Pages: 1
#1 2012-04-24 16:11:38
- wiL~
- Member
- From: Варна
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 91
Re: По пътя на една мечта
Ето и една история от мен, която започнах да пиша. Ако ви харесва ще я довърша
Въведение
Отново стоя до прозореца,пускам отново някоя песен на Адел и отварям тетрадката си. Любимата ми тетрадка, в нея мога да напиша всичко, което поискам. Ако кажа, че е дневник ще излъжа. В нея записвам неща впечатли ли ме от живота и хората, записвам разни стихове или просто думи, изречения, които ми се въртят в главата. Обичам гледката през прозореца на стаята ми. Мога да видя всяко едно късче от градът, в който живея дори и морето. Понякога успявам даже да чуя и звукът от разбиващите се като бял прах вълни. Имам още 30 минути и след това трябва да тръгвам за училище. Последна година… като се върна назад в годините и се сетя колко много желаехме с приятелите ми да бъдем „големи“ и да обикаляме из света, сега осъзнавам, че не е толкова просто, както си го представяхме. Между другото казвам се Александър, но всички ми викат Алекс. Аааа пак се унесох… трябва да побързам, ако не искам да закъснея. Дано се представя добре днес. Всичко зависеше от днес…
EMINEM - best rapper ever
[img]http://www.my-banners.com/wp-content/uploads/2011/02/eminem.jpg[/img]
[img]http://i1027.photobucket.com/albums/y334/oooooooooosteve/heat.png[/img]
Basketball is LIFE <3
[img]http://www.nba.com/heat/photos/roster1011_mini_wade.png[/img]
My belief is stronger than your doubt!
Това, което научаваш от загубите, не можеш да го научиш от нито една победа!
Offline
#2 2012-04-24 18:25:44
- wiL~
- Member
- From: Варна
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 91
Re: По пътя на една мечта
ето и първата част малко е дълга,но се надявам да ви хареса
Ужасно много обичам мотора си. За мнозина той е опасен, но за мен той е средството, с което откривам нови, различни светове. Мога с часове да обикалям из малките улички на Лондон. Да, аз живея в Лондон. Обожавам този град, обожавам дъждът, обожават облаците и преминаващите през тях лъчи на краткотрайното слънце. И така запалвам мотора и тръгвам към училище.
-Ехооо, Алекс. Няма ли да спреш?! Вече ми писна постоянно да те гоня.- Отново се бях унесъл в музика, когато го чух. Най-добрият ми приятел Крис, съкратено от Кристиян. С него се познаване и сме приятели от както се помня, винаги ми е помагал и е бил до мен, когото съм имал нужда, както и аз на него.
-Изв..-Още преди да се извиня, той ме прекъсва.
-Няма ли да спреш да ме забравяш. Всеки път ми обещаваш, а на следващия ден пак се повтаря.-Винаги ми повтаря, че някой ден мога да се пребия с мотора заради нея. Качва се отзад на мотора и аз потеглям.
- Решили най-после, какво ще изпълниш на прослушването?-попитаме Крис.
-Ами, все още се колебая…Но до тогава определено ще съм решил.- Мразех прослушванията особено когато някой, който не разбира от музика трябва да ме оценява. Винаги пристрастията надделяват в такива моменти, но все пак се надявам да мине прослушването добре и да ме приемат. От малък си мечтая да уча в Джулиард, особено когато родителите ми претърпяха катастрофата и починаха. От този ден си казах, че трябва да успея и да се боря за сбъдването на мечтите си.
***
Най-после сме в училище и се отправяме към кабинета на г-н Бенет. Имаме литература. Другата ми тайна стихия, за която никой не знаеше. Нещото, което отключи нуждата да изразявам чувствата си върху лист хартия беше загубата на родителите ми. Много тежко го преживях, добре че Крис беше неотлъчно до мен, колкото и грубо да се държах през тези 3 месеца, в които се опитвах да свикна с мисълта, че никога повече няма да ги видя. Но тогава разбрах, че те винаги ще са около мен, ще ме наблюдават и ще ме защитават от там, там където са сега. Надявам се един ден, когато успея и постигна нещо в живота си, те да се гордеят със своят син.
***
Влизаме в класната стая и сядаме заедно, както винаги. Обожавах гледката през прозореца на кабинета. Обичах да наблюдавам как се променя картина през сезоните и да ги описвам в тетрадката си. Вдъхва ми голяма глътка спокойствие и в същото време ме зарежда с енергия. Учителят влиза оставя чантата с писмените работи от миналия път върху бюрото и сяда на стола.
-Хайде сега да видим, кой как се е справил на писмената работа от миналия час. Кристиян, браво с всеки изминал път започваш да изразяваш мисленето си все по-добре. Поздравления имаш 5. Ник отново едвам върза 3. Не всичко е футбол момче. Меган… -и така стигна до мен.-Александър. Отново имаш 6. Знаеш, че харесвам начина ти на мислене и как го изразяваш. Има много хляб в теб момче.
-Ъъъ, добре г-н Бенет. Но знаете интересите ми.-отвръщам аз.
- И така днес започваме нова книга. „Гордост и предразсъдъци“ от един невероятен автор Джейн Остин.- Обожавам тази книга, но вече съм я препрочел няколко пъти. Сега спокойно можех да се наслаждавам на пролетното време навън. Кристалните като стъкло малки капчици се сипеха от пухкавите като вълна бяло-сиви облачета. Почти навсякъде вече имаше зеленина, дворът на училището беше обсипан с зелена дребна трева и дребни, ниски цветенца. Дървета разлистваха своите корони. Падналите им цветчета около тях приличаха на поляна от бяло-розови листенца. Колко невероятно-мислех си, когато звънецът удари.
EMINEM - best rapper ever
[img]http://www.my-banners.com/wp-content/uploads/2011/02/eminem.jpg[/img]
[img]http://i1027.photobucket.com/albums/y334/oooooooooosteve/heat.png[/img]
Basketball is LIFE <3
[img]http://www.nba.com/heat/photos/roster1011_mini_wade.png[/img]
My belief is stronger than your doubt!
Това, което научаваш от загубите, не можеш да го научиш от нито една победа!
Offline
#3 2012-04-25 12:02:14
- wiL~
- Member
- From: Варна
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 91
Re: По пътя на една мечта
ето втора част ^^
Поредният скучен ден мина и най-после се прибирах у дома. От както родителите ми починаха живея при леля ми, сестрата на майка ми. Понякога се чудя как е приела да ме вземе под покрива си. Живее в голяма просторна и много красива къща. В задния двор естествено има басейн и барбекю, когато чичо ми в някоя лятна вечер решава ме да пийнем по бира и да си поговорим. Леля ми е удивителна жена и има невероятно семейство. Казва се Джейн и работи като адвокат, мъжът и Джон е лекар и понякога вечер не успява да се прибере при семейството си. А аз имам двама прекрасни братовчеди, момиче на име Луси и момче-Адам. Толкова са сладки, обожавам да се разтоварвам с тях, все едно ти изсмукват като с прахосмукачка лошите мислите, умората и стреса от поредния лош ден.
Включвам компютъра си и веднага проверявам пощата си, за да видя дали няма някаква промяна в графика на прослушването привечер. Естествено, както всяка година,понеже следя от години как протича всичко, са го отложили за утре. Сега ще имам още един ден, в който да се чудя дали изобщо имам шанс. Занимавам се с пеене от 14 години. Обожавам музиката. С нея мога да си мечтая, да преминавам от едно място на друго, да се чувствам в един миг щастлив, а в друг не, да изпитвам любовта и да се разочаровам от нея, да се запозна с хора или да загубя някога, да почувствам родителите си по-близо до мен. Още ми е пред очите катастрофата. Тъкмо бяха напазарували и ми се обадиха да ми кажат, че ще ме вземат от училище. Тъкмо крачех към изхода на двора, когато видях пометената кола на родителите ми. Дъхът ми спря, учебниците, които държах в ръцете си, се разпиляха на земята, сърцето ми спря да бие за миг, устата ми пресъхна, очите ми се напълниха със сълзи. Побягнах към тях. Вече бе късно. Вече си бяха заминали. Дълго време останах там, на този ъгъл. Сега когато всеки път погледна към този същия ъгъл очите ми се напълват с безброй гориво-солени сълзи. Споменът ме дебне всеки път, когато минавам покрай този ъгъл с мотора си. А чувството за вина… винаги ще бъде вътре в мен, забито като куршум в сърцето, като пирони в костите, като безброй игли по тялото ми. След два дни беше погребението. Леля ми беше подготвила всичко. Не бях излизал от стаята си дотогава. Не исках никой да види сълзите ми, да види страданието ми, да ме съжаляват… Седях на прозореца, както винаги, и разглеждах албума със снимките им. Имаха албум още от времето, когато са били заедно в училище. Както отгръщах страниците последната беше празна, тогава ми хрумна да напиша нещо за тях… нито стихотворение... нито поема… само думите, които ми идваха на ум.
В душата си ви нося
по пътя на живота.
Със любов сте ме създали,
живота си за мен бихте дали.
Дори и на небето,
за мен сте завинаги в сърцето…
EMINEM - best rapper ever
[img]http://www.my-banners.com/wp-content/uploads/2011/02/eminem.jpg[/img]
[img]http://i1027.photobucket.com/albums/y334/oooooooooosteve/heat.png[/img]
Basketball is LIFE <3
[img]http://www.nba.com/heat/photos/roster1011_mini_wade.png[/img]
My belief is stronger than your doubt!
Това, което научаваш от загубите, не можеш да го научиш от нито една победа!
Offline
#4 2012-04-25 12:37:21
- yonity97
- Member
- Registered: 2010-05-03
- Posts: 233
Re: По пътя на една мечта
Страхотно е !
[img]http://prikachi.com/images/94/6128094O.png[/img]
Offline
#5 2012-04-25 12:54:49
- wiL~
- Member
- From: Варна
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 91
Re: По пътя на една мечта
Радвам се, че ти харесва
EMINEM - best rapper ever
[img]http://www.my-banners.com/wp-content/uploads/2011/02/eminem.jpg[/img]
[img]http://i1027.photobucket.com/albums/y334/oooooooooosteve/heat.png[/img]
Basketball is LIFE <3
[img]http://www.nba.com/heat/photos/roster1011_mini_wade.png[/img]
My belief is stronger than your doubt!
Това, което научаваш от загубите, не можеш да го научиш от нито една победа!
Offline
#6 2012-04-25 13:29:47
- wiL~
- Member
- From: Варна
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 91
Re: По пътя на една мечта
Трета част
Телефонът ми звъни. Естествено, че е Крис.
-Кажи,Крис-вдигам телефона.
-Ам какво правиш? Няма ли да закъснееш за прослушването?
-Отмениха го за утре. Сега още ще се чудя, дали имам някакъв шанс.-казвам отчаяно аз.
- Стига глупости!!! От толкова време се занимаваш с това, естествено че ще те приемат. Голям си песимист. Пееш невероятно сам ще видиш реакциите им.- упорито ме убеждава той.
-Искаш ли да наминеш към вкъщи да ми помогнеш с избора?-колебливо го питам.
- Ами добре, ама после трябва да ми помогнеш с домашното по английски.
- Разбира се, че ще ти помогна. Сто пъти сигурно вече съм прочел тази книга.-казвам успокоително.
-Добре до 15 минути съм у вас.
-Добре, чакам те.-казвам и затварям телефона. Слизам до първия етаж, където е кухнята и отварям хладилника да видя, дали има нещо за ядене или да поръчам пица. Виждам, че има достатъчно продукти за сандвичи. Отивам да взема две бири от касата в гаража, когато чувам звънеца на вратата и му извиквам, че е отключено и може да влезе.
-Здравей, сандвичи ли си правил?
-Да. Сега ходих до гаража за бира. Вземай чинията със сандвичите и да се качваме горе.
-Добре.-казва Крис и се качваме по стълбите нагоре. Влизаме в стаята ми, слагаме чинията със сандвичите и бирата на масичката до библиотеката и започваме да ядем.
***
Включвам накрайника на микрофона в миксера, слагам го на стойката и пускам първата песен. След нея и втората.
- Как мислиш, коя е по-добре да изпея?
-Ами и двете са много добре научени, не мога да преценя.
-Труден избор наистина.- казвам аз и се просвам на дивана. Чувам, че Крис ми говори нещо, но не му обръщам внимание. Друго ми е в главата. Утре се навършват 6 години от смъртта на родителите ми. Това изпълнение ще е в тяхна чест.
***
После изпращам Крис до тях и по пътя към вкъщи се заглеждам в небето, в така необичайно ясното небе, звездите така ясно се виждаха както от много време насам, светеха като малки светулки, движещи се в кръг. Влязох вкъщи и затворих врата след себе си.
-Прибра ли се, как мина прослушването?-попита леля ми.
-Отмениха го за утре, ходих да изпратя Крис до тях.-отговорих и странно, все едно ми има нещо, което и аз не знам какво е.
-А така ли. Тогава успех утре. Ние вярваме в теб, ще успееш!!!-толкова убедително го каза, че за миг и повярвах, че ще успея на всяка цена.
-Ще видим утре е само прослушването. Резултатите ще излязат седмица след това.-казах и отидох в стаята си. Взех тетрадката си, която я скривам в любимата ми книга на един испански писател, които разкрива почти всички проблеми и въпроси за живота, и сядам до прозореца, разгръщам на последната страница и започвам да пиша…
6 години от таз лоша участ минаха, болката не намалява,а вината нараства…
времето назад аз да върна искам, тази грешка да поправя, да не ви пускам…
липсата ви всеки ден усещам и на гроба утре аз за вас ще плача…
EMINEM - best rapper ever
[img]http://www.my-banners.com/wp-content/uploads/2011/02/eminem.jpg[/img]
[img]http://i1027.photobucket.com/albums/y334/oooooooooosteve/heat.png[/img]
Basketball is LIFE <3
[img]http://www.nba.com/heat/photos/roster1011_mini_wade.png[/img]
My belief is stronger than your doubt!
Това, което научаваш от загубите, не можеш да го научиш от нито една победа!
Offline
#7 2012-04-25 15:59:05
- wiL~
- Member
- From: Варна
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 91
Re: По пътя на една мечта
Четвърта част
Четвърта глава
Чувам алармата на телефона си и се събуждам стреснато. Днес е денят. Ооо така ме болеше гърбът. Пак съм заспал на стола до прозореца с тетрадката. Ставам, протягам се и се запътвам към банята, за да се изкъпя преди да изляза. Поредният скучен, напрегнат ден, тръпнещ в очакване ще е. Излизам от банята, обличам се и слизам долу.
-Алеекккс- близнаците се втурват към мен и ме прегръщат.
-Моля ви, по-полека. Ще ме съборите.-едвам промърморих.
-Деца, оставете братовчед си.-каза леля Джейн.-Ще закусваш ли Алекс или излизаш веднага?
-Искам да отида първи там, преди още да е отишъл някой.
-Добре. И внимавай с мотора.-угрижено ми заявява всеки път, когато излизам.
-Разбира се. Чао деца. До после.- казах и излязох през входната врата. Качих се на мотора, сложих си каската и тръгнах към гробищата.
***
Има страшна мъгла, едва се виждат надгробните плочи. Колко е пусто и тихо. Има само корени и клони от изсъхнали дървета. Сланата е покрила земята със скреж. Стъпвайки по втвърдилата се почва, кецовете ми изцвърчат и ехото разнася звука из цялата местност. Вървейки напред усещам как душите на тези хора не искат да мълчат искат да крещят, да викат, да плачат, да видят близките си, но са като със зашити устни. Това е то гробна тишина, а имаш чувството, че всичките тези хора искат да влязат в главата ти и да ти разкажат историята си, да ти кажат как е там, там горе. Стигам до гроба им и поставям букет от бели рози, любимите на майка ми, в порцелановата ваза.
-Е, вече шест години се опитвам да свикна без вас, но не се получава.Опитвам се да преглътна тази огромна глътка пълна с болка, вина, угризения, но не мога. Всеки ден мисля за вас. Аз знам, че ме гледате, където и да сте и ме напътствате макар и аз да не го проумявам. Много ми липсвате. Как искам днес вие да ме изпратите до прослушването, да ме чакате пред залата, да ми пожелаете късмет и да стискате палци да се представя блестящо и да ги впечатля, в което сте убедени. Знаете ли, вчера написах нещо за вас. До сега не можах да се осмеля да ви проговоря. Да, започнах да пиша. Нито знам, дали пиша добре, нито дали са хубави, но знам, че показват това, което мисля, чувствам,желая. И сега къде сте в Рая или Ада.-смеейки през сълзи казвам аз-Надявам се наистина, както казват да сте на по-добро място. Мамо, донесох ти любимите рози. Надявам се да ти харесат. Знам, че не е идвам много често, но се чувствам прекалено гузно и виновно от случилото се. Сега сигурно казвате „Ти не си виновен“, но това не може да затихне чувствата вътре в мен. Вече трябва да тръгвам, не искам да закъснея за прослушване, а и искам да репетирам преди това. Стискайте ми палци. Обичам ви много и не ме забравяйте.-сдържайки сълзите си, се затичах към мотора. По пътя за вкъщи си повтарях само едно.. ТИ ТРЯБВА ДА УСПЕЕШ!!! ТРЯБВА! ТРЯБВА ДА СБЪДНЕШ МЕЧТАТА СИ !!!
EMINEM - best rapper ever
[img]http://www.my-banners.com/wp-content/uploads/2011/02/eminem.jpg[/img]
[img]http://i1027.photobucket.com/albums/y334/oooooooooosteve/heat.png[/img]
Basketball is LIFE <3
[img]http://www.nba.com/heat/photos/roster1011_mini_wade.png[/img]
My belief is stronger than your doubt!
Това, което научаваш от загубите, не можеш да го научиш от нито една победа!
Offline
#8 2012-04-26 13:30:36
- rumito-todorowa2000
- Member
- Registered: 2012-04-03
- Posts: 349
Re: По пътя на една мечта
Не искам така директно да го кажа,но няма как.Не мисля,че някой следи историята,щом не иска некст.Пускаш свои постове един след друг.Лично мнение.Ако някой я следи по-добре да си каже (:
[img]http://data.whicdn.com/images/30589262/tumblr_m3ofmlz7wI1qez43mo1_500_large.gif[/img]
Offline
Pages: 1