Разказ 2 част

AntoniqStoycheva · 2012-06-06 20:34:36

Родих момиче Ива,първоначално изобщо не исках да я виждам, след известно време открих момичета като мен-„Деца родили деца..” те имаха сбирки 2 пъти седмично.След като разказах на майка ми за тази група от момичета,тя се опитваше да ме накара да ходя на сбирките им ,но аз отказвах защото трябваше да говоря за проблемите ми,а не исках да го изживявам отново и отново,защото случилото ми се бе меко казано ужасно.Още помня всеки един детайл,помня всички думи и действия,но най-вече помня болката...Всяка вечер си го спомням,болката ме изгаря отвътре,стискам възглавницата си опитвайки се да не плача,не мога да спа случилото се през онази нощ ме преследва и в спомените и в сънищата ми.Трябваше да започна да ходя на училище,още в първия момент в който влязох през входната врата на училището си можех да видя как едни ме гледат със съжаление а други със злоба.Искаше ми се да потъна в дън земя ..не можех да понеса погледите им втренчени в мен,защото от някогашното уверено и безстрашно момиче не бе останало нищо.Но сякаш това не бе достатъчно,когато влязох в първия час Химия всички започнаха да ми се присмиват,да ме обсъждат и обиждат.Вървейки към чина си бях замеряна с хартийки и какви ли не боклуци,когато момичето което седеше с мен миналата година видя,че отивам към нея веднага се премести,почувствах се ужасно всички ме отбягваха сякаш бях заразна,но най-лошото е че и аз се чувствах така.Първите няколко часа не бяха по-различни,а в голямото междучасие нямах смелост да изляза от стаята предпочитах да остана в нея на сигурно място.Последния ми час бе Физическо имахме час с 11 клас ,нямах никакво желание да вляза в час,а и нормално вече знаех какво ме очаква,а именно обиди и присмиване,но беше неизбежно.Когато влязох в физкултурния салон,първата ми работа бе да се кача в съблекалните,за да се преоблека,веднага щом влязох в съблекалните всички момичета започнаха да си шушукат и подхилват.Преоблякох се и слизайки по стълбите едно момиче от 11 клас ме бутна нарочно,но не успях да падна,защото при падането ми усетих как някой ме обвхваща с ръце и ме издърпва от стълбите,когато погледнах видях едно момче той също бе единадесетокласник,имаше тъмна коса и светло сини очи,не можех да повярвам че ме спаси.След като ме спаси очаквах просто да ме пусне и да ме задмине,но вместо това той ме поздрави и се представи.Казваше се Михаил и наистина не можех да повярвам че някой говори с мен,бях се забравила и не отговорих на представянето,той се засмя и на мен ми стана неудобно и наведох глава надолу.Тогава той нежно повдигна главата ми нагоре,след това ми се усмихна и забелязах,че има малка трапчинка на брадичката,това беше доста сладко.След това попита как се казвам и аз отговорих,въпреки че бях сигурна ,че знае как се казвам все пак бях водещата атракция за днес и сигурно още много време за напред .Щом се запознахме той учтиво се сбогува,мислех си ,че повече няма да го видя.Вечерта след като си легнах се опитвах отново да заспя и отново не можех,но този път причината не беше онзи ужасен спомен,а именно това момче,постоянно мислех за него,за очите и най-вече усмивката му…

dirtymind · 2012-06-06 20:46:47

Еее,идеята е супер,но ако беше описала по-подробно отначало...Цена нямаше да имаш!

little_baby · 2012-06-06 20:47:26

Описанието е страхотно. Как се чувства, как го преживява..
Но пускай частите в една тема, не в различни.

djuu · 2012-06-06 20:47:57

Некст?
+ частите се пускат в една тема.

AlexAndrA_1998 · 2012-06-07 07:54:53

Некст?
+ частите се пускат в една тема.

MMgirl · 2012-06-07 12:03:43

супер идея

AntoniqStoycheva · 2012-06-07 18:12:06

Ще има некст само,че малко по късно !

AntoniqStoycheva · 2012-06-07 20:24:18

В продължение на няколко дни,не бях виждала Мишо,но въпреки това още щом затворех очи можех да видя очите му ,в които можех да потъна само с един преплетен поглед помежду ни,също така можех да видя усмивката му ,за която исках аз да бъда причината..Въпреки че го бях виждала само веднъж,усещах нещо ново и непознато.Един ден отивайки на училище отново си мислих за него и без да се усетя вече бях стигнала до училище.Ужасните думи които се говориха за мен все още не бяха спрели.Влязох в училище и всички започнаха пак да ме гледат и говорят, когато минавах през коридорите някои дори се бутаха нарочно в мен.Вървейки напред и правейки се ,че не чувам какво се говори зад гърба ми,изведнъж чух познат глас да вика името ми,когато се обърнах видях Мишо и мигновено се усмихнах до уши,след това той дойде и ме заговори,попита как съм и каза да не обръщам внимание на това което се говори за мен и че той също не вярва.Това означаваше много за мен,за първи път имах приятното чувство ,че някой вярва в мен,след като бяхме започнали да говорим бях забравила за всички останали в коридора,сякаш бяхме само аз и той!Той пожела да ме изпрати до стаята и така и направи,вървейки към класната ми стая се уговорихме да обядваме заедно в голямото междучасие.Влязох в час по Математика,но всичките уравнения и формули дори не се поместваха в главата ми.. там беше само той,нямах търпение да дойде голямото междучасие за да го видя отново.Минаха първите 3 часа и дойде голямото междучасие,когато излязох от стаята той вече беше там и ме чакаше.Дойде при мен и ме заговори отново,минахме през стола и си взехме за ядене,след това не спряхме да си говорим,той ми сподели,че първо е живеел в Варна,но баща му е бил прехвърлен тук и се е наложило да се преместят тук,след това каза нещо много мило, каза ми че не съжалява,защото ако не се били преместили тук нямало да се запознаем,когато ми каза това се почувствах на 7мото небе,чувството не можеше да се опише от много време никой не се бе държал толкова добре с мен както той,освен от съжаление… Времето мина толкова бързо ,че не усетихме кога свърши междучасието и трябваше да влизаме в час,отново се уговорихме да се чакаме в следващото междучасие и влязохме в час.Всяко междучасие бяхме заедно и си говорихме през цялото време,той поиска номера ми и каза,че ще ми звънне.Щом се прибрах през вратата сякаш влезе напълно непознато момиче,момиче което беше щастливо!Броях часовете,минутите и секундите,нямах търпение да чуя гласът му и когато чух телефона ми да звъни бях толкова развълнувана, гъделичкаше ме отвътре имах чувството ,че имам пеперуди в стомаха си.Говорихме си цяла вечер,не спряхме да се смеем и да си споделяме,всичко беше повече от ясно.. влюбих се!

Ето го и обещаното !

little_baby · 2012-06-11 09:56:04

Страхотно е.
Но започвай на нов абзац, имаш и повторения. Също няма да е зле да вкарваш и малко пряка реч? Не приемай това като критика, а като съвет.

AntoniqStoycheva · 2012-06-11 21:18:04

Благодаря за съветите

#1 2012-06-06 20:34:36

Re: Разказ 2 част

#2 2012-06-06 20:46:47

Re: Разказ 2 част

#3 2012-06-06 20:47:26

Re: Разказ 2 част

#4 2012-06-06 20:47:57

Re: Разказ 2 част

#5 2012-06-07 07:54:53

Re: Разказ 2 част

#6 2012-06-07 12:03:43

Re: Разказ 2 част

#7 2012-06-07 18:12:06

Re: Разказ 2 част

#8 2012-06-07 20:24:18

Re: Разказ 2 част

#9 2012-06-11 09:56:04

Re: Разказ 2 част

#10 2012-06-11 21:18:04

Re: Разказ 2 част

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook