Ей,хора...някой да знае от къде да си дръпна филма TILT,че никъде го няма. Мерсии ^^

лилия

за теб всичко ще е любов

Ммм това е факт,не прдначертание,ама нищо..

TVD.. висшее !

Хахаха,много точно. Но иначе вампир ! (f)

Ооо жестоко е,много ми харесаа !!!  Особено,че има някъв готин братт  !! Пускай по-бързо !   

Дълго.. 

-         Искаш ли !-попитах  Камила и и подадох желираните бонбони .Тя си взе няколко червея.

През последната седмица с нея се бяхме сближили много.Сега вървяхме в двора на академията.Занятията тъкмо бяха приключили.Русокосата ми съквартирантка беше фея.И то мрачна фея.Когато я попитах те не са ли зли,тя само се подсмихна.Точно за това я харесвах.Беше почти толкова демонична колкото мен.

-Хей.- казах и-Имам да свърша нещо.После ще дойда.

- Окей,само не умирай.-смигна ми тя.Ухилих се,докато гледах как си заминава с нейната черна кожена пола и ботуши , в които криеше отровни билки.В моите си държах водката.

Забързах към коридорите.Търсех един определен.Там никой нямаше да ме намери.Точно когато реших,че съм достатъчно навътре чух някой.

Тогава две зелени пронизващи очи се озоваха пред мен.Взрях се в чернокосото момче пред мен.Боже,колко красив беше.

-Какво правиш тук,драконе ?-попитах и се дръпнах на безопасно разстояние.Не исках да си призная за начина по който Сайрис ме караше да се чувствам.

Той се завъртя покрай мен и се спря до една статуя на вещица.

-Бих те попитал същото.надали си тук ,за да пушиш трева,както правят повечето идващи.-отвърна ми и направи една крачка към мен.

-За това ли си на това място.Трева ?-още една крачка.

-Ние драконите си имаме други начини за забавления-усмихна се той.-Ами ти пазителко?Какво правиш ти?-присвих очи срещу него.Миглите му хвърляха сенки върху мен.В тази част от коридора имаше само една факла, а огънят едвам потрепваше.

-Не съм  пазителка!-изръмжах аз.

-Вярно, ти си демон.-приближи се той до мен.Наведе се и прошепна в ухото ми :

- Но никога няма да се промениш,нали?Колкото и зла да си,винаги ще изпълняваш своя дълг-засмя се той горчиво.Отдръпнах се леко,колкото да го погледна в очите.

-Не е смешно. В кампуса има поне още един паднал.-той се замисли

-Заради теб ли е тук ! –дъхът му опари кожата ми.

-Не знам.Но нещо става горе. Ангелите падат.

-Саботаж?-погледна ме любопитно .Вероятно той беше единственият,който знаеше колко важно е това всъщност.

Преди време,драконите си сражавали с ангелите заедно във войната срещу демоните.Тогава драконите били нашите най-верни съюзници.Тогава на ангелите им е било позволено да се женят за дракони.

Но аз вече не бях ангел.Този живот за мен свърши.Бях демон.И можех да се съвкупявам с който исках.Вече не бях жалка  служителка,която слушаше своя шеф.

Но съдбата на падналите имаше значение сега.Защото бях една от тях.

-Не мисля,че ангелчетата просто стават лоши.-отвърнах след доста размисли.-Мисля,че някой горе ги гони.Че някой иска да се отърве от всички ангели.-срещнах развеселеният му поглед.

-Какво ти пука?Сега си демон,Сая. Трябва да се радваш.-каза той и отметна един катранен  кичур коса от челото ми.Настръхнах

- Но трябва да следя и баланса-прошепнах аз.Близостта му ме изваждаше извън релси.-Демоните трябва да знаят какво става.Искам да разбера защо в банята ми имаше следи от паднал-казах вече с по-уверен  глас.Тогава той рязко се отдръпна от мен.

-За това ли си тук ! За да се свържеш с злите си приятелчета и да си устроите купон за наближаващата победа?-попита гадно Сайрис.

-Това не ти влиза в работата !-сопнах се аз.-Ако ще ми се пречкаш,не ти го препоръчвам.-започвах да си в връщам контрола и спомена за това коя съм.

Той отвори уста,за да каже нещо,но внезапно друг глас долетя от тъмнината.

-Какво правят двама ученици тук ?-от сенките излезе рус младеж с къса коса.Бях го виждала и преди.Беше надзираващ и много приличаше на мъжа,който видях на входа на академията.Само,че беше по-хубав.Сайрис също го познаваше.

-Началник Санчес,не вършим нищо нередно-каза той и междувременно беше застанал пред мен без да забележа.Застанах до него и не обърнах внимание на погледа,който драконът ми хвърли.Загледах се в мъжа пред мен.Беше на около двадесет и четири години и беше един от главните пазители на Академията на боговете.Цялото му име беше Алехандро Санчес.Виждала го бях едва два пъти по коридорите.

-Сигурен съм,Артън,но тук е забранено да се влиза.Каквото и да сте правили с госпожица...?-погледна ме и долових иронията в гласа му.Намръщих се.

-Името ми е Сая Маркъс.И не сме правили абсолютно нищо.-натъртих на последните думи.Алехандро се усмихна.До мен Сайрис се дразнеше ужасно много.-Би трябвало да ви накажа за това,но ако не се повтори нищо няма да казвам.-каза Санчес и погледна и двама ни.Дракона измънка някакво извинение и тръгна да си  отива.

-Почака!-понечих да го последвам вече ядосана.

-Госпожице Маркъс,не трябва да се мяркате повече тук.

-Разбира се.Няма повече-казах и хукнах към изхода.Но кракът на някаква статуя се озова точно пред мен.Вече виждах земята под мен,когато нечий здрави ръце ме хванаха.Русата коса на Алехандро беше разрошена от забързаното му хващане.

-И пазете тези невероятни сини очи.-идвам кимна,загледана в него.После той ме изправи.

-Благодаря...-едвам го бях изрекла и вече стоях сама в коридора.А статуите ме гледаха мрачно и само потвърждаваха опасенията ми,че съвсем скоро щях да затъна съвсем дълбоко.

Обожавам и двете,но Дневниците са истината  !

Честит Рожден Ден !!! Нека всичкото щастие на теб да се падне !!!  

Ох,нещо започнах да ги пиша като отделни случки. Нищо,скоро всичко ще се навърже..

На вратата се почука.Метнах един поглед на часовника.6 и 30 сутринта.Като се има предвид,
че легнах към 4.
Прозях се ,докато отварях и тогава едно момиче се изправи срещу мен. Пристъпих заплаштилно,
а тя отстъпи. Вдигна ръце и каза :
- Чакай.Аз съм новата ти съквартирантка.-премигнах няколко пъти. Съквартирантка ? Ха,явно са по-смели
отколкото си мислех.
Кимнах и да влиза.Погледнах към себе си и малко ме жегна мисълта,че не би трябвало да съм облечена така.Спях
само с една дълга дънкова риза.
- Е,как се казваш ? -попитах русото момиче,което тъкмо светваше лампата.Ох!
Тя остави нещата си на празното легло.
-Аз съм Камила-подаде ми ръка.Носеше дълги обици в формата на кръстове.Здрависах се с нея.
- Добре дошла.Аз съм Сая. И освен това бях нощна смяна,за това минавам през банята и лягам пак.-
Камила се усмихна и тръгна да разопакова багажа си.
Влязох в банята и погледнах кървавите си очи.Черната ми дълга коса беше разчорлена на вълни във всички
посоки.Лицето ми беше по-бяло и от преди.Наплисках го с вода и тъкмо,когато щях да излизам,нещо привлече
вниманието ми.В огледалото,долния десен ъгъл липсваше едно парченце,голямо колкото нокътя ми.
Потърсих парчето,но не се виждаше никъде.Нещо не беше наред.Погледнах отново към дупката и ахнах.
Там,където трябваше да е стената,нямаше нищо.Имаше дупка без край.Огледах се за нещо подходящо и
взех една фиба от чекмеджето. С нея бръкнах в огледалото и за малко да я изпусна вътре,ако навреме не я отръдпанх.
Когато я извадих,тя беше покрита с черна слуз. Това е течност,която изтича когато един ангел пада и се превръща в демон.
Знаех,защото когато аз паднах беше пълно с нея.

Ехх... и се махна от момчето..  Чакам следващата 

Беше три часът през ноща. Вървях по каменните плочки и завих по коридора на статуите. Коридорът беше дълъг околко трийсет метра и широк седем,но от двете ми страни бяха наредени статуи и мястото изглеждаше по-тясно. И десет пъти по-плашещо.
Спрях се пред една от тях. Представляваше жена с изваяно лице. Покрай тялото и се спускаше дълга плитка. Беше невероятно красива. Въпреки това,заемаше масто за три статуи,защото крилете и бяха изработени и до най-малкия детайл. Всако перо си беше на мястото до друго. Погледнах очите и. По-точно празните хукини,където трябваше да са очите и. Но те,според историята,бяха изпепелени от  съпругът и, ангела Фалиос. Нейното име беше Нейла.
Продължих напред по коридора,като се опитвах да се съсредоточа,върху това че закъснавям,а не върху това ,че може би статуите ме гледат. Той  продължаваше много надолу,където накрая нямаше лампи,дори факли.

Когато стигнах кабинета по Защита,вече бях доста закъсняла. Влазох и цялата зала ме погледна. Отпред стоеше висок мъж. Сравнително млад с кафява коса вързана на плитка. Носеше мънички очила и когато влязох ме погледна изпод тях. Беше застанал точно пред арената за упражнения.
- О,ето кой ще ни помогне в упражнението. Госпожица..?
-Маркъс.- поклатих възмутено глава. Щях да унищожа този малък леопард само с поглед. Защото той беше такъв- ликантроп,който се превръщаше в леопард. Оставих си нещата на един празен чин и метнах и якето си там. Да видим какво ще правим сега...
- Така. Искам основни тактики на защита. Маркъс ще е тази,която ще се защитава. А, нападетлаят .... Сайрис Артън.- видях,че очите на едно  момиче на първия чин се разшириха. Погледнах към партньора си. Към мен вървеше едно момче с черна коса до раменете и невероятно зелени очи. Какъв ли беще той...защо името му ми е толкова познато.
- Първо ще нападате без силите си. След това може да използвате и тях.- разпореди учителят.
Момчето на име Сайрис дойде до мен и ме изгледа мрачно. Вдигнах едната си вежда. Кога щеше да ме напада....
Първият удар дойде точно в стомаха ми. След това той замахна към челюста ми,но аз се извъртях и го изритах мазно. Всичко завърши с едно метване по гръб. Познайте кой беше метнат.
Докато той беше върху мен усетих как се изнервям. Тогава той прошепна:
- Знаеш ли ,че когато си нервна очите ти стават червени? – след това стана от мен и се подготви за нова атака. Станах и усетих как червените ми очи прогарят тълпата.Приклекнах леко и зачаках. Тогава от двете му ръце изригна огън. Не трябваше да ме напада с огън. Там къде прекарах последните години,огънят беше под мое влияние. Изведнъж огънят секна и видях как той едвам си поемаше дъх, а една черна линия премина по лицето му. В очите му се изписа страх и болка и всички ужасни неща,които можеше да се случат на света. После  всичко потъна в мрак. Премигнах и видях,че партньорът ми седи на земята и разтрива главата си. И ме погледна право със зелените си очи. Досетих се какъв беше той. Дракон.