Лелей хора,чак ме досрамя. Моята е 76 .. 
Който си го има си го има,мацки ! 

Не.
Мария ?

Ей,хора някой знае ли откъде мога да си купя изкуствени кичури ? Например сини или розови,които се слагат в косата много лесно,с едни пружинки ? От София съм !   

С мама !  Звънна ми от хола да ми каже да дойда !   

За isabelles съм! (f)  (f)  (f)  (f)

Рисунките са супер,харесват ми ! Наистина ако можеш да качиш още и то на повече хора. Иначе Зеро rulz !!!     
А иначе да питам накой тук,знае ли дали ще има още серии и кога ?   

  Ммм колко ми е различно..

Радвам се,че ви харесва. Дано и следавщите ви харесат.

Довършвах си закуската,когато телефона звънна. Метнах набързо купичката от мюслито в мивката и изтичах до мобилният си. Нямам домашен. Прекалено лесно се проследяват.
- Да ? - никакъв отговор.
- Ало ??!- дори дишане не се чуваше отсреща. Затворих и си напомних да си сменя телефона.
Обух черните си джинси и нахлузвах потника си,докато търсех коршуми. Скоро трябваше да се отбия до оръжейният. Сложих сините си Найки и взех раницата. Метнах  един кобур през рамото с деветмилиметровия и го скрих с коженото яке. Супер шпионин,само да не беше дългата ми светло руса коса,която проваляше екипа. Вързах я на една опашка и излязох.

Седях пред стриптийз клуба на 53 та улица. Беше сравнително подържан. На вратата беше закачена бележка,че отваря в девет часа. Отворих вратата и се озовах в коридор с бар,на който нямаше никой. Промъхнах се към съблекалните на танцьорките.Имаше само една, която слагаше подплънки в сутиена си. Беше с къса кафява коса и колан дълъг колкото средния ми пръст,който трябваше да мине за пола.
В стаята влязоха двама мъже. Единят беше огромен и седеше отзад,вероятно охрана,а вторият вървеше напред. Беше на около тридесет и носеше скъпо сако по поръчка.
- Жизел ! Любимата ми танцьорка.- той се приближи и я хвана за задника. Жизел се усмихна мазно и пъхна ръката си в джоба на панталона му. От там извади една стотачка.
- Шефе,чакам си паричките.- каза тя и бръкна в другият джоб. Но мъжа я спря и я бутна. Извади един плик и и го подаде. След това двамата мъже излязоха,като не пропуснаха да огледат стриптизьорката още веднъж. Тогава аз влязох. Жизел беше с гръб. Сложих ръка на устата и и опрях пистолета със заглушител в гърба и.
Тя падна на земята,а една кървава дупка покриваше сутиена и. И тази поръчка беше свършена. Някакъв идиот ми се обади преди три дни и поръча да очистя мацката,която е задигнала всичките му пари и е избягала от Германия. Скоро щях да си купя някоя нова играчка..
Обърнах се да си тръгна,но в фоаето нечия огромна ръка ме хвана и бутна в ъгъла.
- Какво правиш тук кучко ?! - попита друг мъж,който също приличаше на охрана.
- Просто си търсех работа,маймуно. - отвърнах и разкарах ръката му. Той посегна към гърдите ми, фраснах го силно мужду краката и понечих да побягна,но тъпака ме хвана за крака и ме просна на земята.
- Прекалено добре се биеш за курва ! Какво търсиш тук,а русокоске? Искаш да танцуваш ли. Ами танцувай! - видях как ръката му се стрелна към гръдния ми кош. Следващото,което усетих беше недостига на въдух и може би едно счупено ребро. Мамка му,наместването щеше да боли. Извадих пистолета си и го насочих срещу него,но бях прекалено бавна заради болката. Той ритна ръката ми и ме издърпа към него. Изправи ме на крака и започна да ме мъкне към друга стая. Тялото ми се отпусна и легнах на земята.
- Проклетата курва припадна ! - промълви големият.Беше се обърнал да намери с какво да ме полее. Извадих набързо ножа от ножницата на ръката си и го прободох право в топките. След това го гръмнах,да не вдига шум.
Изправих се,клатушкай се.
За този,щях да искам двойно повече пари,по дяволите!

Ето едно мое разказче,което реших да напиша. Дано ви хареса,а дори и да не ви да знаете,че ще продължа да си пиша. ;d

Беше нощ.Естествено.Винаги е нощ. Убийствата не се случват през деня. Губи се емоционалният ефект и точките на страх падат. Е,не че и мен не ме е страх повече през ноща. По този критерий признавам убийците.
Гледах надолу към жената без значителна част от тялото си. Грозна гледка. Беше на около тридесет и пет. И е била хубавица приживе.
Клекнах,като се опитвах да не повърна и огледах главата и. Беше сцепена на две места. На челото и до лявото ухо. Чудех се къде ли е белязана.
Извадих един нож и откъснах кичур коса,точно в средата на главата. Да,там беше. Една ситна буквичка се виждаше,беше жигосана. μ ! от μαφία . Което на гръцки означава мафия. Изобретателни бяха.Ако обикновен полицай видеше това,нямаше да разбере от къде му е дошло. Точно за това аз бях тук . Да огледам жертвата. Защото знам,че нищо не се случва просто така.
Чух шум в храстите. Извадих девет милиметровия и приклекнах чакаща. От едно дърво се показа краят на подобен пистолет. Изстрелът мина точно покрай главата ми. Ясно беше. Ако ме искаше мъртва,до сега да бях.
Изправих се и извадих раницата си. От храстите излезе младеж на около двайсет и пет години. Със страхотна черна коса,която боготворях. Без той да знае,естествено.
-Я кой виждам тук.Червенокоска на местопрестъпление.Как я караш Сидни ? - говореше докато закачаше изкуствен кичур,там където бях отрязала истинския.
- Супер съм. Добра работа виждам. Очевидно не твоя,нали Джак ? - той вдигна поглед и се ухили. Джак беше от мафията. От лошите.Но от години сме в мир.
- Новият тъпак я учисти. Само се подмазва.- изтупа си коленете той. Извадих огромна пачка кинти и му ги връчих. Той ги подмина и ме погледна в очите.
- Не днес Сид. Тази тук ми докара голямо състояние. Май нямам нужда от теб вече. - така ставаше при нас. Той не ме убиваше и ми помагаше при разследването,а аз обикновено му давах пари. Накрая аз очиствах някой от неговите,от което той печелеше. Мръсна работа е.
- Никога не си имал нужда от мен и тъпите кинти. Нямам си идея,защо ме оставяш жива,но кълна се убиеш ли ме,ще се върна от гроба и ще ти го начукам. - казах с усмивка. Той се дръпна от мен и взе своята раница.
- Чао Сид,до следващият път. - каза и ми намигна. Взех своята раница,точно когато телефона ми звънна,със следващата поръчка за наемният убиец Сидни Харпър. Да,аз съм естествено.