#1 2011-07-21 08:00:04

pitona33

Member

Registered: 2008-09-26

Posts: 21

Re: Малко то ми творчество...

... Дъжд...
Нежно дъждът по капчуците ходи.
През вековете преминал,
устремен към пръстта.

Капчици ситни,
рояк - бързоноги.
Градът е притихнал.
Чува се само шумът на листа.

Мрачно и сиво - небето,
свъсило вежди...
Че умират със сила в полето.
Капчиците - нежни.

Проблясък, в надвисналият небосвод
Нещо страшно изкънтя.
Изпънат, старият гръмоотвод.
Светкавица поредна овладя.

В смъртта си, събуждат семена заспали.
Размекват - стегнатата пръст.
Те много дъждове са преживяли...
Магия носят, или своят кръст.

И мирис будят, на лозя и рози...
Аромати, носени от вечността.
Изпълват жадни коловози,
направени във оранта.

---

Боже, толкова човечен

изглежда светът,

щом наоколо няма

хора!

pitona33

Member

Registered: 2008-09-26

Posts: 21

Re: Малко то ми творчество...

Старият чадър....
/////////////////

Ох.
Нещо ме прободе...
Купидонова стрела?
Ех.
Да можех, да те видя,
през старите ми очила.
Ах.
Това си ти...
Старият чадър.
Ха.
Кой, те сложи тук?
На този одър....
Хи...
Май съм аз....
Старостта ме разпиля.
Да.
Колко спомени със теб.
Приятел мои, от младостта.
Ад.
Преживявал съм със теб...
Стисках те с една ръка.
До,
този самотен ден,
Купидонова стрела.
Де,
да можех пак.
Със теб, ще полетя.

---

Боже, толкова човечен

изглежда светът,

щом наоколо няма

хора!

pitona33

Member

Registered: 2008-09-26

Posts: 21

Re: Малко то ми творчество...

... Есента на душата...
///////////////////////
Дъждовна есен, очи забранени...
Мъка в сърцето по кълва.
Чува се само, едно ромолене.
И образът твои се търкулва.

Улуците, скъсани вени...
Дъждът с кръв ги изпълва.
И излива се кръв до колене.
Луната лице, с облак забулва...

Мигове мокри, забранени.
Дърво, клони оголва.
Вместо гасене, усещам горене.
Кръвта, сцената допълва.

Късна есен, самотни влюбени.
Ходи душата, по кривата стълба.
И мисли стари, и изгубени...
Шахта с отворена паст, товарът избълва...

Дъждовна есен, очи забранени...
Мъка в сърцето по кълва.
Чува се само, едно ромолене.
И образът твои се търкулва.

---

Боже, толкова човечен

изглежда светът,

щом наоколо няма

хора!

fenfantazi_

Member

From: London, UK

Registered: 2011-03-10

Posts: 1,623

Re: Малко то ми творчество...

Първото и третото много ми харесаха.Във второто малко не намерих смисъл.  

---

__________________________'BEING SINGLE DOESN'T MEAN
_______________________THAT YOU'RE WEAK,
_______________________IT MEANS THAT YOU ARE STRONG ENOUGH
_______________________TO WAIT FOR WHAT YOU DESERVE'

______________________________________________- Niall Horan

pitona33

Member

Registered: 2008-09-26

Posts: 21

Re: Малко то ми творчество...

Първото и третото много ми харесаха.Във второто малко не намерих смисъл.  

Второто - носталгия към младоста или подсещане за староста.

---

Боже, толкова човечен

изглежда светът,

щом наоколо няма

хора!

pitona33

Member

Registered: 2008-09-26

Posts: 21

Re: Малко то ми творчество...

Утрин...

////////////////
Сънлива утрин...

Аквариумите отвориха очи,

светвайки лампите си.

---------

По ламарината на прозореца...

Дъждовните капки,

събуждаха мислите ми.

--------

Зората се разпуква...

Като вдигащата се завеса

на театър.

Сцената, се изпълва с актьори.

--------

Коли, хора с кучета -

токчета почукват,

всеки бърза.

Крадецът от светлото се скрие,

с надеждата че седмицата върза.

--------

Сънлива утрин...

Нощта с денят си взема сбогом.

Мъка тежка се усеща.

От кратката им среща.

--------

Едно вечно посрещане,

и сбогуване.

Като при хората -

безкрайно разминаване.

--------

Сънлива утрин...

Сънливо кафе...

Сънлива душа...

Сънливо дете...

Сънят си отива...

Денят пак дойде...

--------

Новият ден...

След сънливата утрин.

В съня не ни оставя

да се изгубим.

Слънцето - наднича през прозорците

и нежно гали ни без думи.

--------

Добро утро на всички...

Иска да ни каже.

Добро утро на всички,

да кажем и ние....

На враговете си даже.

Добро Утро...

---

Боже, толкова човечен

изглежда светът,

щом наоколо няма

хора!

pitona33

Member

Registered: 2008-09-26

Posts: 21

Re: Малко то ми творчество...

...Като пеперуда...

Мечта или заблуда...

На рамото ми кацна -

Пеперуда.

--------------------

Красива, не - принудена.

Влюбих се -

в усмивката и - Пеперудена.

---------------------

Не - поиска, да ме докоснеш...

Само по принуда.

Всичко пърхаво направи -

като - Пеперуда.

----------------------

Пренебрегвайки - заблудата.

Аз мечтаех, всеки ден...

И обикнах - Пеперудата

----------------------------

Но за жалост, до сега...

гоня те дори в съня.

Не се научих да летя...

-------------------------

Не остана за дълго....

Дори по принуда.

Всичко пърхаво направи -

като пеперуда.

---

Боже, толкова човечен

изглежда светът,

щом наоколо няма

хора!