Съжалявам за късата част ,обещавам следващата да е по-дълга            

Наблюдавах я известно време ,докато не изчезна от погледа ми.Беше станала по-различна и то не в добрия смисъл.Само по походката и по жестовете ,които правеше човек разбира каква е.Носеше любимите си обувки Laubuten ,които майка й и ги подари точно преди да замине.Точно преди да замине БЕЗ да ми каже.Може би не й бях сърдита само ,защото се държеше по ужасен начин ,може би и защото замина без да ми каже и я нямаше цели 8 месеца.Въпреки всичко тя ми липсваше и без нея чувствах празнина..
- Алекс? -Съвсем бях забравила ,че говоря с Дан.
- Ъ ,да ,извинявай унесох се в мисли. -Реших да не му казвам ,че съм я видяла ,поне не  и докато не се видя с нея довечера ,и не чуя какво иска да ми каже. -Щях да казвам ,че тя те заряза ей така ,без да й мигне окото и не мисля ,че заслужава да страдаш.
- Знам ,права си,казваш ми го за може би 10-и път ,но ме разбери и ти си се чувствала така ,нали ?
Замълчах.Не исках да говоря за това ,тоест не исках да говоря за Него.
-Алекс ,не мислиш ли ,че трябва да поговорим за това ,което се случи?Мина доста време ,но не мисля ,че ти е минало.- усещах нотка на притеснение в гласа на най-добрия си приятел.
- Да,да може би по-късно, сега трябва да затварям.Ще се видим после.
И затворих.Осъзнах ,че съм закъсняла за час със 10 минути.Тръгнах към класната стая и влязох плахо.
- Александрия ,закъсня с около 15 минути.Нищо чудно ,че днес са пратили призовка на майка ти ,закъсненията взеха да ти стават навик. - Усмихна ми се самодоволно госпожата по Биология.
- А вие откъде точно знаете?-Бяха пратили писмото преди около час ,нямаше начин да е разбрала толкова бързо.
- В това училище всичко се разбира ,преди да се усетиш.-Тя ме огледа отгоре до долу ,свали очилата си и каза - Излез от класната стая, пиша ти неизвинено отсъствие.
- Но ,аз..
- Казах ,напусни класната стая.
Погледнах я накриво и затръшнах вратата след себе си.
Не знам защо ме мразеше ,държеше се като  пълна кучка и то само с мен.
Седнах на една пейка пред училището и запалих цигара.Цигарите бяха едно от малкото неща ,които ме караха да се чувствам добре.Въпреки ,че с тях се тровех малко по малко ,ми доставяха удоволствие.Понякога ми се искаше да съм като дима.Той се появява ,слива се със въздуха и после просто изчезва.И се появява.И изчезва.И се появява.И изчезва.Мисля ,че разбрахте какво имам предвид.
Допуших си цигарата и се вгледах в екрана на телефона си.На него все още стоеше снимката на момчето ,което обичах.Което ме караше да се чувствам щастлива.. жалко ,че беше мой за кратко.Изведнъж на дисплея ми се изписа ,че имам есемес.И естествено не от който искам.
"Промяна в плана.Ела в хотела Olive Empire и се качи на 17 етаж,Ще те чакам,Алекс."-Мелиса.
Изпуфтях и запалих поредната цигара.
Исках сега да съм при баща си ,който сега живееше в Барселона.С майка ми се разведоха преди година ,така и не разбрах каква беше причината.И двамата бяха заети с работа ,но единствено той ми обръщаше внимание.Нали знаете ,обикновените неща ,които всеки родител пита детето си.Интересуваше се как беше в училище ,успокояваше ме като се карах с някой ,подкрепяше ме.Винаги беше неизменно до мен, исках или не исках.Всяка вечер връщайки се от офиса ,ме проверяваше дали спя ,а ако не сядаше на леглото ми и си разказвахме един друг как е минал денят ни.Шегуваше се и се смееше на всичко ,разведряваше сивото ми ежедневие.Но ето ,че сега не е до мен.Сега живеех с майка си.И двамата ми родители са богати ,за това никога нищо не ми е липсвало ,поне нищо ,което можеше да се купи.Майка ми - Даяна ,принципно беше добра ,но просто не бяхме близки.Една сълза се стече по лицето ми ,така исках всичко да е както преди.

- А-Ало..
- Липсвах ли ти ?
Това не беше възможно.Не исках да повярвам ,че е тя.Моята бивша най-добра приятелка Мелиса ,която замина за Лондон преди точно 8 месеца.Мразех я ,или може би мразех това ,в което се превърна - Една кръвожадна кучка ,готова на всичко ,само и само да ми натрива носа и да ми натяква колко по-добра е от мен.Но всъщност не беше ,защото никой не  я харесваше ,поне не и заради самата нея,а само заради парите й.Всички и лазеха в краката ,само заради това ,че е известна ,с маркови дрешки ,парфюми ,множество пътувания в Париж ,Ню Йорк ,Милано и т.н. и т.н.Както и да е.Първоначално не исках да повярвам ,че е станала такава..Тя значеше толкова много за мен, беше страхотна приятелка и изведнъж всичко се промени прекалено бързо.Намираше за отвратително ,човек от средната класа да говори с нея ,а да му е приятелка беше просто абсурдно.Не исках да я виждам ,нито да я чувам след всичко ,което ми причини.
- Звъннах ти да говорим ,а не да ми мълчиш.-Усещах отегчението в гласа й.
- Какво искаш да говорим ?
- Много неща са ,все пак не сме се виждали от 8 месеца ,липсвах ти нали Александрия ?
Знаеше ,че мразя да ми викат така.
- Алекс.-Поправих я.
- Е, явно ще отговориш на въпроса ми ,когато се видим.
- АКО се видим.
- 21;00 бар Галиано.Просто бъди там ,нали?Е, Александрия ,ще затварям ,целувам те.-Каза с престорена радост Мелиса и веднага затвори.
Въпреки ,че тя бе затворила ,държах телефона до ухото си.Исках да й кажа толкова неща ,но не можех ,така и не събирах смелост да се изправя пред нея.Хвърлих го на леглото си и влязох в банята.Измих зъбите си,пооправих косата си ,сложих тънка очна линия ,както и малко спирала.След това започнах да си търся дрехи.Облякох дънки тип цигара ,розови пантофки с големи панделки отпред и топ без презрамки.Взех голямата си розова чанта ,сложих учебниците ,телефона ,парите и ключовете вътре и тръгнах надолу по стълбите към всекидневната.Слязох и видях майка ми да държи някакво писмо и със думите ,които ми каза ,ме стресна тотално.
- Александрия ,какво си направила?Изключват те от училище!
Изпуснах чантата си на земята .тръгнах с бърза крачка към нея и грабнах писмото от ръцете й.
- Но това е просто невъзможно!Тук пише ,че имам толкова много неизвинени отсъствия ,колкото не съм имала през целия си живот ,има грешка ,това не може да е за мен! - крещях и усещах как гласът ми трепери ,защото всеки момент щях да се разрева.
- Добре ,спокойно ,може би са сгрешили нещо ,ще се обадя на класната ти и ще разбера какво става. - каза майка ми.
- Добре ,тогава тръгвам.
Майка ми не каза нищо и аз набързо затръшнах вратата.Извадих телефона от чантата си и набрах номера на най-добрия си приятел.
-Алекс ,ко стаа? - засмя се Даниел.
-Човек, свършено е с мен ,днес директорката е пратила писмо на майка ми ,в което пише ,че може би ще ме изключат.
- Как така ,ти не си бягала от час ,е, поне не толкова ,че да те изключат.
- Не знам какво става ,но все някак ще разбера.Ъ.. Между другото знаеш ли кой ми се обади днес? - казах плахо аз ,докато пресичах улицата.Изведнъж някакви момчета минаха покрай мен и започнаха да ми подсвиркват.Лапетии - помислих си аз.
Последва мълчание.
- Там ли си? -Помислих си ,че Дан е затворил.
- Мелиса, нали? - гласът му звучеше нервно.
- Мда.
- Какво искаше?
Нищо ,искаше да се видим днес в бар Галиано.
- Мхм.
- Дан стига ,не я ли забрави вече?
- Знаеш добре ,че не се забравя лесно.
И двамата мълчахме.Бях се подпряла на оградата на училището и си играех с ключовете си.
- Дан, стига.Не трябваше да ти казвам ,тя не заслужава да е с теб а и... -За момент спрях да говоря ,някаква черна кола беше спряла пред мен и през прозореца се подаваше Тя.Говореше с някакво момче ,видимо надуто и богато колкото нея ,след това излезе и тръгна в обратната посока.Явно не ме беше забелязала.. и по-добре.

Здравейте ,това е първата история ,която пиша.Надявам се да ви хареса Казвайте мнения и критики : )

      В един момент осъзнаваш ,че имаш всичко ,което някога си искала.Че си на мястото на ,което винаги си искала да бъдеш ,с човека с когото дори не си и помисляла ,че ще си.И искаш да спреш времето.Да спреш този прекрасен момент ,да не излизаш от приказката в ,която си.Опитваш се да запаметиш всяка дума,всяко движение,всеки допир ,всичко.Той те гледа с влюбени очи ,а ти никога не си си помисляла ,че можеш да си толкова щастлива,да се чувстваш толкова жива.Всеки поглед ,всяка целувка те кара да изтръпваш ,да се появят най-прекрасните пеперудки в стомаха ти,да ти иде да заподскачаш от щастие..и за всичко е виновен Той!Изрича това ,което искаш ,прави това което искаш ,кара те да засияеш от щастие.. и точно ,когато всичко е наистина прекрасно ,изведнъж сякаш се превръща в кошмар ,той се изпарява ,а някой започва да те дърпа със всичка сила ,а ти не можеш да му попречиш и в един момент..
-ААААААААААА! - изкрещях със всичка сила.
- Хайде ставай вече ,мама е направила палачинкии ! - смееше се 7-годишната ми сестричка ,докато подскачаше около леглото и правеше жалки опити да ме събори от него.
-Каринаа ,колко пъти да ти казвам да не ме събъждаш преди да звънне алармата ми! - наддигнах се леко ,прозявайки се.
- Ама тя звънна и телефона ти звъня ,сигурно 10 пъти.
-Моляяяяя ? - погледнах часовника ,беше 12 часа. - Но аз трябваше да съм станала преди час и половина ,защо по дяволите не ме събуди ??
Усмивката от лицето на сестра ми се изпари и  тя повдигна русата си веждичка.Знаех много добре какво значеше това: " Ще кажа на мама какви думи използваш" ,а точно сега не ми беше до караници и мрънкане.
-Добре ,забрави не си виновна ти ,трябваше да си навия още няколко аларми. - Подмазах й се аз. - Сега излез от стаята ми и кажи на мама ,че идвам след малко.
Каролина изпуфтя и затръшна вратата.
Станах от леглото ,протегнах се и влязох в банята.Не останах особенно доволна от вида си ,когато се видях в огледалото ,а попринцип съм доста хубава.Имам дълга начупена светло-кестенява коса ,пъстри очи и средна на цвят кожа ,която на свой ред беше съвършенна ,което при мноого малко 15-годишни момичета е така.
Изведнъж телефонът ми започна да звъни.Излязох от банята и погледнах кой е.На лицето ми се изписа недоумение и в същия момент страх.Милиони въпроси ми минаваха през ума и най-сетне се сетих ,че е време да вдигна.
- А-Ало..
- Липсвах ли ти ?