Моментът на разплата

sofarawayX. · 2011-05-29 17:02:51

Историята я имах почната отдавна. Просто не знаех дали ще ви хареса. Да, за вампири е и може да ви се стори малко банална. Ако има интерес ще я продължа.(sun)

Хората са свикнали да живеят в спокойствие. Ние вампирите сме по- различни. Обичаме войната, битката, победата. Така живеем, така съществуваме. Дълги години живеехме в неизвестност. Не и докато не се разкрихме пред хората...

Името ми е Елизабет. Родена съм в далечната 1536 година. Искаше ми се да не живея в Америка, но нямам никакъв избор. И двамата ми родители бяха вампири. Защо казвам "бяха"? Просто в нашия свят си има закони. Направиха много грешки, много новоизмислени ходове и получиха наказание. И двамата бяха убити през 1769. Достигала съм дъното много пъти. Убивах, когото си поисках. Не ми пукаше за последствията. И така, докато не намерих Ерик. Той е доста по-стар вампир от мен. Жив е близо хиляда години. Той ми показа, че да си вампир си има и добри страни. Научи ме как да се контролирам. Ерик бе част от култ. Не, не ви говоря за някоя секта към църквата. Беше част от тайно общество вампири, за което не знаех. Те имаха за цел да направят живота си по- лек. Искаха да се избавят от нуждата за кръв, но скоро разбраха, че това е невъзможно. И аз се присъединих към култа. Там намерих приятели, а той се разрастваше. И така, докато се разкрихме пред света. Хората не реагираха добре. Някои дори се самоубиха. Не разбирах действията им- мислех ги за толкова глупави. Вече петдесет години живеем мирно. Е, или поне така се предполага. След като сключихме договори с хората, с които гарантирахме, че няма да пием кръвта им, те ни се присмиваха. Явно не осъзнаваха с кого си имат работа. Бяхме принудени да живеем заедно. Аз и Ерик бяхме изпратени в едно училище. Ясно бе, че ще завършим за пореден път. Заедно с нас бяха и още сто вампира. Всички в това училище си мислеха, че могат да командват един вампир, но скоро щяха да разберат,че това не е така..

Assiie · 2011-05-29 17:21:21

добро е още ?

happy girl · 2011-05-29 17:37:49

Добро е, продължи го.. ^_^

xnekfonikfox · 2011-05-29 22:03:30

Радва. ^^

nani_tyyy · 2011-05-30 14:35:02

This is perfect to me...
Още..??

sofarawayX. · 2011-05-30 15:03:17

Вървях по коридора на "Американско училище по приложни изкуства". Всички погледи бяха впити в мен. Чудех се дали беше заради това, че съм вампир, или просто заради късата ми пола и дългите ми крака. Имах страхотно тяло. Никога не съм криела, че се харесвам. Харесвах тялото си, очите си, косата си, всичко. Забравила съм да спомена, че аз и Ерик сме заедно, но предполагам вече сте се досетили. И като говорим за него, точно той ми трябваше. Не можех да го открия цяла сутрин, а наистина трябваше да говоря с него. Скоро престоеше бал и трябваше да избера дрехите си в тон с неговите. Естествено, че щях да облека онази черна рокля, която вече бях харесала, но все пак трябваше да се допитам и до него. Извървях разстоянието от входната врата до стълбите, водещи до втория етаж. Започнах да ги изкачвам и го видях. Беше се облегнал на стената. Обожавах го- него и всичко негово. Харесвах черната му коса, прекрасното му тяло, лъчезарната му усмивка. Мисля, че и той харесваше външния си вид. Стигнах до него и го целунах. Целувката продължи доста време и той се отдръпна.
-Ей, ще ме ядеш ли? Ако искаш може да пробваме.-каза Ерик.
-Да пробваме какво?-попитах го, защото наистина не разбрах какво каза.
-Да пробваме дали ще можеш да ме изядеш. Според мен и този път ще се окажеш гола, под мен!-оплези ми се.
Понякога забравях колко мъдър е всъщност. Или поне беше, докато не ме срещна. Малко развалих характера му ,но така ми харесваше. Обичах, когато се закачаше.
-Може и да пробваме. Зависи дали си добричък.- отвърнах му. -Дойдох само да се разберем какво ще облечем утре на бала. Аз съм избрала къса черна рокля. Как мислиш да си облечен?
-Щом си избрала, защо изобщо ме питаш какво ще обличам аз?! Не мога да те разбера. Винаги обличаш, каквото пожелаеш. Никога не питаш мен. странно е, защо сега ме питаш.-развика се той.
Не знам защо толкова се ядоса. Може би му бе писнало да ме търпи. Стана много яростен, а изражението му на побесняло куче ме плашеше.
-Няма нужда да ми викаш!-казах му,спокойна аз.
-Няма нужда ли?! Кога ще спреш да се държиш като 18-годишна. Доста по-стара си.- започна да вика по-силно.
-Знаеш ли какво! Няма да ходя на никакъв бал. Ще си седя сама! И да не си посмял да се довлечеш в общежитието ми. Спи си сам! И без това ще ти е по-добре. Нали винаги искам всичко! Накрая ще останеш сам, ще видиш.-започнах да му вика.
-Бет, аз..-започна да мърмори той.
-Остави ме!-тръгнах надолу по стълбите, но добавих.- И не ми звъни! Ядосана съм ти, много, страшно много!

littlepartofme · 2011-05-30 15:46:34

Страшно кефии.
(arrow) Дай некст.

nani_tyyy · 2011-05-30 15:56:47

Baby, i like it..
Още?..

xx_Mimi_xx · 2011-05-30 17:06:27

Страхотно е.

#1 2011-05-29 17:02:51

Re: Моментът на разплата

#2 2011-05-29 17:21:21

Re: Моментът на разплата

#3 2011-05-29 17:37:49

Re: Моментът на разплата

#4 2011-05-29 22:03:30

Re: Моментът на разплата

#5 2011-05-30 14:35:02

Re: Моментът на разплата

#6 2011-05-30 15:03:17

Re: Моментът на разплата

#7 2011-05-30 15:46:34

Re: Моментът на разплата

#8 2011-05-30 15:56:47

Re: Моментът на разплата

#9 2011-05-30 17:06:27

Re: Моментът на разплата

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook