Спираш да мечтаеш реалността е друга..
Той е далеч от теб,а ти си затворена между реалност и мечта.
Опитваш се да вярваш н щастливия край,но с времето започваш да се колебаеш!
Съцето ти натежава от времето и болката,а ти оставаш с поглед към една мечта.

И този път аз пиша.....
Но този път е за последно!
Всичко приключи скъпи...ти пропиля всичко, което можехме да имаме.
Сякаш с последната си грешка изтри всичко...
всичко, което чувствах вярата в теб..
Сега се чувствам ,като нова все едно не съществуваш!
Сбогом любов!

Благодаря Ви!
 

Браво!
Уникално е.

Здравейте,казвам се Мери.На 17 съм от България.
Уча в гимназия,живея с майка ми.Ще ви разкажа една история за невъзможна любов.
Всичко започна преди четири години,когато се запознах с едно  момче в интернет.Започнахме да се опознаваме и да си пишем всеки ден.Името му е Стефан,оказа се,че живеем в един град.Той ми разказа за миналото си,разказа ми,че  взима наркотици.Аз не знаех какво да кажа,бях уплашена,не знаех до къде ще стигне всичко,но въпреки това го харесвах.Един ден той ме покани на среща,но аз отказах.Това се повтаряше много пъти и всеки път аз си измислях оправдания.
Един пролетен ден,когато се върнах от училище,видях съобщение от него.Беше написал,че заминава за Германия при баща си.Почувствах се кофти,заради това,че винаги му отказвах,когато ме канеше да излезем.Защо поне един път не се съгласих,защо?Това ме измъчваше и не знаех какво да правя.
Изминаха няколко дена и отново си пишехме въпреки разстоянието,което ни делеше.В един миг осъзнах,че съм влюбена в Стефан.Как беше възможно това?Аз не съм от момичетата,които се влюбват лесно.
Времето летеше неусетно,пишехме си всеки ден,говорехме си по цели нощи.Аз осъзнавах,че се влюбвам все повече и повече,толкова много исках да го видя!Една вечер,когато говорихме той ми каза,че се връща в България заради мен.Извиках от радост и усетих как очите ми се насълзиха от щастие.Когато пристигна ми се обади да се видим,аз се съгласих.Имаше един час до срещата,веднага се приготвих и тръгнах към уговореното място.Когато пристигнах него още го нямаше,реших да седна на една пейка и да го изчакам.След известно време той дойде,беше с още едно момче.Извини се за закъснението си.Решихме да отидем на кафе.Когато седнахме и поръчахме,неговият приятел се представи и започнхме да говорим за нещо,което ми беше безинтересно.Но бях щастлива,че го виждам толкова близо до мен и не ме вълнуваше разговора.
Стана късно и трябваше да се прибирам.Стефан предложи да ме изпрати,когато стигнахме до нас той ме попита дали искам да се видим отново-съгласих се и влязох в нас.На другия ден телефона и ми звънна-аз изтръпнах,беше приятеля на Стефан.Каза ми,че Стефан не може да дойде,имал някаква работа.Затворих телефона,очите ми отново се насълзиха,но този път не от радост,а от тъга.Почувствах се излъгана и разочарована.Погледнах се в огледалото и видях едно малко момиче,което плачеше за своята кукла.
Изминаха няколко дена,очаквах да ми се обади,но напразно.Стефан не се обади повече,лятото отмина.Аз продължавах да страдам и да се надявам да се обади.Той беше този,които ми даде надежда,че можем да имаме връзка.Известно време не излизах от вкъщи,по цял ден чаках да ми пише или да се обади...Отворих профила му и видях,че е обвързан с някакво момиче.Не можех да повярвам на очите си,не исках да повярвам,че цели две години всичко е било само развлечение.Не исках да чувам повече за него.
Един ден той ми писа -опита се да ми обясни,че момичето с което е си е  рязала  вените и не иска да допуска  повече грешки, и че не иска тя да умре.Разбрах го,някак..Или поне се опитах.Той ми поиска втори шанс .Не му казах нищо-нуждаех се от време да помисля.Имах  доста време  да помисля  и  реших  да му дам втори шанс.Пишехме си,дойде зимата  аз тъгувах  за него.
Зимата отмина  пролетта дойде -той щеше да се върне.Преди да се върне  ми каза,че иска да е с мен и да съм неговото момиче.Върна се в България всички  знаеха,че сме заедно.Майка ми  не беше съгласна  да имам връзка с него,защото  не ми подхожда и е несериозен.След време разбрах,че  ми е изневерил още първата вечер когато е пристигнал в България.Поисках да се видим-отрече всичко,каза,че  е лъжа за да ни разделят.Излязохме няколко пъти,бях щастлива.
След това  заминах при баба-той твърдеше,че ме обича и че му липсвам.Няколко дена след заминаването ми,той излязъл с едно  момиче.
Тя ми писа,че вероятно ще тръгне с нея и ще скъса с мен.Така и стана....болеше ме много.
С нея учехме в едно училище,бяхме в различни класове.
Винаги се усмихвах,макар вътрешно да умирах.
Един ден тя ми писа-Стефан  е в болница ходи ли да го видиш? Останах  учудена  не можех да реагирам.Когато дойдох на  себе си  взех чантата си и тръгнах към болницата.Стигнах до стаята му,поех дълбоко въздух и влязох.Стефан беше на системи,усмихваше се  когато ме видя.Очите ми се насълзиха.Седнах до него и хиляди  въпроси се въртяха в главата ми.Бях ядосана,че ми изневери,че ме излъга и остави.Но момента не беше подходящ за това.Най-важното  бе той да се оправи.След два дни отидох в болницата за да го видя.Разбрах,че са го изсписали .Радвах се,че е добре,но и  се натъжих,защото няма да го видя.Няколко дни след това телефона  ми звънна-беше Стефан.Започна всеки ден да ми звъни и да ми пише смс-и.Веднъж  когато се обади  ми каза,че иска  да се върне  при мен и че ще скъса с другото момиче.Радвах се,бях наивна,но се радвах и го обичах повече от всичко.Отново се събрахме.Сърцето ми биеше силно и аз бях цяла.Всичко вървеше добре,но той трябваше да се върне в Германия.Нищо не можех да направя.Изпратих го.Оставаше ми да чакам да се върне.Майка ми започна да  ме заплашва,че ако не скъсам с него,той ще пострада.Упорито отказвах. Скарах с майка ми,бях много разтроена.Знаех,че ще ни раздели и няма да съм с него.
Написах писмо, в  което се сбогувах с него, и всички останали.Хванах един нож и сложих край.Това беше моят край.
Дори след края на живота си  продължих да обичам Стефан.Чакам, горе,на небето,за да сме пак заедно.
Надявам се да ви хареса! 

мацка пиърсинга сега може да ти харесва,но за напред ще ти навреди ...
Замисли се когато започнеш работа кой ще те наеме и този пиърсинг?
Родителите ти са прави. 
По добре си сложи другаде примерно на пъпа,веждата,хрущяла на ухото..
Успех !

Русе

Ааа невероятно е браво!    

Дните минават,
все така празни.
А в душата самота!
Безразлично е лицето.
Сърцето иска любовта!
Света не спира да се върти,
времето за мене  беше всякаш спряло.
Има Недостойни  за любовта ми .
Един  достоен аз открих,
ала сърцето му не плених !

Хайде сега да правим нещо приятно      

Уникално е !