Може ли да ми кажете откъде да си взема подобна блуза? Може и да не пише One Direction,но ако има ии такава няма да е излишна  http://weheartit.com/entry/32616225/via … haju_samin

Наистина е много интересно.

Част Втора

Преди да успея да прочета дори ред от написаното в стаята влезе баща ми. Усмихна ми се дружелюбно.
-О,ти тук ли си била?Аз те търсих навсякъде.Харесва ли ти колата?
-Да.Много при това.Всъщност какво трябва да направя?-бях любопитна. Едно от най-добрите ми качества.Също така ми липсваше търпение.-Не мога да дочакам да ми кажеш.
-Едно отговорно момиченце може да търпи.-усмихна се весело той и излезе.
Ако бях наистина зряла щеше ли да ме нарича "момиченце"?Толкова е досадно да се държат с мен по такъв начин.Очите ми се напълниха със сълзи.Защо всички ме мислят за бебе!?Джейк ме попита дали "ми дават" да карам с такъв тон сякаш съм в детската градина и се оплаквам на госпожата,че някое момче ми дърпа косата,а баща ми още малко и ще вземе да ме завре в бебешка количка,да ми сложи биберон и да ме разходи в парка.След това да ми смени памперса и да ме нахрани. |-( Колко мразя подобни лиготии!Бях готова да се разплача всеки момент,но се сдържах и преглътнах тъгата си.Тя обаче сякаш заседна в гърлото ми като буца. Съвсем забравила за съобщението от Мериъм аз се излегнах на меката възглавничка и бавно се унесох.Сънувах ужасен сън.Бях в училище заобиколена от няколко момичета.Изглеждаха невероятно.Косите им бяха свободно спуснати по раменете ,но ехидните им усмивки някакси ме прашеха.Погледнах към дрехите си.Бяха ужасни! Сякаш бях малката пастирка. Едно от момичетата каза:
-Грозилище!Защо не се скриеш някъде? Заради теб умират хората по земята. Като те видят и веднага умират.-после се изсмя.Шегата й беше тъпа,но се почувствах ужасно.
-Няма да е лошо да сложиш малко грим.Ще прикрие ..о,не!Дори гримът няма да помогне.-каза друго момиче.
Обградиха ме и започнаха да ме обиждат с всевъзможни думи. Идваха все по-близо и по-близо.Чувах обидите им в главата си.Запомних всяка една от тях. И все пак те ми напомняха на някой. Някой,който познавам добре,но не бях сигурна кой. Започнаха да се смеят още по-силно.Аз затворих очи.Не исках да бъда там.Не исках да съм загубенячка. Не искам това да се случва!!
Събудих се с крясък.Слънчевите лъчи галеха лицето ми.Бях уморена.дори повече от преди. Исках да легна и отново да заспя,но не исках да сънувам отново това място и онези момичета. Не исках това да бъде реалност,дори не исках да го сънувам.

Какво мислите?

Ухаааа..мноого ми харесва! Интересно е и ще искам 4 част до 2 дни иначе...  

Вярно е! А и наистина е копирала статията ,защото се съмнявам да има съквартирантка на име Ерика.Доколкото знам Ерика не е българско име,но както и  да е. Иначе има интересни неща,но се съмнявам да са полезни!

1) Обвързан/а или необвързан/а? -необвързана
2) Щастлив/а ли си? -да
3) Като срещнеш точния човек бързо ли действаш? -зависи от характера му
4) Някога разбивали ли са ти сърцето? -да
5) Мислиш ли, че при определени обстоятелства изневярата е нормална? -не..
6) Би ли простил/а изневяра? -не
7) С някого говорели ли сте за брак? -не
8 ) Искаш ли да имаш деца? -има време
9) Колко? -
10) Би ли осиновил/а дете? -може би
11) Ако в момента някой те харесва,
кой според теб би бил най-готиният начин да ти го покаже? -просто да ми го каже..няма от какво да се притеснява.просто да каже едно Обичам те и готово.
12) Харесва ли ти да се правиш на недостъпен/на? -горе-долу
13) Кажи честно...имаш ли си трикчета, които използваш, за да свалиш някой/я? -не.. просто са твърде стари и попринцип не действат.само съвет
14) Вярваш ли в любовта от пръв поглед? -да. при мен е така
15) Романтичен/на ли си? -не.
16) Вярваш ли, че можеш да промениш някого? -да.любовта променя хората
17) Ако можеше да се ожениш/омъжиш, без значение парите, къде би го направил/а? -на Хаваите...
18 ) Имаш ли чувства към някого в момента? -да
19) Случвало ли ти се е да искаш да си с някого, но да те отблъсне? -не
20) Някога разбивал/а ли си нечие сърце? -веднъж..
21) Би ли се бил/а заради човека, когото обичаш? -и още как
22) Какво би казал/а за последния/ната си бивш/а? -че просто не се е получило и ще има и другиии
     

За котката имам впредвид ,че и тя е приятел. А и дори да е имала там приятели все пак така да се каже котката нито ще издаде тайните й ,нито нищо.А и сега нали има други приятели все пак..

Много благодаря,че ми казахте грешките ми.Ще се опитам да ги избягвам.Просто за първи път пиша нещо подобно (365 дни беше провал).Ако може без нападки.

това е нещо ново ..Надявам се да ви допадне..Вдъхновено е от много подобни момичета по света..

Част Първа
-Лиса!Лиса!Слизай!Има изненада за теб!
-Какво има?-казах припряно.Много мразя,когато всички се държат така сякаш имаме 2 минути преди края на света и всички трябва да бъдем по бързи от светлината.Все пак тръгнах по стълбите облечена в обикновен потник и къси панталонки.Баща ми е хирург. Пфу! Дори да ми дава пари все пак не бих искала да стана като него.Аз не си падам по подобни неща.Просто не са за мен. Както и да е, слязох долу,където ме чакаше баща ми.Беше усмихнат до уши,както винаги.
-Лиса..Ела! мисля,че ще се зарадваш рна подаръка си.-той ме хвана за ръката и ме поведе към двора на къщата.Влязохме в гаража и пред мен се откри невероятна гледка. Стоеше най-невероятната кола на света.Отворих уста да кажа нещо,но не можах.Втурнах се да разгледам всичко. Имаше кожен салон. Седнах на шофьорското място и докоснах волана.
-Татко..Купил си ми кола?-с пръсти опипах всяка част от колата.-Не мога да повярвам.. Страхотна е!
-Знам!И е само твоя..,но..
-Но..?
-Трябва да ми докажеш,че си достатъчно отговорна! Взе изпита,но това не означава ,че си готова да караш.Искам да се уверя,че тази кола ще бъде карана от отговорен човек..
-Но..аз какво трябва да правя,за да ти докажа ,че съм отговорна?
-Това ще бъде изненада ..поне до понеделник..а сега се наслаждавай на колата. Аз отивам в кухнята при маайка ти .Може би има няжда от помощ при опичането на пилето.-той ми смигна.Майка ми не бе от най-добрите готвачки на света,но пък беше невероятна в избора на дрехи.Все пак беше модел.Или по-скоро е била.Въпреки всичко още се поддържа в добър външен вид.И слава богу! Майката на едно момиче от класа ни беше решилатя да избере тоалета й за завършването на учебната година и тя се появи в розова рокличка с черни точки по нея и бухнали ръкавки.Ужас! Преди бях приятелка с нея,но щеше да ми се развали имиджът,ако ме разбирате.
Щом баща ми излезе аз започнах да се правя,че карам. Представях си как вятърът пореше косите ми,а зад мен се появява някакъв супер сладък моторист и ми намигва.Аз му отвръщам със същия жест. Изведнъж някой наруши мислите ми.Погледнах към вратата.Джейк се беше облегнал на нея и се смееше.
-Пак ли спечели от тотото?-засмя се той.Толкова го мразех.
-Разкарай се!Въобще какво правиш тук?Това е моята къща!Махай се!-разкрещях му се аз. Как си позволяваше да идва в дома ми.Нахалник!
-По-спокойно принцесо.Не се ядосвай,ще ти се появят бръчки.Прескочих оградата!Често го правя..впрочем..къде е банята ви?-последва нов изблик на смях.Аз го замерих с някаква лейка.-Ей,я по-спокойно.Само се шегувах.Освен за това ,че прескочих оградата.Даваш ли да се кача?
-Не!
-Тогава поне демонстрирай!
-Ъм..аз..ами..-погледнах надолу.Ако разбереше,че не ми дават да карам,защото мислят,че не съм достатъчно отговорна ще се простя с кариерата си.-Сега не мога.
-Защо?-полюбопитства той.-Да не би да не ти дават?
-Дават ми..просто..-спрях се.Защо да му давам обяснения?- Знаеш ли,че си мноого любопитен.. и досаден. Просто се разкарай!Нямам намерение да говоря с един неудачник.- Врътнах глава на другата страна ,като исках да му покажа,че нямам намерение да се занимавам с хора като него.
-А ти знаеш ли,че си просто една разглезена,префърцунена ,нищо и никаква глупачка,която се мисли за нещо повече?Не! Ти не знаеш,че си такава..Напротив!Мислиш,че си перфектна. Идеална!Но не си!И аз нямам намерение да се занимавам с хора като теб.-той се обърна и тръгна.Само колко груби могат да бъдат хората,когато им кажеш истината в лицето.Понякога полудяват и бръщолевят всякакви глупости.Че за какъв се мисли той? Леле! Май всички са срещу мен.татко мисли,че не съм достатъчно зряла, а Джейк,че съм била твърде префърцунена.Защо смятат всички богати за превзети? Аз не съм! Реших,че няма смисъл да си тровя здравето с мнението на околните и се върнах в стаята си,където включих лаптопа. Веднага си влязох в скайпа,където видях,че приятелката ми Мириъм ми е пратила съобщение.Отворих го и започнах да чета.

Да продължавам ли?

Да разбирам ли,че не ви харесва?   След като сте дали негативен глас.. Ако толкова искате ще спра да пиша! Поне напишете нещо във форума..дали да спирам или не!!

Ако може да ми кажете откъде да си купя нещо от този сорт : http://2.bp.blogspot.com/_XM_M29LrLJg/T … 33e6_h.jpg Ако може да е в София.. 

Моята история.Ако ви хареса ще пусна още   ..

Снегът се сипеше бавно и лениво.Земята побеляваше ,а планината сякаш придаваше необикновен образ на цялата тази картина.Беше Нова година.Е,не съвсем.Оставаха само 5 часа до настъпването на новата изпълнена с нови невероятни усещания година. Някъде из този сняг стоеше една къщичка.Не може да се каже,че е къщичка.Беше голяма с голям еркерен прозорец с поглед към стръмните планински върхове. Около тази приказна къща имаше две борчета.Едното беше малко,а другото голямо .. дори на него се показа малка катеричка. Тя подаде муцунка от хралупата си. Огледа се и се шмугна отново.Сигурно се чудите кой беше късметлията,който населяваше тази къщурка.Добре..сега май е време да ви запозная с моята героиня. Накратко,тя се казваше Елена. Беше българка,но живееше във Франция от няколко години.Беше се преместила от София.Там обаче остави няколко невероятни приятели,семейството си ,както и котката си.Сякаш тя най-много й липсваше.Опита се да намери друго животинче,което да я замести,но сякаш нямаше достойно. Сега нищо за нейния външен вид. Очите й бяха тъмни,като въглени. Човек можеше да потъне в тези тъмни очи.Косата й беше руса с един по-тъмен кичур .От малка го имаше и никой не можеше да обясни това.И така дните във Франция минаваха. Все пак не си мислете,че нашата героиня беше сама.О не,тя имаше безброй приятели.Затова сега се чуваше глъч и смях. Лампите светеха , а навън всичко беше тихо и спокойно.

Искате ли продължение??[/i]