Любов през тънък лист хартия

sunshine5383 · 2014-07-08 09:25:41

1. Виктоар

Изгревът. За едни началото на нов ден, а за други края. Беше май. Утрините все още бяха хладни, а морето ледено. Родителите ми купиха къща в Ница, заради гледката към Средиземно море. Тя беше на няколко километра от брега. Решиха, че ще ми хареса, да имам стая с изглед към брега, но аз не си падах по това. Избрах си стаята, която гледаше на изток.
Тук всички сутрини са еднакви. Хората като по часовник стават рано, мъжете отиват на риболов, а съпругите им отварят магазините. И не след дълго, се разнася аромат на туко-що изпечен хляб, кифли и гевреци. Мъже и жени носят щайги пълни с пресни плодове и зеленчуци. При месарницата точно в осем пристига Албер, набит мускулест мъж, на около четиридесет, който докарва кокошки за клане и продан. Реших да седна на прозореца и да ги погледам, отдавна не го бях правила. Запалих цигара, не обичах да пуша и това беше необичайно за мен. От време на време подухваше лек хладен вятър, който ме караше да настръхвам. Беше ми студено, но не желаех да се облека. Бях още сънена и планирах деня си. Майска събота, какво щях да правя?
Изпуших цигарата си и се прибрах. Затворих прозореца и се облегнах на него. Въздъхнах.
Дали да не направя разместване? Не. Така ми харесваше. Двойно легло в средата, точно срещу прозореца, от едната му страна нощно шкафче с купиша листове и тефтери, а от другата, кресло затрупано с дрехи. Пред леглото скрин пълен с одеала, а върху него скици. Бюро вляво от прозореца и то в безпорядък, а вдясно гардероб. На земята обувки, бельо, моливи и бои. Засмях се. Стаята на един творец, помислих си. Трябва да почистя!
Отне ми двадесет минути, докато приведа всичко в ред. Реших, че е наложително да си взема душ. Когато влязох в банята се загледах в огледалото. Усмихнах се. Косата ми бе рошава. Имах кръгло, скулесто лице, нашарено с лунички. Тънки устни, големи лешникови очи с дълги мигли. Малък чип нос, наситен с лунички. Косата ми бе руса, късо подстригана. Цял живот си ходя с тази прическа. Удобна е и не ми пречи. Малко, крехко тяло. "Като не пеперуда, казваше баща ми. Трябва да станеш балерина!" Не желая. Средна на ръст и слаба, но не много.
Насладих се на горещия душ.

sunshinee™ · 2014-07-08 10:11:26

Интересно. Некст?

lovegackt · 2014-07-08 10:18:32

Интересно. Некст?

(y)

famouss__girll · 2014-07-08 10:29:05

Чакам некст

sunshine5383 · 2014-07-08 11:39:25

- Виктоар, viens ici*!.-провикна се майка ми.
- Идвам.
Много мразя да ме прекъсват докато рисувам или свиря на пиано.
- Кажи майко?
- Почти обяд е, а теб никаква те няма.- тя ме гледаше над очилата си и се усмихваше. Майка ми бе млада, на тридесет и шест. С баща ми се познават от малки и любовта им пламнала още когато се срещнали. Тя забременяла рано и решили да се оженят. Била съм неочаквана, но приятна изненада. Сега, след седемнайсет години, ето ме тук. Всички казват, че съм и одрала кожата. Само, че мама има трапчинки, а аз не. По характер съм на баща си. Той е тих, спокоен, но разхвърлян, докато мама е буйна, понякога вика и всичко при нея е стриктно. - Виктоар...чуваш ли ме?- тя помаха с ръка пред лицето ми.
- Oui. Еxcuse moi. Замислих се.
- За какво?
- Няма значение.
- Искаш ли да дойдеш с мен на пазар?
- Само да се преоблека.

*Viens ici- ела тук. фр. ез.

2. Марта

- Марта, ставай! Три часа е. До кога мислиш да спиш? -викаше майка ми, вече за пети път.
Скочих от леглото, отворих вратата и се провикнах:
- До когато си поискам. Остави ме намира! На теб като не ти се спи, на мен ми се спи.- хлопнах с трясък вратата и се върнах обратно да си доспя.
Направих усилия да заспя, но вече се бях разсънила, затова реших, че няма смисъл. Станах и отворих прозореца. Слънцето леко се подаваше отгоре. Навън беше топло. Стаята ми бе просторна, и така да се каже препълнена. Легло в ъгъла, огромен гардероб, диван, кресло, бюро с компютър, китара, телевизор, масичка, рафтове с много, много книги. Влязох в банята и напълних ваната с топла вода. Сипах морски соли и се насладих, докато пушех "Ростовские - Люкс". Обичах да пуша. Успокояваше ме, а и ми харесваше вкуса на цигарите. Пиех, не много, но съм имала доста случки в милицията, заради алкохола и вандализма, който прояваявам под негово въздействие.
След като се изкъпах, избрах дрехи, с които да ми е удобно. Повечето пъти се обличам така. Забелязах, че косата ми е пораснала. Вече е малко под раменете. Гарванова, гъста коса. Тя контрастираше с бадемовите ми очи, които бяха светло зелени. Гъсти вежди и мигли, плътни устни и много светла кожа. Средна на ръст, слаба със заоблени форми.
Това беше моята корица. Изсуших се косата си и я вдигнах на опашка.
- Будна съм. Доволна ли си? - сопнах се аз, влизайки в кухнята.
- Нямаш представа колко!
Врътнах очи.
- Прати ли писмото?
- Може би.
- Марта! Не се лигави.
- Споко де, пратих го.
Майка ми ме погледна със съмнение.
- Пратих го. В четвъртък след училище.- казах аз, запътвайки се към стаята ми.
- Добре. Ще ядеш ли?

sunshinee™ · 2014-07-08 13:16:24

Давай смело напред

famouss__girll · 2014-07-08 13:53:05

Давай смело напред

Подкрепям с 2 ръце и крак

sunshine5383 · 2014-07-09 07:35:17

- Каквото обикновено. Само да си взема цигарите.
***
- Е, какво смяташ?
- М, какво смятам за кое? - дъвчейки отвърнах аз.
- За закуската.
- Всеки път ме питаш и всеки път отговора ми е един. Освен ако този път не си сложила миша отрова.
Майка ми облещи очи:
- Марта! Не говори така.
Засмях се. Не изядох всичко в чинията, затова го сложих в купичката на Авъл.
- Е, хубава работа. Какво правиш?
- Няма да ям.
- Защо не го прибра тогава.
- За да съм сигурна, че нямам само аз симптомите от мишата отрова.-ухилих се.
Майка ми поклати глава в знак на отчаяние. Аз се запътих към стаята ми.
Дали да се преоблека, помислих си. Няма смисъл. Звъннах на Момчил.
- Искаш ли да се видим някъде?
- Къде?
- На нашето място.
- След половин час.
Направо затворих. С него така се разбирахме. Заедно сме вече седем месеца. Може би ще е добре да се преоблека. Застанах пред гардероба и започнах да се суетя. Това не стои добре, прави ме дебела, прави ме ниска. Осъзнах, че трябва да побързам. Нахлузих къси сиви панталони, сива тениска и обух изтърканите кецове.
- Излизам!- подвикнах на мама, а тя само направи жест с ръка да излизам.

sunshinee™ · 2014-07-09 12:19:42

Некст некст некст *-* (f)

famouss__girll · 2014-07-09 20:08:17

Още Още!

love_hurts · 2014-07-11 18:10:29

Харесва ми, продължавай

miimity98 · 2014-08-25 12:23:38

Харесва ми, продължавай

+1

#1 2014-07-08 09:25:41

Re: Любов през тънък лист хартия

#2 2014-07-08 10:11:26

Re: Любов през тънък лист хартия

#3 2014-07-08 10:18:32

Re: Любов през тънък лист хартия

#4 2014-07-08 10:29:05

Re: Любов през тънък лист хартия

#5 2014-07-08 11:39:25

Re: Любов през тънък лист хартия

#6 2014-07-08 13:16:24

Re: Любов през тънък лист хартия

#7 2014-07-08 13:53:05

Re: Любов през тънък лист хартия

#8 2014-07-09 07:35:17

Re: Любов през тънък лист хартия

#9 2014-07-09 12:19:42

Re: Любов през тънък лист хартия

#10 2014-07-09 20:08:17

Re: Любов през тънък лист хартия

#11 2014-07-11 18:10:29

Re: Любов през тънък лист хартия

#12 2014-08-25 12:23:38

Re: Любов през тънък лист хартия

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook