https://www.facebook.com/iwsinka Ето и моя ^^

Хубаво е, продължи го. НО малко ми се стори "тъпа" постъпката на момичето,че не каза на никого за заровеното живо момче..

Нали трябва да се откроявам  Иначе дано ви хареса стила ми на писане 
П.С : Скоро ще има некст  :p

Ето по-дълга глава.

3 Глава
*********

Сега първото, което ще направя е да ви разкажа как изглеждат момичетата, после ще ви разкажа и останалото.

Катрин е много красива,с руса коса и сини очи.Тя не обича да учи,нито да чете книги.Известна е със своите лудории и налудничави иде.Синтия е пълна противоположност на сестра си.Тя е със зелени очи и черна като катран коса,която се спускаше до кръста и.Това момиче е запалено на тема книги и уроци и точно заради това тя е много умна за възрастта си.

Знам,знам, че вече ви става досадно с моите обяснения затова минавам към интересната част.

През деня те бяха отговорни за много от белите в училище.Първо,са успели да се свързват чрез мисълта си и някак това им носеше само нещастия.По едно време бяха вперили очи в чашата на бюрото на госпожата.След като я гледаха без да мигнат повече от 13 минути тя падна и се счупи.Това беше истински шок за тях.Едновременно се радваха, че са необикновени и имат яки способности, но от друга страна ги беше страх,че това може да им довлече неприятности.
- Да кажем ли на баба*тя се грижеше за тях и те много я обичаха* или да си замълчим.Не знам как ще реагира..Може да помисли, че сме луди.. - зачуди се Синтия
- Предлагам сега да си замълчим, докато сами не се уверим какви сили имаме и как да ги управляваме.-предложи Катрин
- Охх, добре, ще се съглася този път. - промълви неуверено Синтия
- Хайде да се прибираме, че баба ще се тревожи. - предложи Катрин
- ОК.Значи, да преговорим.Ние имаме странни способности и не смятаме да споменаваме това на баба.Ахх, имам странното чувство,че се забъркваме в нещо, което няма да ни донесе нищо добро.
          По пътя към вкъщи видяхме едно гладно котенце и понеже на Катрин и беше останало малко парче салам от сандвича, тя му го подаде.То беше доволно от храната и разбира се тръгна след нас, мяукайки за още храна.Но да оставим това на страна.Двете момичета бяха в градинката пред къщата им.Позвъниха един,два, три пъти на звънеца,но никой не отговори.Най-накрая решиха да преборят мързела си и Синтия извади ключ и отключи.Пред тях се откри ужасяваща гледка.Баба им беше просната на земята в локвичка от кръв,а цялото и лице беше надрано.До нея имаше писмо,чийто редове бяха изписани с кръв.На него пишеше..

***********
Следва продължение :p  :p  :p  :p  Надявам се да ви харесва

2 глава
                               *********
Катрин и Синтия ходят на училище,както вече знаете.
                                           Как прекараха първия ден там.
Първият час беше математика.Двете момичета са в 12 клас.Те седнаха заедно, но учителката ги размести за да ги различава.Тя беше много строга и държеше на голяма дисциплина.
  "Понеже ние двете със сестра ми сме бъбривки"-мислеше си Катрин-"Трябва някак да измислим нещо, за да можем да си говорим чрез мислите си.Това ще е страхотно.Трябва да опитаме!"
  През междучасието двете момичета се срещнаха до шкафовете и Катрин каза на Синтия:
- Имам страхотна идея как можем да си говорим.
- Как? - попита озадачено Синтия
- Ами чрез мисълта си. - подшушна уверено Катрин
- Права си нямаме друг избор, защо пак да не опитаме, може да бъде интересно. - рече подигравателно сестра и.

Влюбена съмм           

Много ми харесва      Пускай следващата част, иначе ще те зааразяяяяя   

гущеР  (arrow)

Хайде деее, кога ще пускаш некста  (arrow)  (arrow) Да,да знам, че препирамммм !! Ама искам некста  :p

Кръговрата на живота - един идва, друг си отива (:

Исках те,
Желаех те,
Обичах те..

За теб това беше шега,
просто някаква невинна игра.
Ти взе моето сърце
и го подхвърли като перце.
Тук много сгреши
и злодеянието си прикри.
Тръгна без да ти пука дори,
без да те интересува,че ще плача до зори.
Искаше само да се отървеш,
да се отърсиш сякаш от скреж.
Ще ти го върна двойно
и ще съжаляваш тройно.
В мен щастието уби,
живота в гърдите ми вече не кипи.
В моя свят друг се появи.
И счупеното място с обич залепи.
Света стана прекрасно местенце
и аз засиях като малко детенце.
Ти разбра своята грешка и ме обикна,
но твърде късно уви,
сърцето ти се раздели
и не можеш да го оправиш, нали?!

Поиска ме,
Пожела ме,
Обикна ме.

П.С: Не е от най-добрите ми произведения, но се надявам да ви хареса Приемам критики и мнения 

1 глава
Той не беше като останалите.Не, той не се вписваше в тълпата.Момчето, да онова там, със своя уникален стил и нрав, да той, който преобърна целия ми живот.
   Всичко започна в една неделна утрин.Бях обещала на приятели да се видим на брега на морето.Още беше юни месец и водата не беше много топла, но някой хора не мислеха като мен.Точно срещу мен имаше едно момче.С невероятна черна коса и стегнато мускулесто тяло. На пръв поглед изглеждаше доста сексапилен и неудържим.Знаете ги, онези лошите момчета.Докато гледах невероятните му скокове във водата, която се блъскаше в огромния камък и запенваше, така сякаш се ядосваше от факта, че камъка все още не и се е подчинил.Някой изведнъж закри очите ми.Стреснато започнах да се чудя какво става, но веднага се сетих кой е.Беше най-добрата ми приятелка.Момичето, което винаги беше до мен,момичето което беше с мен в добрите и лошите моменти.Обичах я страшно много.
   След като седна до мен и подшушнах да погледне сладура срещу нас.И двете кокетно се засмяхме, така сякаш крояхме някакъв зъл план.Но уви не можахме да се насладим дълго на гледката, изведнъж слънцето се скри, проблеснаха няколко светкавици, чу се гръм.Решихме да се скрием някъде от идващата буря.Вървяхме по малки кални пътечки и някакви затънтени улички.По едно време пред нас спря черен, лъскав джип.Приближихме се.. Прозореца се свали и от колата се показа онзи сладур, онова лошо момче.Предложи ни временен подслон докато спре дъжда.Влюбих се.Той беше мил,забавен,добър и знаеше как да ни развесели.Дори в онези двадесет минути и за миг не ни беше скучно.Ето че спря дъжда,тръгнахме да излизаме, но той ме хвана за ръката и ме целуна по бузата.Аз, несъзнаваща какво се случва, влюбена до уши, започнах да търся с поглед приятелката ми.Оказа се, че била малко зад мен радваща се на щастието ми.Но изведнъж джипа изчезна, той си беше отишъл, сега как щях да го намеря, как щях да го открия?!Тази мисъл ме тревожеше през целия ден.Той бе направил деня ми различен..
    Ето, че сме пред къщата ми.Прегърнахме се с приятелката ми за довиждане и тя продължи по уличката.Живееше само на две пресечки след моят дом.
Изпълнена с нерешителност влязох вкъщи.Чудех се дали да споделя на мама преживяването си, но реших да го запазя в тайна.Навечерях се и се качих в стаята ми.Пуснах си някакъв романтичен филм, но явно не съм го догледала до края,защото не си спомням как свършва.Та така де, явно съм заспала, но не това беше важното. Сгушена във възглавницата си се потопих в царството на сънищата.Поне там,всичко беше възможно..

P.S - Ако се хареса ще я продължа.Ако има нещо, което не ви допада, моля споделете

Не ми хареса.. 1.Нямаше замисъл.
2.Почти всичко е пряка реч.
3.Неграмотно написано е.
4.Доста глупаво е това, че момичето отива и се предлага на момчето.
5.Няма романтика, която може би си целяла.
6.Защо пък иска да го разкара?! Не си уточнила какво е направил и остава неясно.
7.Това с чувствата,объркването,лъжите и приятелката, която се появява когато и скимне въобще не ми хареса..
P.S Продължавай да опитваш