В един слънчев ден вървейки по улицата дочух доста познат глас. Обърнах се аз с видях познато лице.Беше той същия,който не бях забравила. Същия, който беше оставил трайни спомени в главата ми. Същата усмивка, която бе оставила следи в моето съзнание. Очите ми се насълзиха, краката ми започнаха да треперят от вълнение, ръцете ми се сковаха , а така исках да го прегърна.. Той подаде ми ръка, стоях и гледах не знаейки как да реагирам, какво да направя. След секунди подадох и аз ръка отговаряйки:
- Хей здрасти... искаше ми се да кажа нещо повече , но замълчах очаквайки с нетърпение неговия отговор. Той отвърна със същото , прегърна ме силно както правеше преди , както аз обичам и ме попита:
- Как си? Как върви животът ти? От колко време не сме се виждали , не сме се чували. Защо не ми звъниш , както правеше преди всяка вечер? Липсва ми твоя глас!
Стоях като ударена от гръм, сякаш нещо в мен трепна или заблудих се.. Стоейки в минути на мълчание откликнах:
- Добре съм, добре върви благодаря , че попита.. Относно защо не ти звъня вече си спомни, че ти така поиска. Ти поиска да те оставя на мира не помниш ли?
- Бях глупак скъпа извини ме! Не исках да страдаш , не исках да те боли ще ми простиш ли или е късно за това..

Стоях, мълчах не знаех какво да отговоря на това "безумно" признание. Знаех, че няма връщане назад, знаех колко много болка преживях , аз отговорих
- Сега ли се сещаш за това , не е ли малко късно да искаш да си върнеш нещо, което отдавна не е твое? Можеш ли да поправиш стореното от теб? Можеш ли да залепиш счупеното? Аз ще ти кажа не можеш, колкото и да го лепиш личат си пукнатините!
Той стоеше и ме слушаше в захлас, гледайки ме с тези големи очи той не можеше да ме познае бях по- силна от всякога, а колко слаба бях.. Не можеше да повярва , че същото това момиче, което го обичаше и даваше всичко за него вече не и пукаше за мнението му, не и пукаше за реакциите му.. Нещо ме караше да бъда силна , и аз самата не знаех какво е то.

Ако ви хареса ще пусна и втора част. Отдавна не бях писала... надявам се да има позитивни мнения. Дори и критики да има ще ги изслушам [/b]

До края ще стигна теб ще намеря,
теб ще обичам теб ще желая.
Ноща е тиха
тишината ме убива,
искам теб да намеря,
търся те няма те,
искам те не достигам те,
моля се изплъзваш се,
обичам те мразиш ме,
желая те убиваш ме.
До края ще стигна теб ще намеря,
теб ще обичам теб ще желая,
искаш ме губиш ме,
няма ме молиш се,
обичаш ме мразя те ,
желаеш ме убивам те.
До края ще стигна,
казах ти обичам те,
искам те целувам те.
До края ще стигна знай теб ще обичам до край!

Пореден студен и мрачен ден за Г-ца Христова. Тази вечер беше като удар за нея. Стоеше и гледаше през прозореца какво обаче виждаше и тя самата незнаеше. Господин А беше единствения човек , който можеше да обясни болката в очите и. Стоеше сама и се късаше чудеше се как е възможно така да позволява да я унижават постоянно. Господин А вече не обичаше Г-ца Христова така както тя копнееше за него. Всяка нощ го искаше толкова силно и ставаше по - зле. Той искаше от нея само приятелство , но как тя се чудеше. Искаше някой да и обясни защо се получават така нещатата?. Защо не вървеше между тях.? Викаше , страдаше , плачеше , но никой не я чуваше. Като че ли всички бяха глухи. Искаше да бъде пак онова щастливо момиче , но не можеше. Като искаше да се изправи сякаш нещо я спираше. Беше празно в мен , болката всеки ден се усилваше. Остани тя го молеше , но напразно той тръгна без да я чуе. Болеше я цялото тяло , сърцето и беше надрано от толкова усилия да преодолее мъката и тъгата напразно знаеше , че не може. Студено е навън , малките къщурки светеха тя ги гледаше очите и бяха пълни със сълзи. В стаята никога не е било толкова тихо , тръгна си и каза край това съсипа нейната душа. За нея животът бе свършил и нямаше вече какво да губи. Щом човека който обичаше вече е безразличен , всичко друго беше излишно за нея. Къде сгреших? Безброй въпроси се преплитаха в нея. Тя незнаеше отговорът!! Искаше само да се скрие където нямаше никой. Нищо вече не и остана. В нея всичко е мъртво!

ем ще пусна ощее ама ся нека да ми дойде музата 

Сега ли се сети , че имаш дъщеря прекрасна. Къде беше през тези години , че даже телефон не звънна. Защо?! Питам те сега не можеш да отговориш нали. Стига с тези твои безкарайни лъжи. Аз исках да имам баща като всички останали , но нямах. Съдбата си играеше всеки ден с мен. Ти къде беше. Сега се връщаш пак разкаян , но това трябваше да го сториш преди много години не чак сега. За мен беше като "човекът светлина" , но в един момен ти разби всички мои мечти. Помниш ли последната ти постъпка , аз ще ти я припомня. Искаше да ме хвърлиш през тераса , защо и аз незнаех. Сега казваш , че съжаляваш аз не вярвам вече. Казваха ти ,че ще направиш всичко възможно да те намразя да това е така. Толкова години пропиляни. Ти имаше семейство преди време сега вече нямаш нищо. Каквото и да казваш аз не вярвам. Така че спести своите измислени лъжи. Не вярвам в теб. Късно е за всичко!

Вървях по улицата. Денят бе прекрасен. Само ден по рано той ме пита дали го обичам и дали си нямам друг. Аз без да се колебая отговорих НЕ! Още един прекрасен ден с него.
Прибрах се от училище. Хвърлих си чантата и почнах да си пея нашата песен.
Следващия ден усещах , че ще бъде зле и така стана. Говорихме по телефона , смяхме се и уговорихме си среща както обикновенно. Дълго очаквах това нищо , че преди час чух гласа му. Наближаваше срещата яко!! Стана седем и половина аз излязох с песен на уста. Вървях по същата улица вчера. Същата тази улица ми лъхаше само тъга и болка , но нищо тя за мен бе красива! Стигнах до пристана там винаги можеше да получа утеха от морето. Щях да закъснея , но нищо. Точно в този момент той бе там. Вървяха заедно за ръце, точно ден след който той се съмняваше в мен. Точно след този ден той беше с друга. Аз гледах ей така в нищото , побързах и се скрих зад едно дърво. Вървяха те щастливи и живи , а аз гледах като ударена от гръм. Лицето ми избърза със сълзите , думите бяха излишни. Не чувствах нищо или сърцето е в заблуда незнам. Тръгна отново по същата улица пълна с много болка и тъга.

Ще има продължение.

всеки има мнение аз не искам всички да го харесват ., пък колкото до жанра т.е няма жанр просто това са чувства в един текст 

Болката ми е голяма , а живота ми е яма. Сърцето виновно ли е кажи , че обича те безумно. Но в очите твои виждам аз омразата , студено е сърцето твое. Онзи пламък в очите вече е студен. Любовта си разбихме на хиляди парченца и кажи как да се държим за ръце като ти си лед студен. В живота ми дойде и преобърна го. Игра си с мен както си поиска и сега ми казваш , че не сме били същите. Защо говориш за "нас" такава дума вече няма. Казваш ми , че тръгваш си врата затвори и не се обръщай ти , че не искам да ме виждаш как плача за тебе. Очите ми пълни със сълзи излизам аз навън и гледам хората щастливи и влюбени вървят по пътя опсипан с мечти. Мога ли да продължа без теб това е вечният въпрос?! Студено е и в мене всичко вече. Няма я любовта избяга надалече. Самотата ме прегръща вече , а ти си толкова далече. Искам само да се върнеш и да кажеш колко съм ти липсвала , но няма те.. Може би така е по - добре или не незнам вече , но знам едно ,че никога повече няма да повярвам в думи празни на мъж мразещ всичко около него.. Осъдена душа вечно ще съм аз.. Жената без име и адрес. Ти разби моето сърце , разсече го на две. Но все още те обичам и знай едно ти си последния човек за който сърцето ми пак тупти , макар че е на хиляди парчетаа.

Тръгна си без да каже дума. Остави ме сама там под дъжда. А уж заедно бяхме , а какво се случи сега. Кажи къде отиде любовта. Пламъка изчезна от очите ти. Тези твои очи бяха уж искренни. Жал ми е за теб сега , но не мога аз така. Всеки ден нови лъжи спри и си върви. Влюбен си казваш ти , но не не се търпи. Всеки ден нови и нови обиди. Моето сърце не издържа на тези твои думи. Мислех , че ще е хубаво всичко , но съм се залъгвала ти си друг промени се. Казваш , че любовта я няма в теб личи си. Дали да те пусна или не пита моето сърце?. Но знам , че и да те задържа за теб ще е болезнено ти не ме обичаш. Казваше ми само лъжи и аз вярвах , но защо ли?!
Момчето което исках беше до едно време вече не го виждам в теб. Обичам те тази дума ще я чуя ли някой път незнам. Искам всеки ден да вали да вали и да не спира само дъждът ме разбира и скрива сълзите ми.

Искам да е нещо специално защото ее специален човекаа. Аз се опитвам ама нещо не мога вс ее банално. ХЕЛП МЕ моля вии веднага който се сетии да го пише веднагаа!!

няма значение ти не си ли слушала бг рап песни там също се пее така ,. не те виняя всеки си има мнениее. 

Любовта е просто чувство за което са нужни двама. Не всеки изпитва чувството красиво. Две сърца сега са сами и търсят изход. Няма я любовта тя безследно изчезна. Твоето сърце е лед. Всичко в този живот е измама. Любовта е нещо което те кара да живееш. Любовта е игра , просто трябва да знаеш правилата. Но ти така и неразбра колко давах аз. Ти прекрати всичко хубаво между нас. Аз не съм момичето за теб съжелявам. Тръгвам си сега. Оставям те защото ти не си щастлив с мен и аз не съм щастлива. Пожелавам ти всичко хубаво. Раздай любовта си на момиче , в което си влюбен. Няма нужда да се нараняваме взаимно. Болка виждам в очите ти. Любовта е илюзия за двама. Обичам те , но не мога да продължавам така. Просто не сме един за друг. Ти ми казваш , че не е така , но не мога да повярвам аз сега. Сърцето ми е лед.

Значи има малко повторения. Може да не ви хареса. Приемам критики. Знам имала съм и по хубави творби, но просто отдавна не съм писала. Преди година две писах редовно песни ама сега малко ги позабравих за това може да ее малко объркано , но няма значение.