Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

Neurotica · 2012-02-10 19:54:26

Здравейте ! Реших са споделя с вас нещата,които пиша,тъй като вече доста съм написала ще ги публикувам периодично .

Първо смятам да започна с приключенията на Туомас Кроу ,млад ( 89 годишен ,но млад за расата си ) и обещаващ магьосник .Силите ,които владее са двете крайности ,а именно - черната магия и друидството . Тези качества,са наследени от майка му - Аурора Валхаала и баща му - Ааму . Аурора ,владеела черната магия ,а Ааму друидството .
В една дъждовна нощ ,Аурора се прибирала от съседният град,който се намирал достатъчно далеч,че да успее да накара коня и да затвори клетите си очи завинаги . Пътят ,по който бяха потеглили беше известен с липсата на водни ресурси и тя необмислено ,тръгвайки ,не взе вода за коня си .Може би тя си мислеше,че това е само мит ..защото не и се беше налагало да минава оттам преди .
След изморителния път пеш,тя влезна в съвсем в началото на една гора,не посмя да стъпи в дебрите и ,защото много добре знаеше,че друидите не са приятелски настроени към тези правещи черна магия . Но тя нямаше избор ,трябваше да рискува . Пристъпи плахо,подмина първото дърво ,оглеждайки се ,а параноята беше станала част от нея още от момента,в който премина прага на гората . Минаха минута,две .... нямаше заплаха ,най-сетне се осмели да полегне до един дъб,който сякаш беше стар колкото света .Младото момиче,тъкмо унесло се в сладък сън,усети силно напрежение да разтърсва тялото и ,когато отвори очи видя мъж,очевидно млад в занаята,но с доста внушаващ вид ,надвесил се над нея .... Той и подвикваше " Ей,ти,ставай! " Тя едва успя да извърти главата си за да погледне друидът в очите ,когато тя го направи русолявият младеж,едва не остана вцепенен,от красивата гледка разкрила се пред него ..От това момиче се носеше толкова тъмна красота ...съвършенство . Големите и пъстри очи с преобладаващо зелено се втренчиха в него ,сякаш и тя усети това потръпване,което и той .... След което тонът му веднага се смекчи .Той забрави ,или поне се опита, това,което току що се случи .
- По-добре тръгвай..сега! Аз те пощадих ,но другите няма да го направят! - каза той,с уловима мъка в гласа си.
Аурора ,не успя да промълви нищо ...просто кимна смирено с глава и двамата можеха да усетят нежеланието си да се разделят . Тя стана ,готова да потегли отново и даде малка дискретна целувка по бузата на Ааму ,а той объркан започна да крещи .Той наистина беше объркан,от една страна, тази целувка го остави жаден за още,а от друга той знаеше ,какво ще последва ,ако и отвърне .
- Махай се!Как смееш да правиш това?! - каза друидът ,почти викайки.
- Извинявай .. - това беше единствената дума промълвена от нежната и изящна уста.
- Ох....просто се махни ! Махни се!Тръгвай и повече не идвай !
Макар и тя да знаеше,че той не го мислеше,че той искаше да я види отново,тя го послуша и тръгна по своя път .

Мислейки през цялото време,Ааму ,просто не можеше да си обясни какво беше станало. Дали тя не го беше омагьосала ? Да,сигурно го беше омагьосала . Той не можеше да си представи да се влюби,той бе поел задължението към своя учител да служи на земята и природата,но след дълги размисли ,той се зачуди " Да служиш на природата,не значи ли да обичаш? "
Осъзна,че след малко се зазорява и изчисти мислите си ,запъти се към дебрите на гората,където никой освен учениците не беше стъпвал .

Аурора ,едва седяща на краката си продължаваше да върви .Всеки сантиметър и се струваше като километър,всяка секунда беше час . Тя беше прекалено слаба за да направи спасителна магия ,единствено се молеше да оживее .Иначе как щеше да види Ааму отново ?
Изведнъж тя се строполи на земята . Единствената и надежда беше някой да я намери и да и помогне . На следващата сутрин,или може би не ,тя се събуди завързана за един дъб,дъб,който адски приличаше на онзи,на който беше заспала в онази съдбовна нощ...След като спомените нахлуха в съзнанието и ,тя пак припадна .При отварянето на очите си и се премрежиха няколко силуета ,бяха елфи-друиди . ( Друидите смятаха тези,които владеят черната магия за врагове на природата,за разрушители на равновесието ) тя знаеше,че те ще я накажат . Изведнъж разпозна едно от лицата -това беше Ааму,явно не много доволен да я види ,но тя използва може би последните си сили за да се усмихне .
Той гледаше как другите молеха природата за помощ,да накажат тази грешница.
Огромните силни ръце на Ааму,се стовариха върху двамата му приятели ,той сам не можеше да повярва как и защо го направи!? Но сега това не беше важно ,беше важно само това,че го беше направил и нямаше как да върне времето и да поправи грешката си,макар че той беше сигурен,че не би променил нищо от станалото ,дори и да имаше шансът .Той се чудеше къде да заведе момичето,някъде далеч,някъде където няма да я отрият и ще е на сигурно .Сети се за една пещера.Да!Точно там беше мястото . Носейки я на ръце,сякаш тя не представляваше товар за него,измина разстоянието за отрицателно време .
Влезнаха в зала с невероятни сталактити и сталагмити ,сякаш изваяни от боговете,формите им наподобяваха величествени храмове,богини ... Ааму мерна с очи едно "плешиво" място и я положи да легне там . Той опипа нежно врата и ,за да види дали все още има пулс и сякаш магически от докосването му тя отвори очи ..Ах-на от изненада !
- Но,но....ти..ти ме спаси ! Защо ? - попита изненадана тя
- Ако знаех..Просто почувствах,че това е правилното нещо.
Тя се присегна да го целуне ..този път той даже не се и възпротиви ,отдаде се на момента без даже да помисли . Той и се отдаде ,и тя на него .Може би тази необмисленост на действията щеше да ги накара да си платят,може би щеше да ги прати да гният във вечността ? Тях не ги интересуваше ! Тогава,тогава се беше случило нещо толкова,толкова красиво,нещо,което думите не можеха да опишат,нещо,което и двамата не познаваха....

n_eshiii · 2012-02-10 20:12:19

ммм..бива дай некст

Neurotica · 2012-02-10 20:29:31

Искам само да кажа ,че това не е главната история и затова нещата са претупани .

На следващата сутрин ,вече всички бяха започнали да ги търсят ,но от тях и следа нямаше ,търсеха ги,за да поискат сметка от Ааму за това,което беше сторил ...макар и нищо да не можеше да оправдае постъпката му,те бяха нужни да го изслушат .

Ааму се събуди пръв,все още в екстаз от случилото се ,но за много кратко време хубавите и щастливи мисли се изпариха от главата му ,спомняйки си какво се беше случило предния ден . Той беше наясно какво ще се случи с него,както и с нея веднага щом ги открият ,но това не беше важно за него в момента ,беше важно това ,че са заедно и искаше да се наслади на мига докрай,защото знаеше,че това ще е последния път , който ще са заедно...поне тук..на Земята .
Той усети как тя се пробуждаше ,първо сладко се изпъна,а слънчевата светлина ,която влизаше само през един процеп огряваше гарваново-черните и коси и се спускаха върху небесно сините и очи . Аурора погледна слънцето и му благодари ,че все още е жива и тя да беше наясно какво ще се случи с тях ,и двамата знаеха ,че си заслужава да се жертват ;След като изрази благодарността си ,тя извърна главата си към младежа и се възхити на красотата,която той носеше . Косите му бяха буйни,къдрави и дълги..с цвета на нивите от пшеница,сякаш слънцето се беше вселило в тях и му даваше живот ,притежаваше очи с цвета на дърветата и всичко живо,устните му бяха като хълмове,толкова красиви и изящни . Младата вещица се опита да се разсее от мислите,които я бяха обзели и промълви :
- Добро утро,любовнико. - каза тя шеговито
Изражението му стана строго и той присви вежди,което беше явен знак,че шегата и беше доста неуместна .
- Извинявай,понякога съм прекалено лекомислена,трябваше да помисля. - каза тя плахо.
- Да,така е,трябваше . - каза друидът със същия суров тон.
- Не мисля,че сега е момента да говорим за това ,нека помислим какво ще правим .
-Какво ще правим ? Няма какво да се направи! Ние сгрешихме и ще трябва да поемем наказанието,което заслужаваме. - каза той смирено
- Но,защо? Какво нередно сме направили ,ние просто правим това,за което сме създадени .Обичаме се ! -настоя тя.
* Доста странни думи излизащи от устата на вещица...която практикува,черна магия! * помисли си той .
- Слушай,не мога да си обясня това,което се случи между двама ни ,,не знам защо усещам към теб нещо толкова силно ,но просто искам да ми обещаеш ,че каквото и да се случи с мен ,ще ме заровиш дълбоко в сърцето си и ще ме пазиш там завинаги ! Обещай ми ! - почти не изкрещя Ааму.
- Обещавам ти,само ако и ти направиш същото!Искам да ме обичаш вечно! -добави развълнувано вещицата.
Това за момент му заприлича на магия ,но почувства странно облекчение и знаеше,че тя не би го направила,защото усещаше колко силни са нейните чувства!

Те събраха сили да се изправят срещу съдбата си . Излезнаха от пещерата и зачакаха братята му друди да ги намерят .Както той предположи това не им отне дълго , вече чуваше стъпките на пришпорваните от господарите си коне .Вече сред дърветата можеше да се види първият друид яздещ настървено към тях с подла усмивка на лицето си .
- Ха! Знаех си,че ще ни предадеш рано или късно . - Каза лукаво Ородет .- и то как? По най-жалкия начин,Ааму , по най-жалкия! Избяга с тази жалка никаквица!
Ородет можеше да види яростта в очите на отсрещния и това му харесваше .харесваше му да го провокира! Ааму измъмри нещо под носа си и облак от прахоляк се издигна от земята и се запъти право в лицето на Ородет . Той едва не се удави ,а прашинките продължаваха така настървено да се опитват да го преборят и да влезнат във всяка негова пора .,но бързите му реакции веднага повикаха вятъра на помощ . Той веднага се притече и отвя прашинките далеч над планини и морета,,,може би .
- Доста подло от твоя страна. - каза надменно наранения.
- Подлият тук си ти! -каза разгневено вече почервенелия друид .
- Е,както и да е .. - помаха разсеяно с ръка ,което беше знак за тези стоящи зад него да се погрижат да ги отведат при Учителят .
Упоиха момичето , защото макар и така тихо можеше всеки момент да им изиграе лош номер и да ги омагьоса ,черната магия беше опасна материя за всички . Тя припадна в грубите ръце не един от друдите ,те я качиха на един кон и потеглиха към един от най-високите върхове в областта .
След като може би пътуваха половин ден ,те се възкачиха на върха ,а там величествено стоеше внушаващия уважение,главният учител, на когото всички се кланеха - Идрил .
Той се обърна към пристигащите ,а буйния вятър раздухваше кестеновата му коса и той погали брадата си .
- О,учителю , водим ви предателя ,така както пожелахте ,изпълнихме това ,което ни заръчахте ! - каза със самодоволство Ородет .
Идрил кимна .
- Благодаря ви,а сега сте свободни да напуснете. - рече с леден тон .
Мазникът сгърчи вежди в знак на недоволство ,но не можеше да оспорва решението на господаря си . Той и свитата му си тръгнаха смирено .
-Е,какво ще правим с теб,драги ми ученико ..Ти беше последният от когото очаквах такова предателство,мисля,че много добре знаеш какви са последствията ,но преди да отредя съдбата ти ще ти дам шанс да обясниш .
- Господарю .учителю , простете ми,аз не ви предадох ,аз просто "обикнах" .Това нима е грях ? Нима нещо толкова земно трябва да бъде наказвано? Та ние служим на земята ,по дяволите . - прокле разгневен русокосият .
- Нищо не разбираш..ти с....
- Нищо не разбирам ? - разкрещя се Ааму гневно . -Вие не разбирате,не разбирате,що е това любов и топлина ,желанието да се будиш сутрин,не знаете какво е! Вие ми завидяхте,да завидяхте ми! Вашите сърца са студени като лед ,който и сто слънца да греят няма да могат да разтопят !
- Ти...ти...Как смееш да ме прекъсваш ти насекомо ? - каза Идрил ,изпаднал в лудостта си,учителя ,който трябваше да всява мъдрост и спокойствие у учениците си ,сега беше загубил ума си . - Ще ти покажа какво заслужаваш ,ти,ти ще се мъчиш във вечността,в мъчения непознати никому ! - той замахна с пръст и отвори портал ,привика вятъра на помощ и го помоли да хвърли младежа през портала .Вятъра стори заръчаното и не остана следа от Ааму .
Чу се агонизиращ вик произведен от момичето,за което Идрил беше съвсем забравил . Тя плачеше и кълнеше на език,който беше непознат на елфите . Прошепна тихо: "Винаги ще си заровен дълбоко в сърцето ми.. "
- Ами, какво ще правим с теб красавице .
Тя му хвърли един изпепеляващ поглед и сините и очи сякаш проникнаха в душата му,в най-дълбокото кътче и той изстена в агония .
- Ще си платиш за това!- изкрещя обезумелият. - Ще си платиш,но как... О,да,да,да!Гениална идея нахлу в главата ми ! Ще те изпратя при народа ти и ще получи наказанието си лично от тях,а съм чувал,че вещерите имат навика да измъчват много повече жертвите си !
Втори портал се отвори ,тя се опита да направи магия,но устните и бяха запечатани от едно листо и вятъра понесе и нея към портала .

miss_cute_kiss · 2012-02-10 21:45:21

Хубаво е! Но един съвет.Пиши ги по-кратки частите,че някой може само да го види колко е дълго и да се откаже да го чете.Иначе е доста добро. : )

etzzz · 2012-02-10 22:15:24

бива

beautiful_kitty · 2012-02-11 07:33:27

Хубаво е! Но един съвет.Пиши ги по-кратки частите,че някой може само да го види колко е дълго и да се откаже да го чете.Иначе е доста добро. : )

(y) Аз даже замалко да се откажа.

Neurotica · 2012-02-11 10:05:30

Благодаря ви ! Наистина са дълги,за това ще раздробя частите нааа по-малки части

Аурора се събуди безжизнена на една поляна.Тя се опита да вдигне главата си ,но тревите върху които тя беше легнала ,сякаш я държаха в плен . Силата и мощта,която една вещица трябваше да притежава отдавна я бяха напуснали . След момент спомените нахлуха в главата и и усети сърцето си пронизано от страшна болка,тя се помоли това да бе само сън,но болката ,която усещаше беше напълно реална и тя изрева в агония .
Хората от народа и вече бяха информирани за случилото се и бяха в очакване на завръщането и .
Магьосницата знаеше какви зверства извършваха вещерите със съгрешилите - преглътна с болка,знаейки какво я очаква ,но това сякаш я облекчи,тя искаше само и единствено по-бързо да свърши всичко ,не искаше да живее в свят ,в който Ааму не присъстваше . Тя отдели още малко време за да събере сили да се изправи срещу съдбата си .
Градът се виждаше от хълма и тя стана ,а слабите и крака едва я издържаха .Вдигна гордо глава и закрачи към смъртта си .
Още в предверията на града можеше да види как закачулените стражите,облечени в черни дрехи носещи щитове от сребро символизиращи силата - луната , са се запътили устремено към нея да я хванат и противно на очакванията им тя не предприе мерки да избяга или да ги повали .
Те направиха магия,която не и позволяваше да се движи .Поеха я на ръцете си и я отведоха към краля - Алойсиус .Минаваха през столицата и всички бяха зяпнали зрелищната гледка . Аурора можеше да види как майките прибираха децата си ,а другите мъже и жени я одумваха безсрамно ,а някои даже крещяха "Смърт за предателката,смърт! "Една сълза се отрони от окото и се спусна бързо по мъртвежко-бялата и кожа . Тя затвори очи и изолира съзнанието си от случващото се ,пренесе се в собствения си свят където прекарваше по-голяма част от времето си .

miss_cute_kiss · 2012-02-11 10:07:16

Харесва ми ^^ Ощемм??

Neurotica · 2012-02-11 11:03:52

Има ощеее мнооогооо ...

Аурора не беше типична вещица ,тя обичаше природата ,обичаше да е сама със себе си ,обичаше да прекарва времето си пишейки стихове ,нещо нетипично за народа и ,използваше магия само в крайни ситуации .
Стигнаха портите на замъка,а стража от поне 3 дузини ги последва към залата където щеше да се реши съдбата и .
Величествените кули на двореца се извисяваха високо в облаците ,залите вътре бяха като направени от божествена ръка също така замъка притежаваше най-здравата защита в Ривърфлоу - полуостров ,покрай който минаваше най-величествената река в техния свят ,реката източник на сили за мнозина .
Когато стигнаха до врата на залата,която беше поне 20 метра висока ,стражите освободиха момичето от магията и то едва остана на нозете си .Разположиха я на една маса,изглеждаше сякаш там изследваха телата на всичко що е било живо . Завързаха ръцете и краката и . Група от стари вещици ,които служеха на замъка от десетилетия,се приближиха към нея за да я изследват .
Започнаха да движат съсухрените си ръце над тялото и ...всички замръзнаха спогледаха се ,преглъщайки болезнено . Тя носеше плод .Тя носеше плодът на любовта . Аурора загледа недоумяващо .Вещиците се отдръпнаха от нея и отидоха да докладват на краля,който седеше на трона си замислено .
Наредени в перфектна линия те се поклониха пред него .
-Ваше величество,велики Алойсиус,наш кралю ,имаме крайно обезпокояващи новини .
Замисленото му изражение,веднага стана ледено студено и притеснено ,опасяваше се какво още може да сполети кралството му ,каква беда можеше да доведе това момиче .
- Кажете ми какво е станало ? - каза студено краля .
-Господарю,опасявам се,че момичето носи дете .Детето на друида .
Старият мъж едва не загуби самообладание ,той почервеня и смачка със силната си ръка една чаша от чисто злато .
- Но как??Как това е възможно !! Тази никаквица...ще бъде наказана за срама ,който хвърля на народа ни,срама ,който няма да мога да отмия с векове! - в главата му бушуваха разярени мисли ,за това по какъв начин да накаже младата вещица . В съзнанието му изплува най-жестокият начин за смърт и страдание,който можеше да измисли .
- Оставете я ... -рече той .
Вещиците го погледнаха с неразбиране още преди да е довършил мисълта си .
-Оставете я,нека роди детето ,отнасяйте се с търпение към нея ,нека остане в замъка .
Недоумяващи изражения грейнаха на лицата на жените .
- Но,как ...тя извърши предателство ,немислимо за опрощение!
- Нека продължа! Ще я оставим да роди бебето ,а после ще последва това,което щеше, ако в момента не носеше дете ,а след раждането ще пуснем детето на произвола на съдбата ,няма по-голямо наказание от това за един родител !

steffi18 · 2012-02-11 15:41:01

Некст!!

Neurotica · 2012-02-11 17:25:02

Заповядайте !

Аурора чу думите му и сълзи закапаха неуморимо от красивите и очи . Тя носеше плода на любовта им,а даже нямаше да има възможността да го погледне ,да види баща му в очите му,да хване крехките му ръчички ,да го целуне по челото . Тя не знаеше дали то изобщо щеше да оцелее ,дали някога ще има детство,което всички деца заслужават ,но тя знаеше,че ако оцелее,то ще търси възмездие ,знаеше,че щеше да се бори . Надяваше се да бъде смел ,силен и красив като баща си ,да носи неговия дух и да се жертва за това,което наистина имаше значение ! Тя беше напълно сигурна,че това ще е така! И това и помогна да не предизвика преждевременната си смърт ,както и тази на детето .Не можеше да причини това на толкова невинно създание.
Кралят нареди да отделят една стая в двореца за нея . Махнаха въжетата около краката и ръцете и и я поведоха към стаята и,която се намираше в подземията на двореца . Най-сетне стигнаха,вкараха я в стая,която бегло приличаше на стая,а по скоро на килия ,която още повече щеше да утежни мъките ,които щеше да преживее следващите месеци . Тя легна и в нея сякаш нямаше живот ,единствено я крепеше мисълта ,че Ааму ,макар и не в този свят е с нея ,част от него е в нея .Тя знаеше,че ще роди момче.

Neurotica · 2012-02-11 20:23:45

Извинете,че е толкова дълго .

Часовете минаваха безкрайно болезнено за нея ,тя просто не можеше да си представи да живее така 9 месеца . С мислите,които се въртяха в главата и , тя беше на ръба на криза .Седеше на мраморния под и крещеше яростно,държейки с две ръце стоманените решетки ,опитваше се да разбие затвора,в който се намираше ..Искаше да се освободи,да полети,да намери своя Ааму и да прекарат вечността заедно,заедно с малкото същество,което скоро щеше да излезе на бял свят и да се сблъска с неволите,които живота му щеше да му предостави,но тя имаше предчувствие за славно бъдеще,знаеше,че за него ще се пишат легенди . Знаеше,че някой ден ще може да го види и да се възгордее с него . Искаше и се баща му да узнае за случващото се,знаеше,че пламъци на радост ще погълнат очите му . Аурора изгаряше да беше срещнала Ааму в една паралелна вселена ,където нищо нямаше да им попречи да са заедно,нямаше да има расови предразсъдъци ,искаше и се да сънува,някой да я потупа и тя да се събуди от този кошмар ,някак не можеше да проумее как за толкова малко време нещата се преобърнаха с главата надолу , всичко в живота и беше перфектно . Имаше уникални постижения в магическото си развитие ,беше една от най-желаните моми в града ,имаше семейство с изумителен авторитет сред другите . Целият и живот мина като лента ,припомни си старите постижения,но за миг не съжали за случилото се ,за миг не се помисли за недостойна,както другите я наричаха,тя вярваше ,че дълбоко в душите на онези що я бяха заклеймили като грешница,живееше това,което в нея бушуваше . Бури на любов и страст , адски огньове на омраза . Киселинен дъжд се изливаше върху сърцето и .Все още не можеше да проумее как единственият за нея,единственият когото обичаше се беше изпарил в нищото .
Мислите и бяха прекъснати от един страж,който шумно влезе и развали защитната магия , която беше направена на килията и . Обувките му потропваха необичайно весело,той се наведе над нея ,погледна в зачервените и подпухнали ,но все още така красиви очи . В погледа му можеше да се долови състрадание и жал . Той седна на леглото и и каза :
- Знам,че ще имам много неприятности и може би ще свърша като теб ,но ...Ох,мисля,че ще мога да те освободя . - мъжът сведе главата си ,сякаш се разколеба.
- Но защо ? Защо да жертвам и вас,след като знам ,че за моето щастие няма надежда ,аз изгубих единственото ,което имаше значение за мен ,а сега даже няма да мога да видя,това,което ми остана от него .. - каза Аурора със сълзи в очите си .
- Разбира се,че ще намериш своето щастие! Ти носиш дете,детето на това,което си търсила толкова време !
Тя беше много силно изненадана от думите му, това не бе присъщо на магьосниците -съпричастие,те бяха егоцентрици ,за да оцелеят биха пожертвали ближния си без да им мигне окото дори .Аурора се досети,че той може би е преживял същото като нея,но не проумяваше как все още е жив,ако бе сторил подобно нещо .
- Защо така искаш да ми помогнеш ? - запита с поглед изпълнен с любопитство.
-Аз...бях .. не,няма значение ,не е важно защо го правя,а самият факт ,че го правя .
- Е,добре .Мога да прочета в очите ти,че ти си преживял нещо толкова подобно на това,което аз преживявам аз в момента . И все пак не виждам смисъла да се жертваш,така или иначе,аз ще трябва да поема съдбата си ,а едно мое бягство може само да усложни нещата .
-Момиче! - каза разгневено той - Давам ти шанс да излезеш от тук и да се опиташ да заживееш като нормално същество.Възползвай се !Сега или никога !Сега имам възможността да ти помогна ,ако не приемеш предложението ми ,ще трябва да гниеш тук следващите месеци ! - спря вече задъхан . Видя,че момичето няма намерение да се съгласи с него и той каза:
- Добре,виждам,че няма да мога да те убедя ,за това ще се опитам да задържа положението и да ти дам още време да помислиш,имаш един ден ,обмисли добре нещата и каква възможност имаш ! - погледна я той в очите,изправи се и тръгна по своя път,да върши задълженията си .

А,момичето погледна към земята,сякаш там се криеше отговорът ,а след това измести погледа си към небето и се надяваше Луната да и помогне ,да избере най-мъдрото решение .

miss_cute_kiss · 2012-02-11 21:59:12

Ощеем??

Neurotica · 2012-02-12 00:27:17

Силуета на луната се спускаше над Ривърфлоу,мрачната светлина,която излъчваше караше всички животни да полудяват. Всички надаваха вой и мрачно усещане обзе жителите . Беше пълнолуние . Магьосниците бяха в разгара на силите си,когато имаше пълнолуние ,такава мощ се вливаше в тях,от Майката Луна ,че те изпадаха в състояния ,от които в трезво състояние биха се уплашили и отвратили . Всички тръгваха да ловуват ,да търсят редки животни,билки и скъпоценности,които щяха да им помогнат в усъвършенстването на занаята им .
Кралят и придворните се подготвяха за пълнолунието ,като всички с общи сили подсилваха защитните магии на всички затворници .
Когато дузина от придворните магьосници отидоха в тъмницата а подсигурят плена на затворниците си .Първо минаха през килията на Аурора,видяха я сгушена в един ъгъл,ридаейки. Кралят я погледна с презрение и изсумтя,в момента нямаше същество на този свят,което той мразеше повече от младото девойче .
- Подсигурете нейната килия двойно ,не можем да сме сигурни,че няма да предприеме нещо срещу нас . - каза кралят .
Аурора вдигна главата си и видя сред групата войници седящи плътно зад магьосниците едно познато лице!Да,това беше онзи,който днес и предложи помощта си - тя сведе глава засрамена .
Алойсиус ,едва се сдържа да не се изплюе върху нея,но това,че беше глава на народа не му позволи да извършва такива жалки неща .
Погледна за последен път презрително,но този път тя видя погледа му и очите и станаха гневни .
Омагьосването не продължи дълго и всички си тръгнаха .
Аурора вече можеше да почувства действието на луната върху себе си . Стана неспокойна,с лъст за живот и свобода,във вените и кръвта започна да бушува диво ,очите и шареха из цялата стая,а ръцете и започнаха да треперят . Чуваше как и другите затворници започваха да тъпчат нервно по пода,да търсят изход,но не увенчаваха с успех ,всяко докосване до решетките водеше до прогаряне на пръстите и понякога дажедо загуба на крайник.Щом това се случваше с другите,какво ли щеше да се случи с нея,ако се опиташе да докосне някоя от решетките ? -питаше се тя . Не би било благоприятно ,ако приемеше предложението на стражата,за това реши да не рискува .
Мечти отново нахлуха в съзнанието и ,мечти,в които тя беше заедно с Ааму ,сякаш бяха в рая,гледаха към небето,знаеха,че държат ключа към бъдещето си ,но даже и в мечтите и щастието и бе помрачено,тъмни облаци се спуснаха,зловещи същества отвеждаха и него и нея ,беше дошъл момента да си кажат "сбогом" .Все още се гледаха в очите,но скоро дистанцията ги раздели .Завинаги .
Тя започна да плаче,искаше и се просто да се удави в сълзите си и мъките и да свършат,сърцето и се късаше ,и късаше ,не знаеше на колко парченца все още може да се разкъса..и чакаше,чакаше докато краят не дойде ,докато Луната не вземе соята дъщеря и не утеши мъките и безкрайни ,време в което не се налага да казва "сбогом" . Лудостта я обзе,изправи се на крака и започна нервно да тича из килията си ,само да не се нарани,трябваше някак да освободи гнева .Не издържа.Започна да удря юмруци в стената,а кръв алена се стичаше по крехките и ръце,чиито кости бяха станали на парченца,но тя сякаш не усещаше болка,болката просто я нямаше ,явно бе вярно това,че не можеш да изпитваш болка на две места,сърцето и така яростно агонизираше,че никоя болка на света не би могла да се сравни с това,какво се случваше с нея .

#1 2012-02-10 19:54:26

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#2 2012-02-10 20:12:19

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#3 2012-02-10 20:29:31

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#4 2012-02-10 21:45:21

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#5 2012-02-10 22:15:24

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#6 2012-02-11 07:33:27

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#7 2012-02-11 10:05:30

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#8 2012-02-11 10:07:16

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#9 2012-02-11 11:03:52

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#10 2012-02-11 15:41:01

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#11 2012-02-11 17:25:02

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#12 2012-02-11 20:23:45

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#13 2012-02-11 21:59:12

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

#14 2012-02-12 00:27:17

Re: Завинаги заровен дълбоко в сърцето .

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook