А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

audrey · 2011-07-20 11:02:50

Бях в клуба с двамата италианци. Бяха доста ... е, италианци. Обаче единият ... беше особено секси. Джовани и Даниеле. Направо щях да се разбия като научих имената им. Вероятно беше сякаш да срещна Жоро и Пешо, но както и да е. Та Даниеле ... леле леле ... Беше невероятен, а как танцуваше само ...Даниеле отиде до бара и ме попита дали искам нещо. Естествено ! МАР-ГА-РИ-ТА !!! Боже, тези момчета бяха невероятни. Първо, предупредих ги, че нямам години за този клуб и те все пак успяха да ме вкарат. Дори не съм сигурна как го направиха. Просто бях вътре. Та казах на Даниеле да ми вземе маргарита и двамата с Джовани започнахме да танцуваме. Беше новата песен на Дженифър Лопез ... заправих й името. Джовани застана зад мен, с едната си ръка ме прегърна през корема, сякаш за да ме притисне възможно най-много до себе си, а другата сложи на бедрото ми и започна едни движения ... боже ! Беше толкова възбуждащо ! Чакай ... Симеон. Не можех. Но той ... почувствах се ужасна. Бях ужасна. Но ...Видях как Даниеле оставя чашите в сепарето и идва към нас. Наведе се и ме целуна, докато с Джовани танцувахме. Боже ! Италианци ... ясно беше. Дошли са на екскурзия и са решили да зарибяват мацки. Ми, окей. В друг момент бих се почувствала добре, но сега не бях сигурна. Седем месеца. Седем месеца бях със Симеон и не можех. Та аз скъсах с него днес. Но просто не можех. Не можех да преглътна това, което се случи, не можех повече да понасям ревнивите му изблици, не можех да ... да, аз бях виновна, наистина бях виновна, но нямах сили. Просто продължих да танцувам, усещайки езика на Даниеле в устата си и ... е, усетих и нещо от Джовани, толкова близо до мен беше.Аз и двама италианци ... твърде нереален сюжет. Песента свърши, а ние си отидохме в сепарето. Седнах, кръстосах крака и взех маргаритата си, а Даниеле се наведе, сложи ръка на крака ми и ме попита дали искам да отидем у тях. Усмихнах се. Не, направо ми стана смешно, но се сдържах.
- И какво ще правим у вас ?
- Паста.
Паста ? Хахахахахха. Е, нека го наречем паста. Боже, съгласих се. Защо се съгласих ? Не знам, но докато се усетя вече бях у тях. Бяха си наели симпатично апартаментче на няколко преки от дома ми, впрочем. Когато влязохме, вътре имаше ... момиче. Господи, къде попаднах ?! Оказа се, че е гадже на Джовани. Стига бе ! КЪДЕ ПОПАДНАХ ?!?!?!?!?!?!?! Двамата с Даниеле влязохме в кухнята и той започна да вади някакви продукти. Леле, той бил доста буквален тип. Седнах на плота, кръстосах крака и го попитах :
- Наистина ли ще готвиш сега ?
Усмихна ми се и дойде при мен. Целуна ме, а аз смъкнах блузата му. УООООУ ! Прегърна ме и ме понесе към някаква стая, сложи ме на леглото и ръцете му се заразхождаха по мен. Погледът, допирът, ароматът му ... беше невероятен и все пак нищо. Не бе нищо. Просто секси парче, което целуваше тялото ми. Ако трябва да бъдем честни, италианец винаги ми е бил сексуална фантазия и все пак ...
- Чакай малко.
Измъкнах се от прегръдката му, седнах на ръба на леглото и хванах главата си. Та какво правех ?! Не можех да причиня това на Симеон, обичах го. Но ние вече не бяхме заедно ... боже, обичах го ! Даниеле застана до мен и сложи ръка на гърба ми.
- Какво има ?
- Не мога ?
- Ти да не си ...
- Не, просто ...
Боже, колко изтъркан сюжет ! Заклевам се, доповръща ми се. Сякаш участвах в някаква евтина американска боза. Ако я гледах тая боза, бих счупила телевизора с камък. Напълно сериозна съм. Взех чантата си, после влязох в банята. Погледнах се в огледалото - боже, колко жалка бях ! И пак ИЗ-ТЪР-КА-НО. Трябваше да звънна на Симеон. Не, какво щях да му кажа "Ало, здрасти, извинявай, осъзнах че не мога да живея без теб, когато почти правих секс с един италианец, когото не познавам" Да бе ! Няма начин да му звънна. Излязох от банята , погледнах Даниеле, облякох роклята си и казах :
- Трябва да тръгвам.
Той подскочи, закопча дънките си, облече някаква тениска и предложи да ме изпрати. Или не се отказваше, или беше твърде мил. Каквото и да беше, отказах. Той ме изпрати до вратата все пак, излязох навън, запалих си цигара и тръгнах по улицата. Знаех какво искам, но вече го бях изгубила. Не можех да се пречупя, не можех да му се обадя ... просто нямах сили за борба. Вървях по улицата и пушех. Уви, пушех някакви италиански цигари, които взех от Джовани в дискотеката. Бяха леко ... не, хубави бяха. Оставаше ми някъде една пряка преди моята улица. Леле, как щях да се пльосна на леглото. Чух някаква музика от кола. На около петдесетина метра от мен банда пияници слушаха чалга, возеха се и крещяха. Боже, това беше Центъра, по дяволите ! Да не се намираха в някое люлинско гето ?! Кретени. Вървях си по тротоара, а колата приближи, намалиха, единият отвори прозореца и се провикна :
- Ей, искаш ли да се повозиш.
Спрях да секунда, обърнах се, изгледах ги. Ужас !
- Как не.
Продължих да си вървя. Не трябваше да съм груба с пияни мъже (трето правило за самосъхранение на Мая), обаче изобщо не ми пукаше в момента.
- Хайде де, сладурче, ела при нас.
- Мечтай си. Тъпак.
Колата спря и същия този слезе и тръгна към мен.
- Ела де.
Подминах го и си продължих, но той ме настигна и хвана ръката ми.
- Стой де, стой, за къде бързаш ?
Мамка му. Огледах се - нямаше никого на улицата. По дяволите ! Ходих на самбо в четвърти клас, но едва ли помнех нещо. Така, набързо трябваше да преценя шансовете си. Поне тичах бързо, живеех на около двадесет метра, щях да изтичам по стълбите, да вляза в задния двор ... Той вероятно бе малко пиян и щеше да се затрудни със завоите на входа на задния двор, но пък можеше да прескочи няколко стъпала и да избърза ... трябваше да съм бърза и да си отключа бързо. После бях спасена. Бръкнах в чантата си и заопипвах за ключа, но през това време той ме притисна до стената и започна да ме опипва. Боже ! Намерих ключовете.
Вечерта ми бе твърде филмарска, защо ли да не пробвам още нещо.
Усмихнах се и му казах :
- Добре, ще дойда с вас, но първо ме целуни.
Той се изсмя гнусно и се изплези. ИИЛ !!! Наведе се, като отпусна хватката на ръката ми, а аз го изритах в слабините и изтичах. Тичайки, чух едно :
- ДРЪЖТЕ Я !
Мамка му, това го бях забравила. Та те бяха няколко, аз бях една ! Как можех да не помисля за това ! Усетих, че приближават зад мен, след като изкачих стълбите, водещи към задния двор на блока. Изтичах, но докато отключа. Единият вече бе зад мен. Започнах да го удрям, а той се смееше. Успях да отключа, но не знаех дали щях да успея да вляза без той да го направи. И тогава стана чудо. Манна небесна. Искрен, съседът над нас се появи заедно с брат си и жена си.. Явно се прибираха от някъде.
Той ме спаси, но ... беше толкова неловко. Чувствах се виновна, а дори не можах да им кажа какво е станало. Просто се разтреперих.
- Ще се оправиш ли сама ?
Кимнах.
- Обади се на приятеля си.
Отново кимнах. Нямаше начин да му звънна. Вече бяхме на шестия етаж, а Искрен слезе с мен. Тогава се натъкнах на неочаквана гледка. Симеон. Седеше на стъпалата за горния етаж, леко задрямал.
- Виж, приятеля ти ! - Каза Искрен.
- Е, вече има кой да те пази. Обади се ако имаш нужда от нещо, нали.
Кимнах, прегърна ме и де качи. Боже, дано Симеон не се събуди. Какво правеше тук ?! Може би искаше обяснение, или пък искаше да се извини, да ми каже, че иска да е с мен ... нямах сили. Нямах сили за нищо. Отключих тихо вратата, а той подскочи и се ококори. БОЖЕ ! Не се събуди от гласа на Искрен, но от вратата успя, нали ?
- Мирела. - Изправи се.
Каза ми Мирела. Не. Просто го погледнах и отворих вратата, той явно очакваше да я затръшна, но аз я оставих, за да влезе. Когато той вече бе в коридора, аз затворих вратата, а той светна лампата. Не, изглеждах ужасно.
Той ме погледна и се приближи към мен, но нямах сили, нито желание дори да го прегърна. Влязох в стаята си и легнах на леглото, а той ме последва.
Облегна се на вратата :
- Може ли да поговорим.
Той се приближи и седна на леглото, а аз вече бях почти заспала. Исках да поспя, да забравя всичко. Нямах сили дори да размишлявам върху случилото се.
- Нека просто поспим.

happy girl · 2011-07-20 12:07:34

Ощее (h)

Call Again · 2011-07-20 12:23:04

Страхотно е!

smiley_butterfly · 2011-07-20 12:24:34

Супер е. Некст!

pink_sunshine · 2011-07-20 13:11:10

Супер е. Некст!

raly_12 · 2011-07-20 14:57:10

Супер е!
ОЩЕ!

kotenceto_998 · 2011-07-20 15:03:30

Ощее (h)

ivet955 · 2011-07-20 19:28:17

Ощее (h)

Black_pois0n · 2011-07-20 20:02:19

Страхотно е!

SweeT_BunnY · 2011-07-21 09:48:16

С нетърпение чакам следващата част

mishitu_ · 2011-07-21 10:42:25

Суперско е!

xnekfonikfox · 2011-07-21 11:55:20

Много ми харесва.. Кога ше пуснеш пак?

fenfantazi_ · 2011-07-21 12:51:12

Много ми харесва.. Кога ше пуснеш пак?

Call Again · 2011-07-21 21:06:58

Некст

miss_hot · 2011-07-21 21:48:19

Хайде, пускай по-скоро следващата част, че всички нямаме търпениее

ivet955 · 2011-07-22 09:10:30

Хайде, пускай по-скоро следващата част, че всички нямаме търпениее

audrey · 2011-07-22 14:38:47

Събудих се, а Симеон го нямаше. Разбира се. Какво ли очаквах ? Боже, бях ужасна. Тогава го осъзнах. Осъзнах го. Нали знаете онази песен на Адел, в която се пее „както и да е, аз ще намеря някой като теб”. Е, аз нямаше. Нямаше как да намеря втори като него. Той превърна живота ми във филм, прекрасен, романтичен филм, не – направо в приказка. Погледнах се в огледалото . ГОСПОДИ ! Ми да, и аз бих избягала. Влязох в банята и се изкъпах. Нещо повече – разплаках се. Стоях под душа и плачех. Какво, по дяволите си мислех ? Какво си причиних ?! Какво причиних на Симеон ! Наистина не го заслужавам. Желая го, липсва ми, с всяка секунда ми липсва, но той би бил по-добре без мен. Знам ли, той е прекрасен – със сигурност ще си намери някоя по-достойна. Увих се с кърпа и излязох от банята. Да, трябва да го пусна, да продължи напред. Постоянно го обвинявах, че е ревнив, а той се грижеше за мен. Каквото и да правех, някак не го отвращавах, не се отказваше ... е, крайно време бе и той да си почине. Да продължи живота си и да успее. Направих си кафе и влязох в хола, за да изляза на балкона за цигара. И в този момент умрях. Не, наистина. Не издържах и се разплаках. Той беше там. Симеон лежеше на дивана, бе се завил с якето си и спеше кротко. Не.Не.Не.Не. Аз просто не го цаслужавам. Влязох в стаята си, затворих вратата и продължих да плача. Защо ? Защо бе толкова прекрасен ? Защо винаги се грижеше за мен, защо не ме остави, защо по дяволите си го причинява ? Телефонът ми иззвъня. Майка ми.
- Ало.
- Здравей, миличка. Как си ?
- Ами ...
Въздъхнах и събрах всичките си сили да не се разплача.
- Мила, какво ти е ? Нищо ми няма, просто ... просто ме събуди. Аз съм чудесно, вие как сте ?
- Ами, всъщност за това ти звъня, мила. Ние сме прекрасно. Всъщност, нали знаеш чичо ти Иво ?
Не отговорих. Всъщност кимнах. Не знам защо винаги кимах по телефона, сякаш щяха да ме видят. Както и да е, не че майка ми изчака отговор и без това, продължи да си дрънка.
- Ами, той си е купил вила на о. Корфу.
- Супер.
- Да, нали.
- Да, но това какво общо има с настроението ти ?
- Ами, ние пътуваме към Гърция, миличка.
- Моля ?
- Да, не е ли страхотно ?
- Прекрасно. Няма ли да се приберете преди това ?
- Ами не, липсваме ли ти ?
- Мамо, трябват ми пари.
- Пари ли ?
- Да, мамо – едни такива хартийки, хората ги ползват за разменна монета, да не повярваш. И знаеш ли какво друго – човек не може да яде ако ги няма.
- Боже, скъпа, съвсем изключихме.
Ми да, като се наливате с узо по цял ден, а слънцето ви стопява и без това твърде изфирясалите мозъци. Как може да забравят за децата си ?! Ами брат ми ? Той се връща след седмица.
- Ами, имаш ли още от онези, които ти дадохме.
- Имам някакви, да. Вие кога се връщате.
- Виж, за това исках да поговорим ... най-вероятно ще сме вкъщи около 17 август.
- Мамо, днес е 16 юли.
- Ами, скъпа, какво да се прави.
- Вие не мислите ли, че трябва да отидете на работа все пак.
- Ти не се притеснявай за това. Ако ти трябват пари вземи от баба си – чао скъпа, обичам те. Ще ти звъня, но няма да е често, понеже нямам роуминг.
- Кучка.
- Какво ?
- И аз те обичам. Чао.
Мале, как ме нервира. Изръмжах нещо и хвърлих телефона, той пък взе че се разглоби и после не можах да намеря батерията. Еее, значи ! Все така ще стане. На вратата се почука. Не отговорих.
- Може ли да вляза.
- Да.
- Добро утро.
Погледнах Симеон.
- Добро утро.
Боже, защо се държах така с него ? Та той трябваше да е студенокръвен и гневен, не аз. Аз трябваше да съм ниска като тревата, гузна и виновна.
- Как се чувстваш ?
- Може ли да поговорим ?
Симеон се приближи и седна на пода до мен.

happy girl · 2011-07-22 14:45:38

Страхотна ее!! (h)

miss_hot · 2011-07-22 15:05:47

Страхотна ее!! (h)

fenfantazi_ · 2011-07-22 15:06:02

Още, още, още.. много се протака тоя разговор нямам търпение!!

Sweet.From.Strawberry · 2011-07-22 15:09:11

Ощееееееее

Black_pois0n · 2011-07-22 15:17:12

Ощееееееее

famouss__girll · 2011-07-22 15:18:41

Още още още още

Extazy Baby · 2011-07-22 16:39:29

Боже, докато ме е нямало съм изпуснала цели 10 страници с части !! Както и да е, прочетох ги на един дъх и направо не знам какво да кажа. Много, много, много харесвам тая история. <333333

kotenceto_998 · 2011-07-22 19:09:32

Още още още още

#201 2011-07-20 11:02:50

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#202 2011-07-20 12:07:34

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#203 2011-07-20 12:23:04

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#204 2011-07-20 12:24:34

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#205 2011-07-20 13:11:10

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#206 2011-07-20 14:57:10

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#207 2011-07-20 15:03:30

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#208 2011-07-20 19:28:17

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#209 2011-07-20 20:02:19

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#210 2011-07-21 09:48:16

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#211 2011-07-21 10:42:25

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#212 2011-07-21 11:55:20

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#213 2011-07-21 12:51:12

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#214 2011-07-21 21:06:58

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#215 2011-07-21 21:48:19

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#216 2011-07-22 09:10:30

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#217 2011-07-22 14:38:47

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#218 2011-07-22 14:45:38

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#219 2011-07-22 15:05:47

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#220 2011-07-22 15:06:02

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#221 2011-07-22 15:09:11

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#222 2011-07-22 15:17:12

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#223 2011-07-22 15:18:41

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#224 2011-07-22 16:39:29

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#225 2011-07-22 19:09:32

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook