Благодаря,че го прие.Малко хора са тези,които след такова директно мнение не скачат на бой 

О боже..Нека бъда критик.
1.Вземи си рисувай "драсканиците" на БЕЛИ листове,не на тетрадки.
2.Прекопирани са някои.
3.Не ми харесват,това е просто.
4.Графитите вообще не са впечетляващи.
5.Оправи си глупавото заглавие на темата
само Бог може да ме съди 

Хари потър и стаята на тайните 

Ами много е кратко и малко така.Не ми допада ново.Но дай друго,може повече да се хареса (: . има истини,но не е точно както трябва.Нещо му куца.

Не искам така директно да го кажа,но няма как.Не мисля,че някой следи историята,щом не иска некст.Пускаш свои постове един след друг.Лично мнение.Ако някой я следи по-добре да си каже (:

Аааааааааа,последните меееееее убиха !             

6 част

-Иванова,ще извините ли Каси за минутка?
-Да,разбира се-,но фалшивата усмивка на госпожата се виждаше от километри,а моето притеснение от цели мили.
-Елате,госпожица-каза тя .
Станах вдървена от чина и с бавна крачка се запътих към вратата,а когато я затворих се чуваха само обувките,които издаваха гаден шум.
-Е,как прекара лятото?-попита тя.
-Сякаш те интересува-срязах я- Какво искаш?
-Виж,знам,че Даниел е тук,но айде да не почваме от първия ден кавгите.Сина ми нищо не ти е направил.
-Направил е, и то много-изкрещях и се в лицето.
-Не е вярно.Това,че и двамата ви сполетя една беда,не значи ,че той е виновен.
-Мен ли обвинявате-попитох из под вежди.
-Ами ти беше пияната.
Кипнах,но знаех ,че е така.
-Секунда-направих тъпа физиономия и отидох да се изплакна.Изчаках чешмата докато студената вода не става ледена и с двете шепи намокрих сухото ти лице.Благодаря,ти,че ми напомни този ден.Той бе най-щастливия от живота ми.Пхах.(това беше сърказъм).-Е ,какво имаме да делим?-попитах
-Нищо нямаме да делим.Просто знаеш,че аз съм ти преподавател и че трябва да се държиш с мен като с такъв.Аз не съм виновна.
-Добре,хубаво,но две поредни години ме изкарвате от час заради простотии.-сопнах се
-Не са простотий,защото той е мой син-каза тя,опитвайки се да задържи приличния тон,но не постигна големи резултати
-Но и мой брат.- О,не..туко що..Не,не,не,пак издънка.Хванах се за главата и избягах пак в класната стая.
-Какво има госпожице-попита Иванова
-А,добре е -казах аз,като дори незнаех какво пита.
Подяволите,туко що какво си мислех,че ще постигна ако..ако..ако кажа това на майка му.На собствената му майка?
***
Минаха 2 часа.Два продължителни,мъчителни часа.Искаше ми се да не бях идвала на училище.Учителка по български и господина по английски ни напълниха главите с думи още първия ден,които бяха непознати дори за китайския народ,ама няма значение.Само чаках звънеца за голямото междучасие да бие.А когато стана,без дори да чуя домашната и рекликата Свободни сте,аз изхвърчах като ракета навън.Училището ме задушаваше.
Стоях 5 минути на една пейка,докато някой не ме удари по гърба.
-Как можа,нормална ли си?-вече знаех кой е
-Аз,виж,изплъзна ми се от устата,ама тя ме предизвика-извинявах се аз
-Не ме интересува,да измислиш до утре добро оправдание,за да излъжеш  майка ми.Ако трябва просто и се извини!Никога не съм очаквал да и кажеш това! .-,да,това беше Даниел
Но неприятностите тепърва започнаха,защото мисля,че се сещате кого беше следващия,потупал ме по рамото.
некст или не ? 

Я как уцелих темата.От съжаление тръгнах с най-добрия ми приятел и след 3 седмици-майнаата му и на връзката, и на приятелството.Не тръгвай с него,а той ако държи достатъчно на теб,ще продължи с мисълта,че ще сте си само фр.

Не ме грабнаха.Може би,защото съм била тук .

аз тая история само за теб я пиша сладур ;д 

Става.Малко се губи факта,че попринцип на всеки ред трябва да има по равен брой срички,но става.Описва чуства,които са често срещани.

аз пратих нещо и не ми отговориха