Не.
Пиеш много вода?

Не.
Носиш обеци?

Аз да.

Пробвах да си инсталирам тема от този сайт и на мен ми се получи. Ти инсталира ли си разширението за браузъра или не, защото аз трябваше да го инсталирам, след това да презаредя страницата с темата и да инсталирам самата тема.

Тази част е малко по-дълга, но това е нарочно  Другата част ще я пусна малко по-нататък.
IV.Ореховки и чашки за чай.
-Бобииии! – крещеше Ивана, догонвайки непокорният си ученик. – Пак те е нямало вчера. Къде си бил бе, момче? Както си я подкарал, нищо чудно да си търсиш ново училище до края на срока.
-Имам бележка за вчера! – гордо заяви Борислав и развя малко късче рециклирана хартия пред носа на класната си.
Ивана не каза нищо, а само го изгледа. Последваха няколко секунди неудобно зяпане от нейна страна. Боби разбра, че няма смисъл да продължава да седи като пътен знак по средата на коридора, особено когато седмокласничките пак се натискаха на единадесетокласниците, затова каза няколко думи на учителката си и си тръгна.
- Говорих с Пешева, госпожата ти по български. – каза Асенова докато високото момче се отдалечаваше от нея. – Каза, че входното ти ниво е доста ... – тя спря за секунда, търсейки подходяща дума. - ... необичайно.
Боби се спря. „Мамка му!“ помисли си той и се приближи до високата и стройна жена пред него.
- И какво каза тя? – поинтересува се той, очаквайки по някакъв начин да разбере какви са впечатленията на госпожата.
- Помоли ме по някакъв начин да те намеря и да те накарам да ми го преразкажеш. – русокоската му отправи необичаен поглед. – Ако се съгласиш ще те освободя до края на деня и ще можеш да се мотаеш с дружките си.
Очите на зеленоочкото светнаха. Тази сделка не беше за изпускане. Може би това щеше да е най-прекрасното нещо, случило се през първият срок. Той реши да сграбчи шанса и въодушевено се съгласи на условието.  Тя се усмихна и заедно тръгнаха към кабинета по английски език. По пътя Ивана срещна класа си, поговори малко с тях и с Боби продължиха малкото си пътуване.
Междувременно в кабинета по английски език се случваха много интересни неща. Дребно русо момиче реши да изненада госпожата си и се скри в шкафа с безполезни книги, сложени там просто ей така. Двама лигльовци се бяха провесили през прозореца и хвърляха хартиени самолетчета. По-голямата част от момичетата се бяха събрали в кръг и разменяха опит и клюки, като паралелно с това крещяха при всяко приближаване на мъжки индивид до тях. Два представителя на бозайниците, които по-скоро приличаха на едър рогат добитък, отколкото на човешки същества, бяха решили, че ще бъде сензационно и екстремно ако се сбият за едното нищо и блъснат няколко саксии за достоверност. Нека не забравя да спомена, че повърхността на бялата дъска беше покрита с подписи, нецензурни думи, обидни драсканици и прочее. Останалите няколко човека от класа стояха на коридора и преговаряха текста, който трябваше да научат да разказват.
След няколко блажени минути анархия и пълен хаос, госпожата цъфна на вратата, придружена от секси момче. Тя започна да вика като обезумяла и да жестикулира усърдно.
Бяха изминали няколко минути от началото на мъчението чрез високи децибели и класа най-накрая осъзна, че последствията от тези своеволия щяха да бъдат епични.
Така и стана.
Госпожата реши да им даде тест и като допълнително наказание им даде за домашно да напишат съчинение от 200 думи на тема „Защо сегашното поколение се различава толкова много от предишното“.
Докато учениците се потяха над белите листи хартия, Ивана накара Боби да седне на последния чин и да преразкаже входното си ниво по БЕЛ. Следващият текст беше нещото, което немалко пъти накара Асенова да се засмее, докато пътуваше обратно към дома си.

Подкрепям с 2 ръце и крак 

Да.
Обичаш да слушаш музика?

Не.
Често ли правиш мръсно на хората около теб.

The neighbourhood- Lurk припева е секси ас фак

Само ако се налага да убия някой.
Харесваш ли гейши?

Не знам от колко време не бях пускала нова част, но както и да е. Не е кой знае какво, но имам страшна идея за следващата част. Приятно четене!
III.Стари спорове
След няколко минути ожесточени спорове младата жена се обърна към учениците, стоящи пред нея и с усмивка на лице каза:
- Добро утро! Вие сте 9а клас, нали?
-Да. – радостно отговори Елена.
-Добре. Казвам се Ивана Асенова. А този мъж, ако можем така да го наречем, е най-нескопосаният и извратен човек на цялата планета  – Емил Гочев.
Мъжът до нея я изгледа кръвнижки, след това се обърна към младата преподавателка с думите:
-  Как смееш да ме обиждаш така пред новият ми клас? И то след като благодарение на мен завърши 12 клас! Как не те е срам?
-Моля! – възпротиви се Ивана. – Благодарение на теб? Ха, магарето на дядо допринесе повече за успешното ми завършване отколкото ти!
-Други песни пееше едно време!
Спорът продължи, а 9a клас гледаше с недоумение.
-Онази там не ти ли прилича на Маги? – каза Емо изведнъж и с поглед посочи русо момиче с бордова рокля.
-Разказвала ли съм ти когато в 11 клас с Маги отидохме до сестрата? – въодушевено попита Маги. Гочев поклати отрицателно глава, което даде старт на историята. – Идва една сутрин при мен Маги и ме моли да я придружа при сестрата. Отиваме заедно и Маги обясни едни неща на сестрата, след това я помоли за съвет, тъй като била малко бременна.
При думите „малко бременна“ цялата група избухна в неконтролируем смях, който продължи няколко минути.
-Добри времена бяха. – с усмивка на уста заключи Емил, а Ивана се съгласи с него. Последваха няколко секунди  тишина, а след тях момчето продължи с мисълта си : – Ние ще сме ви класни ръководители.
-И двамата? – попита някой.
-Да. – отговори Асенова и се залови да обясни положението на нищо неподозиращите деца. – Положението е малко сложно. Даже и аз не го разбирам много много. С 2 думи – аз ще съм ви класна през четните дати, а той през нечетните. Вторият срок се разменяме и така. – тя се усмихна и чак сега децата забелязаха колко красиви очи имаше тя.
- Нищо не разбирам – заяви Павел.
- Аз също.  – подкрепи го Емил и им даде програмата за новата учебна година. – Ще се видим утре. – с усмивка на лице каза той и понечи да си тръгне.
– Утре съм аз. – заяви момичето докато ровеше в чантата си.
- Не. Утре съм аз.
- Аз съм.
Нова детинска караница беше започната.
- Хайде да си ходим. – предложи някой и всички останали се съгласиха.
- До утре. – каза Емо и отново се върна към предишното си занимание.

Не.
Мразиш прекалено разкрепостени девойки?