А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

smiley_butterfly · 2011-07-13 19:28:53

Суупер.

ivet955 · 2011-07-13 20:37:17

Ощееееее!!!!

famouss__girll · 2011-07-14 08:07:16

Бабата ме разби

nani_tyyy · 2011-07-14 08:33:58

Още..

petushka88 · 2011-07-14 09:06:07

Пускай още.

mishitu_ · 2011-07-14 09:16:23

Уау, страхотно е! Некст!!!

TwilightGirl90 · 2011-07-14 09:29:30

А - у! На един дъх я прочетох и мнооооого ми хареса.
Още?

- cloud · 2011-07-14 15:48:09

Ощееееее!!!!

audrey · 2011-07-14 15:56:35

Понеже едо момиче ме помоли за по-дълга част - ето. Но да знаете, че ми извадихте душичката, докато я напиша. И в тази жега Нищо, аз ви обичам !

Със Симеон лежахме на леглото, той ме бе прегърнал, а аз обхождах тялото му с пръсти.
- Гладна ли си ?
Поклатих глава.
- Искаш ли нещо ?
Той кимна. Знаех си, че е гладен ! Той винаги беше гладен. Станах от леглото и отворих чекмеджето си, за да си намеря бельо. После взех ризата на Симеон, облякох я и тръгнахме към кухнята. Тъкмо влязохме, когато направих обратен завой. Твърде топло ми беше за тениската му – той бе само по бельо – исках и аз, но този сутиен не беше удобен за лятото. Накрая си изнамерих някакъв съвсем тънък потник и го облякох. Да, той вършеше работа. Когато влязох в кухнята, Симеон бе заврял главата си в хладилника и търсеше нещо. По-скоро просто си зяпаше, не знам дали изобщо гледаше или просто си държеше главата в хладилника. Както и да е.
- Мръдни. – Избутах го-
- Какво ти се яде ?
- Ми не знам. Всичко.
- Не се и съмнявам. – Засмях се.
- Искаш ли сандвич ?
- Аха. – Симеон седна на масата и отвори една книга.
- “Червено и черно” ?
- Не ! – Изкрещях
- Какво ?
- Не пипай тази книга.
Той се засмя и ме погледна.
- Защо ?
- Ужасна е, отврат – не искам да я виждам повече. Боже, колко мразя Стендал.
Наистина го мразя. Дори не мога да заявя някаква определена причина – тоя тип ми е адски противен и това е. Симеон започна да се смее още повече. Изведнъж се промъкна зад гърба ми, спусна ръце по мен и ме целуна по врата.
- Обичам те, малко извратено литературно същество такова.
Обърнах се и го погледнах.
- Ти сериозно ли ?
- Какво ?
- Това беше малоумно. Дръж.
Подадох му шунката, маслините и кашкавала и го инструктирах да ги остави на плота. Аз извадих хляба, кетчупа и маргарина и също ги оставих на плота. Боже, как обичах да готвя калорична храна ! Просто ей така ми идваше да слагам от всичко на едно място. Ееей, добре че не го ядях, иначе нямаше да минавам през вратите ! Да, така готвя аз.
- Искаш ли филиите да са препечини.
- Ъъъха.
Кво ? Обърнах се, а той бе зачел романа.
- Какво по дяволите правиш ?
- Ква е тая фабрика ?
- Не ми говори за нито една дума от тази помия, веднага я занеси в спалнята на нашите, иначе ще я изхвърля.
Той се засмя и изцъка, после стана от стола и отиде към спалнята. Идиот. Не след дълго се върна.
- Ще извадиш ли сока ?
- Аха.
Отвори хладилника.
- Ааааа ....
- Какво ?
- Кой сок ?
- Как така кой сок ?
- Ами, купила си около три милиарда различни сокове.
- Ох не знам, най-студения.
- Какво ?
- Ох, просто вземи един сок.
- Мултивитамин ?
- Не.
- Касис ?
- Не.
- Нали каза все тая.
- Оф, дай портокаловия.
Боже, толкова ли беше трудно да вземе един сок ? Аз си направих и кафе, той не пожела.
Седнахме, сервирах му сандвичите, аз ядох праскови.
- Може ли довечера да изляза ?
Изсмях се.
- Защо ме питаш ? Да не съм ти майка.
- Не, ама ...
Пак се засмях, после го погледнах сериозно.
- Виж какво, това че си с мен не означава, че си вързан за мен. Аз съм с теб, което означава, че си мислещо същество. Аз ти давам свободата – ти преценяваш какво да си правиш.
Той ме целуна.
- Обичам те.
- Обичам теб.
Боже, наистина ли се чувстваше вързан ? Защо ? Никога не съм го карала да избира между мен и приятелите му, не съм го карала да избира между мен и нищо.Никога. Никога не съм му забранявала, защо го каза ? Защо се чувстваше така ?
- Е, добре, ама Краси ме чака.
- Добре.
- Утре ще се видим, нали ?
- Да.
- Сутринта да заксусим заедно ?
- Ще спя у Мая, после ще ти звънна.
Отиде да се облече, после пак се яви в кухнята.
Изправих се и го изпратих до вратата. Той сложи ръце на кръста ми, а аз – на врата му. Целуна ме. Дълго, влажно и страстно. После хвана задника ми. Идиот. Плъзна ръцете си под блузата му, но аз го спрях.
- Бързаш !
- Мамка му !
- Ненаситник.
- Обичам те.
- Изчезвай.
Затворих вратата след него и тръгнах към кухнята.
*ДИНГ-ДОНГ*
Оф, този звънец винаги ми звучеше като китаец. Отидох до вратата и пак отворих. Той ми се ухили.
Погледнах го въпросително.
- Забравих си телефона.
- Ще ти го донеса.
- Не, ще си го взема.
Сбутахме се на вратата, но и двамата влязохме в стаята ми. Той ме бутна на леглото и започна да ме целува.
- Нямаме време. – Подсетих го.
- Спокойно, няма да правим нищо.
Целувахме се известно време, после той свали потника ми и продължи да ме целува. С целувките си продължи и на долу.
- Нали нямаше нищо да правим !
Той ме погледна.
- Отпусни се.
Боже, устните му ! Как го правеше това ! Побърка ме. Тези движения, това ... уааау. Трябваше да внимава какво прави, защото тази игра бе започнала да ми харесва, а на него едва ли щеше да му се понрави ако само аз намазвах. Стон ... трудно дишане ... тръпки ... и тогава се случи нещо. Нещо, което не вярвах, че може да стане. Свърших. Свърших само от ласките му.
Понатискахме се още малко, после го изпратих. Бил си забравил телефона ! Ха ! Започнах да се смея. Боже, луда ли бях ? Включих компютъра, порових из няколко сайта, после си пуснах един сериал и ... то вече стана 5. В 6 трябваше да съм у Мая. Тъкмо започнах да си търся дрехите из гардероба, когато телефонът ми звънна. Беше тя. О, не. Сега ако ми кажеше, че не може щях да я убия. Така ми се излизаше !
- Ало.
- Хей. Къде си ?
- Вкъщи.
- А, добре.
- Какво става ?
- А, нищо.
Млъкнах и започнах да си ровя из гардероба.
- Мири
- Мхм.
- Вземи лимони.
- Добре. Друго ?
- Не. Чао.
- Чао.
Ох, идея си нямах какво да си облека. Беше твърде горещо за каквото и да било. Телефонът ми пак звънна. Мая. Отново.
- Майче ?
- Забравих.
- Какво забрави ?
- Ще вземеш ли сок за водката ?
- Нали щяхме да пием текила ?
- Едното не изключва другото.
Засмях се.
- Права си.
- Да, ама вземи повечко, примерно две-три кутии.
- Тая па.
- Я па тая.
Затвори ми. Ми, хубаво – ще взема. Само дето в тая жега не ми се мъкнеше до гъза на географията, но ... имах ли избор. Накрая изнамерих една бяла туника и я облякох. Сложих спирала – бе прекалено горещо за абсолютно всичко друго, взех си чантата, телефона и едно шише ледена изворна вода и излязох. Минах през магазина и взех лимони, сок и цигари. И дъвки си взех. Боже, как обичам дъвки ! А знаете ли кое мразя ? Да ги споделям с някого. И нали се сещате за онези хора, които виждате, че имат дъвки, отивате при тях и ги питате “Извинявай, може ли дъвка” , а те ви отговарят “Нямам”. Е, това съм аз. Но съм забелязала, че хората ме гледат в устата и само да видят че дъвча дъвка и ... БАМ “Може ли дъвка ?” Ми, купи си, бе ! Да не съм ти фабрика за дъвки ! Извратеняци.
После се качих в метрото и тръгнах към Младост. Боже, как мразя младост ! Не че му има нещо на младост, не – аз мразя всички крайни квартали. Всъщност, от всички крайни квартали, най-малко мразя младост, така че младосчани нямат право да ме бият. Шегувам се, доста хора в младост са яки, впрочем. Те не са виновни, че кварталът им е на гъза на географията. Аз бих откачила ако живеех в младост или някой друг краен квартал. Всъщност, изобщо бих откачила ако не живеех в центъра. Да, по-скоро бих си опънала палатка в задния двор на блока ми или на някой друг блок или бях спала в някоя градинка, отколкото да живея в краен квартал. Та такива мисли ми минаваха пез главата, докато пътувах в метрото. И после нещо ме разсея. Един доста ... интересен персонаж се качи. Аз стоях до вратата (тази, която не се отваря в случая) и се бях подпряла, а той ме помоли да мръдна, за да си остави там някакви големи макети или кашони ... не обърнах внимание, нещо подобно беше. Първо реших, че рекламира нещо, понеже носеше една зелена шапка малко като на Робин Худ и имаше и бяло перо на тази шапка. Пък и тениската му беше бяла с някакъв червен надпис. И чак после се загледах в надписа. Пишеше tickle this и под надписа имаше стрелка надолу. Уби ме ! Та този странен екземпляр беше с още един човечец. Милият. Честно, дожаля ми като се заслушах в разговора им. Престаряващият Робин Худ каза.
- Тия туфлеци от в**** ще ме съдят.
Туфлеци ? Тоя сериозно ли ? Уби ме !
Не чух какво говореше другият човечец, твърде тихо беше, но онзи продължи :
- За по-малко от 100лв ще ми се циганьосват, туфлеци с туфлеци, искат ли да ...
Получих някакъв смс и докато го четях загубих нишката на разговора. Като вдигнах глава, престаряващият Робин Худ почна да обяснява на човека къде тряблва да слезе, а той само казваше :
- Знам, знам ...
Боже, Робин Худ 100% се беше натряскал. Започнах да се хващам на бас със себе си дали още някой пътник ще го отнесе ... и тайно се молех това да не съм аз. По едно време Робин извади едно патронче водка, повдигна го, погледна към човечеца и изкрещя :
- НАЗДРАВЕ !!!
Боже,у човечецът как се стресна ! А мен ме напуши на смях, но се сдържах – едва ли щеше да ми е смешно на негово място. Човечецът отстъпи няколко крачки назад и тогава за негово щастие вратите се отвориха и той си слезе на станцията. Божке ! Робин видя едно свободно място и седна, а нещата му, онези големите, дето не ги знаех какви са, останаха при мен. Този да не мислеше, че ще му ги пазя ?! Е, не че нещо ми пречеше – все пак слизах на ПОСЛЕДНАТА станция. Робин най-сетне се омълча. Явно се сети, че вече не познава никого тук. И тъкмо си казах това, когато той започна да говори на една жена до него нещо. Горката женица ! Е за това никога не сядам в метрото.Сигналът за следващата станция дойде, той се изправи, дойде при мен, взе си нещата и каза :
- И тоя туфлек Бойко Борисов, дето е бил пожарникар, та не знае кво е бедност в метрото ...
И продължи да си говори, но вече слезе от метото, та други го слушаха, не аз. Робин ме уби просто ! Но пък ми стана мъчно малко за него. Явно пиеше от мъка. Боже, мразех хората да нямат пари, мразех ! Ако бях Господ, бих пускал по някоя банкнота вместо дъжд понякога. Все пак – на Бог за какво са му пари, а дори и да му трябват – той сигурно има най-много на света.
Както и да е. Най-сетне слязох от прокажното метро и излязох на вън. Нереална жега ! Слънцето печеше страшно много. Отидох на една спирка, понеже Мая не живееше в онзи младост, в който спираше метрото, а в един друг, та трябваше да се хрантуткам с още някакъв си там автобус. Когато отидох на спирката, установих че той току-що е тръгнал. Е, не ! Не беше реално. Десет минути чаках в тъпата жега. Изпих си цялата вода и дори изпуших две цигари. Накрая дойде. Беше почти празен, та седнах. Братче, как щях да съжалявам за тази си постъпка. Ама да ми е за урок – като си създадете едно правило, никога не го нарушавайте. Просто недейте. Не можете и да си представите какво може да ви се случи.
Та седях си аз в автобуса и по едно време един старец (моля ви, обърнете внимание на думата СТАРЕЦ, акцентирам върху нея. И то не старец на 49-55 години, ами старец си, 100% имаше 75. Минимум) седна до мен. Братче, как смърдеше тоя ! Кой знае откога не се беше къпал. Носеше някаква шапка с козирка, найлоново пликче, което един бог знае защо завърза за седалката пред него и ... ДЕБЕЛО ЗИМНО ШУШЛЯКОВО ЯКЕ. Е, на тоя явно доста му хлопаше дъската. Братче, идея си нямах тогава наистина колко много му хлопа дъската. По едно време почна да мляска, а аз се залепих до прозореца, възможно по, далече от него. Кръстосах крака, за да може дистанцията да се увеличи още повече. То просто не е реално как смърдеше ! С периферното си зрение видях, че дядката прави нещо. Обърнах се и ... ААААА !!! Той ме зяпаше и си биеше чикии. Неее, щях да повърнааааааааа ! Боже, исках да умра. Тръгнах да ставам.
- Може ли да мина ?
Той измляска нещо и мръдна съвсем малко, но не стана. А и имаше доста хора – нямаше да има място дори да седя права, а и не мислех да го докосвам. Братче, как смърдеше. Дори в момента мога да се закълна, че усещам смръднята му. Отново си седнах на мястото. Нямаше как да се получи. Той започна да издава още по-странни звучи, а действията му се учестиха. Не, не не ! Щях да умра. Звъннах на Мая.
- Ало ?
- Спаси ме !
- Кво ?
- СПАСИ МЕ ?
Дядката се наклони до мен. Боже, как се залепих за стъклото, направо не знам как не се е наложило да ме стържат после с нещо.
- Къде си ? – Попита Мая.
- В автобуса ти ! Спаси ме !!!
Тя се изсмя.
- При вас все едно няма автобуси, не се прави.
- Не е това, идиот такъв !
Тя като че се стресна.
- Боже, какво се е случило ?
Е,как да й го кажа. Опитах с английски. Ама ... откъде да знам как е чикия, та излезе нещо от рода на :
- Some freakin’ perverted grandpa touching him dick right here !
Една жена се обърна и ме изгледа така, сякаш съм направила нещо. АЗ ! Да ме спасеше.
Мая обаче беше твърде тъпа :
- Какво ?!
- Оф, слушай : Some freakin’ perverted grandpa touching him dick right here !
Мая започна да се смее истерично.
- Не намирам нищо смешно в това.
След като спря да се смее, си пое дълбоко дъх и каза :
- Аааах, убиваш мееее пхахахахахахаахах ...
Пак изпадна в истеричен смях и ми затвори. Кучка ! Леле, как щях да я нахраня, само да ми паднеше. Странните звуци на дядката се усилиха. ИИИИЛ, как щях да повърна само. Слава-богу той слезе, а на мен ми оставаше още една-едничка спирка. Боже, как мразех този квартал !
Не след дълго стигнах до Мая и след като я убих, й обясних ситуацията.
- Хахахахахаххахахаха
Тя продължи да се смее, а аз я изгледах тъпо.
- Мила, попаднала си на дядото чекиджия.
- Моля ?
- Чики. Всички го знаем.
- Е,мерси !

happy girl · 2011-07-14 16:23:43

Мен ме уби от смях в края!!
И чакамм следващата ^^

pink_sunshine · 2011-07-14 16:33:54

Възможно най-смешната част досега .Още?

raly_12 · 2011-07-14 16:57:29

Леле не простооо ме убииии !

ОЩЕ!

xnekfonikfox · 2011-07-14 17:18:02

Мен ме уби от смях в края!!
И чакамм следващата ^^

Ахахах Чики..

smiley_butterfly · 2011-07-14 17:22:39

Леле не простооо ме убииии !
ОЩЕ!

famouss__girll · 2011-07-14 17:26:23

Е не.Този път не се сдържах и паднах от смях

ivet955 · 2011-07-14 20:02:43

Възможно най-смешната част досега .Още?

Ооооо да.... И аз чакам некст!

Call Again · 2011-07-14 20:10:12

- Ох, просто вземи един сок.
- Мултивитамин ?
- Не.
- Касис ?
- Не.
- Нали каза все тая.
- Оф, дай портокаловия.

Е не (y) Уникално е !

kotenceto_998 · 2011-07-14 20:24:37

Мен ме уби от смях в края!!
И чакамм следващата ^^

privaтe Love · 2011-07-14 20:59:59

Хах,тази част ми напомни на един от най - тежките периоди в живота ми - миналото лято,когато четях "Червено и черно" за училище.Уникално глупава и гадна книга!Ама к'во пък - главния е герой е с психични отклонения,не знам и аз защо ли се чудя.. иначе хайде и аз да кажа - некст!

Sweet.From.Strawberry · 2011-07-14 22:34:57

Супер е.Прочетох всичко на един дъх.Некст?

ivet955 · 2011-07-15 12:57:11

Кога ще има ощееееее??

just meee · 2011-07-15 16:56:42

Кога ще има ощееееее??

audrey · 2011-07-15 17:16:01

Чики ... боже, исках да забравя това.

- Хайде на текилата ! – Извика Мая. А, ето една добра новина. Отидохме в кухнята й и тя отвори шкафа с чашите.
- Ах ти, кучеее.
Казах, когато видях, че зад чашите има бутилки алкохол ... прилежно скрити, естествено. Дали тя от техните или техните от нея – не зная, но аз не бих ги открила. Извадих лимоните от чантата си, измих ги и ги нарязах, а соковете прибрахме в хладилника.
- От най-добрата или от почти най-добрата ? – Попита Мая, докато ми размахваше двете бутилки.
- От най-добрата, естествено. – Усмихнах се.
- Добре. – Тя взе бутилката и тръгна да вади чаши за шотовете.
- Чакай, чакай, това не е най-добрата.
Тя ме богледна.
- Така се води.
- Не знам как се води, но си напълно наясно коя е любимата ми, нали ?
Тя каза нещо от рода на „идиотка”, което изобщо не знам какво общо имаше с разговора ни и ми връчи бутилката, която пожелах. Тя взе чашите и лимона и отидохме към нейната стая.
- Искам да пуша. – Казах
- Е, хубаво.
Излязохме на балкона и седнахме на някакви спални чували (техните са запалени по рафтинга или по палаткинга или по нещо, което завършва на –инг).
Мая изведнъж скочи.
- Забравих солта.
-Тичай.
След малко се върна със сол.
- Дай си ръката. – Подадох я и тя ми я насоли, насоли и нейната, после каза.
- За какво ще пием ?
- За това че сме яки
- Наздраве, че сме яки.
- Наздраве.
Изпихме няколко шота ...
- Пияна ли си ? – Попита ме Мая.
- Въобще. Ти ?
- Не.
Решихме да минем на друго, а аз междувременно изядох няколкото резанчета лимон, които бяха останали от текилата.
- Защо ги ядеш ?
- Защото ми харесва.
- Ти си луда. Ще донеса водката.
Мая влезе, а аз си запалих цигара, изправих се и започнах да хвърлям коричките от лимон през балкона. Идея си нямах къде падаха, понеже блокът на Мая бе на поне милион етажа, а ние бяхме на милион и първия сигурно. Ама така е – панелки. Както и да е. Мая дойде с водка и портокалов сок в ръка, както и с две високи чаши. Останахме да си пием на балкона.
- Имам идея ! – Каза Мая. Братче, ако знаехте какви идеи й хрумват никога нямаше да припарите до нея ... но аз нали я обичам и така нататък ...
- Кажи.
- Kings drinking game
Ех, това Майче – понякога я подценявам. Ухилих се.
- Имаш ли карти ?
- Аха.
Донесе картите и се почна.
Боже, така не съм се абавлявала от доста време ... приположение че бяхме само двете. Тази игра винаги ме убиваше. Обичам я !
Помня, че изпихме водката, после минахме на мастика ... доста се понапихме за всеки случай.
Дори смея да твърдя, че бяхме малко ... добре де, доста жалки.
- ХАХАХАХХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХА.
- Айде да вървим в права линия.
- Айде.
Мухахаххаха ! Аз успях – тя се провали. Хахахахахахаххаха.
Бутна ме на леглото и аз паднах.
- Стриптийз, нещо ?
- Не, ма ! Лягай.
Тя легна и започна да се смее. Братче, изобщо не помня какво сме си говорили през цялото време, но стигнахме до следния консенсус : ще изтрезнеем и после пак ще се напием. Телефонът на Мая звънна.
- Баща ми.
- ХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХАХХА.
- Тихо, ма ! Трябва да се правим на трезвени.
Тя отиде в другата стая и започна там нещо да си говори, а аз застанах пред огледалото и започнах да заемам пози сякаш ме снимат. Леле, имаше една евентуална снимка, която щеше да е невероятна ... въпреки факта, че като се напиех ставах доста грозна ... но пък момчетата винаги изглеждат идея по-хубави. Почня веднъж, че дори ми се стори, че Даниел е хубав. А ако по търсите в тълковния речник срещу „урод” сигурно ще пише Даниел. Та в онзи момент помня, че дори си помислих „бих се целувала с него”. Не знам за нещо друго, но това си го помислих. Както и да е. Мая цъфна.
- Баща ми каза, че ... майната му, не знам какво каза. Искаш ли да се обадим на момчетата ?
О,да ! Тя доста си пасаше с Владислав и аз и Симеон вечно крояхме планове да ги венчаем в свещения съюз на сексуалните взаимоотношения. Обаче Симеон тази вечер щеше да е с някой друг ... май. Е, какво пък.
- Да, звънни на Симеон от телефона ми, аз отивам в банята.
- А другите ?
- Той ще ги доведе.
- Ама, къде ти е телефона.
Хвърлих й го.
- Той трябва да е някъде от последните набрани.
Висях в банята, мих си лицето, мерих се на кантара ... не изтрезнявах. Е, здраве да е. Симеон не ме обичаше пияна, ама и аз не го обичах, когато ... не го обичах, когато ... когато ... не го обичах, когато не ме обичаше пияна. Излязох от банята.
- Обади ли му се ?
- Да.
- И какво каза ?
- Че тъкмо си тръгва от пицарията и идва.
- Тоя на пица ли е бил ? Хахахахаха, да му имам забавленията.
- Еми ... хахахахахахха.
Да, Мая винаги беше най-адекватната просто. Дори и когато не пиеше, пък какво остава в този момент ...
- А другите ?
- Кои други ?
- Попита ли го дали ще вземе и момчетата ?
- Да.
- И ?
- Той каза, че не бих желала да го прави.
- Кво ?
- Не знам.
- Сигурно се е шегувал.
- Хахахахахахахаххааххахахаха
- Мая ?
- Ти каза „шегувал” хахахахахха
Боже, не бях достатъчно пияна, аз да я търпя. Взех ментата и си сипах една чаша без сок. Чиста мента. И още една ... май няколко станаха. След има-няма половин час се звънна на звънеца.
- Аз ще отворя. – Казах, ама Мая не ме отрази и продължи да разказва някакви неща, които не слушах. Боже, вече и аз не можех да вървя в права линия. Докато вървях по коридора се блъснах няколко пъти в стените. Опааа ... а такааа ... дръжката.Напипах я. Отключих и му се хвърлих на врата.
- Ей, сексиии, къде ходиш, бе ?
Той се засмя.
- Боже, колко си пияна.
В гласа му имаше нещо ... алкохолът променяше ли ми там лухово-мозъчните неща ? Все тая. Започнах да го целувам по врата, а той хвана ръкатами и се отдръпна.
- Моля те, недей.
Какво му ставаше пък на тоя ? Повдигнах глава и ...
- ИВАЙЛООООООООО ?!!?!?!?!

famouss__girll · 2011-07-15 17:40:32

Ааа за пореден път падам от смях

raly_12 · 2011-07-15 19:09:50

Ахаххахахахах!
ОЩЕ!(h)

#151 2011-07-13 19:28:53

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#152 2011-07-13 20:37:17

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#153 2011-07-14 08:07:16

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#154 2011-07-14 08:33:58

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#155 2011-07-14 09:06:07

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#156 2011-07-14 09:16:23

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#157 2011-07-14 09:29:30

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#158 2011-07-14 15:48:09

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#159 2011-07-14 15:56:35

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#160 2011-07-14 16:23:43

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#161 2011-07-14 16:33:54

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#162 2011-07-14 16:57:29

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#163 2011-07-14 17:18:02

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#164 2011-07-14 17:22:39

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#165 2011-07-14 17:26:23

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#166 2011-07-14 20:02:43

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#167 2011-07-14 20:10:12

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#168 2011-07-14 20:24:37

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#169 2011-07-14 20:59:59

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#170 2011-07-14 22:34:57

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#171 2011-07-15 12:57:11

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#172 2011-07-15 16:56:42

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#173 2011-07-15 17:16:01

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#174 2011-07-15 17:40:32

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#175 2011-07-15 19:09:50

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook