Заедно сме от 1 година и 2 месеца 

http://prikachi.com/images/81/5809081u.jpg
http://prikachi.com/images/82/5809082t.jpg

Това е новата ми история. Надявам се да я харесате.

Седях в кафенето "Стрийтс". Въртях сламката около фрапето си и от време на време хвърлях поглед на влизащите. Брад отново закъсняваше. Бях готова да извикам сервитьора, за да си платя, когато той пристъпи в кафенето. Огледа се и когато ме забеляза, тръгна към мен. Той седна и си поръча дълго кафе. Не продумвах нищо. Просто продължавах да въртя сламката около вече изстиналото кафе.
- Е - потърка ръце - искала си да ме видиш. Какво има?
Погледнах го и задържах погледа си без да кажа нищо. Отпих глътка от фрапето и отново го погледнах.
- Искам да се разделим - продумах най-сетне
Той се опули.
- Но защо?
- Няма да ти обяснявам. Просто исках да ти кажа, че ти вече не си част от живота ми - намигнах му, взех чантата си и станах
Сервитьорът ме настигна.
- Извинете, но не сте си платили.
- Той ще плати - посочих с пръст онзи нещастник и излязох
Отидох до колата си. Тя беше тип кабрио, затова направо захвърлих чантата си на задната седалка и се метнах на волана. Надух музиката на MAX и потеглих.
Паркирах пред квартирата си. Слязох от колата и се качих в апартамента. Още с влизането, отново захвърлих чантата си. Тя падна върху една купчина дрехи и леко се свлече надолу. Затворих вратата и се разположих на кафявия кожен диван. Взех дистанционното от земята и пуснах ТВ-то. След минута - две, ми омръзна и го изключих. Влязох в банята и пуснах душа. Реших да се поглезя с гореща вана. Тя се напълни и започна да излиза пара. Топнах пръста си и установих, че водата е идеална. Вързах косата си на небрежен кок, съблякох раздърпаните дънки и потника и влязох вътре. Отпуснах се и затворих очи.
*********************************
Чу се познатата мелодия на Брад. Бях забравила да изтрия номера му. Излязох от ваната, обвих хавлия около тялото си и взех телефона си. Вдигнах.
- Бет! Защо ме заряза?
- Излязохме два пъти и спахме четири пъти. Това не е връзка, а просто забавление.
- Но аз те обичам!
- Оо, бебчо, горкичкия .. явно съм ти била първата. Ее кофти, сладур, но животът е такъв - прецаквай или ще бъдеш прецакан! - затворих му
Захвърлих телефона си на дивана. Махнах хавлията от себе си и пуснах косата си. Забелязах, че един от съседите ме наблюдаваше. Беше на около 25 години. Намигнах му и направих няколко предизвикателни движения. Той прехапа устни.
- Пфф колко наивни хора - казах си и се приближих към прозореца
Показах му среден пръст и дръпнах завесите. Усмихнах се дяволито и отидох до гардероба. Хванах едни скъсани дънки, сложих си леопардовия сутиен и облякох бял потник с падащо рамо. Обух си черните обувки с къс ток. Беше хладно, затова облякох и кафявото си кожено яке. Сложих си черен молив и малко спирала, взех чантата си и излязох. Първо минах през магазина пред нас, купих си кутия цигари и пакетче дъвки и се качих в колата. Отивах на лов за момчета.

Мнения?

Ами искам снимки на жена, която пуши .. нещо като това; http://prikachi.com/images.php?images/714/3381714W.jpg или това http://prikachi.com/images.php?images/713/5290713r.jpg

Благодаря предварително .. надявам се да сте ме разбрали

Вече е 23 март, петък. Най - сетне желания петък! Откакто сме тук, за пръв път се събуждам с усмивка. Реших днес да не бъда кой знае колко официална, затова грабнах първите дънки и тениска, които видях и се запътих към банята. Вързах косата си на конска опашка, обух кецове и слязох долу.
- Добро утро мила - каза татко, който се беше запътил към входната врата
- Добро утро. Къде е мама?
- Днес трябваше да отиде по - рано на работа, но ти е оставила пари, за да си вземеш нещо от лавката.
- Аха .. ясно
Целуна ме по челото и излезе. След него излязох и аз.
- Да те закарам ли до училище ? - попита баща ми, подавайки си главата от прозореца на колата
- Мм не, ще повървя.
Усмивката ми бързо изчезна. Сетих се за Джейк и защо не дойде да ме вземе. Винаги идваше и заедно ходехме на училище. Днес обаче бях сама. Бях си навела главата. Изведнъж се блъснах в някой
- Оу, съжалявам - казах аз и надигнах глава
- Няма проблем - усмихна се
Хмм .. а дали пък не беше съвпадение, че от всички хора в Лондон, аз се блъснах точно в онзи уличен музикант?!
*************************************
Стигнах до училище и влязох в стаята. Първото нещо, което направих е да се огледам за Джейк, но него го нямаше. Въздъхнах и седнах на чина. Реших, че ще закъснее, макар да е необичайно за него.
Постоянно чаках вратата да се отвори и да го видя, но това така и не се случи  .. до края на часа. Пратих му 100 СМС-са, но той така и не ми отговори. Страхувах се да не е станало нещо.
Стигнах до шкафчето си, взех учебниците от там и се облегнах на него. Скоро един познат глас прекъсна мислите ми.
- Я кой е тук
Да, познахте. Това беше онова лошо момче, на което дори не му знаех името.
- Какво искаш ? - попитах и се обърнах към него
- Много неща - усмихна се
Затвори шкафчето ми и се приближи към мен.
- Остави ме, моля те. Сега не съм в настроение.
Хвана брадичката ми и ме погледна в очите. Не каза нищо, а просто се наведе и ме целуна! Исках да се махна, но просто ума ми не го позволяваше. Сякаш не аз контролирах тялото си. Отвърнах му с целувка, колкото и да не исках. Целувката беше невероятна! За момент забравих всичко, но когато той отдели устни от моите, всичко изведнъж нахлу в главата ми. Чувствах се ужасно. Просто грабнах чантата си и хукнах по коридора. Влязох в стаята, седнах на чина и просто заплаках. Защо се случи това ?! Не можех да спра да мисля за него. Ами Джейк?! Защо целувката ми с Джейк не беше така страхотна, като тази с онова момче?! Защо?!
**************************************

Ето и девета. Надявам се да ви хареса.

Добре. С Джейк официално сме заедно. Дойде време за училище. Тъкмо слизах към кухнята, когато на врата се позвъни. Отворих и там стоеше Джейк.
- Хей, красавице. Готова ли си за училище? - целуна ме по бузата
- Разбира се - прегърнах го
Тръгнахме заедно към училище. Влязохме в стаята, в която имахме час, като преди това бяхме влезли в 4-5 други. В стаята имаше още 4-5 ученика, които ни изгледаха.
Мислех си "Дръж се естествено и може да не те наранят", но тогава за наш късмет влезе учителя.
- О, вие сте тук. Добре клас това са вашите нови съученици. Джесика и Джейк. Сега си намерете места и седнете.
Не изчакахме втора покана и веднага седнахме на последния чин. Скоро влязоха и други ученици, които ни изгледаха по странен начин.
Часът свърши и ние се запътихме към следващата стая.
- Ъм ще ме изчакаш ли? Трябва да отида до тоалетната - каза Джейк
- Разбира се, но не се бави - усмихнах се аз
Джейк отиде и аз останах сама в коридора. До мен се приближи някакво момче
- Значи ти си Джесика, новата, за която всички говорят, а?
- Ъъ да ..
Личеше си, че е от лошите момчета.
- Не казаха, че си така секси - усмихна се дяволито
- Амм благодаря - изчервих се
Беше много сладък, но на лошите момчета просто не можеш да вярваш
- Искаш ли днес след даскало да излезем някъде ?
- Благодаря, но имам приятел
Точно в този момент дойде и Джейк.
- Хей какво става? - попита той
- Ти ли си приятеля на Джесика ?
- Да, защо ?
- Дръж я под око .. може да ти я открадна - усмихна се дяволито и си тръгна
Джейк ме погледна
- Оф, не питай - казах аз, хванах го за ръка и тръгнахме към стаята
**********************
Училището свърши и с Джейк вървяхме към вкъщи. Познайте с кого се сблъсках .. точно така с онова момче...
- Я какво виждат очите ми ? - усмихна се по онзи дяволит начин

Това е 7-ма част .. харесва ли ви ?

Беше 03:00 сутринта, а аз стоях втренчена в тавана. Не можех да заспя. Дали пък не беше от вълнение, че утре заминавам за Лондон? Станах и слязох в кухнята, като се опитвах да не събудя нашите. Взех млякото от хладилника, налях си го в една чаша, седнах на един стол и почнах да размишлявам какво ли би било да усетиш устните на Джейк върху своите.
**********************
- Джесика, Джесика!
- Още 5 минути, мамо - казах аз сънено
- Самолета ни излита след 15 минути! Ставай и се обличай преди да сме го изпуснали
Чак сега осъзнах, че съм заспала на масата в кухнята.
- 15 минути?!
Скочих и се изстрелях в стаята си. Нямах време да ровя за дрехи, затова грабнах първата рокля, която ми попадна. Измих си зъбите и вързах косата си на конска опашка по най-бързия начин. Вече бях приготвила багажа си, затова грабнах първите 3 сака и един куфар и слязох долу. Татко вече беше в колата и ни чакаше.
За огромен късмет стигнахме точно преди да излети самолета. Наместихме се, затова вече бях спокойна и си отдъхнах.
- Мамо колко време ще летим?
- Около 3-4 часа
*****************
Така вече бяхме на летището в Лондон. Вълнувах се страшно много! Но после се сетих.
- Хей къде е Джейк и семейството му?
- Те ми звъннаха и казаха, че ще вземат следващият полет - каза татко
- Който е след .. ?
- 7 часа
След като си изяснихме всичко, тръгнахме към новата ни къща.
Стигнахме и аз веднага си заплюх една стая. Стоварих всичките сакове и куфари на леглото. Беше едва 09:00 ч. Дали Стейси още спеше? Много исках да й кажа, че вече сме тук, но реших да не й звъня, защото може още да спи. Не можех да повярвам, че съм в Лондон! Мечтата ми се сбъдна! Нямах търпение да тръгна по улиците и да разгледам прекрасните забележителности. Но първото, което трябваше да направя е да попълня някакъв формуляр за училището, в което щях да бъда. Пфф каква досада!
Къщата беше на два етажа както предишната и аз отново бях на втория етаж. Разопаковах багажа и натиках всичко в гардероба си. Слязох долу с надеждата да има нещо за хапване, защото умирах от глад!
- Тук сме едва от 10 минути, Джес. Как очакваш да направя нещо?
- Е кога ще направиш - попитах аз и направих кучешка муцунка
- След като разопаковаме, с баща ти ще отидем до супермаркета.
Ясно .. ще се мре от глад. Качих се горе с надеждата, че съм взела поне някой чипс или солети. Оказа се, че не е така. Боже .. имах чувството, че ще умра. Изпитвах неописуем глад - все едно не бях яла от години.
Накрая просто легнах на леглото и зачаках да дойде Джейк.

Ето я и 5-та част. Не съм доволна от писането си, но се надявам да ви хареса.

Ах най-сетне дойде и мечтания уикенд. Към 11:30 се събудих и слязох долу.
- Добро утро, поспаланке - каза мама
- Добро утро
Днес бях решила да си отдъхна от всичко и просто да се отдам на мързела, затова седнах пред телевизора с голяма кутия сладолед.
- Какво мислиш да правиш днес? - попита майка ми
- Нищо .. абсолютно нищо - казах аз и се наместих по - удобно на дивана
- Защо не отидеш да си купиш нови дрехи? Климата в Лондон е по-различен
- Чакай малко .. Лондон? Ще се местим в Лондон? Сериозно?!
- Ами да
Мечтаех да отида в Лондон откакто бях дете, а сега дори ще живея там. Много се зарадвах, но после се сетих, че ще съм далеч от всичките ми приятели.
- А ние .. ами няма ли да се връщаме тук понякога?
- Разбира се!
Грейнах от радост. Това беше първата добра новина от последните дни.
- Всъщност кога тръгваме?
- След 2 дена.
- Два дни?! Но аз нямам дрехи! С какво ще пътувам!?
- Затова ти казах да отидеш.
Станах и хукнах към стаята си. Съблякох пижамата и почнах да ровя в гардероба. След 10 минутно ровене, най-сетне намерих какво да облека. Направих си небрежен кок и слязох долу, за да поискам пари.
**************
Вече съм в първия магазин и се чудя какво да си купя. Първата ми покупка беше тениска на Лондон. След нея си купих 2-3 чифта обувки и излязох. Тръгнах по другите магазини. Пазаруването беше скучно, защото бях сама. Стейси имаше гости и аз трябваше сама да се колебая между стоките.
След около 3-4 часа се прибрах вкъщи. Качих се в стаята си и разтоварих дрехите. Облякох пак пижамата си и се наместих на дивана долу. Мама я нямаше. Пак имаше бележка на хладилника. Трябвало спешно да отиде на работа. Бях много уморена, затова изпих една чаша кафе. След като се поободрих, взех лаптопа и си отворих фейсбука. Харесах 2-3 снимки и почнах да разглеждам надолу. Отново нямаше нищо интересно, но точно преди да изляза видях публикация, свързана с Джейк. Погледнах и учудено прочетох "Джейк Стюарт премина от обвързан към необвързан." Какво? Сериозно?! Нима връзката му със Сара е траела само 1 ден? Беше онлайн и реших да му пиша.
Оказа се, че тя го е зарязала заради друго момче. Почувствах се гадно. Горкият. Реших да сменя темата и почнах да му разказвам за Лондон. Съвпадение ли беше, че и той ще ходи? Хмм .. странно. Час-два си писахме. Беше станало вече 19:00 ч. Не беше късно, но ми се доспа ужасно много. Почувствах се уморена, затова му казах, че ще си легна и затворих лаптопа. Легнах си в леглото и просто заспах.
************************
Така това е четвърта част. Надявам се да ви е харесала. Да пускам ли следваща?

Некст <3

Радвам се, че ви харесва.

Хиляди сълзи се стичаха по лицето ми. Мислех си, че съм ужасен човек. А най-лошото предстоеше. Не знам как щях да го погледна утре в училище.
**********************
На сутринта се събудих с ужасно главоболие. За миг не си спомнях нищо, но изведнъж всичко нахлу в главата ми. Въздъхнах и се запътих към банята. Измих се, вързах си една плитка, облякох се и слязох долу. Седнах да закусвам, но единственото, което правех е да бутам лъжицата около купичката. Нямах апетит.
- Миличка, добре ли си? - попита ме майка ми, която миеше чиниите
- Да, просто .. не съм гладна - въздъхнах и станах
- Няма ли да закусиш?
- Не - грабнах една ябълка и тръгнах към училище
Разговорът с Джейк не ми излизаше от главата. Когато стигнах, в стаята нямаше никой. Погледнах часа и видях, че съм подранила доста. Седнах на чина и просто се отпуснах. Доскуча ми и започнах да драскам в тетрадката си. Вратата се отвори. Погледнах и видях, че е Джейк. Думите му от вчера отново нахлуха в главата ми.
- Джейк .. аз съжалявам .. ужасно много съжалявам, Джей, аз ..
Прекъсна ме.
- Няма нищо, Джесика. Можем да бъдем приятели. *въздъхна* Просто приятели.
- Но аз не искам да сме просто приятели! - проплаках аз
- Не искам да си с мен, само защото си гузна, ясно?
Не исках да се караме, защото колкото повече се карахме, толкова по-силно ставаше главоболието. След 4-5 минути влязоха още ученици, а след тях влезе и учителя.
Часът беше изключително скучен. Продължавах да драскам в тетрадката си, докато звънецът най-сетне би. Побързах да изляза.
- Джес! - чух много познат глас
- Стейси! - обърнах се и я прегърнах
- Как си?
- Ужасно зле ..
- Какво? Но защо?
- Скарах се с едно момче ..
Стейси беше като мой втори личен дневник - споделях й всичко, а тя винаги знаеше как да ме утеши. Усещах я не като приятелка, а като сестра и я обичах страшно много!
- Хей, горе главата. Ще имаш още колко много караници .. не искам да плачеш, чу ли?
Кимнах.
- Така те искам! - прегърна ме
- Ами .. ти как си?
- Добре .. както винаги .. какъв час имаш?
- Математика - въздъхнах - а ти?
- Биология - погледна часовника си - боже, ще закъснея! Съжалявам, но ще тръгвам.
- Добре, и аз ще тръгвам - наведох глава и се запътих към кабинета
Първото нещо, което видях, беше Джейк и .. някакво момиче. Беше ухилен до уши. И тя изглеждаше весела. Двамата се смееха на нещо. Стана ми неприятно, но не можех да направя нищо, затова просто седнах на чина си и извадих всичко нужно за урока. До мен не сядаше Джейк. Той седеше до онова момиче. Името й беше Сара.
**********************
Прибрах се, изпих едно хапче против главоболие и седнах на лаптопа си. Отворих Фейсбук и първата публикация беше: "Джейк Матърс е обвързан със Сара Дженсен" Какво?! Обвързан?! Не можех да повярвам, затова му писах. В краен случай излезе, че те наистина ходят. Поздравих го, въпреки, че ми стана ужасно гадно.
Защо винаги осъзнаваш, че човек е важен за теб, чак когато го загубиш? Въздъхнах и затворих лаптопа.
Излязох навън със Стейси. Тъкмо седнахме на една пейка, и когато извърнах поглед надясно, видях, че там стои Джейк и естествено Сара.
- Хей ъм .. може ли да се преместим - попитах
- Защо? - каза Стейси
- Това е момчето, с което се скарах
- Оу .. ами добре
Станахме и тръгнахме нататък. Разходихме се, отидохме по магазините, седнахме в едно кафе и накрая се прибрахме. Тъкмо си мислех, че не би могло да е по-лошо, и БАМ! Майка ми ми каза, че ще се местим!
- Какво?! Къде ще се местим?! Не можеш да ми го причиниш! - виках аз
- Не викай. Успокой се.
Поех дълбоко дъх и седнах на дивана.
- Баща ти е сключил сделка със семейството на Джейк и сега са го повишили. Ще се преместим в Англия.
- К-к-акво?! - започнах да заеквам - толкова далеч?! Как може да ми го причиниш?!
Очите ми се насълзиха и се качих в стаята си. Треснах вратата и се хвърлих на леглото. Беше ми дошло в повече. Имах нужда от малко спокойствие, затова задремах.
*****************

Това е трета част. Харесва ли ви, и да пускам ли некст?

Реших и аз да пусна една моя история. Надявам се да ви хареса, а ако не, благодаря, че поне сте си направили труда да я прочетете.

Здравейте. Казвам се Джесика Стюарт. На 16 съм и живея нормален тинейджърски живот в Ню Йорк. Разбира се колкото може да е нормален един тинейджърски живот. (:
**************************
Както всяка една сутрин, аз станах с голям зор. Поседях седнала на леглото за около 1 минута, за да се осъзная. Станах и отидох в банята. Измих си зъбите и вързах косата си на конска опашка. Бях направо като зомби. Спеше ми се ужасно много и имах чувството, че ще се пльосна на земята и ще заспя.
- Охх .. вечният въпрос .. какво ще облека? - мрънках си, докато ровех в гардероба
Намерих една сладка рокличка и я облякох. Не съм от момичетата, които си падат по обувки с висок ток. Затова обух пантофки, взех чантата си и слязох долу в кухнята. Майка ми я нямаше. Видях бележка на хладилника. На нея пишеше "Джесика, днес трябваше да отида по-рано на работа, затова нямах време да ти приготвя закуска. Оставих ти 10 долара на масата. Купи си нещо от лавката.
С обич Мама"
Взех парите и се запътих към училище. Влязох в стаята, пльоснах се на чина, и просто задремах. Скоро звънецът за започване на часа би и аз се събудих. Днес се очакваше да имаме нов ученик затова зачаках учителя да влезе. Когато вратата се отвори, всички се надигнахме от чиновете си, за да видим кой е новия.
- Добре клас. Както ви бях казал, ще имате нов съученик. Това е Джейк. Той идва от Англия. Надявам се, че ще се отнасяте с него добре. Сега, Джейк седни някъде. - каза учителя и седна на бюрото си.
Момчето се огледа къде да седне, и тръгна към моя чин.
- Здравей. Може ли да седна тук? - попита ме той
- Разбира се, сядай - казах аз и преместих чантата си
Боже как обичам британския акцент! Само, че Джейк не ми допадна. Надявах се да е сладък, а той .. просто не беше. Беше забавен, умен, но не и сладък.
- Е Джейк .. - опитах се да завържа разговор - значи си от Англия ..
- Ами да - усмихна се той
- Аха .. - стана малко неловко
*****************************
Вече бях на път към вкъщи. Влязох, хвърлих чантата си на дивана и се качих в стаята си. Седнах на леглото, извадих един малък ключ от под възглавницата си и отключих чекмеджето на нощното си шкафче. От там измъкнах една малка тетрадка със заглавие "Личен дневник на Джесика Стюарт", разтворих го, взех един химикал и започнах да описвам деня си. Естествено не пропуснах да спомена и Джейк.
След като приключих, отново пъхнах дневника си в чекмеджето, заключих го и натиках ключа под възглавницата. Станах и реших да седна на лаптопа си. Влязох във Фейсбук. Имах една заявка за приятелство. И естествено беше от Джейк. Приех го и почнах да разглеждам новините и постовете на приятелите си. Боза, след боза - нищо! Отегчих се и полегнах на леглото. Каква скука само. Гледах филми, но и това ми омръзна. А и огладнях, затова слязох в кухнята да си направя нещо. Всъщност ме мързеше да си правя каквото и да е, затова отворих камерата, грабнах първата кутия сладолед, която видях и седнах на дивана пред телевизора. Канал след канал - нищо. Накрая пуснах някаква анимация, която не беше кой знае колко интересна, но пак е нещо.
Постепенно започвах да затварям очи. Унесох се и просто заспах.
***************

Това е първа част. Хареса ли ви и да пускам ли следваща?

Не.

Чай?

Ивелина.

Та...