Как от къде?
На готово викаш най добре.....

...Като пеперуда...

Мечта или заблуда...

На рамото ми кацна -

Пеперуда.

--------------------

Красива, не - принудена.

Влюбих се -

в усмивката и - Пеперудена.

---------------------

Не - поиска, да ме докоснеш...

Само по принуда.

Всичко пърхаво направи -

като - Пеперуда.

----------------------

Пренебрегвайки - заблудата.

Аз мечтаех, всеки ден...

И обикнах - Пеперудата

----------------------------

Но за жалост, до сега...

гоня те дори в съня.

Не се научих да летя...

-------------------------

Не остана за дълго....

Дори по принуда.

Всичко пърхаво направи -

като пеперуда.

Второто - носталгия към младоста или подсещане за староста.

Нормално или не нормално: малко странна тема за обсъждане.
Всеки го прави тогава когато му се прииска - ХОРМОНИ И ЧОВЕШКА ХИМИЯ, пък и до сега няма регистрирани смъртни случаи от това.
Колкото и да е, не приемливо за всички ни, това се прави и от по малка възраст.
Всичко в тази крехка възраст е свързано с любопитство и напиращи хормони - е какво пък: като се подлъже веднъж дваж, след това ще има тема за размисъл.
Ами циганетата като са навързали и по две чавета на по 12 до 15 години, и нищо им нема.

... Есента на душата...
///////////////////////
Дъждовна есен, очи забранени...
Мъка в сърцето по кълва.
Чува се само, едно ромолене.
И образът твои се търкулва.

Улуците, скъсани вени...
Дъждът с кръв ги изпълва.
И излива се кръв до колене.
Луната лице, с облак забулва...

Мигове мокри, забранени.
Дърво, клони оголва.
Вместо гасене, усещам горене.
Кръвта, сцената допълва.

Късна есен, самотни влюбени.
Ходи душата, по кривата стълба.
И мисли стари, и изгубени...
Шахта с отворена паст, товарът избълва...

Дъждовна есен, очи забранени...
Мъка в сърцето по кълва.
Чува се само, едно ромолене.
И образът твои се търкулва.

... Дъжд...
Нежно дъждът по капчуците ходи.
През вековете преминал,
устремен към пръстта.

Капчици ситни,
рояк - бързоноги.
Градът е притихнал.
Чува се само шумът на листа.

Мрачно и сиво - небето,
свъсило вежди...
Че умират със сила в полето.
Капчиците - нежни.

Проблясък, в надвисналият небосвод
Нещо страшно изкънтя.
Изпънат, старият гръмоотвод.
Светкавица поредна овладя.

В смъртта си, събуждат семена заспали.
Размекват - стегнатата пръст.
Те много дъждове са преживяли...
Магия носят, или своят кръст.

И мирис будят, на лозя и рози...
Аромати, носени от вечността.
Изпълват жадни коловози,
направени във оранта.

Трябва да се срещнем само двамата и да си разказваме... (emo)

А кажете че не е,така.... (makeup)

Ооо,не искам да разказвам,че цял порно филм ще направят..... (o)

Като младеж,що мастурбиране падаше,не е истина.Но вече не.