Моята история! (продължение-сезон 2)

iw4eto0o · 2011-07-03 22:56:30

Такам това е обещаното продължение на първата ми история. Сигурна съм, че не я помните ;д, затова ето ви линк http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=10013. Вторият сезон естествено ще е пълен с много повече интриги и заплетени случиай. И първият беше така, но сега ще ви държа повече в напрежение .

Е... надявам се и тази част да ви хареса много, както първата!!!

Глава първа - Отново в капан

Както Брайън предполагаше, Сара се съгласи да вечеря с него. Беше много развълнувана, и в същото време тъгуваше за сестра си. Въпреки всичко, което й причини за толкова кратко време тя й беше и щеше да си остане нейна сестра. Винаги щеше да има място за нея в сърцето й. Сара обикаляше гардероба и се чудеше какво да облече. Най-накрая взе важното решение. Облече дълга черна рокля без презрамки. Върза косата си на кок и си сложи светъл грим. Пристигна пред ресторанта, отпред я чакаше нейният любим-Брайън.
- Много си красива! – усмихна се той и я огледа добре.
- Ти също! – отвърна Сара.
Влязоха вътре и седнаха на първата маса. Сервитьорът дойде и те поръчаха. Сара беше много гладна и нямаше търпение да й донесат поръчката. Брайън не спираше да я гледа, дъхът му спираше от нейната красота. До сега не бе виждал по-красиво момиче. Нейното сърце биеше като лудо, отново бе с момчето на мечтите си, но знаеше че този път ще е по-различно. Сервитьорът им донесе поръчката. Двамата се заеха с вечерята. Когато приключиха Брайън плати и двамата отидоха на любимото им място.
- Това място ми действа много добре. – въздъхна Сара и погледна към океана.
- И на мен, именно затова е нашето място. – намигна й той.
- Беше... – отвърна с накъсани срички тя. Сякаш не искаше да го казва.
- Все още може да е, Сара! – Брайън хвана ръцете й.
- Какво искаш да кажеш? – направи се на глупава тя.
Момчето не можа да продължи. Нещо ги прекъсна. Беше телефонът на Сара. Получи повикване от непознат номер. Въпреки това тя вдигна.
- Не си мисли, че си се отървала малка кучко. Кошмарът едва сега започва! – каза мъжкият глас и линията прекъсна.Сара стоеше като препарирана. Искаше да се скрие някъде и никога повече да не се покаже. Кой и защо я заплашваше? Отново ли започваха проблемите й? Лицето й стана бяло като платно.
- Добре ли си? – Брайън се притесни.
- Може ли да тръгваме? – гласът й трепереше, както и самата тя. Беше изплашена до смърт. Искаше й се в този момент някой да я удари и да разбере, че това е само сън.
- Добре, ще те закарам. – каза Брайън и двамата се качиха в БМВ-то. Той натисна газтта и стигна бързо къщата на Сара. Всички лампи бяха изгасени. Тя веднага разбра, че Тайлър и малката Никол спят.
- Вечерта беше чудесна, благодаря ти. – Сара целуна момчето по бузата и се качи в спалнята. Брайън също се прибра. Когато Сара влезе в стаята малката Никол веднага я усети и се събуди. Тя лежеше в бебешкото легло и се усмихваше. – Защо не спиш, лудетино? – прошепна Сара, не искаше да събуди съпруга си. Тя гушна малкото бебе и седна с нея на люлеещия се стол на терасата. Времето не беше толкова студен и Сара не се притесняваше да изведе дъщеричката си навън. Знаеше, че не може да се разболее. Въпреки това я наметна с тънко одеало. След няколко минути тя се унесе и заспа. Никол обаче нямаше намерение да спи и си играеше с косата на майка си.
На Тайлър му беше станало горещо и стана от леглото. Забеляза, че столът се люлее и отиде да провери какво става, неподозирайки че Сара е там. Когато я видя с бебето в ръка той се засмя тихо. Взе Никол и я остави в бебешкото легло. После хвана Сара на ръце и я сложи на тяхното легло. Прегърна я през кръста и заспа.
Сутринта Сара се събуди и стана да приготви закуската на Никол. Беше почти готова когато на вратата се позвъни. Тя отвори и сбръчка вежди. Пред нея стоеше Итън. Най-малко него би искала да види.
- Радвам се да те видя! – засмя се той.
- Не мога да кажа същото. – Сара понечи да затвори вратата, но той я спря.
- Бързаш ли за някъде?
- Имам по-важни задължения, негоднико! – изсъска Сара и трясна вратата след себе си. Тайлър се събуди и отиде право в кухнята. Веднага усети приятният аромат, който се разнасяше из цялата къща.
- Добро утро, скъпа! – Тайлър я целуна. Тя му отвърна със същото. – Снощи беше заспала на стола и аз те пренесох.
- Така ли? Не си спомням много, сигурно съм била изморена. – усмихна се тя и взе една курабийка от чинията. – Заслужаваш награда. – засмя се тя и я приближи към устните му.
- Само толкова ли заслужавам? – той започна да я гъделичка.
- Гъдел ме е. – смееше се тя. Всичко пак си беше идеално, дори беше забравила за обаждането, но не за дълго. Сара получи смс, от който настръхна.
,,Можеш да се правиш, че нищо не е станало и да си живееш щастливо живота, но аз винаги ще бъда по петите ти. Никога не го забравяй! –М.’’
Ръцете на Сара се разтрепераха. Тя изключи телефона си. Повече не можеше да търпи това, искаше й се да разбере кой я тормози и защо. За щастие днес беше доста натоварена и нямаше да има време да мисли за това. Днес беше преставянето на новата й книга. Първо отиде в салона за красота, където се погрижиха добре за нея. След това се срещна с мениджъра си. Обсъдиха подробностите около парито за вечерта и обядваха заедно. Към 15:00 Сара се прибра, за да види как е малката Никол. Поигра си с нея и си почина. Запали колата и отиде при нейна приятелка, от където взе роклята за вечерта.
Най-накрая очакваният момент настъпи. Партито беше в един от големите хотели на Ню Йорк, специално за Сара и всички ВИП гости имаше червен килим. Имаше и много журналисти. Сара беше повече от щастлива. До журанлистите се бяха насъбрали и нейни фенове. Тя раздаде няколко афтографа и влезе в хотела. Отправи се към голямата зала, където щеше да се проведе събитието. Там също имаше няколко журналиста и фотографи.
- Госпожице Бейкър бихте ли дали подробности за връзката си с Брайън. Смятате ли, че имате бъдеще заедно? – един от журналистите беше доста нахален и не спираше да обикаля около нея.
Сара мразеше най-много въпросите за личния й живот. Но от този цялата настръхна. Много добре знаеше, че между нея и Брайън няма да се получи, още повече че той поиска да се разделят. Но тя вече беше преодоляла всичко, все пак беше минало доста време. Един от бодигардовете изгони нахалния журналист и Сара се успокои, поне за сега. Шоуто най-сетне започна. Сара отиде зад колисите, за да дооправят грима и прическата й. След като водещия я извика, тя се качи на сцената. Всички в публиката ръкопляскаха и й се възхищаваха.
- Първо искам да благодаря на всички, че дойдоха и ме уважиха. – започна Сара. – Тази вечер е много важна за мен. От днес нататък животът ми ще е много по-различен, но не защото съм известна. Точно обратното-аз не целя това. Исках да споделя с всички хора какво съм преживяла до сега, да споделя моите болки и радости. И знам, че не съм единствената с такава съдба и много хора биха си взели поука и съвети от написаното в книгата ми...
Докато Сара изнасяше речта си не кой да е, а Итън я чакаше пред залата. Тази вечер щеше да е най-кошмарната за Сара, а може би и последната в живота й. След представянето Сара поговори със своите приятели, които бяха дошли да я видят. След това тя реши да се прибира. Беше много изморена. Вече нямаше никой пред хотела. Тя реши да почърви малко, все още имаше сили за това. Итън веднага я издебна и тръгна след нея. Тя веднага усети, че има някой зад нея. Уплаши се и сърцето и заби силно. Обърна се назад, но не можа да разпознае момчето. Забърза крачките си. Итън я настигна и запуши устните й.

kotenceto_998 · 2011-07-04 11:20:06

Прочетох всичко включително и 1ви сезон.. УНИКАЛНО Е..!!!! нямам думи..

несu- · 2011-07-04 11:29:34

Прочетох всичко включително и 1ви сезон.. УНИКАЛНО Е..!!!! нямам думи..

пишеш страхотно

famouss__girll · 2011-07-04 14:07:28

Прочетох всичко включително и 1ви сезон.. УНИКАЛНО Е..!!!! нямам думи..

Меко казано УНИКАЛНО

iw4eto0o · 2011-07-04 19:45:46

Благодаряяяя!

Глава втора - Спаси ме!

Тя се съпротивляваше, но той беше по-силен от нея. Пъхна я в багажника на колата си и натисна газтта до края. Стигна до някаква изоставена сграда. Огледа се добре, видя че няма никой на улицата. Извади Сара от багажника и влязоха в триетажния стар блок. Влезе в първия апартамент. Той я блъсна грубо на стола и завърза здраво ръцете и краката й.
- Защо го правиш? – Сара го гледаше с насълзени очи. Не искаше отново да преживява същия кошмар.
- Млъквай! – изкрещя той право в лицето й. Извади телефона си и излезе навън, за да може да говори спокойно. В същото време Сара се опитваше да се освободи, но въжето беше добре стегнато. В главата й беше единствено мисълта за дъщеря й. Молеше се нищо да не й се случи и да си е вкъщи при баща си. Итън се върна в стаята и тя застана мирно на стола. Гледаше го сериозно и следеше всяка негова крачка, като орел. Сякаш се опитваше да проникне в мислите му.
- Какво ще правиш с мен? Искаш да отидеш в затвора ли? – Сара се опитваше да разубеди момчето. Добре подбираше думите си. – Моля те, помисли малко за останалите.
- Казах ти да млъкваш! – изкрещя Итън и удари Сара в лицето. Една сълза се спусна по бузата й. Телефонът й звънна и тя се зарадва. Итън бръкна в джоба й, и го взе. Когато видя името на Тайлър хвърли телефона силно към стената и той се счупи на малки парченца.
- Луд ли си? – Сара се разтрепера цялата. Страхът в нея не изчезваше дори и за миг.
- Пречиш ми да мисля, малка кучко. Млъкни! – отново изкрещя момчето и седна на единия от столовете. Само да можеше да разбере какво е намислил! Някой почука на вратата. Итън отвори и широка усмивка се появи на лицето му. Когато Сара видя кой стои на прага не можеше да повярва.
- Тайлър? – изуми се тя, очите й все още бяха пълни със сълзи. – Къде е Никол? – тя си мислеше, че съпругът й е дошъл да я спаси от това отвратително място.
- Нямам представа! – заяви спокойно Тайлър и се приближи до нея. – Трябваше да се отърва отдавна от теб. – прошепна той в ухото й. На нея й се искаше да му удари един силен юмрук в лицето, долен предател. Как можа да й причини това? Възползва се от нея.
- Ти… отвращаваш ме! – изкрещя тя в лицето му.
- Благодаря ти! – изсмя се Тайлър и я отвърза. Най-накрая щеше да се отърве от нея. – Няма да липсваш на никой. – той прокара единия си пръст по врата й и после я бутна напред. – Върви! – заповяда Тайлър.
- Какво ще правиш? – зачуди се Итън.
- Това, което трябваше да направя още когато се срещнахме за първи път. – засмя се Тайлър и тръгна ня някъде със Сара. Тя се разплака. Това ли беше краят? Какво щеше да стане с малката Никол? Ами Брайън? Той имаше нужда от нея, както и тя от него! Сега наистина нямаше кой да я спаси. Трябваше просто да се остави на съдбата. Тайлър я заведе на пристанището за яхти. Качиха се в едната и навлязоха навътре в океана. Той много добре знаеше слабите места на Сара. – Време е да се научиш да плуваш! – изсмя се той и я бутна в океана. Сара започна да крещи. Тя не можеше да плува, а и като видя всичката тази вода около себе си се изплаши още повече. Махаше с ръце и крещеше за помощ, но никой не я чуваше. Или поне само тя си мислеше така. Тайлър се забавляваше на гледката, но не за дълго. Някой се озова зад него и го удари с някакъв предмет, но Тайлър издържа на удари и бързо се изправи от земята. Започнаха да се бият, а Сара все още крещеше. Почти нямаше сили и се предаде, тялото й се потопи под водата. Отнасяше се бавно към дъното на океана. Брайън даваше всичко от себе си, за да победи този негодник и да спаси любимата си.

sun rise · 2011-07-17 10:44:17

много обичам тази история чакам следващата част :p :p

iw4eto0o · 2011-07-17 17:16:42

Глава трета - Борбата за Никол

Удари още няколко силни юмрука в лицето на Тайлър и той изпадна в безсъзнание. Брайън се втурна към морето, с надеждата че Сара все още е жива. Търсеше с очи силуета й, оглеждаше се в празната бездна на океана. Най-накрая я откри и заплува към нея. Очите й бяха затворени, навярно вече беше издъхнала. Излезе на повърността, заедно с нея. Сложи я на единия от шезлонгите на яхтата и започна да натиска ръце върху сърцето й. Очите му бяха пълни със сълзи, не искаше да изгуби любимата си. Знаеше, че съдбата е предупределила те да бъдат заедно до края на дните си. След дългото и изморително спасяване Сара отвори изморено очи и погледна Брайън. Очите му блестяха от щастие.
- Добре ли си ? – попита Брайън.
Сара само кимна в знак на съгласие. Беше много изморена, дори нямаше сили да проговори. Очите й бяха вперили поглед право нагоре към безкрайното синьо небе. Странно сравнение се появи в мислите й – животът й представляваше едно голямо синьо небе. Отстрани изглеждаше толкова спокоен сякаш е най-щастливия човек на света, но в същото време само тя знаеше какъв товар носи на плещите си. Проблемите, които я връхлитаха един след друг и й се струваха безкрайни, точно като небето. Тя се надигна леко и се облегна на лактите си. Пое си дълбоко въздух, усещането беше приятно. Едно хубаво нещо – все още беше жива и можеше да се радва на малката си дъщеричка. Нямаше търпение да я поеме в прегръдките си, да вдъхне от аромата на току що изпраните й дрешки, да докосне нежната й бебешка кожа. Никол беше всичко за нея!

Брайън я заведе в болницата, където й направиха необходимите изследвания. За щастие всичко беше наред, само трябваше да си почива. Попълниха всички документи, платиха таксата за прегледа и Брайън закара Сара до дома й. Наближаваше полунощ и малката Никол вече спеше. Сара благодари на бавачката и тя си тръгна.
- Ще останеш ли при нас? – Сара погледна към Брайън с детския си поглед и точно като малко дете, което очакваше родителите му да му купят така желаната играчка, със същия трепет тя очакваше отговора на момчето. Той се замисли, но защо? До преди няколко минути смяташе, че е редно те тримата да бъдат заедно, а сега се колебаеше. Може би не искаше да нарани Сара, или пък точно обратно – тя не иска да бъде с него.
- Само за малко. – устните му се изкривиха в странна гримаса. Нещо средно между усмивка и тъга. Сара се възмути вътрешно, но и на това беше доволна. Не очакваше веднага той да й падне на колене и да й предложи. Трябваше им време, много време. Сара се загледа в Никол. Тя спеше сладко, вдигнала ръчичките си над главата и леко свила юмрук. Беше облечена в розова пижамка и бели чорапки. На косата й имаше две малки фибички, които вдигаха предната част, за да не пречи на очите й. Не можеше да отдели очи от нея, тя бе най-прекрасното същество на света, и толкова невинно. Сърцето я болеше като си помислеше какво я очаква за напред. Само да можеше да я предпази по някакъв начин, да вади вълшебната си пръчица при всеки случай когато малката Никол има нужда от майка си. Това беше невъзможно, рано или късно тя щеше да се сблъска с неприятностите. Сара легна на нейното легло и бързо заспа, а Брайън се разположи на канапето. Беше много изморен и не искаше да шофира в тъмното.
Сара се събуди към седем часа и приготви закуската на Никол. Малко след това се събуди и тя. Сара я взе от кошарата и слязоха в кухнята. Сложи малката си дъщеричка на столчето за хранене. Тя риташе весело с крачета и си играеше с някаква кукла. Докато я хранеше, Сара мислеше какво ли щеше да е ако Никол беше дъщеря на Брайън. Щеше да е страхотен баща, помисли си тя. И това е нормално, защото той беше най-добрият човек, който някога е познавала. Начинът по който я гледаше, думите с които изразяваше чувствата си към нея, той... той спаси живота й. Любовта й към него се засилваше с всяка изминала минута. Сара реши да излезе на разходка с малката си дъщеричка. Облече я в жълта рокличка и направи малки плитки на косата й. Брайън все още спеше и тя не искаше да го буди, а направо се качи в колата с Никол. Вече познаваше достатъчно добре Ню Йорк и отидоха в любимия си парк от където се виждаше морето. Никол се опитваше да произнася странни звуци подобни на думички, и Сара много се забвляваше с нея. Тя се обади на приятелката си Мишел, която бързо дофуча при тях. Сякаш цял ден само те са били в мислите й.
- Как сте? – попита ги весело Мишел и се заигра с Никол. Тя също много се радваше на леля си Мишел и й отделяше от времето си. Мишел я взе в скута си, а Никол веднага забеляза големите й сребърни обеци и започна да си играе с тях и да се смее.
- За сега добре, а ти? – усмихна се вяло Сара и впери поглед в Никол.
- Много щастлива. – Мишел нямаше търпение да сподели с приятелката си радостната новина. Сара нямаше представа, че от тук нататък й предстоят тежки изпитания, след като разбере новината.
- Е, говори... – гледаше любопитно тя.
- Започнах работа в една голяма банка. – ръцете на Мишел настръхнаха от вълнение. Тя се изкашля, за да прочисти гърлото си и продлъжи: - И това не е всичко... започнах нова връзка, преодолях Итън и сега съм много щастлива, много.
- Радвам се за теб! – усмихна се Сара и погледна часовника си, сякаш бързаше за някъде. Нима вече не й беше приятно в компанията на приятелката й? А може би нямаха какво толкова да си кажат.
- Изглеждаш притеснена. – Мишел се опита да вникне в мислите на приятелката си. Беше й любопитно защо е така изнервена. – Пребледняла си.
- Вечерта беше тежка, дадох много интервюта, бях на крака сигурно пет часа. Много съм изморена, това е всичко. – оправда се Сара и погледна Никол. – Ще я сложа в количката, след малко трябва да заспи.
- Какво ще кажеш да вечеряме навън? А и това ще е повод да те запозная с новия ми приятел?! – Мишел гледаше любопитно и завъртя очи.
- Не знам, програмата ми е пълна. Свободното си време използвам, за да съм с Никол. Нямам време за нищо друго.
- Моля те, опитай да се осовободиш за една вечер. – Мишел я погледна с невинния си поглед и чакаше отговора й.
- Ще видя какво мога да направя. – измърмори Сара и стана от пейката. Много добре знаеше, че се опитва да се измъкне от приятелката си. Но защо? Само като си помислеше какво направи Итън с нея, а в същото време Мишел е била с него. Не искаше да й причинява болка и да й казва колко подъл е той. На всичкото отгоре беше брат на Брайън. С какво беше заслужила всичко това? Защо все на нея? И... трябваше ли винаги на лошите да им се разминава, а добрите да носят последиците от техните грешки? Тя се замисли над тези думи и дори не чу, че Никол е започнала да мрънка. – Спи й се, трябва да тръгвам. Ако се освободя ще ти се обадя. – побърза да каже Сара и закрачи напред заедно с количката към апартамента си. Докато минаваше покрай едно от кафенетата се сблъска с не когото трябваше. А именно – Тайлър. Той говореше по телефона, но когато видя сладката си дъщеря бързо прекъсна линията и клекна до количката.
- Как е малката ми кукличка? – той я гъделичкаше леко по корема, а Никол се смееше. Въпреки, че беше малка тя усещаше че това е баща й. Жалко, че не можеше да разбере какво причинявай на майка й. Тогава нямаше да му се радва толкова, колкото сега.
- Остави я. – изръмжа Сара и дръпна количката назад. Не искаше този злодей да приближава дъщеря й. Тя го ненавиждаше. Забеляза раната под окото му от юмруците на Брайън. Тогава на лицето й се изписа самодоволна усмивка. Най-сетне този кретен си получи заслуженото, помисли си тя.
- Искам да се видя с дъщеря си, какво толкова? – направи се на невинен Тайлър, но отвътре му идваше да удоши Сара. Не можеше да я понася, и все пак беше взаимно. Това донякъде успокояваше и двамата. Но не искаха Никол да пострада от всичко това. Затова Сара реши да предприеме нещо.
- Ще я виждаш когато аз кажа. Няма да оставаш насаме с нея, ако искаш да я заведеш на разходка ще пратя надзорник.
- Моля? Аз съм й баща, Сара. Не можеш да ми забраниш да я виждам, разбра ли?
- Баща, който едва не уби майка й. – изсъска Сара и го погледна злобно. Сега го намрази още повече. Що за нахалство беше това от негова страна? Как можеше да е толкова нагъл? След всичко, което й причини...
Тайлър се засмя.
- Не бъди нагла. Ще правя каквото поискам. Никол е и моя дъщеря и имам право да бъда с нея.
- Знам това. – усмихна се Сара. – Не си достатъчно добър, за да ви оставя сами някъде. Знаеш, че съм много заета и не мога да рискувам да й се случи нещо по твоя вина.
- Именно, Сара. Каква майка си ти, че да нямаш време за детето си? По цял ден ходиш на някакви глупави събирания и се срещаш с какви ли не хора.
- Не сменяй темата. – ядоса се Сара и тръгна напред. Не можеше да стои и минута повече близо до него, камо ли да си говорят за Никол или каквото и да било. Тя забърза крачките си. Тайлър се затича и успя да я настигне. Момчето стисна силно раменете й и се отръпнаха от количката. Улицата беше леко под наклон. Но сега това не придаваше такова значение за тях.
- Сара Бейкър, какво искаш от мен? – само когато беше ядосан я наричаше с цяло име. Тя се уплаши и потръпна. Изведнъж дъхът й секна. Щеше ли да й стори нещо? Дори и да го направи ще имам поне стотина свидетели, помисли си тя. Огледа булеварда пълен с хора. Краят на устната й се изтъни в лека усмивка, което й достави удоволствие. – Кажи ми какво искаш от мен?
- Ти ми кажи, Тайлър. Защо при всеки удобен случай ме нараняваш, унижаваш ме. Кажи! – изкрещя Сара и не й пукаше, че хората ги гледат. Дори някои от тях я разпознаха и се вторачваха в нея. В този момент си помисли, че от тези хора няма да има полза, защото беше на косъм сама да попадне в капана, който уж беше приготвен за съпруга й.
- Искам да чуя как дъщеря ми ме нарича татко, да видя първите й стъпки... не разбираш ли, за бога? – той също крещеше.
- Сам правиш нещата по-сложни. Дали Никол ще иска да те нарича ,татко’ след като разбере какво си сторил на майка й?
- Недей, моля те. Нека оправим нещата. – личеше си, че Тайлър започва да съжалява. Той наистина искаше да е с дъщеря си.
Докато те си говореха не усетиха как бебешката количка, в която беше Никол се спуска надолу по склона. Колелата се изкривиха и тя кривна към шосето. Сара беше готова да проговори, но усети че нещо не е наред. Извъртя очи настрани и очите й се ококориха. Гледаше как един мини ван се насочва право към количката на дъщеря й. Движеше се сигурно със 100 км в час.
- Никол! – изкрещя с всичка сила Сара и се втурна към дъщеря си. Тайлър хукна след нея, опитвайки се да я спре. Мини ванът вече беше блъснал количката и тя се беше преобърнала. Отново нещастие сполетя малката им дъщеря. И този път вината беше само тяхна. Какво ли щеше да стане оттук нататък? Дали животът на Никол щеше да си тече нормално или другите деца щяха да й се подиграват и да я сочат с пръст?

bebence · 2011-07-19 17:25:35

уникално е!!! некст

ivet955 · 2011-07-21 10:03:14

Прочетох всичко включително и 1ви сезон.. УНИКАЛНО Е..!!!! нямам думи..

Наистина! Историята ти е супер интересна и увлекателна! Имаш уникален талант.

iw4eto0o · 2011-07-21 16:46:30

Мерсииии ... Некст

20 години по-късно...

- Прибрах се! – провикна се Никол още от вратата и пусна дамската си чанта на малката масичка.
В къщата цареше пълна тишина. По дяволите пак съм сама, помисли си тя. Хукна право към кабинета на майка си, но той беше празен. Усещаше се само миризмата на парфюма й. Огледа и останалите стаи, но бяха празни. Въздъхна отчаяно и отиде в двора. Седна на люлката и се загледа напред. Точно сега имаше нужда да поговори с някой, а майка й отново я нямаше. Работата винаги беше по-важна от Никол. А може би само тя така си мислеше. В момента кариерата на майка й беше на върха и тя работеше здраво на снимачната площадка. Реши, че щом Сара не може да отдели от времето си за нея, трябва тя сама да отиде при нея. Грабна чантата си и запали колата.
- Десет минути почивка! – каза режиьора и всички от екипа се втурнаха към обяда. Същото се отнасяше и за Сара. Тя забеляза колата на дъщеря си и отиде при нея.
- Хей... не очаквах да дойдеш. Има ли проблем? – Сара погледна дъщеря си изненадано.
- Трябва ли да има проблем, за да се видя с майка си? – възмути се младото момиче, но после се усмихна и я прегърна. Въпреки всичко тя много обичаше майка си. Беше единственият човек, с който можеше да сподели тайните си и проблемите които има.
- Не се ядосвай веднага. – засмя се Сара и погали златните коси на дъщеря си. Днес беше необичайно красива. Беше облечена в красива дълга розова рокля на вълни. Розовото е перфектният й цвят, помисли си Сара. Никол беше сложила и любимите си обеци, които майка й, й беше подарила за миналия рожден ден. Нямаше никакъв грим, а и не й беше нужен.
- Какво снимате днес? – попита с любопитство Никол и огледа площадката.
- Любовна история, какво друго? – пак се засмя Сара и седна на един от столовете. – Гладна ли си? – тя погледна загрижено Никол и видя колко е отслабнала. Дори прекалено много. Винаги се притесняваше за здравето й. Това беше нормално, след като претърпя две операции и всяка година посещаваше психотерапевт.
- Моля те, престани да се държиш с мен сякаш съм на пет години. Вече съм достатъчно голяма, за да се грижа сама за себе си. – отново се подразни Никол. Май беше сърдита на майка си. Всичко й беше дошло до гуша.
- Добре, извинявай. – въздъхна Сара и извади някаква кутия със салата. Хапна малко и после я върна на мястото й. Напоследък и тя нямаше никакъв апетит. Сигурно беше заради натоварената й програма и стреса. Явно и тя имаше нужда от малко разбиране и трябваше да посети доктора на Никол. – Искаш ли довечера да излезем?
Никол сви рамене. За първи път не знаеше как да отговори. Точно днес не й беше до майка й. Дори се зачуди за какво дойде. Само си разваляше настроението покрай нея. Не можеше да търпи тъпия й шеф, който раздава команди наляво и надясно.
- Криеш ли нещо от мен, днес си необичайно раздразнителна? – Сара усещаше, че нещо дразни дъщеря й. Но какво ли? Само да знаеше, че тя е причината.
- От къде ти хрумна, уморена съм. Не само ти си заета! – Никол примигна с очи. Беше застанала точно срещу слънцето й светлината я дразнеше. Сложи си слънчевите очила.
- Добре, госпожице. – засмя се Сара, но не й беше много смешно. Защо Никол се държеше така с нея? Много въпроси нахлуха в главата й, и тя се обърка. Искаше й се да, й ги зададе един след друг, но не искаше още повече да разваля настроението на дъщеря си.
- Аз ще тръгвам. – измърмори Никол с крива усмивка на уста и се отправи към колата.
- Помисли за довечера. – провикна се Сара и въздъхна отчаяно. Никол изправи палеца си в знак на сългасие без да се обръща назад и се качи в колата.
Чудеше се какво ще прави цял ден и реши да посети баща си. Той също бе зает човек и нямаше много време за нея. Защо въобще трябва да го правя, помисли си Никол. Щом те нямаха време за нея, защо и тя трябваше да ги търси? Но баща й беше друго нещо, той беше нейната слабост. Обожаваше го! Спря пред автосервиза, където той висеше по цял ден. Това беше и нейнното любимо място. Толкова много коли събрани на едно място, красота. Очаквахте, че Никол ще се срещне с Тайлър, нали? Всъщност тя дори не знаеше, че той същестува. Сара се беше омъжила за Брайън и той прие Никол за своя дъщеря. Грижеше се за нея много добре, е поне докато беше малка. Сега тя трябваше сама да се справя с трудностите, без да очаква помощ от когото и да било. А преди 20 години Сара твърдеше, че ще й помага и ще бъде с нея в добро и зло. Но не стана точно така. Както и да е... Никол влезе усмихната и ритна баща си леко по крака, за да може да разбере че тя е там. От силния шум той нямаше да разбере дори и ако беше влязъл крадец. Той се измъкна изпод колата и се изправи. Изтупа енергично мръсния си гащеризон и прегърна леко дъщеря си. Не искаше да оцапа хубавата й рокля.
- Как си? – попита весело той и се опитваше да надвика шума от машините.
- Добре, за сега. Имаш ли много работа?
- Като приключа с тази кола ще почина малко. Защо?
- Искаш ли да обядваме навън? – предложи Никол и той забеляза блясъка в очите на дъщеря си.
- Става! – усмихна се Брайън и излязоха навън, за да говорят на спокойствие. – Вижда ли се с майка си?
Никол кимна.
- Прекалено е заета и реших, че поне ти ще можеш да отделиш малко време за мен. – устните й се изкривиха в крива усмивка, но вътрешно беше подразнена. Беше й писнало от работохолици.
- Що за приказки?! – засмя се Брайън. – Винаги имам време за прекрасната си дъщеря. Къде искаш да отидем?
- Знаеш, че японската храна ми е слабост. – тя го погледна невинно.
- Изчакай ме тук, като приключа тръгваме. – каза Брайън и отиде да довърши поправката на колата.

bebence · 2011-07-23 19:26:25

Некст

#1 2011-07-03 22:56:30

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#2 2011-07-04 11:20:06

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#3 2011-07-04 11:29:34

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#4 2011-07-04 14:07:28

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#5 2011-07-04 19:45:46

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#6 2011-07-17 10:44:17

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#7 2011-07-17 17:16:42

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#8 2011-07-19 17:25:35

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#9 2011-07-21 10:03:14

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#10 2011-07-21 16:46:30

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

#11 2011-07-23 19:26:25

Re: Моята история! (продължение-сезон 2)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook