А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

syn_princess · 2011-07-05 21:46:16

Дайй още..

raly_12 · 2011-07-05 23:20:23

Още !

несu- · 2011-07-05 23:23:55

^ ощее.

happy girl · 2011-07-06 00:16:23

''Той бе Той-ът'' :D
Супер е частта

ivet955 · 2011-07-06 08:46:50

Супер сладко. Още?

audrey · 2011-07-06 12:52:01

Слава богу - завършихме и тази година. Е, имаше и няколко останали на поправка, но ще си я вземат. Важното е, че аз и Симеон ще си почиваме през това време.
И така. Денят е 5 юли, а действието се развива в ранния следобед. Двамата със Симеон имахме среща в 16:00 ч. пред фонтаните на метростанцията. Той пътуваше с метро от тях, а аз си ходех пеша, тъй като живея наблизо. Мамка му, знаех си, че трябваше да хвана трамвая за две спирки !
Вървях си и тъкмо излизах от една пряка към булеварда, когато изведнъж заваля. И като казвам изведнъж, си нямате представа колко ИЗВЕДНЪЖ имам предвид. Просто се изсупа. Ей така – като изведро. Изпищях. Напразно. Когато отворих очи, все още си бях мокра и все още ме валеше. Е, супер ! Слава богу, въздържах се и не си облякох онази прекрасна дантелена рокля, която наскоро си купих. Бях с дънки, маратонки, синьо-бяла раирана тениска, онова страхотно герданче “Ромео и Жулиета”, което си взех от Верона и отгоре с най-прекрасното яке-сако на света ! Обожавах го ! Е да, ама косата ми ... когато я пипнах, по ръцете ми остана пяна за коса. Нееее !!! Трябваше да се върна. Той не трябваше да ме вижда така. В никакъв случай ! Да, връщам се. Но ... метростанцията е по-близо, а и той 100% е мокър. Поне ще ни е забавно. После ще отидем у нас и ще се изсушим. Ето, готово – реших проблема. Изтичах си петдесетте метра, които ме деляха от метростанцията, слязох по стълбите и го видях. Боже, прекрасен беше. Най-сетне ме бе послушал и бе оставил брадата си да порастне малко. Облечен беше с някакви кецове, дънки и сако. Как бе възможно да се облечем по един и същи начин ! В началото ми се струваше мило, но после ... бога ми, колко пъти бях хранила двойките, които се разкарваха облечени еднакво по улицата. И сега бяхме едни от тях. О, не ! Така се залисах в размисли, че чак сега забелязах – Та той е абсолютно сух ! Не, тръгвам си. Обърнах се и започнах да се казвам по стълбите.
- Хей. – Някой хвана рамото ми. Симеон, разбира се. Направих се на ударена.
- О, здравей – какво правиш тук ?
Той ме изгледа странно. Не можах да разчета погледа му. За луда ли ме мислеше или за тъпа ... или че му кръшкам ?
- Ъъ , имахме среща. – Още по-затъпяващ поглед. Добре, де.
- Бебси, мокра съм !
- Е,и ?
- ЗАЩО СИ СУХ, ПО ДЯВОЛИТЕ ?!?!?!
- Дойдох с метрото.
- Е, и ? Твоя квартал да не е в Калифорния !
Той ме изгледа още по-затъпяващо, но и някак ... умилено.
- Когато не излязох не валеше.
- Добре, ела с мен да се преоблека, моля те.
Излязохме от подлеза и ... той извади чадър !!!!
- Нали не валеше !
- Аз гледам телевизия.
- Ох.
Той ме прегърна. Интересна гледка. Ние двамата под чадъра, а аз ... подгизнала.
-Ама ни върви по вода, а ?
Уби ме !

ivet955 · 2011-07-06 13:28:39

Супер е! Още!!!

mishitu_ · 2011-07-06 13:43:03

Много ми харесва тази история! Чакам следваща част. =)

kotenceto_998 · 2011-07-06 13:58:19

Супер е! Още!!!

famouss__girll · 2011-07-06 15:50:26

Уникално

xnekfonikfox · 2011-07-06 16:32:37

Много ми харесва тази история! Чакам следваща част. =)

Супер е.

raly_12 · 2011-07-06 17:51:05

Oще !!

smiley_butterfly · 2011-07-06 18:49:54

Oще !!

happy girl · 2011-07-06 19:05:29

Давай ощеее

audrey · 2011-07-08 18:19:22

Стигнахме до вкъщи и го инструктирах да отиде в хола, докато се преобличам :
- Не мога да разбера защо. – Каза той, а в тона му имаше нещо ... беше като малко дете.
- Какво защо ?
- Защо не дойда с теб, докато се преобличаш ?
Ааа, това ли било. Ясен си ми.
- А защо да може ? Стой си в хола и си гледай телевизия.
- Моля те.
- Не.
- Добре, 1000 пъти съм те виждал гола.
- Не ми се обяснявай, отивай в хола.
Боже, ето това вече бе малко жалко ! Честно казано ме ядоса, държеше се като идиот.
Така ... какво да си облека сега. Хъм ... едва излязох от тези тесни дънки. Нещо като дежа вю ми се получи, но последния път ги обувах. Та както и да е. Колието от Верона щях да си го нося, пък каквото ще да става. Намерих едни къси панталонки, които пък вървяха с едни боти, а навън валеше, така че напълно ме устройваха. Но блуза ? Каква блуза да облека ? Първо пробвах няколко с дълъг ръкав ... пф, изглеждах абсурдно. Ами това ? Някаква розова туника, но някак не се връзваше с черните дрехи, които бях избрала. Не цветово, по-скоро ... знам ли, доста се различаваха по стил. И най-накрая го открих ! Един потник-корсет. Бял ... добрем. Закопчах го, но ... с кожено яке щях да приличм на уличница, синьото сако не пасваше ... събичай корсета ! Тъкво го съблякох и се сетих, че имам точната черна жилетка. От онези дългите, нали се сещате, дето стърчат в двата края и имат малки джобчета, в които съм губила телефон , дъвки и два пъти ключове. Жалка история. Ама да ми е за урок. Както и да е. Обаче не ми се навличаше пак корсета. Намерих един бял потник, пак в този стил, но не чак толкова корсетски ... абе сещате се. Навлякох и жилетката. Слава боги – не си бях сложила грим по-рано, но аз всъщност рядко слагах нещо повече от спирала. Този път сложих спирала. И о, ужас – тъпата ми коса бе цялата в разтечена пяна ! Мамка му ! Първо мислех да си сложа косата под мивката и да я измия, но нямах време да я суша. Просто я хванах и я вързах на кок. Я, получи се !
Когато влязох в хола, Симеон гледаше някакъв сериал и ядеше ... Мамка му ! Това не трябваше да го яде. Имаше едни сухи пасти, но кучето ги набара и ... леко ги облиза. Аз ги спасих, но ме мързеше да ги хвърлям и ги прибрах в шкафа. Защо точно до тях се беше докопал ? Добре, как да му кажа ...
- Ъъ, не ти препоръчвам да ги ядеш.
Той ме погледна, а очите му изскочиха като на катерицата от „Ледена епоха”.
- Защо ?
- Ами, седят в шкафа от цяла вечност.
- Нищо им няма. Доста са вкусни.
По дяволите ! Вкусни ! Ми другия път направо да го оставя да се мляска с кучето !
- Добре, ще ядеш ли или ще тръгваме ?
Алилуя ! Тръгнахме, но той се наведе да ме целува ... Няма начин !
- Искаш ли дъвка ?
Той се стресна.
- Какво ми е ?
Не бе, нищо.
Не мислех да го целувам, докато не си измиеше зъбите.
Тъкмо излязохме и спря да вали. Слава богу ! Обаче този път чадърът бе нащрек. Така де ...
Стигнахме до едно заведение, което се славеше с десертите си и влязохме. В момента, в който вече бяхме вътре, навън отново се изля порой. Късмет имах единствено, когато бях със Симеон. Че как да изпусна подобен късметлия ? А и той ме търпеше. Доста по-дълго, отколкото дори майка ми. Никога досега чувствата ми към някого несе бяха засилвали с времето. Но ето – случи се. Не се бях отегчила с него, дори обратното – имах чувството, че всеки ден научавам по нещо от него. А и той ме караше да се чувствам като в лигав тийнейджърски филм, или онази песен на Кейти Пери ... и все пак това не ме побъркваше. Знак. Абсолютен знак ако ме питате.
Зарових глава в менюто, ала се улисах в мисли ... неусетно сервитьорката дойде.
- А вие избрахте ли си ?
А ? На мен ли говореше ? Подскочих – толкова се бях отнесла.
- Ами, още не.
- Така като гледам имате време. – Сервитьорката погледна през прозореца. Шегаджийка. Симеон се засмя. На тоя пък какво му ставаше ? Той си поръча някаква гофрета с нещо си, а аз най-сетне реших да пия зелен чай с лед и лимон. Не след дълго донесоха и двете. Леле, каква гофрета ! Господи, ходя с прасе !
- Мими ...
Единствено на него позволявах да ме нарича така. Какъв им бе проблема на хората с Мирела ?!
- Мхм. – Измънках, докато изстисквах меда в чашата си. Прекалено заета бях, а той ме разсейваше.
- Не мислиш ли да ядеш ?
- Не започвай.
- Моля те, откога не си яла ?
- Моля те, ядох. Не съм гладна, окей ?
- И кога яде ?
- А ти откога се превърна в майка ми ?
- Тревожа се за теб.
- Ами недей.
Той млъкна. Почти изстисках меда. Ооо йес – добра съм.
- Мими ...
Ох, какво му ставаше на тоя ? КАЖИ БЕ, КАЖИ ?! Леле, как ми се искаше да му се разкрещя. Толкова ме ядоса като започна с глупостите с храната. Не съм гладна, не ям. Точка ! Вместо това просто казах :
- Мхм.
- Имам планове за довечера.
А, това да се чува ! Чакай ... да не би да ме отрязва ?
- Надигнах глава от чая, усмихнах се и го погледнах :
- И какви ?
- В бар *** има караоке вечер. Как ти звучи ?
Забава ! Най-сетне.
- Добре, кой друг ще идва ?

ivet955 · 2011-07-08 20:01:06

Супер! Чакам ощеее!!

- cloud · 2011-07-08 20:07:58

И аз, и аз! Мега яката история е!!

happy girl · 2011-07-08 20:23:22

Суперр еее Чакам ощее... Ии как се казва бара... ;D..

audrey · 2011-07-08 20:29:22

Благодаря, сладури

Утре ще пусна другата част, понеже съм малко изморена :д

А не - няма да го рекламирам бара :д

raly_12 · 2011-07-08 22:11:46

Чакам ощеееее !!

privaтe Love · 2011-07-09 12:10:59

И аз съм за некст парт

famouss__girll · 2011-07-09 12:30:33

историйката ми е много смешна

kotenceto_998 · 2011-07-09 13:27:13

Чакам ощеееее !!

mishitu_ · 2011-07-09 13:50:45

Много интересно я пишеш тази историйка. Некст!

audrey · 2011-07-09 14:12:16

Мерси
Ето следващата част :

След като излязохме от кафенето, Симеон ме изпрати до вкъщи и се разбрахме довечера в 9 да дойде да ме вземе. Погледнах часовника си Мамка му ! Та то бе 7 и половина ! Хвърлих дрехите си, включих музика за настроение и се шмугнах в банята. Трябваше да се изкъпя, да отмия мръсотията отскапания дъжд, а и косата ми се нуждаеше от силно преправяне.
След малко се почука на вратата
- Мири, вътре ли си ?
Майка ми, естествено ! Ми, ще си гледа работата – да чака, сега аз съм в банята.
- Да, мамо.
- А, добре.
Ми добре, да. Млъкна и аз реших, че се е разкарала, но след известно време пак се провикна :
- Ние с баща ти излизаме за малко, ти вкъщи ли ще си :
- Не, и аз ще изляза за малко.
- Добре, скъпа ... чао.
- ЧАКАЙ !
Извиках и със страшна скорост увих една кърпа около себе си, отворих вратата и излязох в коридора. Леле, какъв шпагат направих ! Не че някой забеляза ...
- Какво ? – Майка ми ме погледна учудено, обаче баща ми поне не падаше от луната.
- Колко ? – Попита той и извади портфейла си.
- Колко даваш ?
- А ти колко искаш ?
- А ти колко даваш ?
- Оф, ето ти 20лв и се оправяй.
- ДВАЙСЕ ЛЕВААААААА ?!?!
Той се изнесе. Идиот. Е, нищо, и без това Симо плащаше. Хахахахахахаааа, вече съм с двайсетачка напред.
Вече наближаваше девет, а аз тъкмо привършвах с косата. На звънеца се звънна. Чакай, бе ! После и телефонът ... оф.
- Мири ...
- Да, да ...отключвам ти.
Отключих му и за малко да си бръкна в окото с очната линия, когато идиотът пак звънна.
- Ама, отключи ми.
Боже, така и не се научи как да отваря тази врата.
- Отключих ти.
Пак отключих. Пак се звънна.
- Ох, просто бутни ...
- Ето така ...
Чух гласът на някакъв мъж. Алилуя ! Някой отвори на шутчето.
- Звънни ми като си пред вратата.
Така, имах 6 етажа време, тоест можех да си довърша окото. На звънеца се звънна, а аз изтичах по бельо да отворя.
Отворих вратата, а той ме погледна палаво. Не си го и помисляй, идиот !
Наклони се и ме целуна. Чак тогава усетих, че ме дере с нещо по гърба. О, беше ми взел цвете. Целунах го отново и го изпратих в хола.
Облякох си от онези балонени рокли, които се стесняват при краката. Погледнах се в огледалото. Господи, сякаш някой ме бе извадил от бардак. Сменяй роклята. Смених няколко ... в крайна сметка пак се върнах на нея. Имах едни черни обувки ... щяха да си стоят идеално. А ! Намерих ги. Сега да се докопам до булгари-то на мама ... Готова съм !
Според Симеон другите щели да ни чакат направо в ***. Ми, добре. Слязохме по стълбите и ги видяхме. Тъпаците се бяха паркирали на бара. Не, исках сепарето отзад !!!Както и да е. Друг път. Бяха само трима – Калин, Асен и Сава. Боже, къде са не пропадналите хора ? Оказа се, че наистина са се настанили в сепарето отзад, просто на Асен панталоните му били бели, а на бара зелената светлина ги отразявала „супер яко”. Боже, избави ме ! FACEPALM.
Оставих Симеон да се занимава с идиотите и аз отидох отзад при Емо, Мая, Марина и Тео. Най-сетне свестен народ.
- Хей, къде са Диди, Фани и Зарко ?
- Идват. – Каза Мая.
Лигавихме се нещо там, после дойде сервитьорката. Добре че Сава, Зарко и Фаниги нямаше – само с тях ми искаха лична карта. Боже, как мразех политиката на идиотите тук. Всеки път когато бях с един от тези идиоти, сервитьорката правеше едно и също. Изкривяваше лицето си в отвратителна гримаса на престорено съжаление, после казваше „Ще трябва да поискам личните карти на всички”. Леле, как ме дразнеха !
Музиката изведнъж се смени. Почна се. Погледнах съм сцената и ... Господи, защо ...
“Hold on, little girl, show me what he’s done to you …”
Симеон се раздаваше на сцената ...
Така се започна. Вечерта бе забавна. Наистина забавна. Всички пяхме, драхме се и изгонихме населението ...
На връщане повечето тръгнаха към метрото, като останахме само аз, Симеон и Асен, който живееше няколко преки от мен. Вървяхме заедно по булеварда, после и по другия ...Асен тръгна нагоре, а ние със Симеон продължихме напред.И тогава той реши да пее.
“Oh, baby, baby, it’s a wild world …”
Какво пък ! Пригласях му.
“…It’s hard to get by just upon a smile …”
Той явно реши, че съм сериозна подкрепа и засили децибелите.
- Добре, всички разбраха. По-тихо.
Казах го смеейки се, а той явно го прие за подтик и започна да вие. Сръчках го в ребрата и го целунах. Идотче малко. След като се понатискахме на една пейка в двора на блока ми, прибрах се и докато се качвах в асансьора погледнах телефона си ... Мамка му !
Нашите щяха да ме убият. Не, направо да ме разпънат. Щяха да ме разпънат като парче телешко. Тъп бар, защо не затваря по-рано ?! Влязох крадешком и се шмугнах в стаята си. На първо четене никой не ме усети.

#51 2011-07-05 21:46:16

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#52 2011-07-05 23:20:23

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#53 2011-07-05 23:23:55

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#54 2011-07-06 00:16:23

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#55 2011-07-06 08:46:50

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#56 2011-07-06 12:52:01

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#57 2011-07-06 13:28:39

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#58 2011-07-06 13:43:03

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#59 2011-07-06 13:58:19

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#60 2011-07-06 15:50:26

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#61 2011-07-06 16:32:37

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#62 2011-07-06 17:51:05

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#63 2011-07-06 18:49:54

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#64 2011-07-06 19:05:29

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#65 2011-07-08 18:19:22

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#66 2011-07-08 20:01:06

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#67 2011-07-08 20:07:58

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#68 2011-07-08 20:23:22

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#69 2011-07-08 20:29:22

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#70 2011-07-08 22:11:46

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#71 2011-07-09 12:10:59

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#72 2011-07-09 12:30:33

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#73 2011-07-09 13:27:13

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#74 2011-07-09 13:50:45

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#75 2011-07-09 14:12:16

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook