Да.
Своге?

ще спя

Искам подобна снимка http://prikachi.com/images/663/6597663h.jpg. Да е с къси панталонки и да е в стая.

за imposible_**

Закуска: две соленки
Обяд: Лъжица ориз
Вечеря: Пържени картофи

Честито и успех!  (f)

• Според вас има ли точна възраст за 'първият път'?
  Вие на колко бихте го направили?
  На колко го направихте?

  С майка ми сме си говорили на тази тема и тя много пъти ми е казвала, че дори да съм готова трябва да намеря правилното момче.

  - За мен няма определена възраст, но преди 15-16 не бих го направила. (едва ли ще се чувствам готова)

ЗАЩО СПИРАШ НА НАЙ–ИНТЕРЕСНОТО??? о.о

Благодаря и тези ми вършат работа

Пускай по-дълги части и по на често...

Седна в края на леглото и се огледа в огледалото пред нея.
- Какво се случва?- прошепна тя. Точно когато стана Боби влезе. Личаха си сълзи в очите й.
- Мамо, добре ли си?- прегърна я той.- С тате ли говори? Какво каза?- очите му блестяха.
- Може и да не дойде на време, мили.
Боби се усмихна горчиво и излезе от стаята. Навън заваля. Ани се зае да звъни на всички поканени. Всичко щеше да се проведе в едно близко кафене. Когато прилкючи се запъти към стаята на Боби, но чу че говори с някого и се спря. Не можеше да чуе другия глас, но разбираше какво казва той.
- Защо? Ти ми обеща! Не ме интересува какви подаръци ще ми донесеш. Ти си ми баща!... Забрави, няма значение.- последва силен удар. Ани се отдръпна от вратата. Боби излезе бесен. Целия беше почервенял.
*****
Рождения ден протече бързо. Имаше музика, балони, хубава торта. Всичко, което щеше да е в двора беше в кафенето. На прибиране отново заваля. Боби седеше отпред, а Димчо на задната седалка.
- Хареса ли ти?- премести поглед от пътя.
- Кое?
- Как кое, партито.
- А, да.- той помълча.- Благодаря ти.
Ани въздъхна и продължи да кара. Навън беше студено и влажно... есен. Всичко беше толкова мрачно и сиво. Всички хора бяха у дома, със семействата си. Гледаха телевизия, забавляваха се. Единствено семейство Николови бяха тъжни, сиви като времето. София е такъв град. Не всички са весели и мили.
- Мамо, може ли топъл шоколад?-попита Димчо.
Тя само се усмихна игриво. Приготви го и сервира на масата с малки вафлички, които бе купила по-рано от магазина.
- Боби!-провикна се тя.- Ела да пиеш топъл шоколад.
Те живееха в близо до центъра в една къща разположена между блоковете. Изглеждаше смешно.

Той ме мрази.