Писах ти Лс.

1.Харесва ли ви сайта?  - Да
2.Имате ли приятели тук? - Не
3.А неприятели? - Не,харесвам всички
4.Правите ли често простотии? - Обикновено не.
5.Мислите ли си,че всеки получава това,което заслужава? - Не
6.Получавате ли често подаръци? - Не
7.Обичате ли еднакво родителите си? - Не
8.Имате ли повече от един акаунт в 'капризен' ? - Да
9.Виждали ли сте някаква известна личност? - Не
10.Харесвате ли Джъстин Бийбър? - Или
11.Обичате ли синьо сирене. - Не
12.Обичате ли да рисувате? - Не,не мога
13.Искате ли да върнете времето назад и да промените нещо? - Не
14.Имате ли си гадже? - Да
15.По-хубаво ли е да си обвързан? - Не,много по-тъпо е
16.А бяхте ли щастливи,когато сте били необвързани? - Да
17.Тъпо ли ви е във форума? - Не
18.Имате ли тук някакви ваши произведения в 'Лично творчество?' - Да много
19.Ако да,то проявават ли потребителите интерес към тях? - Горе долу
20.Харесаха ли ви въпросите?- Да

I глава.
*Психиатърът*
Стоях в стаята вцепенен,поемайки поредната глътка въздух от живота.Гледайки синьото небе виждах себе си - една безкрайна Вселена,която може би криеше тайните на живота.Поемайки въздуха от стаята усещах как безсмъртието навлиза в душата ми и имах чувството за вечност.Душата беше готова да отлети към Небесното царство .. Чух някакви стъпки да се приближават към мен..
- Забога -каза някой.Станах отворих вратата,а там стоеше великото НИЩО! Видях само кръв по пода,но не се уплаших. Гласът беше реален. Върнах се обратно в стаята си.. Седнах и отново чух стъпките и поредното ''Забога'' и нищо повече... Отворих прозореца,а навън беше пустош,нямаше никой.. Започна да духа вятър,опитах се да затворя прозореца,но не стана.Усещах как вятъра ме удря и отново поех поредната глътка въздух.Всичко отмина и изгря слънце .. пътя се напълни с минувачи..лъчите озариха тъмната стая и петното кръв се изясни. В ъгъла стоеше някой.
- Кой си ти - питах аз,дори не ми пукаше. Мълчеше.. Отново попитах и не получих отговор..
Приближих се към него.. и го докоснах .. тогава главата му падна пода се напълни с кръв,а отворените му очи бяха толкова плашещи.. взех сърцето му и го добавих към колекцията си..- всичко това казах на ПСИХИАТЪРЪТ ,той започна да ме гледа,сякаш бях призрак..Викна сестрите и те ме отведоха в стаята с белите стени.. закопчаха ме и ми биха дозата морфин.И така в душата ми настъпи спокойствие..но все още исках да убивам..

Хей,
Търся подобни снимка на тези:
)

Хубаво! <3

Снимки от филма ''Хрониките на Нарния'',ама с цитати.

Да..
lady_ss1

бива..