За първи път се пробвам да пиша ... приемам всякакви критики !

Казвам се Нели и съм на 14 години. Семейството на моята най-добра приятелка-Вики , са много добри приятели на нашите. Вики бе сестрата (и все още е ), за която съм мечтала, тъй като аз съм единствено дете. Двете с нея сме неразделни. Сега ще сме в ново училище – кандидатствахме след 7-ми клас и ни приеха. Оставаше 1 ден до началото на учебната година ( даже беше по-малко-няколко часа) и вече планирахме какви прически ще си правим с Вики за първият учебен ден. Тя много обича да си играе с моята коса, защото тя е дълга почти до кръста, а нейната е късо подстригана – на черта. Вики е много красива-има руса коса, много светли сини очи и прекрасна фигура, докато аз имам кафеви коси и очи, и не съм слаба като нея, нито пък дебела.
С Вики бяхме легнали на моето легло и обсъждахме за приеските, когато моето куче (чау-чау) Рекс влезе в стаята, скочи на леглото и започна да ближе лицето на Вики.
- Иииииууу... - каза тя , бършейки се. – Рексууууннн (много обичаше да вика така на Рекс ) , какво направи с фон дьо тена ми ?!? – извика, смеейки се тя.
- Ще ти дам да си сложиш от моя-нов ми е,така че ще го изпробвам първо върху теб, и ако няма ”умъртвяващ” ефект, ще го използвам и аз – пошегувах се аз,като и подхвърлих фон дьо тена.
Неусетно беше станало 11 часа, и трябваше да лягаме за да сме бодри за утрешния ден. Вики спа вкъщи, затова на сутринта станахме двете, измихме се и започнахме да се обличаме. Аз включих пресата и слезнах до долу за да дам закуска на Рекс, докато през това време Вики си изправяше косата. Аз се качих в моята стая и Вики започна да прави прическа и на мен,докато аз се гримирвах. Наистина тя има вълшебни ръце, въпреки че нейната коса няма възможност за много прически тя я караше да изглежда великолепно (косата :Д ) ,а с моята коса - с нея правеше чудеса. И така ние тръгнахме за училище, запознахме се с новата ни класна и новите съученици, и отидохме в парка да се разходим.
-Има хубави момчета в новия клас,а ? – бутна ме леко Вики.
-Ееееми … не ги загледах много,честно казано, ти да не си хареса някой? – намигнах и аз.
-Амиии… имаше един много готин пич, но не мога да кажа от сега, красив е но знаеш ли? Може отвътре да няма нищо – засмя се тя.
И този ден мина неусетно.Беше вече тъмно и с Вики се изпратихме взаимно, като се разбрахме утре сутринта като се оправи да дойде да ми изправи косата.
На сутринта тя дойде … оправи ми косата и тръгнахме… В коридора с Вики си говорихме, обсъждахме един филм, докато … по погрешка като на някой филм не се блъснах в едно момче.
-Оооо извинявай много … много много съжалявам. – казах аз.
-Не , не се извинявай , няма нищо аз бях виновен , ти ме извини! – настоя той, като ми помогна да събера нещата които изтървах.
И в момента в който остана само една тетрадка, докоснахме ръцете си, втурвайки се към нея. Аз го погледнах – беше много красив… имаше руса коса,сини очи и много нежна кожа, но изглеждаше и супер стегнат (като релеф на тялото) .
- Как може да ти се реванширам ? Едно кафе след ”даскало” – усмихна се той.
- Ъъъ .. няма нужда – казах аз … като цялата се изчервих …
- И все пак ако размислиш .. ето ти номера ми – и той ми подаде едно листче с неговия номер и тръгна за стаята, в която имаше час.
- Уоу .. страхотен пич … как можа да откажеш ? – каза Вики … - И все още имаш шанс… ще му напишеш един ес ем ес в голямото! – каза тя.
- Не,не,не искам … знаеш че съм много срамежлива! –  веднага и отказах предложението.
- Не съм те питала дали искаш или не, казах че ще му напишеш ес ем ес! – отсече тя.
В голямото междучасие аз не исках да пращам този ес ем ес и казах на Вики , но тя ми грабна телефона и избяга, и докато я настигнах тя вече беше правила ес ем ес-а.
Митко – така се казваше момчето, или поне така написа в ес ем ес-а … веднага ми изпрати отговор . Разбрахме се (тоест Вики се разбра с него от мое име) да се чакаме след училище в едно кафе до брега.
Митко вече ме чакаше , когато аз отидох…

Надявам се да ви хареса