- Крис, не съм виновна аз! - изкрещя.
Изсмях се горчиво.
- Значи аз съм виновен?! Ха, всичко е по моя вина!
- Не съм казала, че си виновен ти! Просто... - пое си въздух и въздъхна. - Просто искам да не стоварваш всичко върху мен.
Тя обви ръката ми с нейните две миниатюрни ръце и ме погледна. Но сякаш гледаше през мен. Изтръгнах ръката си от нейната и отстъпих една крачка назад.
- Не постъпвай така с мен, Крис! - изкрещя. Вятърът показа своята мощ и отвя косите ѝ над раменете ѝ.
- Какво очакваш да направя, Ема?! Какво искаш от мен?
Тя ме изгледа на кръв и тихо изречe:
- Знаеш ли, забрави - обърна се и тръгна бавно, подритвайки снега пред себе си
Но какво очаквате да направя? Какво очаква тя да направя? Не съм виновен аз, че е забременяла от мен! Е, може би ви звучи малко объркано, затова ще започна отначало.

************************

Беше един горещ юлски ден. Бях на работа в "Тако Уърлд" и с фалшива усмивка подавах поредните пластмасови тарелки, пълни с глупости. Бих напуснал с най-голямо удоволствие, но проблемът беше, че точно сега ми трябват пари, затова до края на лятото ще бачкам в това мизерно място, в което идваха доста хора за бутилка газирана вода, безалкохолно или някое друго тако. Всяко лято тук се събираха огромни тълпи от хора, защото беше най-близо до морето и на никого не му е приятно да пие вече горещата вода, която си е взел, когато е дошъл на плажа. Затова идваха тук и купуваха. Смяната ми тъкмо приключваше и аз нямах търпение да се махна от тук. Люк дойде тъкмо навреме. Поздравих го и със същата тази фалшива усмивка му подадох униформата. Аз съблякох своята и си тръгнах. Погледнах часовника си. Беше точно 11:59 и слънцето безмилостно гореше всичко наоколо. Имах чувството, че ако остана на едно място дълго, ще се изпържа. С най-добрия ми приятел Тревър се бяхме разбрали да се срещнем в мола към 15:00. Мола. Възможно най-тъпото място в целия град, но единствено там беше достатъчно хладно и имаше един магазин, който продаваше страхотен сладолед. Единствено това му беше хубавото. Но до три часа имаше още време, затова реших да се отбия в нас и да си ударя един хладък душ.
- Крисчън! - още от прага чух името, което най-много мразех. - Ти ли си?
"Ти ли си?"... не, мамо, аз съм крадец с ключ за входната врата. Но реших да ѝ спестя сарказма, затова просто извиках едно сухо "Да". Събух обувките си и метнах раницата си в някаква посока. Исках просто да се кача горе в банята и да се изкъпя.

Ами подразбира се, че е история. Как мислите, да пускам ли следващата част?