Дълго не бях качвала нищо ,така ,че заповядайте нещо ново >> : )))
1. http://prikachi.com/images.php?images/887/6546887N.jpg
2. http://prikachi.com/images.php?images/889/6546889l.jpg
3. http://prikachi.com/images.php?images/890/6546890p.jpg
4. http://prikachi.com/images.php?images/915/6546915k.jpg
5. http://prikachi.com/images.php?images/919/6546919u.jpg

Не обичаше да чака ,тя определено беше нетърпелив човек и обичаше да създава добро първо впечатление и затова тръгна с почти 40 минути по-рано.
Ако евентуално трамвая и не дойде или се случи нещо тя да стигне на време, въпреки,че тя живееше на 15 минути.
Погледна се още веднъж в огледалото одобри се ,усмихна се и си помисли.
-Леле какъв ден ме чака само. Часът беше 11 без 20 ,а тя вече беше там .Всеки път когато тя се доближаваше до сградата сърцето и почваше да тупка.
Оглеждаше се въртеше се ,ходеше на ляво надясно,това и се стори цяла вечност .Накрая седна под големия прозорец до главния вход ,а притеснението и напираше.
Беше репетирала на ум стотици пъти какво ще каже ,,Здравейте вие сигурно сте г-н Костов ,изключително приятно ми е ..'' или''г-н Костов нали така...''
Беше потънала в размисли и хиляди мисли се въртяха в главата когато видя как някаква сянка се доближава до нея и когато вдигна погледа си видя как един мъж на средна възраст
с изправена оаснка бяла коса и брада вървеше право към нея.
-Здравей Никол.
-Ооо здравейте не те познах.
-а Ъ не ВИ познах ,извинявам се аз просто...
-Спокойно бе момиче,не ям хора какво си се притеснила ,хайде да тръгваме ,че ни чака работа.
Те тръгнаха да вървят ,а тя дори не знаеше накъде.Разговорите започнаха веднага той я разпитваше за нея тя за него.Седнаха на една пейка в една приятна градинка
в центъра на София. Времето наистина беше повече от прекрасно. Говориха си с часове ,към 5 той имаше работа и трябваше да тръгва и й предложи ако иска да отиде с него ,защото той
отивал към офиса му за да и даде сценария и да го прочете.Тя нямаше работа така,че не и беше проблем.
Вървяха на път към офиса и минавайки през Витошка те продължаваха да си говорят.Толкова беше потънала в приказки,че не чуваше,нито виждаше какво става около нея.Беше се абстрахирала от света и цялото и внимание беше изцяло насочено към разговора с г-н Костов.И точно в онзи миг върху нея връхлетя някой толкова неочаквано,беше за част от секундата,сблъсквайки се тя погледна в очите на минувача... и тогава ги видя онези толкова красиви ,студени сини очи.Всякаш някой я перна по главата в този монет и краката и се подкосиха,зениците и се уголемиха и беше забравила да диша.
Не успя да каже и дума,но беше достатъчно ,за да се сети ,че това са онези очи,които тя видя предната вечер, макар и през екран тези очи бяха толкова запомнящи се ,няма начин да ги сбъркаш.Тя съвсем беше изключила за разговора,беше забравила думите си ,всичко и хиляди мисли се зародиха в съзнанието й.
-Какво !? Не не е възможно да е той,дали не е знак,случайно ли беше?!
Тя вярваше в това,че няма случайни неща.
Как и се щеше да го познава,или поне да знаеше името му.
Представи си как тя всеки ден стои там ... на Витошка и,че някога дори след години той пак ще мине от там и ще може да го види отново.Тя вярваше в това,че ако някога срещнеш един човек,то ти ще го видиш поне още веднъж в живота си.
След това се осъзна какви откачени неща и минаха през главата и колко луд наистина трябва да си ,за да го направиш.
Веднага щом се прибра тя захвърли чантата си на леглото,сабу си обувките и веднага пусна лаптопа и имаше чувството ,че нещо я чака.Първо си провери пощата ,после фейса,туитър ..всичко,но нямаше нищо.После реши да влезе в онзси сайт където видя онзи странник,онзи непознат,който днес беше причина за усмивката й.
Дълго стоя и се чуди какво да направи и накрая просто реши да му каже,че го е видяла.
Написа го..изтри го...пак го написа,помисли си ,че просто няма какво да губи ,провери правописа ,всяка точка,буква,запетая ,увери се ,че всичко е наред ,махна анонимния таг и натисна,,попитай''.Всякаш изпрати писмо до президента ,отново се почувства като откачалка.
а по законите на Мърфи лаптопа и беше забил и интернета и спря.

Здравейте ,искам да споделя нещо с вас ,не е толкова художествено или литературно нито пък ,кой знае какво ,но е така защото цялата история е истниска и на места леко окрасена в детайлите за да не е толкова скучна ,
ще публикувам малка част ако има интерес и другата ..Просто искам да го споделя с някой : )

Онази вечер беше пълнолуние ,лампата в стаята беше изгасена ,луната и екрана на лаптопа единствено осветяваха стаята.
Минаваше полунощ,тя стоеше пред лаптопа подпирайки краката си на кутията от стария компютър ,който тя беше развалила ,пиеше в любимата си голяма ,бяла, порцеланова чаша горещ,билков чай с точно две лажички мед ,както го обичаше.Това и доставяше известна наслада,но скуката надделяваше всичко.
Дори не беше се усетила как паразитно беше добила навика през известно време да рестартира страницата на фейса,като всеки път всякаш щеше да се случи нещо,но
хората,снимките и известията не се променяха,едно и също всичко беше монотонно ,дори песните и в youtube бяха почнали отначало.
Тогава тъкмо бяха пуснали някакъв нов сайт ''аск'' там хората си задаваха въпроси повечето анонимни.Страхотна плячка за комплексарите и хейтарите,повечето въпроси бяха от сорта ''Кого харесваш?'' ,''Защо го харесваш?!'' или глупавите ''С какъв шампоан се къпеш,ква тоалетна хартия ползваш..'' До върха на простотията.
Но понякога тя се забавляваше там и обичаше когато и задват интересни въпроси. Веднъж и зададоха въпроса ,,Влюбвала ли си се ,обичала ли си някога'' ,
често и го задаваха всъщност ,а тя отговаряше смело и винаги го изкарваше като мисъл на П.Коельо или както би отговорил някой психолог сигурна в отговора си ,но не и в истината,дълбоко в себе си тя осъзнаваше ,че истината е далеч от това и ,че се страхува да обича.Така тя бягаше,казвайки нещо за пред хората,но самата тя не знаеше от какво точно се крие .Дразнеше се изключително много когато някой пише постоянно на някой друг ,че го харесва или е влюбен в него,някакви романи,винаги си мислеше,че ако толкова харесва някога някой ,то тя ще махне ,,бариерата'',която в случея беше един глупав таг (анонимно).

И точно тогава се случи...причината за цялта тази история .Беше и щукнало да зададе един и същ въпрос
на хората от който да си направи статистика.Обичаше да наблюдава хората и й беше интересно кой как ще отговори .
Натисна ,,начало'' и всички абонати ,които бяха на линия излязоха и тя започна да разпраща въпроса докато системата анти-спам не я спря.
След минути някои хора почнаха да отговарят,тогава видя ,че някои и е отговрил с видео .На видеото ясно се виждаха две момчета,които се забавляваха и
вероятно бяха на градус ,а за фон се чуваше музика.Единият беше видно слаб с тъмна коса и тъмни очи ,а момчето до него беше с русолява коса и дори през
лошото качество на камерата можеше да се видят сините му очи.
Отговорът беше кратък и ''изчерпателен''на него отговори момчето със сините очи./
-Не знам ,никаква идея човече !
Oтговора съвсем не я впечатли ,но нещо я караше тя да го пуска отново и отново .Отвори целия профил ,всякаш целия аск беше в неговия профил ,явно бяха
доста интересни с отговорите си и тя започна да ги гледа един по един ...някои бяха наистина оригинали и забавни.
Чудеше се какво да направи ,толкова искаше вниманието му или поне да знае кой е,в профила му нямаше никаква информация ,единственно от отговорите
му се разбираше ,че се казва Ивайло,тогава и хрумна да му зададе въпрос пак .Нейните въпроси не бяха анонимни ,но и не предизвикваха някакъв интерес.
Бяха минали секунди и тя беше получила отговор.Толкова се зарадва, изведнъж тя живна,свали си краката ,изправи се на стола ,вдигна косата си на
кокче а на лицето и се беше появила малка усмивка.Тя стоеше в профила му около час още ,гледаше и си мислеше как той е от ,,онези'' момчета,които всички желаят,небрежния ,красивия...сърцеразбивач,но въпреки това събираше женското внимание .Както сега нейното.Ако не е станало ясно,но вероятно се досещате кой от двамата я е впечатлил толкова,ако не сте разбрали ще разберете по-надолу.
Тогава тя се почувства толкова странно ,нещо странно се случваше с нея и това ,че няма логично обяснение я побъркваше ,за нея всичко трябва да има
обяснение.Тази вечер тя си легна с усмивка и в същото време се чувстваше уажасно глупаво и нелепо от факта ,че си мислеше за някакво момче ,което дори не
познава от някакъв малумен интернет сайт ,това и беше последната мисъл преди да заспи.
От всичката тази еуфория тя беше забравила ,какво и се беше случило няколко часа преди всичко.

Иии Новото попълнение...

1.http://prikachi.com/images/243/4679243F.jpg

2.http://prikachi.com/images/246/4679246m.jpg

3.http://prikachi.com/images/244/4679244z.jpg

4.http://prikachi.com/images/266/4679266r.jpg

Трябва ми много спешно и ми е много важно , но не мога да намеря монолог на Електра или на образ от митологията ,ако някой има такъв монолог моля да пише.

0 %
Колко процента искаш някой да ти каже,,Обичам те ''

Ивайло/Николай

Не я познавам ... но никакви лоши впечатления : ))

This Time for Africa
Lady Gaga :Дд

Не.
Скорпион ?

570м

10 588 мм