Unexpected love

pink_sunshine · 2011-05-20 18:51:27

Много ми харесва.
Ще има ли следваща част?

Extazy Baby · 2011-05-20 20:19:23

-Моля ? -попитах, не вярваща на ушите си.
-Ние сме ти родители, трябва да се върнеш. -каза сурово майка ми.
-ВИЕ не сте ми никакви родители. -извиках. -През цялото време сте ме лъгали и какво ли още не. Единствения човек, който може да ми говори така е Джери, баща ми. И колкото и да не го понасям, той поне не би паднал толкова ниско.
-Миличка...
-Мамо, просто няма смисъл. -прекъснах я аз. -Няма да се върна. По-добре забравете, че имате дъщеря. -казах тъжно и една сължа се стече по лицето ми.
Саймън и Кларк ме поведоха към колата.
-Хей, добре ли си ?-попита ме Саймън, целувайки челото ми.
-Да кажем, че съм била и по-добре. -отговорих.
Срещата с родителите ми ме накара да осъзная какво се случва с мен. Колко съм се променила, каква съм станала и каква бях.
-Ще се запиша на терапия. -обявих.
-Каква терапия ?-попита Кларк.
-За наркомани. Не искам да се друсам вече. -отговорих.
-Това е чудесно. -каза Кларк ентусиазирано. -Радвам се, че най-накрая помисли за себе си.
След около още десет минути път стигнахме къщата ни.
-Е, прекарах си почти страхотно. -казах аз и прегърнах момчетата.
-Ние също. -отговориха те и се засмяха.
Отидох да си хвърля един душ. Имах нужда просто да отмия всичко от себе си. Реших да не изсушавам косата си, а да я оставя сама да изсъхне. Намазах тялото си с лосион и отидох в стаята си.
Когато влезнах, видях че Саймън лежеше по пижава и ми се усмихваше тъпо.
-Виж, не ми е до това ...
-Искам просто да те прегърна, Саманта. -прекъсна ме той тихо и ме придърпа към себе си.
-Саймън, аз .. -започнах на обяснявам. -страшно объркана съм. Не знам колко време ще ми е нужно, за да си изясня всичко.
-Няма значение колко време ти е нужно. Ако, трябва ще чакам цял живот. -прошепна Саймън в ухото ми и ме целуна.

rosi15 · 2011-05-20 21:31:59

Супер е :O <3

pink_sunshine · 2011-05-26 15:31:59

Ооо,Саймън почва много да ми харесва! Ще има ли продължение?

Call Again · 2011-05-26 15:35:29

Некст

Extazy Baby · 2011-06-05 17:11:45

Съжелявам за забавянето, но имам доста проблеми и нямах възможност да пиша.

-Саймън ...
-Не те лъжа, Саманта. Искрен съм и искам да ми вярваш. -отговори Саймън. -Обичам те.
-Съжелявам, но не мога да го повярвам. -казах тъжно аз и излезнах от стаята.
Не можех да повярвам на думите му. Той беше женкар и всичко, което искаше преди беше да правим секс. Нямах смелоста да му повярвам. А, освен това имах и друга причина- Кларк. Все още изпитвах чуства към него. Разкъсвах се между тях двамата. Онзи път, когато Кларк ме удари, не ме болеше толкова физически. Повече болеше разочарованието. Понякога ми се искаше да започна от начало. Може би трябва да се върна при родителите ми, може би така щях да избягам от всичко. Изведнъж тази мисъл взе да ми се харесва. Качих се в стаята си. Саймън беше излезнал. Докато се усетя вече пъхах дрехите си в големия син куфар. Взех най-важните си неща. Знаех, че ще ме последват. Знаех, че утре Кларк и Саймън ще седят пред вратата ми и ще ме молят да се върна. Взех бял лист и химикалка. Де жа вю обвзе тялото ми. Спомних си деня, в който напуснах целия си живот.
"Скъпи приятели,
нямате идея колко ми е трудно. Заминавам си. Реших да се върна при родителите ми. Може би, ще е за добро, а някой ден отново всички ще сме заедно, както в началото. Искам да изясня чуствата си. И двамата сте ми скъпи, но все някога трябва да избера един от вас. Ако съм далеч, ще ми е по-лесно, а току-виж съм ви забравила. Не ме търсете. Оставете ме за кратко. Скоро пак ще съм при вас.
Саманта."
Сълзите капеха по хартията и образуваха мастилени петна. Защо плачех ? Нали утре щяха да са пред вратата ми. Нали утре шях да размисля и да се върна.
Взех куфара и потеглих към автогарата. След час имаше рейс. Купих си билет и седнах на една пейка. Страхът гъделичкаше всяка част от тялото ми. Какво ли беше станало със старите ми приятели и живота ми ? Дали бяха същите и щяха ли да ме приемат отново ? Подобни въпроси се въртяха във съзнанието ми и не ми даваха мира, но това беше семейството ми беше хубаво, че се прибирам. Чуствах, че е за добро.
Рейса дойде и потеглихме. Нямаше много пътници, защото беше късно през ноща. Пътят трваеше малко повече от два часа. Почти в шест сутринта седях през родния си дом и натисках настоятелно звънеца. След още три позванявания вратата се отвори. Майка ми седеше по сатенена нощница и рошава коса.
-Саманта ? -каза тя невярващо и ококори очи.
-Мамо, може ли да си дойда вкъщи ? -отвърнах аз и сълзите ми се стекоха по лицето.

Ninkaa · 2011-06-12 15:27:20

Уникалнаа ;х Искаме ощее

happy girl · 2011-06-12 17:15:02

И аз искам ощее!!

viktoriq_biserova · 2011-07-16 11:50:30

с нетърпение чакам некста..

#126 2011-05-20 18:51:27

Re: Unexpected love

#127 2011-05-20 20:19:23

Re: Unexpected love

#128 2011-05-20 21:31:59

Re: Unexpected love

#129 2011-05-26 15:31:59

Re: Unexpected love

#130 2011-05-26 15:35:29

Re: Unexpected love

#131 2011-06-05 17:11:45

Re: Unexpected love

#132 2011-06-12 15:27:20

Re: Unexpected love

#133 2011-06-12 17:15:02

Re: Unexpected love

#134 2011-07-16 11:50:30

Re: Unexpected love

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook