На кръстопътя на мечтите

VseSokolka · 2011-06-19 08:27:32

Ето ме, вървя по тесния път, съвсем сама, но не и самотна. Имам себе си, захарните спомени, цветните копнежи и синьото искрящо небе над мен. Не съм сама, когато виждам красивия полет на птиците, когато усещам тихия бриз и си мисля за безкрайните брегове на морето, към което отивам. Минаха дни, седмици, месеци – едновременно безкрайни като вечността и съвсем кратки, траещи колкото един таен поглед. Срещах хора, далечни и близки, виждах безмълвна тъга в очите на някои, а в погледа на други срещах слънчеви усмивки. Хората ми се виждаха някак далечни, сякаш от друг, непонятен за мен свят. Те преминаваха като сенки покрай моя път, а аз оставях своята почти невидима следа край техния, като бледо привидение. Беше така, защото това беше единствено моят път, по който трябваше да вървя сама. Аз пропаднах назад в спомените си и се опитвах да се спася от водовъртежа на миналото си, вървейки натам, където все още нямаше пътища. Не всеки намира спасение от това, от което бяга, но ако се огледаш, ако погледнеш през стената на проблемите, ще видиш, че слънцето все пак грее. Когато човек се изгуби в един непознат свят, открива нови вселени, където звездите греят някак по-вълшебно, а дъгата сякаш е от злато. Аз търсех този свят, мястото, което можеше да ме върне назад и да ми позволи да бъда щастлива поне за малко. Когато загубиш единственото, което си желал, вярваш в всичко само за да си осигуриш още мъничко блаженство… Така и аз не исках да се събудя от съня, че някъде там, близо или на края на света, има място, време, човек, който да успее да ми покаже пътя към това, което изгубих.
Само че не всичките ни мечти се сбъдват. Някои остават сами в затвора на душата и чакат с години, но остават неизпълнени. Понякога мечтите са толкова близо до нас. Аз имах чувството, че ако само протегна ръка, ако отправя поглед към моята мечта, ще я докосна, ще я усетя от плът и кръв, ще вдъхна уханието й на ванилия. Само че и моята мечта, като много други, бе капризна, своенравна и прекалено красива, за да живее в моя простичък свят. И тя си тръгна, отказвайки се от мен, защото аз бях твърде обикновена за нея. Тогава разбрах, че за мечтите си трябва да се бориш, да побеждаваш и да вървиш напред и само нагоре. Трябва да залагаш, да рискуваш, да губиш пътя, да го намираш отново, да си силен, но и слаб, да се научиш да летиш, но и да падаш. Тогава реших да тръгна по моя път, да се отправя към местата, където никой не е бил, за да открия себе си и да докажа на мечтата си, че съм достойна за нея, че научих горчивите си уроци; че падах, но винаги ставах.
Докато вървях измежду хората, които не познавах, разбрах, че няма начин да върнем времето назад. Секундата е така мимолетна... Един път случила се, няма как да се повтори. Докато осъзнавах колко безвъзвратно е загубено миналото ми, разбирах, че това, което търся, не съществува, защото нито един човек на земята не можеше да ми върне нищо от това, за което копнеех. Да загубиш мечтата си е едно от най-тъжните неща в живота на един човек, а да продължиш да вярваш е изпитание, само че някои изпитания са горчива игра без победа. Но за да разбереш дали една игра ще има победа, трябва да играеш, а да играеш понякога е толкова непосилно и трудно, лицемерно, егоистично, безкрайно… Аз избрах да играя, заложих на карта живота си, мечтите си, достойнството си и онова, което притежавах. Трябваше да загубя всичко, за да разбера, че не търся правилно и когато се озовах съвсем сама, осъзнах, че всичко, което търся е в самата мен. Защото само аз мога да променя това, което не ми харесва, никой друг няма правото да го направи вместо мен.
Сега скитам по света, за да открия мечтата, която да сбъдна. Странно е колко лесно се изплъзват мечтите, когато не ги пазим. Срещам толкова много хора и копнежи по пътя си и се чудя кой ли точно е моят и дали някой от тях не е моето поостаряло загубено желание. Струва ми се, че не търся просто мечта за сбъдване, а онази, която се изгуби неусетно преди време. Сигурна съм, че щом я срещна, ще я позная, но все още не я намирам, което ме натъжава. Може би тя просто иска да бъда тъжна известно време, задето я оставих така безотговорно сама и сигурно затова не я откривам вече толкова време. Мечтите са наистина странно нещо… Време е да вървя. Ако се забавя още малко, е твърде възможно тя да се изгуби зад ъгъла в някоя тиха и тясна калдъръмена уличка и да не я видя повече. Мечтите се губят толкова бързо, когато не си с тях. Все ми се струва, че моята не може да се оправя сама. Не искам да я карам да се чувства самотна, затова ще побързам, за да я догоня…

Малко е объркано, но го писах с много чувства и се надявам да ви хареса

blood g1rl · 2011-06-19 08:43:11

хубаво е ..

deSiiSlawa · 2011-06-19 08:47:10

Хубаво е.

kingsize_ofanziva · 2011-06-19 10:02:03

Хубаво е
(y)

#1 2011-06-19 08:27:32

Re: На кръстопътя на мечтите

#2 2011-06-19 08:43:11

Re: На кръстопътя на мечтите

#3 2011-06-19 08:47:10

Re: На кръстопътя на мечтите

#4 2011-06-19 10:02:03

Re: На кръстопътя на мечтите

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook