Ощеее!! 

Некстт!! 

Семейство.

Еееее исках хепи едн...    Но въпреки това беше НЕВЕРОЯТНО!!!   

Аналгин или аулин. Като аулина е по - силен срещу болката.

Да.     
Харесва ли ти да правиш френска любов?

Ами при мен всичко си е по старому, намерих си нова квартира. Много е уютно, има даже и куче. 

Нееекст!!   

Здравейтее! 

Охх беше невероятна тренировка! 

Здравейтее!!    Действието се развива малко по - бързо, това е една от последните части. Надявам се да ви хареса!

Част 11

Бутилката почти беше свършила, освен това бяхме приключили с вечерята. Сложих чиниите в мивката и понечих да ги измия.
-    Остави на мен, аз ще ги измия, а през това време разкажи ми всичко за себе си.
Облегнах се на плота и започнах да му разказвам. Разговаряхме и разговаряхме, часът вече беше 3:15.
-    Аз ще тръгвам. – усмихна се и стана от дивана – Утре рано съм на работа. Обещай ми само, че няма да кажеш на никого какъв съм всъщност. Това ще е нашата тайна.
-    Обещавам ти! – прегърнах го. Просто имах нужда. Той обви ръце около кръста ми и ме целуна по челото. Усмихнах се и го изпратих до вратата.
След като си тръгна се приготвих за лягане. Беше станало късно,  а и бях изморена. Легнах си и почти задрямала, но чух шум. Имаше някой в къщата. Изплаших се, ако беше Брус щеше да ми се обади. Слязох бавно до първия етаж, опитвайки се да запазя спокойствие. Докато слизах набрах Брус, даваше свободно. Видях мъж с познат силует. Поклащаше се и личеше, че беше пиян.
-    Кой е? – извиках на висок глас, така че Брус да чуе от другата страна.
-    Не ме ли позна? Аз съм онзи, който ти разби и унищожи.
-    Дерек… Пиян си!! Махни се! – оставих телефона на последното стъпало незабележимо и се приближих до него. Докоснах рамото му.
-    Остави ме, кучко!!
-    Махай се ти казах! – изблъсках го с необичайна за мен сила.
- Никъде няма да ходя! – зашлеви ми шамар и паднах на земята. – Ставай, развратнице!
Не помръднах, а се свих на земята. Бях свикнала да ме бият, Нико почти винаги ме подлагаше на тормоз.
-    Казах ти да станеш!
-    Няма!!
-    Така ли?! – хвана ме за косата и ме завлачи към дивана.
-    Причиняваш ми болка, остави ме!!
-    Сега ще си моя!!!
-    Не, никога няма да бъда!
-    Не ме познаваш, миличка! – почти разкъса тениската с която бях. Удари ме още веднъж и усетих как ноктите му се забиха в бедрото ми, а зъбите му в врата ми. Беше ми хванал ръцете и нямаше как да се съпротивлявам. Молих се за чудо. Беше възбуден и искаше да се възползва от мен, почти го направи. Когато Брус разби вратата.
-    Полиция! Не мърдай!
Дерек пусна ръцете ми и се обърна.
-    Брус?! – личеше си, че беше изненадан… - Брус, Брус, миличък Брус- започна да говори с подигравателен тон – Тази уличница ли ще защитиш? Милата, спи със всеки срещнат, за да има този живот. – опита се да ме погали.
-    Не ме пипай, мръсник такъв!
-    Махни се от нея! – Брус се приближи бавно и му сложи белезници. – Отиваш при баща си в затвора, миличък!
Подкреплението, което беше извикал изведе Дерек. Брус дойде и ме прегърна.
-    Свърши ли вече? – попитах го и го погледнах в очите.
-    Да, мила. Всичко свърши. – отново ме целуна по челото – Всичко ще е наред.
Следваха часове разпити, както на мен, така и на другите момичета. Брус ме увери, че Дерек и Джери ще са до края на дните си в затвора. Май всичко започваше да се нарежда и щях да имам щастлив край.