Хакнаха страницата ми в facebook. Моля ако знае как да си я върна да ми пише! Благодаря предварително!

А понякога , това което казваме , не е това което имаме в предвид ..
Всеки има мнение , понякога не всички сме на едно и също, но точно така и трябва да бъде.
През тези два месеца ми беше много тежко, докато осъзная, че той наистина си отиде.
Тогава също осъзнах, че хората който мислех за приятели, никога не са били такива. Те ме зарязаха,
оставиха ме да преживея всичко сама. И точно тези хора, които не очаквах да бъдат до мен ми
помогнаха да се съвзема. Тогава открих истинската мен. Престанах да се правя на голямата
работа, и да се подигравам на хората с проблеми. Спрях да обиждам и да унижавам.
Просто бях себе си, а според мен това е всичко, от което се нуждае един човек.
С времето всичко отмина, и макър че още ме болеше, някак го преодолях.
Просто и сам можеш да осъзнаеш, че когато един човек си отива, няма как да го върнеш.
Ти знаеш, че никога няма да го забравиш, нито пък хубавите и дори лошите моменти с него.
Човек се учи от грешките си. Аз видях моите, и вече не съм същия човек.
както казах, вече всичко отмина. Сега съм си една обикновена тийнеиджърка.
С обикновен живот. Понякога се замислям дали ако преди не бях толкова разглезена, нямаше да го
направя и сега баща ми щеше да е жив.
От тогава се преместих е ново училище, нов живот. Надявах се с времето да забравя тези неща и да спра
да се обвинявам , но не се получаваше.

Съветвам те да качваш още многоооо снимки , защото са невероятни включително и твои.. btw много си красива

Спред мен всичко се променя. Искаш или не , животът решава. Всеки човек е различен,
а тези който са еднакви се наричат копирачи. Повечето казват " и какво като копира" , но
копирането е крадене на самоличността , поне за мен. Има различни хора: Отворени, затворени,
добри, лоши, гадни, и още какви ли не .. Лично аз съм незнам каква съм. Обичам нови запознанства ,
и не съдя хората от пръв поглед. Всъщност забравих да ви се представя! Казвам се Лекси ,
и съм на 16 години. Знаете ли поговорката " Вълкът козината си мени, но нрава не" , е аз
не мисля че това е напълно вярно. Преди аз бех разглезеното момиче, което всички мразеха,
защото се мислех за повече от другите. Винаги бях център на внимание с моите глупости.
Но тогава живота ми даде урок. Още от малка съм свикнала да получавам всичко, независимо
какво е или колко пари струва. Бащa ми работеше в звукозаписно студио, а майка ми в сладкарница.
Тогава имахме много пари, заради работата на тате. Но веднъж решихме да отидем в хижата ни.
Аз седях до татко в колата, а мама отзад. Минавахме на един мост, и аз видях едно минаващо лисиче
на пътя. Хванах кормилото и обърнах посоката, и след това се озовах право във водата.
Разбира те ли ? Аз бях виновна за всичко. В този ден загубих баща ми. От тогава се промених.
Всъщност сгреших ! Не живота променя всичко, а нашите действия. Това, което вършим не винаги е това,
което искаме да постигнем, нали ?

Следва продължение ..