Много благодаря     

-Желаеш ли още нещо?! – попитах.
-От теб? Вече нищо не очаквам.
-Тогава можеш най-учтиво да си изнесеш задника от тук!
Гарет затръшна вратата на „всекидневната“ ни, която всъщност представляваше диван, маса и купища кашони. Тъкмо се нанясахме, а той пак започваше с разправиите!  Защо не съм била помагала... Не, че успорвам вината си, но се бях зачела и той ми изкара ангелите. Не можеше ли да бъде малко по-мил? Все пак заедно сме вече от цели 3 години и мисля, че трябва да...
-И все пак ще ми помогнеш ли?-изтръгна ме от мислите ми мъжественият му, неустоим глас. Оо, сега с него ли ме шантажираше? Звучеше невероятно мил и яростта напусна тялото ми тъй леко, че не усетих как чувството на вина се нанася на мястото й. Поисках да възвърна ядосаният си вид въпреки всичко, но самодоволна усмивка беше плъзнала по лицето му, бе видял провалът ми да се боря...
-Да... Защо пак го правиш?
-Кое? –Много добре си личеше, че знае какво, изразът му до издаваше. Прескочи три кашона, наредени един върху друг като олимпиец и се настани до мен. Меките му устни докоснаха моите и ме накараха да забравя всичко.  По дяволите, дали не притежаваше някакви магически сили?
Продължихме с придвижването на картонените кутии от една стая в друга, разопаковахме ги и наредихме всичко. Май това вече ще наричаме „дом“. Въпреки всичко, старата къща ще ми липсва... Пожарът за щастие не унищожи всичките ни вещи, даже достигна любопитно малко. И все пак бе унищожителен дотолкова, че трябваше да се преместим.
Макар да ми изглеждаше като дупка, панелката си имаше своя чар. Малка, удобна за гушкане, атмосферата напомняше на приказка. Май е най-добре да я опиша като дупката, която води към страната на чудесата – прекрасна, но все пак дупка.
След като подредихме половината си багаж, решихме, че сме твърде уморени за да продължим и прекарахме следобеда сгушени един в друг, гледайки телевизия. Не ми беше особено интересно, правех го заради него. Мислех си как никога не бих могла да си представя живот без Гарет. И заклевам се,тогава някой се е промъкнал през воалите на мисълта ми. Съдбата не би могла да бъде така иронична сама по себе си.

Това е засега, знам че е малко, но все пак е начало. Не бях писала от много време и реших отново да се пробвам. Приемам всякакви коментари, радвам се на градивна критика.. Оу, и приемам идеи за по-добро заглавие (:

книгата си струва, а че във филмът развитието е бавно... Това е защото е стар, а всички почти филми от 70-те са така

П-Е-Р-Ф-Е-К-Т-Н-О Е !!!   
много дълбоко и прочувствено, браво! ^w^

идеята ти е добра, ритъма също, ноо не ми харесват тези есемеси, фейсбуци, "Хобит" и т.н..

Здравейте, драги съфорумници, оотново съм тук да ви тровя нервичките  айде да ми предложите някои наистина хубави коледни филми (няма значение стари или нови) или може да си напишете топ 5 (:

честит рожден ден !! ^^

китара

се...

Близо е краят !

салфетка.

черно?

мда.

същото..?

хихих същото правя и аз ^w^