В продължение на няколко дни,не бях виждала Мишо,но въпреки това още щом затворех очи можех да видя очите му ,в които можех да потъна само с един преплетен поглед помежду ни,също така можех да видя усмивката му ,за която исках аз да бъда причината..Въпреки че го бях виждала само веднъж,усещах нещо ново и непознато.Един ден отивайки на училище отново си мислих за него и без да се усетя вече бях стигнала до училище.Ужасните думи които се говориха за мен все още не бяха спрели.Влязох в училище и всички започнаха пак да ме гледат и говорят, когато минавах през коридорите някои дори се бутаха нарочно в мен.Вървейки напред и правейки се ,че не чувам какво се говори зад гърба ми,изведнъж чух познат глас да вика името ми,когато се обърнах видях Мишо и мигновено се усмихнах до уши,след това той дойде и ме заговори,попита как съм и каза да не обръщам внимание на това което се говори за мен и че той също не вярва.Това означаваше много за мен,за първи път имах приятното чувство ,че някой вярва в мен,след като бяхме започнали да говорим бях забравила за всички останали в коридора,сякаш бяхме само аз и той!Той пожела да ме изпрати до стаята и така и направи,вървейки към класната ми стая се уговорихме да обядваме заедно в голямото междучасие.Влязох в час по Математика,но всичките уравнения и формули дори не се поместваха в главата ми.. там беше само той,нямах търпение да дойде голямото междучасие за да го видя отново.Минаха първите 3 часа и дойде голямото междучасие,когато излязох от стаята той вече беше там и ме чакаше.Дойде при мен и ме заговори отново,минахме през стола и си взехме за ядене,след това не спряхме да си говорим,той ми сподели,че първо е живеел в Варна,но баща му е бил прехвърлен тук и се е наложило да се преместят тук,след това каза нещо много мило, каза ми че не съжалява,защото ако не се били преместили тук нямало да се запознаем,когато ми каза това се почувствах на 7мото небе,чувството не можеше да се опише от много време никой не се бе държал толкова добре с мен както той,освен от съжаление… Времето мина толкова бързо ,че не усетихме кога свърши междучасието и трябваше да влизаме в час,отново се уговорихме да се чакаме в следващото междучасие и влязохме в час.Всяко междучасие бяхме заедно и си говорихме през цялото време,той поиска номера ми и каза,че ще ми звънне.Щом се прибрах през вратата сякаш влезе напълно непознато момиче,момиче което беше щастливо!Броях часовете,минутите и секундите,нямах търпение да чуя гласът му и когато чух телефона ми да звъни бях толкова развълнувана, гъделичкаше ме отвътре имах чувството ,че имам пеперуди в стомаха си.Говорихме си цяла вечер,не спряхме да се смеем и да си споделяме,всичко беше повече от ясно.. влюбих се!

Ето го и обещаното !

Родих момиче Ива,първоначално изобщо не исках да я виждам, след известно време открих момичета като мен-„Деца родили деца..” те имаха сбирки 2 пъти седмично.След като разказах на майка ми за тази група от момичета,тя се опитваше да ме накара да ходя на сбирките им ,но аз отказвах защото трябваше да говоря за проблемите ми,а не исках да го изживявам отново и отново,защото случилото ми се бе меко казано ужасно.Още помня всеки един детайл,помня всички думи и действия,но най-вече помня болката...Всяка вечер си го спомням,болката ме изгаря отвътре,стискам възглавницата си опитвайки се да не плача,не мога да спа случилото се  през онази нощ ме преследва и в спомените и в сънищата ми.Трябваше да започна да ходя на училище,още в първия момент в който влязох през входната врата на училището си можех да видя как едни ме гледат със съжаление а други със злоба.Искаше ми се да потъна в дън земя ..не можех да понеса погледите им втренчени в мен,защото от някогашното уверено и безстрашно момиче не бе останало нищо.Но сякаш това не бе достатъчно,когато влязох в първия  час Химия всички започнаха да ми се присмиват,да ме обсъждат и обиждат.Вървейки към чина си бях замеряна с хартийки и какви ли не боклуци,когато момичето което седеше с  мен  миналата година видя,че отивам към нея веднага се премести,почувствах се ужасно всички ме отбягваха сякаш бях заразна,но най-лошото е  че и аз се чувствах така.Първите няколко часа не бяха по-различни,а в голямото междучасие нямах смелост да изляза от стаята предпочитах да остана в нея на сигурно място.Последния ми час бе Физическо имахме час с 11 клас ,нямах никакво желание да вляза в час,а и нормално вече знаех какво ме очаква,а именно обиди и присмиване,но беше неизбежно.Когато влязох в физкултурния салон,първата ми работа бе да се кача в съблекалните,за да се преоблека,веднага щом влязох в съблекалните всички момичета започнаха да си шушукат и подхилват.Преоблякох се и слизайки по стълбите едно момиче от 11 клас ме бутна нарочно,но не успях да падна,защото при падането ми усетих как някой ме обвхваща с ръце и ме издърпва от стълбите,когато погледнах видях едно момче той също бе единадесетокласник,имаше тъмна коса и светло сини очи,не можех да повярвам че ме спаси.След като ме спаси очаквах просто да ме пусне и да ме задмине,но вместо това той ме поздрави и се представи.Казваше се Михаил и наистина не можех да повярвам че някой говори с мен,бях се забравила и не отговорих на представянето,той се засмя и на мен ми стана неудобно и наведох глава надолу.Тогава той нежно повдигна главата ми нагоре,след това ми се усмихна и забелязах,че има малка трапчинка на брадичката,това беше доста сладко.След това попита как се казвам и аз отговорих,въпреки че бях сигурна ,че знае как се казвам все пак бях водещата атракция за днес и сигурно още много време за напред .Щом се запознахме той учтиво се сбогува,мислех си ,че повече няма да го видя.Вечерта след като си легнах се опитвах отново да заспя и отново не можех,но този път причината не беше онзи ужасен спомен,а именно това момче,постоянно мислех за него,за очите и най-вече усмивката му…

Бях съвременно, хубаво момиче. Казвам се Гери,имам светло руса коса и пъстри очи,бях много харесвано момиче в училището си.. явно поради тази причина ми се случи всичко това.. живеехме в София бях на 14 години.Учих много ,тъкмо бях започнала гимназия,а родителите ми не ме пускаха до късно вечер.Една лятна вечер,майка и татко бяха на работа и решихме да излезем с приятелки.Отидохме в близкия парк и седнахме на една пейка ,и започнахме да си говорим и споделяме за изминалата седмица ,през която не се бяхме виждали ,по-късно решихме да се поразходим из парка.Аз и най-добрата ми приятелка Петя се увлякохме в разговора си и докато се опомним бяхме сами,приятелките ни бяха изчезнали,най-вероятно се бяха прибрали.Аз и Петя се притеснихме ,докато бяхме с момичетата не обърнахме внимание на пейзажа,но когато останахме сами всичко изглеждаше по-мрачно,страховито и пусто.Решихме да се прибираме и ние,докато вървяхме чухме шум от отзад,но се страхувахме да погледнем назад,затова продължихме да вървим напред.Петя живееше в един апартамент в пресечката след парка,изпратих я до края на парка и поех пътя към нас.Тогава изобщо не се замислях какво може да се случи на само 14 годишно момиче след полунощ..не знам защо минах отново през парка,може би това беше най-голямата ми грешка.Вървейки минах покрай една голяма пейка,тогава не видях да има някой там,продължих да вървя през парка изведнъж започнах да чувам онзи мрачен и плашещ шум,но този път бях сама!Започнах да вървя все по-бързо,опитвах се да избягам от причината за този шум,но неуспешно.Изведнъж усетих как някой ме хваща за ръката и ме дръпна рязко,когато се обърнах видях едно момче от училище,видно беше ,че не беше в трезвено състояние,бе по голям от мен с 3 години и беше известен с проявите си на агресивност,но не само към момчета ,а и към момичета.Уплаших се наистина много,той ме притисна в една ограда и поиска нещо от мен на което не бях способна,след това първоначално той започна да ме ругае с наистина жестоки думи,но това сякаш беше малко, според него.Бях много уплашена,очите ми бяха насълзени,цялата треперих и едвам се сдържах да не се разплача,опитах да извикам но той ми запуши устата с ръка и не можех.Не можех да възприема всичко това което се случваше,искаше ми се да беше кошмар но не беше.Въпросното момче поиска за пореден път неприемливи неща от мен,вследствие от поредицата от отказите ми,той ми удари силен шамар,започна да ме рита с всичката си сила по корема,вече бях сломена на земята и не можех да се изправя.Той ме вдигна и пак ме допря до оградата,но този път без да попита,той ме насили!След това припаднах,всичко ми беше в пъти повече не можех да го понеса.На другия ден един възрастен човек ме намери до въпросната ограда,цялата бях мръсна и в синини.След няколко дена бяха повдигнати обвинения към въпросното момче и понеже вече имаше 18 години бе осъден.Но напразно бях забременяла,родих на 15 години.Никой не ме разбираше третирахаме сякаш аз бях виновната за случилото ми се,не смеех да отида на училище. В очите на другите не бях вече същото момиче,и наистина беше така,случилото се ми остави белег завинаги..

Надявам се да ви е харесало,моля кажете какво мислите !