-Непоправима си, заклевам се ! - каза той сумтейки.
-Тогава защо се занимаваш с мен? - казах с подигравателна усмивка.
-Обичам предизвикателствата! - каза той с най-подигравателната усмивка, която съм виждала, а аз съм виждала доста.
Хм, впечатли ме. Това е лошо.
- 0, я тръгвай! - склоних накрая с раздразнителен тон.
Той ми хвърни тържествуваща усмивка и тръгна с победоносна походка. Беше горд, че е победил, явно дори най-малките победи му носеха радост. Само, че това не беше победа - беше загуба. Знаех си, че рано или късно някой ще страда. Вероятно аз.
През целия път ми беше безкрайно неловко. По улиците постоянно го поздравяваха всякакви хора. Чувствах се като онези невидимите, които се разхождат около звездите и се грижат за разни дреболийки, докато те се радват на феновете си. Не ме разбирайте погрешно - беше мил ... Просто ми беше странно да разговарям за разположението на сградите с човек, който преди секунди съм охапала. Обвиних го, че ме носи като животно, докато аз самата се държах като такова. Боже, вече се обвинявам!? Сбърках, не е лошо - повече от лошо е. На няколко пъти кроях планове да спра до най-близкия блок и да кажа, че живея там и той да си тръгне, но не исках да го лъжа, не и толкова рано ...
Докато вървяхме мелчаливо ми се стори, че прошепна тихо "Пак го прави ... ", но реших, че ми се е причуло, често ми се случва.
-Хей, научно доказано е, че хората, които живеят в жълти стаи и сини къщи са по-щастливи. - каза той неочаквано
-Защо ми го казваш? - казах строго и с присвити очи.
-Е, как защо? Да лекуваме болестта ти
-Хоби!- казах с тона ми за спорене.
-Болест!
-Хоби!
Той изпуфтя, явно тази битка бе неочаквана. Е, той сам си го изпроси.
-Виж, волейболът е хоби, баскетболът е хоби, футболът е хоби... Мразенето не е хоби!
Щях да кажа нещо остроумно, но той тръгна по-напред. Минавахме през подлез и една стара на вид жена носеше тежки чанти с пот на челото. Той, естествено, предложи услугите си. Жената се съгласи и измърмори нещо от сорта "Браво, момчето ми, останали са добри деца, не само вагабонтини...". Ейнджъл ме погледна отново с тържествуващата си усливка, сякаш очакваше и аз да му кажа "Браво" и да го поощря с бонбони. Не е познал. Печелеше точки. Само, че не и при мен.
Тръгнахме заедно с жената. Бяхме в една посока.
-Добро момче си, да я пазиш тая мома!- каза тя.
И двамата се изчервихме и спогледахме. Той първи се окопити:
-Да, разбира се, госпожо.
-Откога сте заедно? - заразпитва тя.
-Ами, от скоро, запознахме се в училище, госпожо. - отговори колебаейки се.
Как не го е срам! Да лъже така жената ... И то пред мен!
-О, и ние с моя Васви се запознахме там, бог да го прости ...
-Бог да го прости!- казахме и двамата.
Тя си заби погледа в една точка за кратко, поогледа ни и каза:
-Браво, деца! Обичайте се, сега му е времето.
Усмихнахме и се сдържано и аз го сритах лекичко за лъжата. Той разбра отлично посланието и се зачеса виновно. След като се сбогувахме с нея веднага го попитах защо го е направил и той отговори с едно простичко "Не знам."
-Е, тук живея. - показах почти срутения си дом.
И да е бил отвратен, не го показа, реши да осртоумничи:
-Е, значи тук живее големия злодей.
Вкарах му убийствения си поглед, докато се чудих къде по точно да го фрасна.
- Чао, до утре и да се пазиш, Ели!- каза набързо и отново вкара чудесната си усмивка. Беше оръжие и той много добре го знаеше.
- Чао. - казах простичко. Изчаках го да се отдалечи за да не види какви борби водя с вратата за да я отключа и се подготвих за обичайната ужасна гледка.

1.Кой жанр книги ви е любим? Нямам любим жанр. Всичко написано добре ми харесва.
2.Коя книга ви е любима? "Вечната Амбър", "Портретът на Дориан Грей", "Хекс Хол", "Хари Потър", "Шерлок Холмс и отрядът от улица Бейкър"
3.Любим цитат от книга?? Нямам.
4.Любим автор? Оскар Уайлд, може би.
5.Колко често си купувате книга? Веднъж на месец.
6.Електронна или обикновена книга? Обикновена.
7.От кой жанр имате най - много книги? Не знам, но ми преобладават книгите за вампири.
8.Какво гледате когато си избирате книгата - автора, резюмето или корицата? Резюмето.
9.Ако книгата която четете я има на филм вие: предпочитате да я гледате, предпочитате да я прочете, гледам филма и чета книгата все пак във филма има нещо изпуснато или променено? Чета книгата и след това гледам филма, като коментирам какво са изпуснали.
10.Любим герой от книга? Амбър от "Вечната Амбър" и Софи от "Хекс Хол"
11.Какво бихте казали на тези които не четат? Нямата си и на идея какво изпускате, до какви светове не сте се докоснали...
12.Коя беше книгата която прочетохте за последно? "Незабравима разходка" от Никълъс Спаркс
П.С.Благодаря за интересното лексиконче

Наистина благодаря  Успокоихте ме доста, много се бях разтревожила, защото да не би да го сметне като "Ако няма бедност, няма ние,мързеливите ученици, да правим скапан ЛИС за това" ... Имах предвид, че просто не е приятно да се пише за такива неща, но както забелязахте не се изразявам като хората  
Ако случайно ме дръпне, предложения какво да и кажа? 

3 част:
- Какво, нима си учудена? Та ти допреди преди малко беше в пълно безсъзнание ...-добави той, докато размахваше енергично ръце.
- И какво от това? Случва се ... -наистина разговорът ми беше безкрайно досаден.
-...Не всеки ден...- продължи той с намерението да продължи още, но аз го прекъснах.
-...Не при всички хора е така!- почти креснах. На лицето му с появи състрадателен поглед. Как смее?
-А сега, да ме извиняваш...-казах подигравателно-...Се връщам в час.
- Първо няма да ти позволя, второ часът ти приключи отдавна. Не ми изглеждаш наивно момиче, как не ти е станало ясно? Ти беше в безсъзнание с часове, а аз те чаках през цялото това време. Няма да си тръгна сега!- този път гласът му беше мощен и властен. До този етап на разговора не бях откривала цялата тази увереност и сила.Той беше непоклатим. Аз пък съм още по-непоклатима!
-Да съм те молила да ме чакаш, господин Помагам-на-всички-и-после-очаквам-благодаря?
- Голям чишит си да знаеш!-каза той сочейки- Тръгваш ли с мен?
-Н...-дори не ме остави да продължа, а ме хвана през кръста и ме понесе като чувал с картофи. Дори не се замислих.- Пусни мееее!-крещях и стоварвах юмруци върху стегнатия му гръб.
-Н...-дори не го оставих да продължи, а го ухапах близо до врата.
-Ааа! Момиче, прекали!
-Аз да не съм ти животно!

А защо трябва да се сеща?

лошо 

Нещо такова.
Клоуни?

8.
Плодова салата? 

Девет 

Не.
Дълга?

2 част:
*преди 3 седмици"
- Боже, не ! - тихо изшушуках отчаяно.
Понеделниик.Училище.Час по биология. Раздел човешкото тяло. Урок кръвоносна система. Госпожа Горчовска.Определено животът ме мрази.
-...Докато потока на кръвта в артериите се реализира само от изпомпващата сила на сърцето, при вените различни фактори играят роля...-госпожата обяснва съвсем спокойно, все едно разправя за  грижовните мечета.Ужас, мразя всичко свързано с кръвта... и всичко останало.-Кати, прочети зеленото поле.
Ученичката веднага се отзова и продължи:
-До определена степен изпомпващата сила на сърцето се предава на вените през капилярите...
-Уфф.-казах го почти безшумно.Премаля ми, ръцете ми започнаха да се потят.
-Във вените кръвта се изтласква предимно на тласъци към сърцето от външни сили. За тази цел във вените се намират клапи...-продължаваше тя.
Край това беше.
-Госпожо, може ли да изляза?-треперещият ми глас изненада дори мен.
-Да, добре.-съгласи се тя очудено (Никой не се осмелява да прекъсне дори за секунда часа на г-жа Горчовска.Тя е легенда.)
Всички лица се обърнаха към мен. Почувствах се като цирково животно на показ.
-Тя е бледа...-момиче пошушна на съседката си по чин.
Станах бавно и с премерени крачки се запътих към вратата, докато всички ме следваха с поглед. Мразя ги. Стигнах до вратата, натиснах дръжката и тогава ми причерня. Силна ръка ( вероятно принадлежаща на Горчовска) ме стигна здраво за китката.
-Пулса и е забавен ! -чух като в далечина гласа и.
Не чувствах краката си.
-Ейнджъл, хвани я! Тя ще ...
Може би е казала, че ще припадна. Е, познала е.Някой ме носеше. Някъде по стълбите се свестих за секунди, но отново падна мрак.
Замижах срещу светлината. Хм, в училищния лекарски кабинет съм. О, не това означава медицинска сестра...
-О, вие младите как може да сте...
-Оффффффффф!-Не ми се слушаше. Опитах се да стана, но почувствах главата си като в менгеме.
-НЕ!Че и елементарни неща не знаете...-промълви сърдито сестрата. Мразя я.
След голямото конско, чаша с ужасна течност и сърдити погледи, сестрата благоволи да ме пусне. Излязох навън и видях... хм, мъжки индивид, красив мъжки индивид, красив и атлетичен мъжки индивид. Хм, не ми пречи да го мразя.
-Хей, добре ли си?-попита той.
Хаа-хаа-хо.
-Какво те интересува?-попитах с изражение  |-(
-Е, щом те носих 5 етажа значи ме интересува дали си добре.- отговори набързо той.
-Все тая, мразя те... - казах тихо, непредназначено за ушите му.
-Уоуу,уоуу, чакай малко ! Та ние дори не се познаваме, а как така ме мразиш?-бе искрено учуден.
-Приятно ми е, Елена.-представих се набързо.
-Приятно ми е, Ейнджъл.-подаде ръка сковано.
-Е, добре сега се познаваме. Мразя те.
Изненаданото му изражение ме развесели.
-Ти си странна..
-Е, мразиш ли ме? Нима можеш да ме виниш, че ...-прекъснах го.
-Не те мразя!-прекъсна ме и той.
Хвърлихме си дълги погледи. Големи кафяви очи. Хм, мразя ги.
-И защо така?-попитах, защото беше неловко.
-Ами за теб може да означава, че като знаеш името на човек вече го познаваш. Аз съм на друго мнение-заобяснява той- Можеш да знаеш името на човек, но не и историята му..
-Даа, все тая.Отивай при аврката си или да играеш спорт ...-прекъснах го най-нахално.
Приветливото му изражение коренно се промени.
-Да, обичам спорта! А ти какво обичаш? Да, мразиш ли?
-Да и в момента ми помагаш да упражнявам хобито си!
И двамата кипяхме от гняв.
-Нямам намерение да ти помагам за това!-промълви той.
-Е, тогава беше ми неприятно, чао!
-Не, няма да си хода. Ще те изпратя до вас!
-Моля?

историята ми допада, неккксссссссттттт