Извинете,че е толкова дълго .

Часовете минаваха безкрайно болезнено за нея ,тя просто не можеше да си представи да живее така 9 месеца . С мислите,които се въртяха в главата и , тя беше на ръба на криза .Седеше на мраморния под и  крещеше яростно,държейки с две ръце стоманените решетки ,опитваше се да разбие затвора,в който се намираше ..Искаше да се освободи,да полети,да намери своя Ааму и да прекарат вечността заедно,заедно с малкото същество,което скоро щеше да излезе на бял свят и да се сблъска с неволите,които живота му щеше да му предостави,но тя имаше предчувствие за славно бъдеще,знаеше,че за него ще се пишат легенди . Знаеше,че някой ден ще може да го види и да се възгордее с него . Искаше и се баща му да узнае за случващото се,знаеше,че пламъци на радост ще погълнат очите му . Аурора изгаряше да беше срещнала Ааму в една паралелна вселена ,където нищо нямаше да им попречи да са заедно,нямаше да има расови предразсъдъци ,искаше и се да сънува,някой да я потупа и тя да се събуди от този кошмар ,някак не можеше да проумее как за толкова малко време нещата се преобърнаха с главата надолу , всичко в живота и беше перфектно . Имаше уникални постижения в магическото си развитие ,беше една от най-желаните моми в града ,имаше семейство с изумителен авторитет сред другите . Целият и живот мина като лента ,припомни си старите постижения,но за миг не съжали за случилото се ,за миг не се помисли за недостойна,както другите я наричаха,тя вярваше ,че дълбоко в душите на онези що я  бяха заклеймили като грешница,живееше това,което в нея бушуваше . Бури на любов и страст , адски огньове на омраза . Киселинен дъжд се изливаше върху сърцето и .Все още не можеше да проумее как единственият за нея,единственият когото обичаше се беше изпарил в нищото .
  Мислите и бяха прекъснати от един страж,който шумно влезе и развали защитната магия , която беше направена на килията и . Обувките му потропваха необичайно весело,той се наведе над нея ,погледна в зачервените и подпухнали ,но все още така красиви очи . В погледа му можеше да се долови състрадание и жал . Той седна на леглото и и каза :
- Знам,че ще имам много неприятности  и може би ще свърша като теб ,но ...Ох,мисля,че ще мога да те освободя . - мъжът сведе главата си  ,сякаш се разколеба.
- Но защо ? Защо да жертвам и вас,след като знам ,че за моето щастие няма надежда ,аз изгубих единственото ,което имаше значение за мен ,а сега даже няма да мога да видя,това,което ми остана от него .. - каза Аурора със сълзи в очите си .
- Разбира се,че ще намериш своето щастие! Ти носиш дете,детето на това,което си търсила толкова време !
Тя беше много силно изненадана от думите му, това не бе присъщо на  магьосниците -съпричастие,те бяха егоцентрици ,за да оцелеят биха пожертвали ближния си без да им мигне окото дори .Аурора се досети,че той може би е преживял същото като нея,но не проумяваше как все още е жив,ако бе сторил подобно нещо .
- Защо така искаш да ми помогнеш ? - запита с поглед изпълнен с любопитство.
-Аз...бях ..  не,няма значение ,не е важно защо го правя,а самият факт ,че го правя .
- Е,добре .Мога да прочета в очите ти,че ти си преживял нещо толкова подобно на това,което аз преживявам аз в момента . И все пак не виждам смисъла да се жертваш,така или иначе,аз ще трябва да поема съдбата си ,а едно мое бягство може само да усложни нещата .
-Момиче! - каза разгневено той - Давам ти шанс да излезеш от тук и да се опиташ да заживееш като нормално същество.Възползвай се !Сега или никога !Сега имам възможността да ти помогна ,ако не приемеш предложението ми ,ще трябва да гниеш тук следващите месеци ! - спря вече задъхан . Видя,че момичето няма намерение да се съгласи с него и той каза:
- Добре,виждам,че няма да мога да те убедя ,за това ще се опитам да задържа положението и да ти дам още време да помислиш,имаш един ден ,обмисли добре нещата и каква възможност имаш ! - погледна я той в очите,изправи се и тръгна по своя път,да върши задълженията си .

А,момичето погледна към земята,сякаш там се криеше отговорът ,а след това измести погледа си към небето и се надяваше Луната да и помогне ,да избере най-мъдрото решение .

Ами по принцип съм за това,че всеки е свободен човек и има правото да харесва това,което той сметне ,че най-добре му пасва на него като човек ,но аз лично съм против чалгата ,не защото в текстовете се "пеят" неща като "..напипай го.. " и подобни ,ами защото населението и младежта на България деградират ,просто е тъжно и мисля,че всеки осъзнат българин с обективна позиция  ще разбере за какво говоря .

Чарлс Буовски ,Шарл Бодлер, Ърнест Хемингуей , Димчо Дебелянов, Херман Хессе , Габирел Гарсия Маркес , Ричард Кнаак , Лев Толстой ,Оскар Уайлд , Стивън Кинг, Елена Еманоуилова , Павел Вежинов иииии Пратчет .

Има ощеее мнооогооо ...

Аурора не беше типична вещица ,тя обичаше природата ,обичаше да е сама със себе си ,обичаше да прекарва времето си пишейки стихове ,нещо нетипично за народа и ,използваше магия само в крайни ситуации .
Стигнаха портите на замъка,а стража от поне 3 дузини ги последва към залата където щеше да се реши съдбата и .
Величествените кули на двореца се извисяваха високо в облаците ,залите вътре бяха като направени от божествена ръка също така замъка притежаваше най-здравата защита в Ривърфлоу - полуостров ,покрай който минаваше най-величествената река в техния свят ,реката източник на сили за мнозина .
Когато стигнаха до врата на залата,която беше поне 20 метра висока ,стражите освободиха момичето от магията и то едва остана на нозете си .Разположиха я  на една маса,изглеждаше сякаш там изследваха телата на всичко що е било живо . Завързаха ръцете и краката и . Група от стари вещици ,които служеха на замъка от десетилетия,се приближиха към нея за да я изследват .
Започнаха да движат съсухрените си ръце над тялото и ...всички замръзнаха спогледаха се ,преглъщайки болезнено . Тя носеше плод .Тя носеше плодът на любовта . Аурора загледа недоумяващо .Вещиците се отдръпнаха от нея и отидоха да докладват на краля,който седеше на трона си замислено .
Наредени в перфектна линия те се поклониха пред него .
-Ваше величество,велики Алойсиус,наш кралю ,имаме крайно обезпокояващи новини .
Замисленото му изражение,веднага стана ледено студено и притеснено ,опасяваше се какво още може да сполети кралството му ,каква беда можеше да доведе това момиче .
- Кажете ми какво е станало ? - каза студено краля .
-Господарю,опасявам се,че момичето носи дете .Детето на друида .
Старият мъж едва не загуби самообладание ,той почервеня и смачка със силната си ръка една чаша от чисто злато .
- Но как??Как това е възможно !! Тази никаквица...ще бъде наказана за срама ,който хвърля на народа ни,срама ,който няма да мога да отмия с векове! - в главата му бушуваха разярени мисли ,за това по какъв начин да накаже младата вещица . В съзнанието му изплува най-жестокият начин за смърт и страдание,който можеше да измисли .
- Оставете я ... -рече той .
Вещиците го погледнаха с неразбиране още преди да е довършил мисълта си  .
-Оставете я,нека роди детето ,отнасяйте се с търпение към нея ,нека остане в замъка .
Недоумяващи изражения грейнаха на лицата на жените .
- Но,как ...тя извърши предателство ,немислимо за опрощение!
- Нека продължа! Ще я оставим да роди бебето ,а после ще последва това,което щеше, ако в момента не носеше дете ,а след раждането ще пуснем детето на произвола на съдбата ,няма по-голямо наказание от това за един родител !

Искам само да кажа ,че това не е главната история и затова нещата са претупани .

На следващата сутрин ,вече всички бяха започнали да ги търсят ,но от тях и следа нямаше  ,търсеха ги,за да поискат сметка от Ааму за това,което беше сторил ...макар и нищо да не можеше да оправдае постъпката му,те бяха нужни да го изслушат .

Ааму се събуди пръв,все още в екстаз от случилото се ,но за много кратко време хубавите и щастливи мисли се изпариха от главата му ,спомняйки си какво се беше случило предния ден . Той беше наясно какво ще се случи с него,както и с нея веднага щом ги открият ,но това не беше важно за него в момента ,беше важно това ,че са заедно и искаше да се наслади на мига докрай,защото знаеше,че това ще е последния път , който ще са заедно...поне тук..на Земята .
Той усети как тя се пробуждаше ,първо сладко се изпъна,а слънчевата светлина ,която влизаше само през един процеп огряваше гарваново-черните и коси и се спускаха върху небесно сините и очи . Аурора погледна слънцето и му благодари ,че все още е жива и тя да беше наясно какво ще се случи с тях ,и двамата знаеха ,че си заслужава да се жертват ;След като изрази благодарността си ,тя извърна главата си към младежа и се възхити на красотата,която той носеше . Косите му бяха буйни,къдрави и дълги..с цвета на нивите от пшеница,сякаш слънцето се беше вселило в тях и му даваше живот ,притежаваше очи с цвета на дърветата и всичко живо,устните му бяха като хълмове,толкова красиви и изящни . Младата вещица се опита да се разсее от мислите,които я бяха обзели и промълви :
- Добро утро,любовнико. - каза тя шеговито
Изражението му стана строго и той присви вежди,което беше явен знак,че шегата и беше доста неуместна .
- Извинявай,понякога съм прекалено лекомислена,трябваше да помисля. - каза тя плахо.
- Да,така е,трябваше . - каза друидът със същия суров тон.
- Не мисля,че сега е момента да говорим за това ,нека помислим какво ще правим .
-Какво ще правим ? Няма какво да се направи! Ние сгрешихме и ще трябва да поемем наказанието,което заслужаваме.  - каза той смирено
- Но,защо? Какво нередно сме направили ,ние просто правим това,за което сме създадени .Обичаме се ! -настоя тя.
* Доста странни думи излизащи от устата на вещица...която практикува,черна магия! * помисли си той .
- Слушай,не мога да си обясня това,което се случи между двама ни ,,не знам защо усещам към теб нещо толкова силно ,но просто искам да ми обещаеш ,че каквото и да се случи с мен ,ще ме заровиш дълбоко в сърцето си и ще ме пазиш там завинаги ! Обещай ми !  - почти не изкрещя Ааму.
- Обещавам ти,само ако и ти направиш същото!Искам да ме обичаш вечно! -добави развълнувано вещицата.
Това за момент му заприлича на магия ,но почувства странно облекчение и знаеше,че тя не би го направила,защото усещаше колко силни са нейните чувства!

Те събраха сили да се изправят срещу съдбата си . Излезнаха от пещерата и зачакаха братята му друди да ги намерят .Както той предположи това не им отне дълго , вече чуваше стъпките на пришпорваните от господарите си коне .Вече сред дърветата можеше да се види първият друид яздещ настървено към тях с подла усмивка на лицето си .
- Ха! Знаех си,че ще ни предадеш рано или късно . - Каза лукаво Ородет .- и то как? По най-жалкия начин,Ааму , по най-жалкия! Избяга с тази  жалка никаквица!
Ородет можеше да види яростта в очите на отсрещния и това му харесваше .харесваше му да го провокира! Ааму измъмри нещо под носа си и облак от прахоляк се издигна от земята  и се запъти право в лицето на Ородет . Той едва не се удави ,а прашинките продължаваха така настървено да се опитват да го преборят и да влезнат във всяка негова пора .,но бързите му реакции веднага повикаха вятъра на помощ . Той веднага се притече и отвя прашинките далеч над планини и морета,,,може би .
- Доста подло от твоя страна. - каза надменно наранения.
- Подлият тук си ти! -каза разгневено вече почервенелия друид .
- Е,както и да е .. - помаха разсеяно с ръка ,което беше знак за тези стоящи зад него да се погрижат да  ги отведат при Учителят .
Упоиха момичето , защото макар и така тихо можеше всеки момент да им изиграе лош номер и да ги омагьоса ,черната магия беше опасна материя за всички . Тя припадна в грубите ръце не един от друдите ,те я качиха на един кон и потеглиха към един от най-високите върхове в областта .
След като може би пътуваха половин ден ,те се възкачиха на върха ,а там величествено стоеше внушаващия уважение,главният учител, на когото всички се кланеха - Идрил .
Той се обърна към пристигащите  ,а буйния вятър раздухваше кестеновата му коса и той погали брадата си .
- О,учителю , водим ви предателя ,така както пожелахте ,изпълнихме това ,което ни заръчахте ! - каза със самодоволство Ородет .
Идрил кимна .
- Благодаря ви,а сега сте свободни да напуснете. - рече с леден тон .
Мазникът сгърчи вежди в знак на недоволство ,но не можеше да оспорва решението на господаря си . Той и свитата му си тръгнаха смирено .
-Е,какво ще правим с теб,драги ми ученико ..Ти беше последният от когото очаквах такова предателство,мисля,че много добре знаеш какви са последствията ,но преди да отредя съдбата ти ще ти дам шанс да обясниш .
- Господарю .учителю , простете ми,аз не ви предадох ,аз просто "обикнах" .Това нима е грях ? Нима нещо толкова земно трябва да бъде наказвано? Та ние служим на земята ,по дяволите . - прокле разгневен русокосият . 
- Нищо не разбираш..ти с....
- Нищо не разбирам ? - разкрещя се Ааму гневно . -Вие не разбирате,не разбирате,що е това любов и топлина ,желанието да се будиш сутрин,не знаете какво е! Вие ми завидяхте,да завидяхте ми! Вашите сърца са студени като лед ,който и сто слънца да греят няма да могат да разтопят !
- Ти...ти...Как смееш да ме прекъсваш ти насекомо ? - каза Идрил ,изпаднал в лудостта си,учителя ,който трябваше да всява мъдрост и спокойствие у учениците си ,сега беше загубил ума си . - Ще ти покажа какво заслужаваш ,ти,ти ще се мъчиш във вечността,в мъчения непознати никому ! - той замахна с пръст и отвори портал ,привика вятъра на помощ и го помоли да хвърли младежа през портала .Вятъра стори заръчаното и не остана следа от Ааму .
Чу се агонизиращ вик произведен от момичето,за което Идрил беше съвсем забравил . Тя плачеше и кълнеше на език,който беше непознат на елфите . Прошепна тихо:  "Винаги ще си заровен дълбоко в сърцето ми.. "
- Ами, какво ще правим с теб красавице .
Тя му хвърли един изпепеляващ поглед и  сините и очи сякаш проникнаха в душата му,в най-дълбокото  кътче и той изстена в агония .
- Ще си платиш за това!- изкрещя обезумелият. - Ще си платиш,но как... О,да,да,да!Гениална идея нахлу в главата ми ! Ще те изпратя при народа ти и ще получи наказанието си лично от тях,а съм чувал,че вещерите имат навика да измъчват много повече жертвите си !
Втори портал се отвори ,тя се опита да направи магия,но устните и бяха запечатани от едно листо  и вятъра понесе и нея към портала .