С последни сили натискам по клавишите на телефона. Погледа ми е замрежен от милионите сълзи, стекли се от кафявите ми очи. В гърлото ми е заседнала буца, преглъщам трудно, а сърцето ми препуска в див и необуздан ритъм.

Написах смс-а, но сърце не ми дава да го изпратя. Всички приятни спомени се промъкват в съзнанието ми и като на лента пред очите ми минават щастливите моменти.. всички онези усмивки изпълнени с любов, нежните думи и сладките целувки.

Но защо трябваше да се получи така? Една глупава грешка промени всичко. След нея дните се превърнаха в жив кошмар, а хубавите моменти останаха назад в съзнанието ни. Започнаха ежедневните скандали и заплахи.

Не виждам защо да продължаваме. Знам, че колкото и да опитваме няма да можем да си простим един на друг. За това мисля, че е по- добре да се разделим.

Излизам от транса в който бях попаднала и намирам сили да натисна „Изпрати”. Сега само се надявам да получиш съобщението и да ме разбереш.

Знам, че сигурно си някъде с нея, даряваш я с цялото си внимание и нежност, така както даряваше мен преди. Само при тази мисъл настръхвам.
Захвърлям телефона на другия край на стаята, така както ти захвърли всички нежни чувства.
Все още те обичам, но това няма да промени факта, че ти се подигра така с мен.
Затварям очи и се опитвам да мисля за позитивни нещам, но звукът от получен смс прекъсва мислите ми. Чудя се дали да го погледна сега или утре.

Скачам от мекото легло и вдигам телефона от земята. Няма смисъл да погледна кой е подател на съобщението, защото знам, че си ти. Но вместо да го прочета с треперещи ръце натискам „Изтрий”. Така както премахвам всички чувства към теб.

Сега вече мога да заспя спокойно.

Благодаря ви !

Снимките са от В. Търново

http://prikachi.com/images.php?images/440/4677440z.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/449/4677449M.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/453/4677453g.jpg
https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hp … 5722_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hp … 7275_n.jpg

- Да поговорим, но за какво? - започнах да любопитствам, а баща ми седеше в кухнята и четеше сутришния вестник. - Хайде да излезем на верандата? - дръпнах го за ръката и го поведох навън. Когато прекрачих прага студеният вятър като безброй игли се впи в кожата ми. Усетих тръпки по цялото тяло. - Е Джак, за какво трябва да поговорим?
- Саманта, трябва да скъсаме - Джак дръпна ръката си от мен и се отдалечи на една крачка разстояние. - Трябва ми време да преосмисля някои неща. - Личеше, че тъга напира в очите му, но той не показа никакви  емоции, а бе студен като вятъра, който галеше грубо кожата ми. 
- Да преосмислиш? - едва сдържах сълзите си да не потекат. - Искаш да скъсаме? - Не можех да повярвам, че с Джак стигнахме до тук. Та ние се обичахме, бих дала живота си за него. Ходехме от три години и той просто така искаше да скъсаме? Не бих му позволила просто така да скъса с мен.
- Да Саманта, искам да скъсаме, нуждая се от малко свобода. - той ми се усмихна и ме погледна отново с кафявите си очи.
- Знаеш ли какво, защо не вървиш на ма*ната си? - развиках му се и сълзите започнаха да се стичат от очите ми след което тръшнах вратата пред носа му.
- Саманта, моля те недей. - Джим викна отсреща, но точно сега не исках да го видя отново. Поне да беше преосмислил нещата преди да ми беше заявил, че иска да скъсаме.
- Саманта, ще дойдеш ли в кухнята? - баща ми отново ме викна, но този път го пренебрегнах.
Качих се на към стаята ми и когато затворих вратата се свлякох на пода и сълзите ми започнаха да се стичат на реки. Обичах това момче, бях готова на всичко за него, дори миналата седмица го направихме. Беше ми първият и си мислех, че ще е единственият, но се оказа, че съм се лъгала. Исках просто за момента да остана сама, необезпокоявана от никого.
- Саманта, отвори вратата веднага. - чух дълбокия глас на баща ми от другата страна на вратата. Не исках да говоря с него сега, но няколко силни удара по вратата промениха мнението ми.

oще 

Благодаря за всички позитивни коментари.   

и чакам 2-ри сезон!!     

      oще !

Ти си момичето, което пише уникално..!