Тази?

http://kaprizen.com/?cat=12&img=2528766

Благодаря.

this оnе?

http://kaprizen.com/?img=2356925

Към 9.

Вода.

http://kaprizen.com/?cat=12&img=2194890
http://kaprizen.com/?cat=12&img=2194889
http://kaprizen.com/?cat=12&img=2194888
http://kaprizen.com/?cat=12&img=2194882 м

ТОЙ Е! БЛАГОДАРЯ!

Некст

- Не ми даде телефона си... – Задъхано каза той.
- А трябва ли? Щях да припадна от щастие.
- Определено!!  Даже смятам, че е задължително. Аз дадох моя, а сега е твой ред.
-Кога по точно успя да го дадеш?? – Учудено попитах аз.
-Ще разбереш сама.
Все още бяхме в същото положение не желаех това да приключва, но всяко хубаво нещо си има своя край. Той се изправи и мълчаливо се отдалечаваше, аз не свалях поглед от него докато той съвсем не изчезна от полезрението  ми. Беше много старнно,  защо първо ще проява интерес  към  мен , а след това просто да си тръгне. Може би  смяташе, че по този начин аз ще проявя по-голям интерес  към него, но жестоко грешеше. Аз не съм от онези лесни кифли, който  след един намек на момче му се лепваха и не го оставяха на мира. Но явно той ме мислеше за такава. Лесно податлива  може би поради факта, че четях онази книга. И какво точно искаше да каже с това , че е дал неговия номер. Всичко това ме объркаваше до така степен , че  главата ми щеше да експлодира. Стана ми студено, а слънцето печеше толкова силно осъзнах, че все още лежа да студеният циментов под. Изправих се и продължих към вкъщи, като не престанах да мисля за него. Прибрах се вкъщи и започнах да ровя в чатата може би там беше мушнал номера си, само колко жалко изглеждах. Погледнах я отвън и видях написаният  номер в/у нея с послепис.. - Няма как да не ми звънеш. Само колко уверен беше в себе си. Усмихнах се и се замихлих как живота ми се преобарна с  за един миг.
На сутрината закусих и реших да си пробвам късмета. Набрах номера и зачакаш. Колко мисли ми минаха през ума. Как може да званя на непознат аз не бях такава, като че ли се променях  секунда след секунда. Минаха 15 секунди и реших, че това е смешно, но точно преди да затворя се чу сексапилният му глас, който будеше в мен чувства които не бях изпитвала до сега.

Поствам тази история от името на приятелка, тъй като тя няма регистрация, а те са заключени. Приятно четене.

  Тъкъв е животът  несполучлив, нежелан и несправедлив. Общо взето това се случваше в живота на  едно 16 годишно момиче, което  беше отчаяно до такава степен от несгодите в живота, че нямаше причина, за която да живее.  Най-странното беше, че тя имаше всичко, което  един  нормален човек  би желал от живота. Пари, уютен дом, добро семейство казано с една дума -  задоволена от всичко. Но за нея това всичко беше  нищо, което тя би искала да бъде. Ако можеше всичко това да бъде заменено с една ласка и обич. Ето от това се нуждаеше тя най-много.

  Часовника дрънна над главата ми за пореден път. Толкова много ми се спеше, че го издърпах и хвърлих на земята. След около десетина минути отворих очи и изпънах дългите си крака, изправих се и отворих щорите. Слънцето прониза тъмната стая като освети  всичко около мен. Всеки човек би се почувствал въодушавен от тази обстановка,  но не и  аз.
-Татяна закуската е готова! -Извика майка ми от другата стая.
- След минута идвам мамо. – Отговорих й набързо и отидох до банята.
Измих обилно съненото  си лице като погледнах дълбоко в сините си очи, които се отразяваха в огледалото. Късата ми кестенявата  коса беше толкова рошава, сякаш туко-що съм излязла  от страшен филм, а зачервените ми бузи се отличаваха върху скулите на бялата ми кожа.
След като се оправих отидох да закуся. Имаше яйца на очи. Всеки уикенд майка ми правеше яйца или палачинки.
Закусих и тъй като беше почивен ден, в който си отдъхвах от скапаното даскало, излязох на разходка в парка. Толкова отчаяна от живота, че нищо не желаех да правя. Бях закупила наскоро една доста интересна книга за депресията на човека. Беше ми интересно  дали аз самата бях в такава, въпреки че знаех отговора не желаех да го приема, защото беше глупаво да мисля по този начин. Седнах на прясно  подрязаната трева, като зачетох първата страница. Самочувствието не ми беше на високо ниво, може би, защото не се имах за много хубава, но ето, че това  щеше да се оспори след около десетина  минути. Книгата показваше доста черти от моя характер затова продължих с четенето като не обращах внимание на случващото се около мен.

Тази ?

http://kaprizen.com/?cat=13&img=1945070

+ тази; http://kaprizen.com/forums/images/avatars/65517.jpg

Сок.