#1 2012-02-23 23:34:56

z0richka
Member
Registered: 2009-11-14
Posts: 1,122

Re: Everything except love

Поствам тази история от името на приятелка, тъй като тя няма регистрация, а те са заключени. Приятно четене. smile




  Тъкъв е животът  несполучлив, нежелан и несправедлив. Общо взето това се случваше в живота на  едно 16 годишно момиче, което  беше отчаяно до такава степен от несгодите в живота, че нямаше причина, за която да живее.  Най-странното беше, че тя имаше всичко, което  един  нормален човек  би желал от живота. Пари, уютен дом, добро семейство казано с една дума -  задоволена от всичко. Но за нея това всичко беше  нищо, което тя би искала да бъде. Ако можеше всичко това да бъде заменено с една ласка и обич. Ето от това се нуждаеше тя най-много.

  Часовника дрънна над главата ми за пореден път. Толкова много ми се спеше, че го издърпах и хвърлих на земята. След около десетина минути отворих очи и изпънах дългите си крака, изправих се и отворих щорите. Слънцето прониза тъмната стая като освети  всичко около мен. Всеки човек би се почувствал въодушавен от тази обстановка,  но не и  аз.
-Татяна закуската е готова! -Извика майка ми от другата стая.
- След минута идвам мамо. – Отговорих й набързо и отидох до банята.
Измих обилно съненото  си лице като погледнах дълбоко в сините си очи, които се отразяваха в огледалото. Късата ми кестенявата  коса беше толкова рошава, сякаш туко-що съм излязла  от страшен филм, а зачервените ми бузи се отличаваха върху скулите на бялата ми кожа.
След като се оправих отидох да закуся. Имаше яйца на очи. Всеки уикенд майка ми правеше яйца или палачинки.
Закусих и тъй като беше почивен ден, в който си отдъхвах от скапаното даскало, излязох на разходка в парка. Толкова отчаяна от живота, че нищо не желаех да правя. Бях закупила наскоро една доста интересна книга за депресията на човека. Беше ми интересно  дали аз самата бях в такава, въпреки че знаех отговора не желаех да го приема, защото беше глупаво да мисля по този начин. Седнах на прясно  подрязаната трева, като зачетох първата страница. Самочувствието не ми беше на високо ниво, може би, защото не се имах за много хубава, но ето, че това  щеше да се оспори след около десетина  минути. Книгата показваше доста черти от моя характер затова продължих с четенето като не обращах внимание на случващото се около мен.


Life si full of Fake people, so Trust no one but yourself.

Offline

#2 2012-02-24 06:12:16

lady_ss1
Member
From: София
Registered: 2010-09-17
Posts: 21,410

Re: Everything except love

Стана ми интересно. Некст.    sun (arrow)

Offline

#3 2012-02-24 07:13:02

geri18
Member
From: East London
Registered: 2010-09-20
Posts: 946
Website

Re: Everything except love

Стана ми интересно. Некст.    sun (arrow)


XVIII. XII .MCMXCVII

Offline

#4 2012-02-24 07:34:52

steffi18
Member
Registered: 2011-10-30
Posts: 334
Website

Re: Everything except love

Стана ми интересно. Некст.    sun (arrow)


[img]http://data.whicdn.com/images/35564472/580134_487029771325416_1032411167_n_large.jpg[/img]
Tumblr
My Facebook page

Offline

#5 2012-02-24 08:01:12

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Everything except love

Хубаво е . Некст


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

#6 2012-02-24 09:03:41

beautiful_kitty
YMCMB ♥
From: Dubai .
Registered: 2010-02-21
Posts: 10,203

Re: Everything except love

Стана ми интересно. Некст.    sun (arrow)


[img]http://30.media.tumblr.com/tumblr_lz3gquTk911r5s8qlo1_r1_250.gif[/img] [img]http://30.media.tumblr.com/tumblr_lz3gquTk911r5s8qlo4_r1_250.gif[/img]
[list=*]
[*]Понякога трябва да се научиш да се сбогуваш..колкото и трудно да е.[/*]
[/list]

; We♥it ; Ask.fm

Offline

#7 2012-02-24 20:18:23

z0richka
Member
Registered: 2009-11-14
Posts: 1,122

Re: Everything except love

Радвам(е) се, че ви харесва. smile

Некст

- Все повече хубави момичета изпадат в депресия,  а? - С  насмешка.
- Може би и аз ще трябва да купя тази книга след като виждам как влияе на човек.
- Хей найстина добре ли си?
Най-накрая забелязах едно  момче седящо плътно до мен с притеснена физиономия. ’’ Доста  смешна според  мен’’. Беше с кестенява коса и тъмно кафяви очи твърде привлекателен с външната си фигура.Първоначално си дадох сметка, че тази книга ми е размътила мозъка и ми се привъждат някакви фантази от неизпълнимите ми мечти, за това  не дадох никакъв признак и зачетох отново.След секунди осъзнах, че май не беше фантазия.
- Найстина добре ли си? – Отново попита  момчето до мен.
- А... От къде по дяволите излезе този зкук? Не вярвах на очите и на ушите си това не беше възможно. Секси момче да заговори МЕН !! – Мислено попитах себе си.
- Без думи ли остана?
- Ами не. Може и така да се каже.  - Почервенях като домат.
- И как се казва момичето, което е изпаднало в депресия.
- Всъщност тази книга не е моя.  Оу! Татяна приятно ми е.
- Стефан, депресантче.
- Итересна книга за момиче като теб. Не трябва ли да си на плажа с приятели пивайки биричка.
- Хм. На такова момиче ли ти приличам ? - Зачудено попитах аз.
- Всъщност да. - Отсече той.
- Трябва да тръгвам.. 
Станах и  събрах нещата си набързо.
- За къде бързаш толкова?
Не отговорих и продължих напред. Колко бях глупава. Само това се въртеше в главата ми. Най-готиното  момче ме заговори, а аз избягах. Нещо в мен ми казваше да се върна, но въпреки всичко продължих. Някой викаше зад мен с такъв глас, че целият парк се взираше в мен.
- Почакай..   
Обърнах се и видях Стефан да тича право към мен.
Той бързо се приближаваше като накрая осъзнах, че в действителност нямаше спирачки.  За секунди и...  туп, усетих земята. Отърсих глава и отворих очи. Сърцето ми биеше толкова силно, че се притеснявах  той да не улови  100-те удара в минута. Толкова беше красив, вдъхваше самоувереност и изглеждаше доста спокоен и уравновесен човек. Както хората казват не можеш да съдиш човек по външният вид, но според мен той беше точно такъв. Беше се надвесил над мен и обгърнал с ръце ме гледаше право в очите. Странно, за миг си помислих , че това е част от някой филм, който съм гледала, ала беше съвсем истинско.

ПС. Това е нейната първа история.


Life si full of Fake people, so Trust no one but yourself.

Offline

#8 2012-02-24 20:25:55

lady_ss1
Member
From: София
Registered: 2010-09-17
Posts: 21,410

Re: Everything except love

Некст.  smile

Offline

#9 2012-02-25 08:28:14

geri18
Member
From: East London
Registered: 2010-09-20
Posts: 946
Website

Re: Everything except love

Некст.  smile


XVIII. XII .MCMXCVII

Offline

#10 2012-02-25 21:47:27

z0richka
Member
Registered: 2009-11-14
Posts: 1,122

Re: Everything except love

Некст

- Не ми даде телефона си... – Задъхано каза той.
- А трябва ли? Щях да припадна от щастие.
- Определено!!  Даже смятам, че е задължително. Аз дадох моя, а сега е твой ред.
-Кога по точно успя да го дадеш?? – Учудено попитах аз.
-Ще разбереш сама.
Все още бяхме в същото положение не желаех това да приключва, но всяко хубаво нещо си има своя край. Той се изправи и мълчаливо се отдалечаваше, аз не свалях поглед от него докато той съвсем не изчезна от полезрението  ми. Беше много старнно,  защо първо ще проява интерес  към  мен , а след това просто да си тръгне. Може би  смяташе, че по този начин аз ще проявя по-голям интерес  към него, но жестоко грешеше. Аз не съм от онези лесни кифли, който  след един намек на момче му се лепваха и не го оставяха на мира. Но явно той ме мислеше за такава. Лесно податлива  може би поради факта, че четях онази книга. И какво точно искаше да каже с това , че е дал неговия номер. Всичко това ме объркаваше до така степен , че  главата ми щеше да експлодира. Стана ми студено, а слънцето печеше толкова силно осъзнах, че все още лежа да студеният циментов под. Изправих се и продължих към вкъщи, като не престанах да мисля за него. Прибрах се вкъщи и започнах да ровя в чатата може би там беше мушнал номера си, само колко жалко изглеждах. Погледнах я отвън и видях написаният  номер в/у нея с послепис.. - Няма как да не ми звънеш. Само колко уверен беше в себе си. Усмихнах се и се замихлих как живота ми се преобарна с  за един миг.
На сутрината закусих и реших да си пробвам късмета. Набрах номера и зачакаш. Колко мисли ми минаха през ума. Как може да званя на непознат аз не бях такава, като че ли се променях  секунда след секунда. Минаха 15 секунди и реших, че това е смешно, но точно преди да затворя се чу сексапилният му глас, който будеше в мен чувства които не бях изпитвала до сега.


Life si full of Fake people, so Trust no one but yourself.

Offline

#11 2012-02-28 18:08:02

dynda2
Member
Registered: 2010-10-27
Posts: 67

Re: Everything except love

ощеее  smile  smile  sun

Offline

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook