Pages: 1
#1 2011-07-10 18:16:44
- nani_tyyy
- Member
- From: Rupetland ^^
- Registered: 2010-01-28
- Posts: 272
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Хрумна ми и реших да го напиша.
-----------------------------------------------
Част 1
"Обеща, че никога няма да си тръгнеш. Че, дори и в най-трудните дни, ще си моята гравитация и ще ме държиш изправена, с високо вдигната глава. Много думи, малко действия."
Изправих се и се усмихнах чаровно. Хората пляскаха и погледите бяха насочени към мен. Отметнах дългата си кестенява коса и казах "Благодаря Ви! И не забравяйте, че новата ми книга вече е в книжарниците."
Премиерата мина като по вода. След скучния коктейл най-после се прибрах и си взех дълга ароматна вана, в компанията на хубава музика и чаша червено вино. Като по филмите, а?! Липсваше само чаровният принц, който да ми каже, че съм изглеждала чудесно в красивата си рокля, която идеално е пасвала на още по-красивото ми тяло. Да, ама не! Принцовете са една голяма измислица. И не само те...
Е, нека ви се представя. Името ми е Ивета Иванова, възрастта - 26 години. Преместих се в САЩ преди четиринадесет години заедно с родителите си, учих много и сега се реализирам като писателка, доста успешна при това. Всичките ми четири книги са били бестселъри, а в началото хората твърдяха, че нямам талант. Изяжте се издателства, които ме отхвърлиха! Както и да е...
Писането е всичко за мен. Нямам време за любов, нито пък имам купища приятели. Всъщност много малко хора отговарят на изискванията ми, за да дружат с мен. Повечето хора, да не казвам всички (с много малки изключения), които познавам са от онези некомпетентни откачалки, които за малко пари, забавления и фалшив респект, убиват. При тях се забелязва синдрома на стадното мислене. Нека ви обясня за този изключително опасен синдром по един много прост начин. Всички сме виждали по телевизията стада. При тях, когато главният екземпляр, например овца, тръгне в една посока всички я следват. Защо? Защото са прекалено ограничени, за да взимат собствени решения, за да мислят за бъдещето и главно, защото живеят "ден за ден".
Та говорехме за мен, нали така?! Не мислете, че съм егоцентрична кучка, не не съм, просто се чувствам не на място сред това общество. Добре, че са Пол и Ема. Те са най-добрите, и единствените, ми приятели. С Пол се познаваме още откакто дойдох в Ню Йорк. Той е гей и аз много си го обичкам, един от малкото свестни хора в живота ми. С Ема се познаваме от пет години, но тя ми грабна окото, много мил и разбран човек е, никога не ти се бута в проблемите, когото не искаш да е там, докато Пол винаги ще изкопчи истината, но какво да го правя...
Е това съм аз в общи линий - едно красиво, умно, не егоцентрично, двадесет и шест годишно момиче, което е успешен писател, и все пак не се чувства добре в обществото от неандерталци. Добре дошли в моя свят.
================================================================================
Дано ви е харесало..
[img]http://prikachi.com/images/515/5501515R.jpg[/img]
Offline
#2 2011-07-10 18:32:25
- teodoraa
- I believe
- From: В света на фантазията
- Registered: 2010-03-20
- Posts: 3,529
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Харесва ми ...
[list=*]
[*]Dalindaaaaaaaaaa : )) ![/*]
[/list]
Offline
#3 2011-07-10 18:32:48
- forsakendidi
- Amazingღ
- From: Paris
- Registered: 2008-08-06
- Posts: 5,529
Re: В свят, на който не принадлежиш.
харесва ми 8-)
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_lltp07k9Hy1qen474o1_500.gif[/img]
[img]http://prikachi.com/images/394/4370394f.gif[/img]
Захапеш ли ме - разkъсвам те. Настъпиш ли ме - размазвам те!
Offline
#4 2011-07-10 19:55:30
- devka_ta
- Member
- Registered: 2010-04-08
- Posts: 933
Re: В свят, на който не принадлежиш.
хубаво е (y)
Offline
#5 2011-07-10 20:55:59
- demi-lovato
- Member
- From: L.A BaBy
- Registered: 2009-03-11
- Posts: 1,736
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Не е лошо.
[img]http://i53.tinypic.com/dbjhd.jpg[/img]
As long as you love me ♥ ♫
[img]http://i41.tinypic.com/amadg.jpg[/img]
[img]http://i53.tinypic.com/dbjhd.jpg[/img]
Offline
#6 2011-07-11 05:56:08
- famouss__girll
- Без право на собствен ранг
- Registered: 2010-11-27
- Posts: 1,783
Re: В свят, на който не принадлежиш.
грабна ми окото
[img]http://data2.whicdn.com/images/165761521/large.gif[/img]
[img]http://data3.whicdn.com/images/165494379/large.gif[/img]
She's a mess of gorgeous chaos, and you can see it in her eyes.
Offline
#7 2011-07-11 06:00:10
- fenfantazi_
- Member
- From: London, UK
- Registered: 2011-03-10
- Posts: 1,623
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Мхм и на мен ми харесва.
__________________________'BEING SINGLE DOESN'T MEAN
_______________________THAT YOU'RE WEAK,
_______________________IT MEANS THAT YOU ARE STRONG ENOUGH
_______________________TO WAIT FOR WHAT YOU DESERVE'
______________________________________________- Niall Horan
Offline
#8 2011-07-11 08:37:53
- - cloud
- Member
- Registered: 2010-07-04
- Posts: 285
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Най - накрая смислен и грамотно написан текст. Много ми хареса! ^^
believe. [img]http://i145.photobucket.com/albums/r212/Mimorii/gif/CAT.gif[/img]
[img]http://25.media.tumblr.com/tumblr_lr5xdqzN0D1qfehcto1_500.gif[/img]
Offline
#9 2011-07-11 10:14:02
- nani_tyyy
- Member
- From: Rupetland ^^
- Registered: 2010-01-28
- Posts: 272
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Част 2
Сутринта се събудих от звука, идващ от телефона ми. "Ставай мило, разбрахме се да се видим, нали помниш?!" - гласеше смс-а, който Пол ми беше изпратил. След като се разсъних и си взех душ, започнах да си търся дрехи. Облякох къси дънкови панталонки и бял топ. Обух кецове, взях си спортна чанта и се запътих към кафето. Няколко папарака се опитаха да ме издебнат в неудобен момент, но жалко, не им се отвори възможност.
Докато вървях, едно магазинче с всякакви франтифлюшки от рода на гривни, обици и т.н., ми хвана окото. Винаги съм се кефила на момичетата, които се окичваха целите. Вярно, че кича им беше в повече, но пък показваха, че не им пука за света и околните. Както и да е...
Продължих към кафето. Пол ме чакаше на една от външните масички и, доколкото разбрах, пиеше лате.
-Ти дойде.-каза той и ме гушна.
-Представи си, да.-ухилих се глупаво и си поръчах айс кафе.
-Как беше премиерата?-попита.
-Скучно. Беше пълно със сноби
-Както винаги... Не видя ли някой хомосексуален красавец,отговарящ на изискванията ми?
Честно да призная, изискванията на Пол бяха по-големи и от моите. Искаше да е красив и синеок,умен, да е преуспял, да е италианец, да притежава поне пет имота и (странно,да!) да управлява фирма за производство на желира ни бонбони.
-Не се намери такъв.-смотолевих и кафето ми дойте.-Благодаря.-усмихнах се на келнера и продължих разговора си с Пол.
-На теб нещо ти има!-каза Пол по едно време.
-Ъъ, какво по-точно?
-Беше очевидно, че келнера те сваля. Можеше поне номера да си дадеш.
-Да, и до довечера да получа десетки обаждания от луди фонове. Не, мерси!
Не ме разбирайте погрешно, обичам феновете си и се радвам, че купуват книгите ми, но понякога навлизат много навътре в личното ми пространство. Е, всяка профдесия си има плюсовете и минусите.
След като приключихме с кафето, се разходихме из Сентръл парк. Живея в Манхатън, много близо до парка. Говорихме около час, но бях принудена да се прибера, тъй като по-късно трябваше да посетя Колумбийския университет.
Реших да хвана такси, за да имам повече време да се приготвя. Папараците по петите ми, се бяха увеличили. Дебнеха и дебнеха. Пред сградата, където е апартамента ми, се бяха събрали около двадесетина фена. Снимах се с тях и подписах книгите им. Такива моменти ми топлят сърцето. Едва вчера книгата ми беше излязла, а хората вече си я бяха купили. И да дойдат да ме чакат, при положение, че мога и да не се прибера скоро.
Качих се в апартамента. Трябваше да си намеря по-представителен тоалет, пък и да се погрижа за косата си, която току що бях измила и беше мокра. След доста преобличане, най-накрая открих правилните дрехи. Облякох розова риза, върху която обух черен панталон с разкроен крачол. Обувките ми бяха черни на висок ток, без излишни украски, и бяха комплект с чантата ми без дръжка, тип портмоне, също черна. Дигнах ръкавите на ризата и сложих часовник и тънка сребърна гривна на едната ръка.Косата си оставих пусната, бях я оформила със сешоара. Колата вече ме чакаше, затова побързах и, разбира се, забравих сакото си. Нищо, и без това беше топло.
Скоро пристигнахме в Колумбийския. На входа ме посрещна директорът и се запътихме към залата. Трябваше да обясня за книгата си и да отговоря на няколко въпроса на учениците.
Говорих за книгата си, от къде е дошло вдъхновението ми, за историята, която съм искала да разкажа. Дойде ред на въпросите. Питаха ме общи неща, нищо интересно. По едно време, някакво познато момче, и аз не знам откъде, зададе своя въпрос:
-Защо написахте тази книга?
Признавам, хвана ме неподготвена. Всъщност знаех отговора, защото обичам да пиша, пък и исках да покажа на света, че не е нужно, в дадена книга да се разказва за вампири, за да може тя да стане бестселър. Историята в моята се разкаваше за момиче и момче, които се запознаха в затвора. След като ги пуснаха, решиха да живеят заедно и станаха най-добри приятели. Малко драми, още малко драми и накрая момчето се самоуби. Думите, с които започнах разказа си ("Обеща, че никога няма да си тръгнеш. Че, дори и в най-трудните дни, ще си моята гравитация и ще ме държиш изправена, с високо вдигната глава. Много думи, малко действия." ) бяха последните думи, които момичето каза на момчето. Накрая тя полудя.
Докато мислех отговора си, а хората чакаха, момчето добави:
-Имам предвид, ясно е, че обичате работата си и не сте я написали просто, защото издателите Ви, така са пожелали.
-Вероятно сте прав. Не знам, просто исках да докажа на себе си и на всички останали, че годините, родното място и средата, не трябва да те спират да правиш това, което обичаш, и което знаеш, че можеш. Също така, че със страст и постоянство всичко е възможно.
Не е ли така?! Никога, никога, ама никога не трябва да позволяваш някой да те дърпа надолу, дори да е някой скъп човек, на който държиш. Независимо какъв е той (или тя), какви са целите му, какво иска да прави с живота си, не трябва да позволяваш да живее твоя живот. Защо? Защото всеки човек е уникален сам по себе си и всеки трябва да постигне всичко сам, разбира се с подкрепа от близките, но не трябва да разчита, някой друг да го дърпа нагоре. Защо? Защото накрая и двамата затъват.
===================================================
Дано Ви е харесало !
[img]http://prikachi.com/images/515/5501515R.jpg[/img]
Offline
#10 2011-07-11 11:54:15
- famouss__girll
- Без право на собствен ранг
- Registered: 2010-11-27
- Posts: 1,783
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Ще следя историята
[img]http://data2.whicdn.com/images/165761521/large.gif[/img]
[img]http://data3.whicdn.com/images/165494379/large.gif[/img]
She's a mess of gorgeous chaos, and you can see it in her eyes.
Offline
#11 2011-07-11 12:18:16
- fenfantazi_
- Member
- From: London, UK
- Registered: 2011-03-10
- Posts: 1,623
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Аз също ще я следя!
__________________________'BEING SINGLE DOESN'T MEAN
_______________________THAT YOU'RE WEAK,
_______________________IT MEANS THAT YOU ARE STRONG ENOUGH
_______________________TO WAIT FOR WHAT YOU DESERVE'
______________________________________________- Niall Horan
Offline
#12 2011-07-11 13:00:25
- happy girl
- Member
- From: Vice city
- Registered: 2010-05-30
- Posts: 2,358
- Website
Re: В свят, на който не принадлежиш.
<<3 И аз ^^
[img]http://prikachi.com/images/61/6177061C.gif[/img]
Sometimes it's very hard to move on, but once
you move on, you'll realize it was the best decision you've ever made.
Offline
#13 2011-07-11 14:07:04
- demi-lovato
- Member
- From: L.A BaBy
- Registered: 2009-03-11
- Posts: 1,736
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Не се обиждай ама нещо затъпява според мен.Четох през цялото време през ред и пропусках доста неща,защото не ми е интересно.Отначалото ме завладя ама взе да ми запреличва на Сексът и Града.
[img]http://i53.tinypic.com/dbjhd.jpg[/img]
As long as you love me ♥ ♫
[img]http://i41.tinypic.com/amadg.jpg[/img]
[img]http://i53.tinypic.com/dbjhd.jpg[/img]
Offline
#14 2011-07-11 14:55:50
- nani_tyyy
- Member
- From: Rupetland ^^
- Registered: 2010-01-28
- Posts: 272
Re: В свят, на който не принадлежиш.
Не се обиждай ама нещо затъпява според мен.Четох през цялото време през ред и пропусках доста неща,защото не ми е интересно.Отначалото ме завладя ама взе да ми запреличва на Сексът и Града.
Да си призная, никога не съм гледала "Сексът и града", така че дори и да прилича на сериала, не е умишлено. Иначе, съжалявам, че не ти харесва..
[img]http://prikachi.com/images/515/5501515R.jpg[/img]
Offline
Pages: 1