Сестри по неволя.

iw4eto0o · 2011-07-17 19:15:36

Пускам още една история, дано ви хареса.

-Проклето, псе!-от градината се дочуваха мъжки крясъци.Кой за бога нарушаваше спокойстието ми.Беше едва 07:30.Макар, че стаята ми бе на втория етаж чувах всичко.Скочих от леглото и отворих големия прозорец, за да видя какво става. Излязох на терасата и погледнах надолу. Какво мислите видях?Бетовен-кучето ни, беше съборило иконома ни господин Ридли и го беше олигавил целия.Избухнах в смях, така му се падаше на дъртака.По голямата ми сестра-Габриел също беше чула врявата и дочила в двора.
-Бетовен, марш!-изкомандва го тя, а горкото кученце я гледаше тъжно.Как можеха да се отнасят така с животното?Облякох набързо къси дънкови панаталонки и един потник с надпис ,,Токио’’.Сресах буйните си руси коси и се погледнах за малко в огледалото.Не обичах да стоя много пред него, но този път изглеждах различно.Както вече казах имах руса дълга коса, с невероятно ‘непослушни’ къдрици.Описвам ги така, защото всяка една се разпиляваше в различна посока, дори понякога ми отнемаше около един час да среша косата си.Бях висока около 170, слаба с не много големи гърди, но доста по-големи от тези на сестра ми.Тя направо си беше плоска като дъска.Очите ми бяха пъстри и големи-тях обичах най-много.Просто бяха неземни.Като цяло имах перфектно тяло.Разтърсих глава и отидох в двора.Габи помогаше на господин Ридли да се изправи, а аз свирнах като момче с два пръста и Бетовен веднага дотича до мен.
-Добро момче.-похвалих го, на него му харесваше.Другите двама индивида срещу мен стояха намръщени,а аз вътрешно умирах от кеф.Знаех,че се дразнят от това че Бетовен ме обича. – Ела, сигурно си гладен.-погалих го и двамата влязохме в къщата.Дадох му да яде и реших да отделя малко време за мен и да се поглезя.
Упс, май забравих да се представя?!Казвам се Дженифър Монро,на осемнайсет.По принцип съм от Лос Анджелис,но със семейството ми се преместихме в Италия преди пет години.Историята ми е много дълга,но накратко...За да съм по-ясна хората,с които живея са моите приемни родители.Осиновили са ме когато съм била на една годинка.Нямам представа какво се е случило с биологичните ми родители, а и не искам да знам.До сега животът ми беше много труден-в училище имах ужасно много проблеми.Всички знаеха,че съм осиновена и винаги се възползваха от това и ме унижаваха.Няколко пъти бях на ръба да ме изключат заради наркотици.Разбира се имах и любовни проблеми.Последното момче, с което бях загина при автомобилна катастрофа докато учех в САЩ.Така и не успях да го преодолея и все още не съм готова за сериозна вързак.Затова избягвам срещите с момчета.Освен това не се разбирам със сетра ми Габриел.Външният й вид няма нищо общо,с това което е вътре.Беше висока колкото мен, имаше кафеви очи и кестенява дълга коса.И както вече казах, нямаше кой знае с какво да впечетли мъжките очи.А като включим и това, че си беше бунтарка и обичаше приключенията, никой не я доближаваше.Падаше си по това да ме заплашва и да ме командва.Е, правеше го с всички около нея,но най-вече с мен.
-Дженифър, закъсняваш!-майка ми,Сюзън крещеше с пискливия си глас.Оф, писна ми от нейните глезотии.Искаше да ходя на уроци по латински, щом толкова и харесваше да ходи тя.Понякога беше нетърпима.Тя влезе като фурия в кухнята и скръсти ръце. – Млада, госпожице, кога възнамерявате да се приготвите?
-Няма да ходя на тъпите уроци.-настоях аз и продължих да си играя с Бетовен.Правех се,че не я забелязвам,но тя обичаше да ми лази по нервите.
-Говорихме за това.-възъдхна тя.-Нима искаш да намеся баща ти в това. Знаеш какъв е и ще вдигне врява до небето.-усмихна ми се, но усетих заплашителния й тон.
-Писна ми, писна ми.Няма да отида.-изкрещях и излязох от стаята.Майка ми разбра,че вече не може да ме командва.Бях достатъчно голяма,за да взимам сама решения.Докато си мислех,че проблемите ще свършат рано сутринта се сблъсках със Габриел.Имаше нещо тайнствено в погледа й.Сякаш беше готова да ме нападне.Какво ли бе намислила?Озъбих й се.-Боже,защо ми причиняваш това?-погледнах отчаяно нагоре.Необходимо ли беше да си развалям настроението толкова рано сутринта?
-Ти...правиш си каквото искаш,виждам че не ти пука за никой.Защо си откраднала пари от мама?-попита ме тя и размаха портфейла ми пред очите ми.Какво?Тази луда ли е?Никога не бих откраднала пари от родителите си.Знаех,че тук има нещо гнило.
-Писнаха ми твоите игрички.Не съм откраднала никакви пари, махай се.-изблъсках я и понечих да изляза навън,но тя каза нещо ужасно:
-Искам да поръчаш на онзи дилър кокаин и да ми го донесеш.-тя въобще не потръпваше.Говореше си съвсем спокойно.Наркотици?О,не.Нямах намерение пак да се забърквам с тази гадост.
-Моля?Знаеш,че ми е забра...-започнах аз,но Габриел хвана рамото ми и ме погледна право в очите.
-Ако не ми донесеш ще кажа на нашите,че си откраднала пари от тях.
Тя заплаши ли ме току що?Кучка!Много добре знаеше,че не съм откраднала тези пари.Разбира се, нямаше си друга работа и се забавляваше като гледаше как другите страдат.Имаше един единствен изход от тази ситуация.Щях много да загазя!

SweeT_BunnY · 2011-07-17 20:04:24

Суперско е!

ivet955 · 2011-07-17 20:31:22

Суперско е!

несu- · 2011-07-17 20:46:49

супер е. ще я следя

happy girl · 2011-07-18 01:20:37

супер е. ще я следя

Аз също ^^

famouss__girll · 2011-07-18 07:47:09

ще следя

smiley_butterfly · 2011-07-18 09:49:00

Харесва ми. Ще я следя.

xnekfonikfox · 2011-07-18 11:23:41

Харесва ми, ще го следя ^^

#1 2011-07-17 19:15:36

Re: Сестри по неволя.

#2 2011-07-17 20:04:24

Re: Сестри по неволя.

#3 2011-07-17 20:31:22

Re: Сестри по неволя.

#4 2011-07-17 20:46:49

Re: Сестри по неволя.

#5 2011-07-18 01:20:37

Re: Сестри по неволя.

#6 2011-07-18 07:47:09

Re: Сестри по неволя.

#7 2011-07-18 09:49:00

Re: Сестри по неволя.

#8 2011-07-18 11:23:41

Re: Сестри по неволя.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook