да разбера,че гласът е женски и единственото за което се сетих бе онази картинка на момичето което стоеше до тъмнокосия странник.Затова без капка страх,се изправих от наведена поза до напълно изправена,обърнах се и заговорих.
-Иначе какво,ще ме удариш ли? Е хайде,давай и да видим с колко пръста ще останеш. -да,сега се уверих,че беше същото момиче.Тя само се засмя и се приближи до мен.Савършенният и маникюр издърпа кичура от лицето ми и го сложи зад ухото,сетне се запъти към шията ми и заговори отново.Този път с по изразен глас.
-Не,няма да те ударя...При следващата ни среща,аз ще те убия! Какво си мислиш малката,че не знам за ,,ужасната" ти тайна?Ха-ха заблудила си се.Аз съм нещо много по висше от теб.Така,че не се сравнявай с нас. -каза тя и не можех да не забележа множественото число което използва.
-Кои сте вие?Вие ли правите това с жителите?Вие ли се опитвате да довършите започналото от Стийвън? -започнах аз,като я гледах право в изумрудените очи.Тя отново се засмя и прокара пръст през плътта на врата ми,като с нокът я разряза съвсем леко.Аз изстенах,защото когато го направи,кръвта ми бликна от там.А сетне започна да ми пари,разбрах и нейната тайна,тя също бе вампир.
-Това не е твоя работа. -отсече тя. -Ние сме тези които ще завършат започнатото от Кодрик и ти няма да ни спреш! -каза тя и се усмихна зловещо.Сетне прокара пръст по раната на врата ми,събра кръвта от там и я облиза.Направи кисела физиономия и продължи.
-Само те предупреждавам,че ако се опиташ да ни спреш,това ще има фатален край и то не за нас. -каза тя и се усмихна.Сетне се отдръпна бавно и изчезна със скоростта на светлината,мина покрай мен и изчезна.Със нея изчезна и миризмата на умряло и мухъл.Какво имаше предвид с ,,Нас"? Колко бяха те? Възможно ли беше тъмнокосият странник да бе един от тях? Вероятността беше милион на едно..А ми се искаше да беше обратното.Спомням си,последният ми спомен с Йоан Себастиян Бах.Тогава той ми каза ,,Бъди умна,не глупава.Умните оправят грешките на глупавите." Колко мъдро ми се струваше тогава,е,бях още млада,но сега ми се виждаше доста нелогично и дори малко глупаво.Както и да е.Трябваше да разбера и кои бяха ,,Те".Но в този момент се сетих.Ах,колко съм глупава само! Изсмях се на ум. Разбира се.Това е било само един капан в който аз центрирах,като футболна топка.Ама разбира се. Тя е знаела,че ще ги срещна,знаела е и това което пазя от другите и затова е направила така,че да надуша всичко.За да може да ме сплаши.Но нещо,като чели не и се получи.И какво,мисли си,че ще е толкова лесно? О не,не ме познава.Изобщо!

Вече в почти всеки магазин в мола или където и да е,за обувки ги има..

Успя и двата пъти

Невероятно!!! Некстт!    (arrow)

Извинете ме,но няма да успея тази вечер...Но утре обещавам,че ще е тук!

Меко казано! Просто си неповторима!

Съжалявам,че ще ви разочаровам,но няма да мога да го пусна тази вечер.Най-вероятно утре вечер.Обещавам!