Интересувам се и ми трябва да стигна от Централна гара, София до Национална Спортна Академия, София, Студентски град.
Ако някой може да помогне ще му бъда изключително благодарна.

Понасях обидите и ударите с мълчание и болка ,
плачех свита в ъгъла като изоставено сираче ,
мъчех се да те забравя ,
теб и всичките лъжи и маски , който слагаше пред мен .
Разбитото си ръце събирах тихичко и тайно ,
но ти парчетата отново разпиляваше .
Тъпчеше и мачкеше го докато не спре да бие ,
а после плюеше връз него .
Със смях и гордост отминаваше , всяка моя сълза
и със звук от счупено стъкло  строшаваше моите мечти .
Но ти сам ме промени , когато сърцето ми разби
в жалка кучка ме превърна , която отмъщение иска
и добротата си отиде с теб , а злобата остана с мен .
Защото добрите хора имат сърце , в което съхраняват добротата,
а когато ти отнемат сърцето , няма къде да съхраниш добротата и
затова просто я захвърляш , така както ти захвърли мен .
Моля изкажете мнението си и без хейт моля

Просто ми хрумна , написах го и реших да го постна и аз не зная защо .

Тя се луташе из тъмната гора , сълзи се стичаха по бледото й лице . Хиляди мисли преминаваха през ума й , та това бе най-добрата й приятелка . Как въобще можеше да й го причини ? Картината изскачаше пред очите й , как той я прегръща и целува устните й , устните за които тя копнееше , неговата усмивка – усмивката с която той я даряваше всяка сутрин , когато се видеха в кафето . И най-лошата мисъл , мисълта , че вече всичко свърши , че никога повече няма да й казва колко много я обича , че никога повече няма да се смеят заедно , никога повече няма да усети устните му върху свойте – това чувство я убиваше . Сякаш нещо раздробяваше сърцето й на хиляди парченца . Огромна празнина зееше в нея и никой не бе способен да я запълни , той бе единствения , а сега е „никой” . Тъмнината я поглъщаше , тя усещаше самотата , която с тих глас шептеше „Той не те обича”  - думите се забиваха като пирони в сърцето й , искаше й се всичко да бе просто сън , искаше й се никога да не го бе срещала , всичката тази болка бе излишна , искаше просто да спре да я боли , едно малко наивно желание , което тя искаше да се сбъдне .

Много ви благодаря ! 

Надявам се да Ви хареса . Нямаше какво да правя и просто ми хрумна .
В един жесток свят ,
в един тъмен град ,
през една тиха нощ
тя седи свита в ъгъла и плаче .
Тя е момичето , което ти даде всичко .
Тя е момичето , което вярваше на лъжите ти.
Тя е тази която ти предаде .
Тя е тази която ти остави .
Тя ще стане и ще избърше сълзите си .
Тя ще се изправи и ще забрави лъжите ти .
Ти ще си този който ще съжалява ,
ти си този който се заблуждава .
Ти ще прозреш грешките също ,
ще искаш да спреш , но ще е вече късно .
След нея ще тичаш , както тя след теб .
Ще се научиш да обичаш , но обичта я няма веч .

Десет

Много ми харесва 

Сънувах те , красиво беше .
ала само сън оказа се .
Сънувах те , и ми се иска
истина това  да бе.
Целувах устните ти , шепнех
в едно се с тебе сляхме ,
лицето ми ти галеше и нежно
в прегръдки се оляхме .
но всичко свърши неизбежно
събудих се във самота .
Усетих топли ласки
и осъзнах че не съм сама .
Не беше сън  , не бе мечта
самата истина и любовта.
Докоснах те , погалих те ,
сърцата ни в едно се сляха.

Надявам се да ви хареса 

Супер много ви Благодаря и съм много щастлива че го харесвате и оценявате , днес по късно може да пусна още едничко мое произведение . 

Във фалшив свят,
изпълнен с фалшиви надежди ,
във фалшив град,
изпълнен с фалшиви лица ,
едно истинско момиче ,
лежи на земята и плаче ,
плаче за фалшивото момче ,
с фалшивото лице ,
което открадна нейното сърце ,
тя плаче изгубила последната капка надежда ,
от сърцето и падат капки кръв ,
които тя нежно попива с ръка ,
опитвайки се да събере частите
на разбитото й сърце ,
но всеки път когато тя ги събира ,
спомена за него се връща , спомена за всички хубави моменти
и мечти и тогава , тогава
парченцата пак се разделят и тя отново започва да ги събира.

Надявам се да ви е харесало