My Life * Отново сама - нова част*

miminzetyyy · 2011-07-18 20:25:55

Здравейте ! Днес за пръв път започнах да пиша история , която е реална. Разбира се има и малко мой украшения, но се надявам да ви хареса. Имената са променени .

1 част

Аз бях добро момиче. Да ” бях” Казвам се Жейд и съм на 13 години. А кога успях да се променя ?И това ще разберете. Но нека започна от начало.

Майка ми се казва Ема и е била на 22 години когато ме е родила. Горката минала е през много трудности, но все пак ме е родила. При раждането тя е останала сама. С баща ми Майк са се разделили. Трябвало е да ме гледа баба ми – Хоуп, докато тя е ходила на работа. Не знам какво щеше да стане, ако ги нямаше в живота ми. Но ето, че наспи и времето, в което започнах училище. Аз бях изпълнена с надежда, че ще имам приятели. Но уви. Още в първият ден, аз бях разочарована. Всички ме отбягваха. Страняха от мен все едно съм заразно болна. След този ден, аз мислех, че целият свят е против мен. Защо всичко това се случваше на мен? Когато церемонията с учебниците и запознаването с училище свърши аз с плач си тръгнах от училище. Веднага вкъщи. Както ме бяха учили. Аз се прибрах и още от вратата баба ми видя, че плача. Тя с натъжено лице ме попита:
-Жейд, мила какво е станало ?
-Махни се! Просто се махни, ти и всички други. Защо ме мразите?- крещейки и плачейки я питах аз. – Защо целият свят е против мен?
-Жейд.... ти ще намериш пътя си. Просто все още не се е открил пред теб.
Аз не исках да слушам повече. Просто се качих в стаята си и започнах още по неумолимо да плача. Единственият ми приятел беше плюшеното мече с което спях...Така обгърната в плач аз заспах. Събудих се едва сутринта. Беше 6:20. Имах още 40 свободни минути. Защото след това трябваше да ходя на училище. Аз станах. Измих се и сложих любимото си костюмче. Слязох по стълбите о долових палачинки с шоколад. Обожавах ги... Баба ме посрещна със същото весело лице, с което я помнех от както съм се родила.
-Къде е мама? – попитах я аз.
- На работа е ! Днес каза, че ще си дойде по-рано. Ще можеш да я видиш.
Усмивката от лицето ми изчезна. Не бях виждала майка си от почти седмица. Тя винаги работеше. Прибираше се късно и излизаше рано за работа. Така неусетно минаха 40 минути. Аз грабнах раничката си и излязох с надежда, че ще намеря приятели. Но уви още от вратата едно момиченце ме посочи с пръст и каза:
-Ето я и нея, тази която няма баща.
Това беше края. Вече бях срината до основи...
Критика/мнение

selena.gomez981 · 2011-07-18 20:37:03

страхотно е ... само .. ми е интересно кое е истина и кое не е ...
Искам ПРОДЪЛЖЕНИЕ

miss_ya · 2011-07-18 20:39:17

Тъжна,но доста интересна искам 2-ра част

girlcheto · 2011-07-18 20:45:17

Харесва ми, чакам следващата част :]

sladyr4etyy · 2011-07-18 20:49:04

nеxtt nеxtt плс пускай продължението страхотно е ще го следя!

pep4eto13 · 2011-07-18 20:58:05

продължи го много е интересно

Brutallity · 2011-07-18 21:32:31

малей,на 13 вече сме лоши :3

Breath Of Passion · 2011-07-18 21:52:27

малей,на 13 вече сме лоши :3

Адски дразниш с ироничните си коментари...

За историята - Хареса ми, но ако трябва да съм честна - не бих я следила.Ако случайно ми попадне, да, бих я прочела, но не и да я търся продължението.

miss_hot · 2011-07-18 22:28:28

Харесва ми, чакам следващата част :]

karriikkxx · 2011-07-18 23:01:16

малей,на 13 вече сме лоши :3

А мен пък принципно ме дразниш .

shushi_10 · 2011-07-18 23:57:34

Харесва ми.

famouss__girll · 2011-07-19 06:20:39

Ще я следя

SweeT_BunnY · 2011-07-19 08:07:45

Интересно е! Ще я следя

TwilightGirl90 · 2011-07-19 08:16:46

Ами.. Не е зле. (:

kotenceto_998 · 2011-07-19 09:08:50

Харесва ми, чакам следващата част :]

miminzetyyy · 2011-07-19 09:40:15

Нова част Приятно четене и се надявам да ви хареса

2 част

Колкото и да се опитвах да се държа, сълзите ми напираха. Аз бях седем годишна, но нямах никакви приятели. Всички бяха срещу мен, но защо? Винаги когато нощем си лягах се питах този въпрос. С всеки изминал ден, той ставаше по-натрапчив. Аз видях един чин в ъгъла на класната стая. Там сигурно стоеше ученик, който е наказан. Понеже никой не искаше да седне с мен, аз отидох в ъгъла. Сложих раничката си и заплаках с глас. Така започна първият ми учебен час. Аз все още не бях спряла да хлипам и усетих, че до мен се приближи някого. Може би беше другарче, с което да стоя на един чин? Но не. Когато вдигнах глава видях една жена. На видима възраст около 32 години. Имаше дълга кестенява коса и топли сини очи. Тя ме погали нежно по главата и ми каза:
-Жейд, какво е станало? Защо плачеш?- каза ми тя с такава топлота.
Тогава усетих чувството, все едно се намирам у дома. Най-накрая аз почувствах, че някой в тази сграда е загрижен за мен.
-Никой не иска да седна до него! Всички ме мразят. – отговорих аз все още хлипайки. – Защо?
-Не, те не те мразят, просто все още не те познават. Хайде ела да те представим на класа.
Учителката ме хвана за ръчичката и ме заведе до дъската.
-Това е Жейд. Тя е също като вас всички. Не искам да я отбягвате! - каза госпожата с доста укорителен тон.
През цялото това време аз гледах учителката си с такова голямо възхищение.Така неусетно усмивката отново се появи на лицето ми. Аз се върнах на чина в ъгъла, но въпреки това бях щастлива. Най-накрая някой , който не е от семейството ме оцени. Първият час ние се запознавахме. Казвахме имената си. В класа ми имаше 12 момичета и 15 момчета. Те изредиха имената си, но най-голямо впечатление ми направи Хана. Тя беше с дълга руса коса и сини очи. Имаше много красива рокля. Тя беше на цветенца, а в косата й беше вързана на две красиви плитки вързани в края с панделки.
Неусетно мина първият ни час. Също и втория. Дойде време за голямо междучасие. Пускаха ни преди третия час, заради големите. Аз отидох до Хана и и подадох ръка.
-Аз съм Жейд. А ти ?
Момичето само ме погледна презрително и извъртя глава настрани. Тогава тя видя едно друго момиче и се затича към нея. Изглежда, че това беше нейната най-добра приятелка.
Така аз отново останах сама. Но бях свикнала. Просто седнах отново на чина и извадих сандвича, който баба ми беше приготвила. Госпожата ме видя и ме извика. Аз отидох послушно при нея.
-Защо стоиш сама Жейд? Никой ли не иска да си играе с теб?
-Не. – отговорих тъжно аз. - Всички ме отбягват. А аз нищо не съм им направила.
-Тогава защо не дойдеш при нас?
Тя ми посочи стаята, в която учителите закусваха.
-Добре! – отговорих послушно аз.
Госпожата ви подаде ръка и ме заведе в стаята. Там имаше и други жени. Това бяха госпожите на по-големите. Там можех да се нахраня спокойно. Без някой да ме обижда, затова, че нямам баща. Та аз какво бях виновна? Звънеца би и трябваше отново да се връщам в класната стая. Аз влязох толкова безшумно, че никой не ме видя. Или поне аз така си мислех, до момент, в който Хана не се обади отново.
-Тя е без баща! – тя каза това и се изсмя злобно.
Аз не исках да споря и просто я подминах. Въпреки, че сърцето ми се сви аз останах все така усмихната. Днес щях най-после да видя майка си....
Критика/мнение

SweeT_BunnY · 2011-07-19 09:49:17

Толкова е хубаво Чакам следващата част

shushi_10 · 2011-07-19 10:44:54

Хубаво е. Напомня ми малко за мен.

TwilightGirl90 · 2011-07-19 10:48:16

Хубаво е, но ми стана интересно, защо всички толкова й го натякват (че е без баща) и от къде Хана разбра, че няма баща? xD

krisinkaa_1997 · 2011-07-19 10:59:16

Тази Хана нещо ме ядосва !! давай следващата уникално е !!

famouss__girll · 2011-07-19 15:09:14

Хубаво е, но ми стана интересно, защо всички толкова й го натякват (че е без баща) и от къде Хана разбра, че няма баща? xD

Където и да отидеш ще има 1 или повече индивида ,които ще ти натякват нещо само и само за да те дразнят

demi-lovato · 2011-07-20 17:49:28

Толкова е хубаво Чакам следващата част

little_baby · 2011-07-20 19:15:15

Много е хубаво

Iv4eto_L0ve · 2011-07-21 10:08:17

Много ми хареcа

miminzetyyy · 2011-07-21 10:18:08

Ето и новата част. Надявам се да ви хареса Приятно четене!

Мамо, мила мамо!

Така в мислене за семейството ми, а главно за майка ми и баща ми минаха всички часове. Дойде времето, в което щях най-после да видя майка си. След като би и последният звънец аз се затичах към изхода на училището. Бях толкова ентусиазирана, че не виждах никого пред мен. Но изведнъж Хана пребяга пред мен и аз я бутнах. След около минута половината ми клас се беше събрал при нас.
-Защо ме бутна? – плачейки питаше Хана
-Аз не исках. Стана съвсем случайно. – оправдавах се аз.
Тогава дойде и учителката.
-Какво е станало тук? – попита тя гледайки към мен. – Защо Хана плаче?
-Без да исках я бутнах. Не бях виновна!
-Лъже, бутна ме нарочно.
В този момент аз само гледах Хана. Защо ме мразеше? Какво й бях направила? Преди не беше такава. Когато се премести от нашата улица на друга тя се промени. Но защо мразеше точно мен? Това беше неразгадаема загадка. След като отново се извиних на Хана всички се разотидоха, включително и аз. Въпреки днешния ден, усмивката все още си „пробиваше” път на лицето ми. Аз крачех по пустата улица и отново си мислех за баща ми. Какво ли щеше да е сега, ако той беше до мен? Когато се опомних бях стигнала вече двора на къщата ни. Аз влязох много тихо.Тогава видях, че баба ми лежеше на леглото, а до нощното й шкафче имаше термометър .Явно се беше разболяла.
-Бабичко, добре ли си ?
-Да. – отвърна ми тя едва.
Гласът и въобще не се чуваше. А когато я пипнах цялата гореше. „Ами сега” – помислих си аз. Майка ми щеше да си дойде след един час. А дотогава аз трябваше да се грижа за баба. Влязох в кухнята и потърсих някаква кърпа. Трябваше да я намокря и да и я сложа на челото. Тогава се сетих, че когато аз бях болна майка ми ми даваше някакви хапчета. Но не знаех какви. Аз изтичах до банята. Там намерих чиста кърпа и я намокрих с хладка вода. След като направих това се върнах при баба.
-Къде изчезна Жейд? – питаше ме тя. – На масата има топла супа. Отивай да обядваш, аз ще се оправя скъпа. –тя ме погали по челото.
Въпреки, че беше болна ми беше приготвила супа. Не знам какво щях да правя без нея. Толкова много я обичах. Аз отидох да обядвам. След около 30 минути отново се върнах при баба, но тя беше заспала. Когато отново хванах ръката й усетих, че е по-студена. Температурата беше спаднала. Спокойна от този факт аз се качих в стаята си, да разглеждам учебниците си. Струваха ми се толкова красиви. На един имаше дърво, на друг цифри, а на трети момиче което пее.
Аз седнах и започнах да ги разглеждам. Нямах търпение, да учим по тях. По едно време се чу глас. Този глас беше на майка ми. Аз захвърлих всичко и тичайки по стълбите с отворени обятия я прегърнах. Ах почувствах, че съм в рая.
- Жейд, скъпа! – каза майка ми с такъв умилителен тон.
Аз се сетих за баба и направих знак, да говорим по-тихо. Явно мама ме разбра и започна да шепти. Тогава аз и разказах за баба и днешният ми ден. Но когато стигнах до частта с баща ми тя сякаш се намръщи.
-Не ги слушай Жейд. Не обръщай внимание на другите деца. Нали все пак имаш нас.
Критика/мнение

#1 2011-07-18 20:25:55

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#2 2011-07-18 20:37:03

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#3 2011-07-18 20:39:17

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#4 2011-07-18 20:45:17

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#5 2011-07-18 20:49:04

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#6 2011-07-18 20:58:05

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#7 2011-07-18 21:32:31

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#8 2011-07-18 21:52:27

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#9 2011-07-18 22:28:28

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#10 2011-07-18 23:01:16

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#11 2011-07-18 23:57:34

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#12 2011-07-19 06:20:39

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#13 2011-07-19 08:07:45

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#14 2011-07-19 08:16:46

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#15 2011-07-19 09:08:50

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#16 2011-07-19 09:40:15

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#17 2011-07-19 09:49:17

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#18 2011-07-19 10:44:54

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#19 2011-07-19 10:48:16

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#20 2011-07-19 10:59:16

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#21 2011-07-19 15:09:14

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#22 2011-07-20 17:49:28

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#23 2011-07-20 19:15:15

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#24 2011-07-21 10:08:17

Re: My Life * Отново сама - нова част*

#25 2011-07-21 10:18:08

Re: My Life * Отново сама - нова част*

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook