Вятърът

VseSokolka · 2011-06-09 18:08:13

Вятърът развяваше косата й, докато вървеше през полето. Преди го обичаше, сега вече не. Напомняше й прекалено много неща, навяваше й прекалено много спомени. Струва ли си само заради един човек да намразиш вятъра? Едва ли, но все пак...А този вятър беше особен, такъв рядко се срещаше. Беше точно като онзи вятър, който виеше през една отминала отдавна седмица. Оттогава сякаш бяха минали години. Сега абсолютно същият вятър издайнически се завръщаше, за да напомни за себе си и за да я върне назад в спомените й. Отметна разсеяно глава. Небето беше синьо, без нито едно облаче. И синьото на небето днес беше особено. Беше…точно като очите му - наситено, ярко, донякъде натрапчиво, подканващо да вдигнеш поглед и да му се насладиш. Но не и днес. Не и в деня, в който вятърът беше точно като ОНЗИ вятър, когато небето имаше ОНЗИ син цвят и когато всичко я връщаше назад. Всичко я връщаше към момента, в който беше щастлива, в който беше себе си, в който не се чувстваше принудена на бъде някой друг и да не се страхува. Беше й позволено да е слаба, да е беззащитна, да се страхува, защото Той беше там. Когато Той беше там, нямаше нужда да е силна и да се справя с проблемите си сама. Присъствието му завладяваше цялото й съзнание, позволяваше й да се отърси от това, което я тревожеше. Него обаче отдавна го нямаше. Отиде си така, както дойде - неочаквано, без да хвърли поглед назад, без дори да се обърне. Не каза дори "Довиждане". Просто изчезна, както изведнъж изчезват облаците след проливен летен дъжд. Тя беше далеч от мисълта, че той ще се върне. Знаеше, че един път тръгнал, няма да се върне. Не очакваше някога пак да го види. Успя да изгради своя живот без него, колкото и трудно да беше в началото. Сега той нямаше място нито в съзнанието й, нито в живота й. Беше се превърнал в ненужен спомен от един по-красив свят, а тя вече нямаше желание да си спомня какво е могла да има, ако той беше тук. За нея беше безсмислено да си мисли за това, което вече го нямаше. Човек не може да живее само в миналото си, неговото място е в сънищата. И сънищата напоследък… В душата й се промъкна хлад, въпреки зноя. Сънищата й напоследък я плашеха заради реалността си. Бяха като неясни предчувствия за нещо, но не успяваше да долови дали беше хубаво, или лошо. Събуждаше се, а не помнеше какво е сънувала. Неясни образи я преследваха през деня, но тя не си спомняше нищо, колкото и да опитваше. Напрегнато очакване на нещо, което вече не беше част от живота й. Точно това изпитваше, докато пръстите й разсеяно галеха житните класове, през които минаваше, вървейки към нищото. Знаеше къде точно отива – никъде. Нямаше посока, нямаше път, имаше просто едно широко поле, през което тя трябваше да върви и да усеща някак горчивия полъх на вятъра, който сякаш долавяше усещанията й. Времето за нея нямаше значение.
Тя вървеше без да спира, без да се оглежда, без да се замисля за това къде ще я отведе безцелната й разходка. Сякаш всичко се случваше в просъница. Чувството за безтегловност не я остави, докато едва не се подхлъзна и не падна в неочаквано дълбоката пропаст, която се появи сякаш изневиделица пред очите й. Тя спря точно когато почвата под нея започна да се рони и отстъпи крачка назад. Не се чувстваше уплашена, нито притеснена. Сякаш се беше отдръпнала механично. Сякаш беше съвсем нормално да направиш крачка назад, за да избегнеш пропадането в бездна, от която едва ли ще се измъкнеш жив. Дори дишането й не беше учестено. Помисли малко и се приближи към ръба на пропастта, после погледна внимателно надолу. Купища изгнили дървета, назъбени скали и кал я гледаха злобно сякаш от дъното на ада. Усмихна се. Приемлив край на нещо, от което нямаше нужда повече. Чудеше се има ли начин да удави миналото си тук, без да загуби себе си. Питаше се има ли смисъл в това да загуби себе си, но да се отърве от всичко, което й се беше насъбрало през годините. Озадачаваше я това, което щеше да последва след това. Дали щеше да е абсолютният край на всичко? Щеше ли да боли? Имаше ли шанс след това да последва нещо - нов живот, нов свят, ново бъдеще? Направи още една малка крачка напред. Чу свличането на пръстта под краката си някак далечно и приглушено, сякаш идваше от друг свят. Беше като хипнотизирана.
- Нима ще скочиш – долетя иззад гърба й болезнено познат за нея глас. Притвори очи и се замисли. Нямаше начин да е той. Не и сега, след толкова много време.
- Това ли искаш? Да се удавиш в тая мръсна кал, от която измъкване няма? Искаш да зарежеш всичко онова, което имаш? Така ли искаш да приключи животът ти?
Гласът му продължаваше да изрича думи, които сякаш бяха на чужд език. Тя не обръщаше внимание на думите му, просто се наслаждаваше на гласа му и се молеше горещо всичко това да не е измислица на съзнанието й, което се опитваше да я накара да скочи в пропастта. Страхуваше се да се обърне, за да не се окаже всичко това просто някаква смешна измама на собствения й ум. Усети как той се приближава бавно, чуваше как тревата тихо шумоли под стъпките му, но все още не смееше да отвори очи. Настъпи тревожно мълчание. Тя рязко отвори очи и срещна погледа му – светлосин, пронизващ, студен и едновременно горящ, с преплитащи се сребристо-зеленикави нишки в тях, които сякаш улавяха всеки лъч на слънцето в себе си и го караха да изглежда по-ярък. Тя се усмихна отново. Очите му я следяха с напрегнато очакване. Той протегна ръка към нея и я докосна едва доловимо. Усети как през вените й преминава неизпитвана досега тръпка. Хвана ръката му, но преди той да успее да я задържи здраво, земята под тях рухна неочаквано.
Намериха ги след седмица. Беше обгърнал раменете й с ръце в опит да я предпази от удара. Прекалено късно. Вятърът яростно виеше в клоните на дърветата и донасяше мирис на есен. Беше същият онзи вятър.

Дано да ви хареса, въпреки че не е от най-добрите ми произведения. Ще чакам мнения.

xx_Mimi_xx · 2011-06-09 18:27:01

Like. ^^ й

kuklata_love_you · 2011-06-09 19:06:22

Много е хубаво

mishitu_ · 2011-06-10 11:58:40

Страхотно!!!

isuck! ‹з · 2011-06-10 17:30:05

Красиво.

#1 2011-06-09 18:08:13

Re: Вятърът

#2 2011-06-09 18:27:01

Re: Вятърът

#3 2011-06-09 19:06:22

Re: Вятърът

#4 2011-06-10 11:58:40

Re: Вятърът

#5 2011-06-10 17:30:05

Re: Вятърът

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook