Синя кръв

karriikkxx · 2011-06-22 20:22:44

Ето още една историйка от мен ^^ .
Прологът е скучан,но по-нататък ще стане много интересно.(chuckle)

--

Англия.
17 Юни,1789 г.

-Не!-момчето изкрещя,защото не искаше и да знае за планът на баща си.
-Ти си Бърнимган!Осъзнай се,за бога!-сребърните коси на стареца се изправиха,а в кафевите му очи играеха пламъци.
-Не искам да се женя!-упорития му син повтараше всяка дума достатъчно силно и бавно за да може баща му наистина да разбере,че не е готов за подобна стъпка.
-Господи,божичко!Земите ни на изток са невероятни и произвеждат прекалено много памук и тютюн!Бизнесът ни процъфтява благодарение на теб.Какво друго искаш?
-Свобода,татко!-извика чернокосия мъж и блъсна по масата с все сила.
-Натаниъл!Щом АЗ казвам значи ще се омъжиш!Г-ца Греъм е прекрасна млада дама!
-Не ме интересува коя е тази "г-ца"!
-Ти какво искаш?На двадесет и три си,а все още си нямаш съпруга.Искаш цял живот младите дами да са наредени пред вратата ли?
-Да!-след последните си думи,Натаниъл побърза да излезе от кабинета на баща си,но той улови силно ръката му.
-Ти ще се ожениш за тази девойка каквото и да става.Разбра ли?-каза със спокоен,но заплашителен тон,високия леко пълничък старец.Чернокосия младеж само го загледа в кафевите очи,а след това излезе с големи и тежки крачки.
Имението бе превъзходно-бе подредено с най-луксозните мебели за онова време.Тапицирани с червено кадифе кресла бяха подредени върху скъп персийски килим.Картини с маслени бои и драперии покриваха стените.Полилеят отразяваше светлината на свещите в безброй запалени кристални висулки.Изящните порцеланови фигурки и свещници украсяваха малките масички.Задната част на помещението бе за трапезарията.Личеше си,че семейство Бърнимган не пестят пари.
"О,по дяволите" мислеше си Натанаил."Защо трябва да си провалям живота?".Точно тази година,през лятото,щеше да избяга с скъп кораб и голям екипаж за дълго време,а може би завинаги.Винаги е обичал да пътува с кораб и да се среща с онези опасни мускулести,черни дяволи,които хората наричаха пирати.Искаше да бъде един от тях,толкова силно го желаеше.Дори им бе приятел и умееше да борави с оръжията п-добре от тях.Кръвта му кипеше само и единствено за тази страст,но уви,трябваше да я отдаде на друга.Не можеше да не сдържа яда си,затова отиде в най-близкия публичен дом и понесе някаква слаба жена с пищни форми към Рая.Въпреки,че бе истощен той стана и започна да закопчава кафевия си панталон,по който изпъкваха мускулестите му бедра и пищяли.Русокосата лека жена не спираше да го гледа,омаяна от ароматът на грубата му кожа,дълбокия черен мрак,подаващ се под гъстите черни мигли.Косата му бе тъй,също като очите-бе къса и по рождение повдигната нагоре.Меките му топли устни бяха хапени от толкова много жени,но по тях не оставаха никакви белези.Ръцете му,силни и мощни,за последно докоснаха младата сивоока жена,а след това оставиха дължащите пари до леглото.
Потрепера от топлия вятър,който го обгърна когато излезе.Това го накара да се замисли дали наистина иска да се омъжи,но категорично поклати глава.Знаеше,че не бе тук за да създаде семейство..искаше повече,но въпреки това,щеше да се съгласи и да остави волята на баща си върху него.Оставаше само да се надява,че тази г-ца Греъм е красива и гъвкава.

shushi_10 · 2011-06-22 20:34:55

Страхотно е! Още?

ivet955 · 2011-06-22 21:17:54

И на мен ми хареса! Ще чакам още! 8-|

happy girl · 2011-06-22 21:32:29

Уникална е и тази ти историйка И аз ще чакам за още.. :рР

nani_tyyy · 2011-06-23 05:32:39

Още една уникална история
Още??

deSiiSlawa · 2011-06-23 06:01:59

Уникална е и тази ти историйка И аз ще чакам за още.. :рР

mishitu_ · 2011-06-23 07:11:01

И на мен ми хареса!!!

BlackCherry · 2011-06-23 08:14:30

И на мен ми хареса! Ще получим ли още? (f)

karriikkxx · 2011-06-23 10:45:43

Радвам се,че ви хареса ( тъй като разказът е от Средновековието) ^^

karriikkxx · 2011-06-23 11:03:31

След малко ще пусна и още ^^

karriikkxx · 2011-06-23 11:04:06

Олее.. ^^
Много се радвам,че историята ви харесва ( голяма почитателна съм на онова време с големите рокли и фусти <3 )
Ето следващата част ^^ .

--
-Искам да се държиш прилично,млади момко!-гъстата вежда на възрастния Брандон Бърнимган потрепна от ярост,когато видя,че синът му не е готов за дългоочакваната среща.
-Ще ме оставиш ли на мира?
-Явно не!Свали тези кални ботуши и се преоблечи.О,по дяволите!-след като излезе от стаята,с забързани крачки слезе на долния етаж,мърморейки.Синът му до преди малко бе на езда и целите му ботуши бяха в кал.Натаниъл въздъхна и започна да ги събува,а след тях каубойската шапка и мръсно-белите панталони.До гуша му дойде,всеки да говори за тази проклета сватба!Дори и майка му,която толкова много го обичаше,не се противопостави на волята на съпруга си."Искам внуци,синко.И добра жена." бяха последните й думи.Тя бе дребничка,слаба с все още тъмни коси жена и угаснал пламък в кафевите топли очи.Винаги е била внимателна с сина и съпруга си,както и с всички,живеещи в къщата.Бе съгрешила само веднъж-поддаде се на изкушението.Самия Натаниъл бе сварил,като дете,майка си в конюшната заедно с новия градинар.Сърцето му се сви на топка при тази гледка-оттогава знаеше,че не може да се доверява на жена.И така си и беше-просто утоляваше желанието си в тях,а те явно,нямаха нищо против.Тази грешка на майка му остави дълбок белег в сърцето му.Сега нямаше да време да мисли за нейните грешки,а за своята-да се ожени!Не,не искаше.Винаги си бе правил каквото си иска,а сега,когато няма накъде,трябваше да се прмири,а това не бе по силите му.Секунди след като бе вече готов,слугинята Берта почука на вратата:
-Г-не,г-н Бърнимган
ви чака долу.Семейство Греъм във всеки момент ще пристигнат.-мъжът повдигна вежди и надменно отвърна.
-Ще дойда след малко.
-Но г-не..-започна ниската пълна жена,но гласът на баща му я прекъсна.
-Натаниъл!-мъжът бутна леко Берта и слезе по стълбите.Долу го очакваха родителите му и семейство Греъм.
-Извинете за закъснението,но убивах няколко мухи.
-Натаниъл.-пошушна разгневен баща му,но след секунда отново сияещата усмивка се възвърна на лицето му.-Това е г-ца Алиша Греъм и милото й семейство.-показа се едно крехко плахо момиче на около седемнадесет години.
-Драго ми е да се запознаем,лейди.-насила каза Натаниъл след което се поклони.Хвана ръката на момичето и нежно я целуна.Страннон,но тази ръка изобщо не подхождаше на такава лейди-огромна с криви пръстти,на които бяха поставени много пръстени."Колкото и да слагаш,пак ще се вижда грозотата им" помисли си.В лице бе наистина красива- с невероятни сини очи и руси,почти бели коси,вплетени строго в кок.Бежовия корсет се опитваше с мъки да накара гърдите на момичето да изглеждат по-големи,но Натаниъл разбираше от тези неща и изведнъж си помисли,колко изкуствени могат да бъдат жените.Намрази ги още повече.
-И на мен,г-н Бърнимган.-тя леко се изчерви и отдръпна нежно ръката си.
След като обсъдиха абсолютно всичко,време бе семейството да си тръгна.Така и сториха.Чернокосият мъж,че малката Алиша не спира да го следи с поглед.Оглеждаше всяка част от тялото му и нервно пукаше ръцете си."Може би затова са криви" помисли си той и усмивка се появи на лицето му.Г-жа Бърнимган веднага забеляза това:
-Явно лейди Алиша ви е направила силно впечатление.
-Не.Не чак толкова силно.-след което по най-бързия начин излезе.Запъти се към Саймън-добър негов приятел,който го познаваше най-добре от всички.Искаше да му разкаже какво се е случило,а и дали одобрява описанието на тази малка лейди.
-Шегуваш ли се?Ти трябва да си откачил!-през смях каза Саймън Удиуиз.
-Какво мога да сторя?Да избягам ли?
-Точно така!-въудошевено отвърна приятелят му,като се приближи още повече.-Знаеш,че и
моите родители искат да ме сгодят,не за кой ами за онази превзета курва Хедър Роджърс.
-Кораб?
-О,ти си толкова добър приятел с западните пирати!Всеки ще иска подобен капитан!-след думите му Натаниъл наистина се замисли.Изпиха по още едно докато си обсъждаха тази тема и решиха да си вървят.
-Какво по..-някой удари силно Саймън и той се строполи на земята.Натанаил нищо не успя да зърне,тъй като бе тъмно като в рог.Успя само да види дълги червени къдрици."Жена?" помисли си,но нямаше време за това,защото няколко едри мъже го нападнаха.Няколко ,разбира се, паднаха от мощната му силна ръка,но другите го повалиха на земята.Замаян Натаниъл се отпусна.

nani_tyyy · 2011-06-23 11:04:57

И тази част беше много хубава..
Още..

happy girl · 2011-06-23 14:17:08

И тази част беше много хубава..
Още..

syn_princess · 2011-06-23 16:36:27

На тебе ти се възхищавам.
Пускаш прекрасни истории.
Давай още..

karriikkxx · 2011-06-23 16:43:00

На тебе ти се възхищавам.
Пускаш прекрасни истории.
Давай още..

Леле..много ти благодаря.

xnekfonikfox · 2011-06-23 16:51:56

Ощее.. ^^

mishitu_ · 2011-06-23 17:48:04

Ооо, супер е!

karriikkxx · 2011-06-23 18:29:31

Следващата част. ^^

--
-Натаниъл..Натаниъл!-някой тресеше раменете на сънения черноок мъж.
-Саймън?Какво правиш,за бога?-освободи се набързо от него.След което се огледа и осъзна-на кораб е,защото чу плискането на вълните в стоманата.За миг се уплаши,но след секунди събра целия си объркан мозък.Да!Той е на кораб!Неговите приятели ли бяха?Взели са го за капитан?Сърцето му щеше да се пръсне от адреналин,но разбира се изражението му си остана съвсем същото.
-Виж ги бе,събудели са се.-каза някой.Уви двамата мъже почти нищо не успяха да видят.
-Кои сте вие?-изръмжа Натаниъл.Слаб,с мазни дрехи и жълти зъби,се приближи един нисък хилав човечец,който му се изхили насреща.
-Бъди мил,момче,защото капитана на този кораб набързо ще ти види сметката.
-Капитан ли?Значи..ние сме пленници?
-Не точно де..-започна другия.Той бе афро-американец с гола глава и огромен белег на главата.
-Ами?Ако не сме ви нужни,пуснете ни,мизерници такива.-извика Саймън,а Натаниъл го побутна.Бяха вързани доста здраво и бързо щяха да намерят смъртта си.
-Джери,нека да ги предадем на капитана!
-Тогава какво чакаме бе?-измрънка ниския уруд.
Преди да се усетят им наредиха да станат и да се движат.Натаниъл упорстваше,но после си помисли,че лесно ще избяга,ако не се съпротивлява.Послуша ги и започна да върви.Изведнъж спряха пред една огромна врата.Афро-американецът почука и учтиво заговори,че идват за да оставят пленниците.Никой не възрази отвътре и те посмяха да влязат:
-Какво правите?-"Какъв женчо" помисли си Натаниъл.Гласът бе прекалено женстявен и сладък,но в същото време и опасен.
-О,ние се извиняваме..Никой не ни отвърна и ние си..-нежния глас отново ги прекъсна разярен.
-Ако не напуснете каютата до две секунди ще сте зад борда!
-Да,мадам,сър,мадам.-поклониха се по най-бързия и деликатен начин и излязоха като не спираха да се бутат и ругаят.
-Мадам?-повтори недоверчив чернокосия мъж.Най-после някой махна превръзката пред очите му.
-Да.-пред лицето му се появи най-красивото неземно същество,което някога бе виждал.Големите зелени,страстни очи,бялата като слонова кост кожа,розовите устни и дългите до кръста златисто-червени огнени къдрици,пищната твърда гръд и малкото тънко кръстче.Не сънуваше ли?Това не можеше да бъде човешко същество.Опиянен от красотата на тази властна жена,затаи дъх,но след минута се опомни.Но забога!Та това е жена,а в тях човек не бива да се влюбва,защото са коварни и опасни като змиите.-Защо?-устните й се раздвижиха и сърцето на Натаниъл щеше да се пръсне.Овладя се.
-Как се осмеляваш,жено?Не знаеш ли кой съм?-светкавично се приближи до него и го събори на пода.Седна в скута му и обви брадата му с белите си ръце.Натаниъл не знаеше дали ще се пръсне от ярост и гняв или от възбуда.
-Жено?О,моля те..И не,незная кой си,но не се и интересувам.
-Ехо?За мен забравихте ли?-обади се Саймън.Жената-капитан,завъртя очи и премахна и неговата превръзка.
-Да,забравихме.Явно не правиш силно впечатление като приятеля си.-Червенокоската огледа Натаниъл и отсече.-Ти ще разботиш заедно с другите за живота и прехраната си!Тук сте,защото имах нужда от силни и здрави мъже!Не споменах и красиви,но явно Блек и Джери са се постарали.Ще се настанив в каютата на братовчедка ми!Не се и опитвай да я докоснеш,защото си нямаш и на представа как се бие.-след което се обърна към мъжа в който бе седнала.Стана.-За теб също се отнася,"благороднико".-каза тя и се засмя..Смехът и кънтеше и беше толкова невинен,че нямаше начин да не се влюбиш в жена като нея-страстна,нежна,дива,властна и омайващо красива!
-Не ми се подигравай,кучке!-обиди я жестоко "благородникът".Получи такава силна плесница,че главата му се обърна.Ядоса се прекалено много.-Не смей да ме докосваш с малките си "невинни" ръчички!
-Не ми крещи!Аз командвам тук и така ще бъде!Недей да ми упорстваш или ще забравя колко сладичък си и ще те пратя отвън на палубата да спиш!
-По-добре там отколкото тук при теб и гадните ти номерца.-отвърна спокойно той.Сега разбра,че ще може да я ядосва като се преструваше на съвсем спокоен.Отново получи плесница,но този път задържа яростта си.Погледна я,а след което й се изплю върху дрехите.Жената почервеня,а огънят в очите й пламна.Извика отново Джери и още няколко души да вземат камшика и да удрят по гърба Натаниъл пред очите й.Мъжете кимнаха,след което отведоха Саймън,който се съпротивляваше упорито.Капитанът с наслада погледнаНатаниъл,за да прочете какво мисли.
-Мислиш,че като ми оставиш червени петна ще ме заболи ли?И да ме убиеш-няма да е от значение,защото всичко съм опитал от живота.
-О,нима?А прикючението?
-Какв ти прикючение?Тази дума аз съм я измислил!
-О,нима?Е поне ще помниш дълго името Капитан Катлийн Уилямс,защото хората й ще ти оставят белези по гърба.А може би и в сърцето?Кой знае..сигурно ще се влюбищ в мен.
-Аз?Аз имам синьо сърце и кръв.Не зная що е болка и любов!Считам жените за леки доставящи само удоволствие и тревоги сатани.
-Колко странно.-иронично подхвърли тя.-Мисля абсолютно същото за мъжете.Явно с теб си приличаме лорд..ъъ?
-Натаниъл.
-Само Натаниъл?
-Не искам да си спомням нищо от преди.На колко си?-веднага смени темата.
-На осемнадесет.
-Пет години разлика значи имаме.-след,което завъртя очи.-Както и да е..Кученцата ти идват.
-Наистина разпали любопитството ми,Натаниъл.-натърти на името му и се приближи до него като му прошепна в ухото.-Няма да отменям наказанието за да се научиш да се държиш подобаващо с мен,но ще го направя така,че да ти доставя удовоствие.Само не откъсвай очи от мен.-След което се отдръпна и застана точно пред него.

mishitu_ · 2011-06-23 18:39:30

Много е интереснооо!

shushi_10 · 2011-06-23 19:05:45

Хубаво е! Продължение?

nani_tyyy · 2011-06-24 09:06:13

Хубаво е! Продължение?

happy girl · 2011-06-24 09:48:03

Много е интереснооо!

Така е И чакам продължение

ecei · 2011-06-24 11:01:18

Прочетох и 3-те и много ми хареса .
Дай още . (:

petushka88 · 2011-06-24 11:13:08

Прочетох и 3-те и много ми хареса .
Дай още . (:

karriikkxx · 2011-06-24 11:45:59

nеxt part.. ^^ >

--

Мазния Джери свали ризата му и я запрати по малката масичка.Хванах му твърдите като стомана ръце,а той не се съпротиви.Бе омаян от червенокосата красавица.Тя се докосваше по най-еротичния начин.Когато камшика заигра по гърба му той не издаде нито звук-нищо не усещаше освен напиращата му възбуда.Опита се да се опомни:
-Спри!-след което стисна очи.След секунда някой докосна лявата му страна.Светкавично отвори черните си като катран очи.
-Защо?Нима не виждам,че ти харесва.-капитанът помилва издутината на черния му панталон.
-Блудница!-изкрещя и отметна глава назад.
-Стига толкова.-нареди им жената.Мизерния Джери и другия дебел помощник спряха да налага гърба на Натанаил,избърсаха потта от челата си и бързо излязоха от каютата.
-Ако бе от мъжки пол с удоволствие щях да ти смъкна бялата кожа от бой.-каза вече спокоен Натанаил.
-О,нима?Като ме гледаш,цялата потрепервам.-тя завъртя очи,след което го бутна на дивана.Той не се съпротиви.-Впрочем аз съм от Англия.По-точно бях.Искаха да ме омъжат за един дебеланко,интересуващ се само от пари и женска плът!Аз не копнеех по него,а по океана и всичките му загадъчни места.А ти..-след думите си тя се приближи възможно най-близо до него и обгърна голите му мускулести гърди.- ти си дар от морето..Незная как се появи,но си прелестен.Въпреки всичко,ако ми се съпротивляваш ще забравя за външния ти вид и ще те изкормя докато си жив,а после ще те обеся на собствените ти вътрешности.
-Много ме уплаши.-завъртя поглед.Всъщност,той бе луд по нея,но не трябваше да го показва,въпреки,че тя не спираше да го възбужда,а членът му съвсем не бе от малките и си личеше прекалено много.
-Аз съм капитанът тук и ще следваш моите заповеди,пленико!Ти не си нищо друго освен моя прищявка!Не ме интересува в кой разкошен дворец си живял и какви вкусотии си хапвал,а още по-малко с кои си лягал!АЗ в момента съм ти господарка и ако не искаш да ти оставя белези ще ме слушаш.-Натаниъл се бе разгневил до крайна степен.Как тази нищо и никаква жена щеше да му заповядва?Жените са само за удоволствия,а тя..Чака малко.Хрумна му прелестна идея.Ако не можеше да я нарани физически то душевно щеше да успее.Щеше да я накара да се влюби в него,а след това безмилостно да я остави и нарани.Щеше да си отмъсти на тази жена..Нахвърли й се,като си мислеше,че тя ще се съгласи да правят любов,но Катлийн упорито го риташе и удряше.
-НЕ!-извика тя,но Натаниъл бързо запуши устата й с една гореща и страстна целувка.В началото тя не му отвръщаше,но той знаеше как да постъпи.Захапа долната й устна и тя по инерция си отвори устата.Това само и чакаше.Езикът му играеше с нейния,смучеше го и го хапеше докато накрая не й го напъха до гърлото.Той бе напълно забравил,че тя не бе с официална рокля с фусти и корсет,които само с един замах премахваше и вдигаше роклята,а бе с кафяв панталон и бяла риза разкопчана до половината и завързана на възел в единия край с запретнати ръкави.С лявата си ръка улови китките й и ги постави над главата й,а с другата ръка се зае да разкопчава панталона-ризата не го вълнуваше,тъй като й оставаше още малко да падне,защото Катлийн не спираше да мърда.Притисна с коляното си бедрата й за да не може да мърда след като най-после премахна панталона.-НЕ!Махни се!-изкрещя тя,но отново страстните пухкави устни се притиснаха в нейните.За секунда Натаниъл отлепи устни от нейните и прошепна.
-Ако продължаваш да пищиш ще те убия с една плесница,разбра ли?-Катлийн нищо не отвърна,но вече не пищеше,а само се съпротивляваше..без право на звук.Пред очите на Натаниъл се разкри неповторима гледка-твърдите пищни гърди бяха толкова бели и нежни.Започна да ги обсипва с целувки отново и отново.Накрая не издържа,разтвори краката на измъчената Катлийн и проникна решително в нея.Този път момичетя нямаше начин да не изпищи.След писъка Натаниъл бързо се отдръпна от нея и я загледа право в очите,които бяха пълни със сълзи,но не се търкулваха по лицето:
-Ти си девственица?
-Бях!-опита се да извика момичето,но просто нямаше сили.
-Ала ти се държеше толкова предизвикателно и аз си помислих..-след което Натаниъл разтърси глава.-Аз..-незнеше какво да каже,но след секунди бързо се съвзе-та той й бе отнел най-ценното.Приближи се до ухото й и й прошепна-Сега кой на кого остави белези?
-Свиня!Да не си посмял да ме докоснеш!
-Спокойно..минаха вече доста минути.Сега ще видиш..няма да те заболи,а напротив-ще ти хареса,мила ми Катлийн.-момичето наистина не знаеше за какво говори той,но бързо разбра когато той проникна в нея отново,но този път бавно и внимателно.От устата й се истръгна стон на удоволствие.-Видя ли?-продължи да й шепне.-Няма да те боли,мила,просто обвий ръцете си около вратът ми.-Катлийн го послуша.-Сега се движи с мен,в моя ритъм.Това е много приятно.-капитанът го послуша и наистина-Натаниъл не я излъга.Бе прекалено приятно дори..Искаше още и още,но не можеше да му каже,защото щеше да я сметне за лека жена.Ритъма стана още по-бърз и див.Катлийн мислеше,че е на седмото небе.Натаниъл не бе предполагал дори и з миг,че тя може да е девственица,но явно това му хареса.Оставиха се насладата да ги повали до край,след което се отпуснаха на мекото легло.

#1 2011-06-22 20:22:44

Re: Синя кръв

#2 2011-06-22 20:34:55

Re: Синя кръв

#3 2011-06-22 21:17:54

Re: Синя кръв

#4 2011-06-22 21:32:29

Re: Синя кръв

#5 2011-06-23 05:32:39

Re: Синя кръв

#6 2011-06-23 06:01:59

Re: Синя кръв

#7 2011-06-23 07:11:01

Re: Синя кръв

#8 2011-06-23 08:14:30

Re: Синя кръв

#9 2011-06-23 10:45:43

Re: Синя кръв

#10 2011-06-23 11:03:31

Re: Синя кръв

#11 2011-06-23 11:04:06

Re: Синя кръв

#12 2011-06-23 11:04:57

Re: Синя кръв

#13 2011-06-23 14:17:08

Re: Синя кръв

#14 2011-06-23 16:36:27

Re: Синя кръв

#15 2011-06-23 16:43:00

Re: Синя кръв

#16 2011-06-23 16:51:56

Re: Синя кръв

#17 2011-06-23 17:48:04

Re: Синя кръв

#18 2011-06-23 18:29:31

Re: Синя кръв

#19 2011-06-23 18:39:30

Re: Синя кръв

#20 2011-06-23 19:05:45

Re: Синя кръв

#21 2011-06-24 09:06:13

Re: Синя кръв

#22 2011-06-24 09:48:03

Re: Синя кръв

#23 2011-06-24 11:01:18

Re: Синя кръв

#24 2011-06-24 11:13:08

Re: Синя кръв

#25 2011-06-24 11:45:59

Re: Синя кръв

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook