Един разказ за любовта..

fenfantazi_ · 2011-06-16 20:03:35

Този разказ е по дейсвителен случей.Не очаквам от вас да го харесате, защото знам, че е написан по ужасен начин, но реших да го публикувам.

-К!Миличка, хайде ставай за първият ти учебен ден!-Каза майката на К-К, на своята дъщеря, която днес на 15 септември 2004 започваше 1-ви клас.-К!-прошепна отново тя на ухото й.
-Мамо?-К си спомни как бе стигнала до този ден:
Тя беше с баща си и леля Таня, кръстницата на майка й, и отиваха в СОУ „ДД” във Варна.Влязоха през учителския вход.Това училище беше единственото, в което Калина можеше да се запише, защото тя бе на 6 години, а не на 7, като всички първокласници тази година и никъде другаде не я допускаха.Леля Таня беше приятелка с директорката на това и така нещата се уредиха..При срещата на К с управниците на училището, те й бяха дали кубче с листи на тръгване.Тя се срещна дори и с бъдещата си класна- г-жа Е.Симпатична жена, но К не хареса нито един човек от новите си „приятели”..Когато отново слизаха по стълбите, на излизане от училището, К бе хванала ръката на баща си и ядосано повтаряше, че никога повече няма да стъпи в това училище, че то ще я провали, че ще й съсипе живота.Но никой не я чуваше..
-Хайде миличка, да се облечем сега за този прекрасен ден!-каза Катя, докато слагаше на дъщеря си бялата ризка, върху която сложи жълто елече а надолу имаше жълта поличка.Калина беше с кестенява почти руса коса и сини очи, така че това тоалетче беше идеално за нея.Румените й, пухкави бузки го допълваха идеално.Предния ден майка й беше купила букет цветя за госпожа Е.Баща й й направи снимка с него пред семейния ресторант., който беше точно под блока им, а после цялото семейство се запъти към училището.Малката сестричка на К-Д, палаво подскачаше между родителите си.Тя бе с почти две години по-малка от кака си и имаше още време до нейния 15-ти септември.(…)В двора на училището имаше празник.Първи „а” клас имаше определено място.Там трябваше да отиде и К.След като поднесе букета на новата си учителка, тя се нареди до своите съученици.Разгледа ги.До нея беше едно русо момче със сини очи..
-К!Кажи „зеле”!-майка й я извика, за да й направи снимка.Към фотоапарата беше погледнало и русото момче..
-Здравейте, ученици!-каза директорката на микрофона.-Искам да приветсвам новите първокласници.Един от тях сега ще ви изрецитира стихотворението-„Аз съм първокласник”.Представям ви Д Н Г.(…)Първите класове минаха под големия венец под формата на буквата „А” и се качиха на 4-тия етаж, където бяха техните класни стаи.Всеки си носеше раничка, К също.Оказа се, че Д беше от нейния клас, но те не седнаха заедно.К седна на първия чин на средната редица, а до нея беше едно момче с коса като нейната и сини очи.Г-жа Е каза на всички да се представят.Момчето до нея се казваше В, а онова другото със русата коса и сините очи-Б.След това трябваше всички да си изкарат фулмастри и лист, за да рисуват.К намери своя блок, но не и фулмастрите си.Това забеляза и В, който й предложи да ползва неговите.Когато К се прибра у дома, майка й й показа в кой джоб са били фулмастрите й.(…)През цялата учебна година К седя дo едно момче на име Н.Така ги беше наредила г-жата.Н беше с тъмни очи и коса и определено харесваше К.Но К не го харесваше-тя тотално беше хлътнала по Б-мислеше за него по всяко време на деня..Освен това през годината си бе намерила приятели.Д или Д, както я наричаха всички, АМ и М.Д имаше дърга, черна коса на малки масурчета.АМ беше с големи черни очи и черна коса, а М или още М имаше кафяви очи и кафява коса.(…)На следващия 15-ти септември К не само даде цвете на г-жа Е ами и получи-от В(В).Признавам, че тя имаше обожатели тогава.(…)В трети клас, за 8-ми март момчетата бяха приготвили изненада на момичетата-всяко момче поднесе на едно момиче цвете.Така всяка получи по едно цвете, освен К-тя имаше две-от П и от Б.П беше най-добрия приятел на Б и не харесваше К.Подари й цветето, защото просто така се беше паднало.Б се беше преместил в класа на Калина тази година и не криеше, че я харесва.Тя никога нямаше да забрави една негова реплика:”Мамо, благодаря ти, че си ме родила такъв, че К да ме харесва.”Той беше останал с това впечатление, което до някъде беше основателно, но в ума на Кимаше само едно момче и то не беше Б.От първи клас тя не бе спряла да мисли за Б.Но не можеше дълго да мечтае за него..Най-добрата й приятелка-Д-също го харесваше и така нещата станаха сложни..Един ден преди часа по английски К седеше на пода и си преговаряше от учебника, когато Д дойде при нея:
„-К, ако Б ти предложи ще приемеш ли?”-К си беше помислила че приятелката й е получила вече това предложение и се допитва до нея за съвет.Но в този момент К не постъпи като приятелка.Тя харесваше Б токова много, че не би понесла да го вижда с бфф-то си, затова каза „Не!”.Мислеше, че Д ще откажа предложението, но се оказа, че то изобщо не е било за Д.Б просто се е притеснявал да каже пряко на К, затова се е допитал до приятелката й-а именно-Д.К и до днес съжалява за своя отговор „Не!”.Когато завършиха четвърти клас групата на приятелите се раздели.Десито отиде в МГ, а АМ в НГХНИ.Там отиде и Б.Само М и К останаха в „ДД.”Но те продължиха да поддържат връзка с Д и АМ.(…)Б също се бе преместил-в „С”, но това беше до средата на пети клас.Тогава тoй писа на К по skype:
„Б:Здрсти!
К:Б?Здрасти!:)
Б:Знаеш ли че ще се местя пак в „ДД”?
К:Не?Наистина ли?Не е ли късно-за втория срок ли?
Б:Ами да!Вашата класна-П настоява и..”…и Б се премести отново в „ДД”.Тази нощ К не можа да спи.Старите чувства се възвръщаха.Отново мислеше постоянно за Б!Но когато Б се завърна си хвана гадже..и тогава Tя стана най-големия враг на К.Всеки път, когато ги видеше, от вътре й идваше да се разкрещи, коремът й се бунтуваше, нещо в нея не беше добре!(…)На 10-ти ноември:Пети „А” клас имаше първи час Човекът и природата.Г-жа Т И се задаваше по коридора, но не беше сама.Когато влязоха в стаята тя представи на класа новата ученичка-К А К-виcока, с едър кокал и конска опашка вдигната високо нa главата.Отвсякъде се чуваха думи като”Каква е тази?Никога няма да й стана приятелка!..”Но К стана приятелка с нея.През шести клас К(К) се промени-вече се обличаше всеки ден с различтни дрехи, на всuчkи филмu в киното беше първа и всеки ден беше в мола.Момичетата направo й се лепяха за приятелки..През лятото между шести и седми клас К беше на гости на К.Тогава тя й сподели, че харесва Б, че го харесва още от деня, в който го е видяла..К не можа да повярва на ушите си.На нея ли се случваше това?За втори път ли с най-добрата й приятелка харесваха този Б едновременно? Отговорът беше „Да!”.Да!-за втори път K осъзнаваше, че съперницата й е нейната най-добра приятелка,Да!-За втори път знаеше, че пред нея няма никакъв шанс.И Да!-К шест години беше мечтала и сънувала Б, а сега, този летен ден разбра, че от една година и приятелката прави това!В седми клас всички разбраха, че К харесва Божо, но той си имаше гадже, а после друго и друго и…, но никога това гадже не беше К или К..никога!(…)Днес К завършва седми клас.15-ти юни 2011 година-денят на голямата раздяла.Тя, К и приятелката им Д са на парти в Аксаково заедно със съучениците си от 7-ми „а” и „б” класове.Б си има гаджге..отново!К беше приела, че това гадже не може да е тя, но душата й се свиваше, когато ГИ видеше по средата на дансинга да се целуват.Накрая ди-джея пусна „Един неразделен клас” и..всички се разплакаха.След „Клетва” дори и някой момчета бяха пуснали сълзи.Този ден беше..последния..К осъзнаваше, че ниkога повече няmа да види своята любов, но не смееше да го погледне, за да не го види да се целува и да се нарани...Тя знаеше, че Б никога няма да я погледне така както тя на него, но просто искаше той да разбере колко тя е плакала за него, как я е боляло, как го е желаела.. как за нея той е бил нейния Божи Дар…, но не можеше да му го каже, не…В автобуса К не спря да плаче за тази раздяла, че никога повече няма да види Б.К също искаше да заплаче, но не можеше..имаше чувството, че ако го направи ще изпадне в истеpия..не можеше да си го позволи..това беше най-мъчителния миг за нея.На седалката пред тях бяxа Б и гаджето му и се целуваха и тя ги виждаше и не издържаше, но не можеше да направи нищо, въпреки че я болеше..много!Не можеше да заплаче като К..нищо не можеше!На слизане от автобуса К го снима, а К й каза „Не снимай автобуса, а хората!”Но как да не снима своя ад?Та там тя бе изживяла своя ад!Там бе изживяла всичко което не би пожелала и на най-големия си враг!Но когато се обърна видя училището-СОУ”ДД” и се сети за думите си, когато я записваха-че това училище ще я провали, че ще й съсипе живота..Така стана!Това училище я срещна с истински приятели, с който К поддържа връзка и до сега, прекара я през много трудности, но и през любовта!Защото я беше запознало с Б-момчетo, за което К плака много и заради което я боля..много!Този Божи Дар сякаш беше пратен не от Бог ами от ада-за да я измъчва, всеки път, когато го погледне!Всеки път потъваше в сините му очи и й се искаше да погали русите му коси..от там тя взимаше своите музи и пишеше стихотворения за несподелената любов..от там взимаше идеи за сънищата си..Тогава на 15-ти юни, след снимката на класа К се обърна и си тръгна.Обърна гръб на училището и на любовта.Болката я изгаряше отвътре.Тя имаше нужда да е сама, да плаче никой да не я утешава, само да свърши по-бързо този ужасен ден..Знаеше, че никога повече няма да Го види, мислеше че заради това повече няма да страда но не беше така..Раздели се класа си, с приятелите си, с Б.. с всички, който някога е обичала..всички!...Сега на 16-ти юни 2011 година в 22:30 часа аз пиша това през сълзи, с мисъл, че най-накрая излях всичко от себе си.Ако компютъра беше лист хартия щеше вече да е мокър от мен, защото не мога да не плача, когато си спомням вчерашния ден.С този разказ искам да забравя всичко, да го оставя зад мен, да започна отначало.И когато го чета да виждам, че накрая съм се зарекла да намеря щастливи мигове в бъдещето, защото ще има такива-всеки човек ги заслужава, дори и аз!И така..Сбогом Б, сбогом на всички лоши спомени..готова съм за ново начало..и нова любов!

КРАЙ
Прощавайте, че е толкова дълго!

karriikkxx · 2011-06-16 20:36:57

Разплаках се!Браво!Много тъжно,но повярвай ми и аз го преживях.. само,че не от първи клас ами от 3 годишна,но пак намерих голямата любов,така че.. горе главата .

yaniii3 · 2011-06-16 20:46:33

Уникална история... Трогателна е. Но първата любов не е задължително да е последна Желая ти ужасно много щастие, защото определено го заслужаваш. НО това училище не ти е съсипало живота... Просто те е направило по-силна личност

shushi_10 · 2011-06-16 20:50:58

Страхотно е! Браво!

Call Again · 2011-06-16 20:58:13

Спокойно!Всичко ще се оправи!

ecei · 2011-06-16 21:14:00

Ох и на мен ми се насъбра много и като го четох плаках .
Много съжалявам за теб,но недей да падаш духом,казвай си АЗ мога и ще намеря нова любов .
Пожелавам ти много много любов и щастие .

mishitu_ · 2011-06-16 21:32:14

Много е тъжно...

kotenceto_998 · 2011-06-17 10:43:40

Ох и на мен ми се насъбра много и като го четох плаках .
Много съжалявам за теб,но недей да падаш духом,казвай си АЗ мога и ще намеря нова любов .
Пожелавам ти много много любов и щастие .

xnekfonikfox · 2011-06-17 22:37:27

Уникална история... Трогателна е. Но първата любов не е задължително да е последна Желая ти ужасно много щастие, защото определено го заслужаваш. НО това училище не ти е съсипало живота... Просто те е направило по-силна личност

На същото мнение съм!

syn_princess · 2011-06-18 20:51:31

Страхотно...

little_baby · 2011-06-19 13:25:18

Уникална история... Трогателна е. Но първата любов не е задължително да е последна Желая ти ужасно много щастие, защото определено го заслужаваш. НО това училище не ти е съсипало живота... Просто те е направило по-силна личност
На същото мнение съм!

Съгласна съм (y)
Мнението ми за историята е, че е много хубава и тъжна.Пожелавам ти всичко да се оправи и да си много щастлива!

fenfantazi_ · 2011-06-19 16:59:42

Благодаря!

diam0nd_girl · 2011-08-14 19:34:26

Невероятнооо е!

#1 2011-06-16 20:03:35

Re: Един разказ за любовта..

#2 2011-06-16 20:36:57

Re: Един разказ за любовта..

#3 2011-06-16 20:46:33

Re: Един разказ за любовта..

#4 2011-06-16 20:50:58

Re: Един разказ за любовта..

#5 2011-06-16 20:58:13

Re: Един разказ за любовта..

#6 2011-06-16 21:14:00

Re: Един разказ за любовта..

#7 2011-06-16 21:32:14

Re: Един разказ за любовта..

#8 2011-06-17 10:43:40

Re: Един разказ за любовта..

#9 2011-06-17 22:37:27

Re: Един разказ за любовта..

#10 2011-06-18 20:51:31

Re: Един разказ за любовта..

#11 2011-06-19 13:25:18

Re: Един разказ за любовта..

#12 2011-06-19 16:59:42

Re: Един разказ за любовта..

#13 2011-08-14 19:34:26

Re: Един разказ за любовта..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook