В сянка

nani_tyyy · 2011-05-29 15:09:21

Реших да напиша нещо ново. Отчасти го сънувах.. Дано Ви хареса..

---------------------------------------------------------------------------------

Вампирите са бързи, силни,безсмъртни, красиви. Нищо не може да ги нарани. Е,почти нищо...
-----------------------------------------------------------------
Казвам се Ема. От шест години живея в къщата на Александър. Той е вампир. Бях единадесетгодишна, когато дойдох тук - в мрачен Лондон, обгърнат в тайни и мистерии, световната столица на вампирите. Тук всеки втори е кръвопиец. Тъкмо бях пристигнала, трябваше да живея с леля след смъртта на родителите ми. Александър ме откри и просто ме... взе за себе си. Той постоянно повтаря, че съм много специален човешки индивид, че не съм като другите и че един ден ще разбера колко съм специална. За щастие, още не знам какво е специалното в мен и се надявам скоро да не го открия.

11. март, 2008 г.
Облаците кръжаха над минувачите, ходещи по сивите улици на Лондон. Александър отново го нямаше. Той беше много потаен, почни не разговаряхме, много студен и... красив. Но кой ли от вида им не беше?!... Дълбоко се надявах да има и нежна страна, която още да не съм намерила и все още не намирам..,
Днес ставах на осемнадесет, но нямах намерение да празнувам. Просто седях пред прозореца на тавана и търсех слънцето, което с отчаяни опити се опитваше да си пробие път през гъстите облаци. Щеше да вали.
Изведнъж вратата зад мен се блъсна в стената.
- Отново ли гледаш слънцето?-беше Александър.
- Отново го няма... Къде беше?-попитах.
- Няма да ти е интересно, дори и да ти разкажа. Разбрах, че имаш рожден ден.-той ми подаде пликче, на което имаше надписа BULGARI. Погледнах и вътре имаше парфюм. Доста свеж и, изглежда, скъп. Оставих плика на земята. Той погледна разочаровано и каза:
- Не ти ли харесва?
- Не, не е това. Просто, нямаше нужда, но благодаря.
- Да си дойдем на думата. Довечера има пълнолуние. За всеки случай ще отидем във вилата в планината. Можеш да отидеш в хотел, ако се чувстваш самотна. Ние тръгваме. До утре.-каза и затвори вратата.
Не знам как точно действа пълнолунието на вампирите, никога не за ми казвали точно. Мисля, че разкъсват всичко по пътя си и изсмукват кръвта му. Затова на всяка пълна луна се заключват в тъмницата във вилата. Знам само, че това е нощта, в която аз оставах сама.
Какво обикновено и този път кръстосвах улиците. Не ме беше страх. Знаех, че каквото и да ми се случи Александър ще ме намери, нали бях "тайното оръжие". Виждала съм всичко, от уличен бои до изнасилване. Изведнъж нещо изскочи зад мен.
- Здравей, красавице. Идваш с нас.-каза мъжки глас.
- Луд ли си?!-обади се друг глас.-Това е момичето на Александър. пусни я или той ще ние убие!!
- Ако не знаете стоя тук! Не съм ничия собственост!-извиках и се отдръпнах.
Появиха се още трима високи мускулести мъже, съдейки по вида им бяха вампири.
- Той наистина не ти е казал нищо, а?!-ухили се ехидно първият мъж.
- Да ми каже какво?-приближих се до него, бях на път да го зашлевя, но се сдържах.
- Живееш в дома му от поне година, никога не е пил от кръвта ти, нали?-продължи той.
- Говори направо!-извиках в лицето му.
- Във вампирския свят си има закони също. Един от тях гласи, че когато вампир приюти момиче и не пие кръвта му за година, то се превръща в негова собственост. Чудя се дали ще се ядоса много ако те изсмуча. Миришеш вкусно, много вкусно.-изричайки последните си думи, той започна да се облизва и да обикаля около мен.
- Спри!-каза най-високия мъж.-Не искаш всички да умрем, заради теб, нали?!
- Изтриите от мозъка и тази случка и да си вървим.-каза момче, видимо наплашено.
Усетих рязка болка, но защото бяха изтрили случката от мозъка ми. Нещо не се получи, помнех всичко. Когато се свестих вече беше пет часа сутринта, поне доколкото видях от часовника си. Имаше болка в гърба ми. Станах, с неимоверни усилия, и видях, че на мястото, на което бях имаше кръв. Беше от гърба ми и вероятно главата ми. Не се бях отдалечила много от вкъщи, което ми помогна до една степен. Извървях разстояние от 15 минути за около час и половина, но стигнах преди хората да започнат да излизат по улиците. Стигнах някак до дивана, след това нищо не помня.
Събудих се полугола от болката в гърба ми. Някой промиваше кървавата рана на гърба и главата ми. Исках да се обърна, но не можах. Тежката ръка на промиващия ме, ме постави в предишното ми положение.
- Аз съм.-каза гласа на Александър, който се приближи до ухото ми.-Какво стана?
- Не помня.-излъгах.
- Защо ме лъжеш?
- А ти мен?
- Какво имаш предвид?-спря да промива раната и се наведе, така че очите ни се срещнат.
- Тези, които ми направиха това те познаваха. Познаваха и мен. Казаха, че съм твоя и затова няма да ме убият. А под "твоя" искаха да кажат, че живея у вас, а ти не си пил от мен. Нещо да кажеш по въпроса?-обърнах се на другата страна и се изправих с гръб към Александър.
- Откачалките са те излъгали, това е.-свали сакото си и ми го подаде. Споменах ли, че Александър беше безбожно богат...
- Откачалките нямаха вид да ме лъжат!-облякох сакото.
- Защо просто не си легнеш. Ако съм в настроение ще говорим.-каза той и тръгна към вратата.
- Не, няма и ти го знаеш. Защото никога не говориш с мен, никой не го прави. И колкото и да съм ти благодарна за всичко, което направи за мен, това няма да го преглътна така.-излязох от стаята и се качих в моята. Не знам защо, но се разплаках. След това заспах.

littlepartofme · 2011-05-29 15:20:54

Адски ме кефии. Дай ощее!

shushi_10 · 2011-05-29 15:33:49

Страхотно , ощее .

pink_sunshine · 2011-05-29 16:10:30

Много ми хареса,особенно щом е за вампири!Продължение?

bunny_lowe · 2011-05-29 16:33:35

много ми хареса ще има ли прдължение ?

sofarawayX. · 2011-05-29 17:03:26

Давай некст!

Assiie · 2011-05-29 17:17:47

Харесва ми !!

mimety_1 · 2011-05-29 18:47:40

хмм първо беше от шест годинии после от еднаа ....

nani_tyyy · 2011-05-30 03:39:18

хмм първо беше от шест годинии после от еднаа ....

По-точно "поне една". Става въпрос, че той не знае колко точно години. Закона е до една година...Затова казва една.

nani_tyyy · 2011-05-30 14:29:08

Част 2

Събудих се от гръмотевица. Навън валеше като из ведро. Не бях виждала такава буря от доста време. Станах и се облякох. Реших да почета, но тъй като не намерих нищо интересно бях обречена отново да препрочета "Хари Потър". Всички хубави книги бяха в библиотеката на Александър, а точно сега не ми се искаше да го моля за каквото и да е.
Качих се на последния етаж и отворих прозореца, за да мога по-лесно да наблюдавам дъжда, когато книгата ми омръзне. На последния етаж имаше четири стаи. Бях влизала само в две от тях. В едната имаше разни стари неща на предишните собственици, който все още не бяха изхвърлени. В тази, в която четях и често се подвизавах имаше маса, канапета, диван и един заключен гардероб. Беше малка стая пригодена така, че да можеш да избягаш от цялата суматоха в нея. Но тук никога не се случваше нищо, затова просто си отбивах времето в нея. Не ме интересуваше какво има в другите стаи, никога не ми е било интересно.
Облегнах се и вече захвърлих книгата, нищо, че бях чела около тридесет минути. Капките дъжд често докосваха кожата ми, донесени от силния вятър, който развяваше дългата ми кестенява коса. приближих се до прозореца и седнах на перваза. Беше стабилен и голям, затова нямаше опасност да падна.
Лицето ми беше блъснато от силен вятър. Когато отворих очи, видях Александър пред мен. Държеше се за прозореца и ме беше притиснал в рамката. Извика в лицето ми:
-Луда ли си?! Защо опитваш да се самоубиеш?
-Ти луд ли си?-казах и влязох в стаята.-Не се опитвам да се самоубия, гледам дъжда - това са две коренно различни неща!
-Можеш да гледаш дължа и през прозореца!-извика отново.
-Мога, но така е по-реалистично!
-Да, съвсем реалистично е да ме плашиш до смърт, че ще скочиш!-успокои се и влезе в стаята.
-Ти вече си мъртъв. Няма къде повече да умираш...
-Да, много остроумно.
-Добре, извинявай. Не искам да се самоубивам и съжалявам, че те изплаших.-казах и седнах на дивана.
-Приема се.-седна на канапето срещу мен и ме погледна.-Искаш ли да поговорим за случилото се вчера?
-Да, но тъй като ти не искаш, ще ти го спестя.
-Само дето въпроса е, че аз искам. Имам предвид, така или иначе, все някога ще трябва да ти кажа, нали?!-усмихна се.
-Добре, тогава да говорим.
-Какво искаш да знаеш...?
-Всичко!
-Добре, ще започна от самото начало става ли?
-Става...-казах и се облегнах назад.
-Казвам се Александър Василиев. Руснак съм. Вампир съм от близо петнадесет века. Превърнаха ме по време на война.
-А как става превръщането?-прекъснах го аз.
-Трябва да бъдеш убит и до една седмица някой вампир да ти даде от кръвта си. Но процеса на превръщане е много болезнен, хубавото е че е и много бърз, трае няколко минути.-поясни и продължи разказа си.-Не знаех какво съм. Създателя ми ме беше оставил още преди съзнанието ми да се проясни. След около триста години намерих всички тези самотни вампири и заживях с тях. Преживявахме някак си. До времето на ренесанса бяхме натрупали голямо богатство. Тогава се установихме и заживяхме в една голяма хубава къща в Испания. И така допреди четиридесет години, когато се преместихме тук, в столицата на вампирите.
-Когато те превърнаха върна ли се при семейството си?-попитах любопитно и загрижено.
-Да, но, когато дойде пълнолунието... без да искам ги разкъсах. Убих ги. И съжалявам много за това, но за 15000 години го преживях.-каза и се усмихна. Но в тази усмивка нямаше радост, имаше мъка, беше заместител на няколко сълзи, които пълнеха очите му.
-Обичаше ли семейството си?
-Ти обичаше ли своето?-каза и ме погледна право в очите.
-Разбира се, че да!
-Тогава защо не избяга, имаше толкова възможности?
-Защото леля ми не е моето семейство, а една злобна жена, която щеше да ме накара да намразя родителите си, заради чиято смърт, щях да съм обречена да живея с нея.-казах и отместих поглед.-Говорехме за твоето семейство!
-Да... Обикновено семейство. Живеех с жената и детето си. До нашата къща беше тази на родителите ми.
-Беше ли щастлив тогава?
-Да. Но умрях, а те заедно с мен... заради мен.
-Не е било нарочно, било е пълнолуние, а ти не си знаел.-опитах се да оневиня, трябваше.
-Може и да си правя, а дори да не си не мога да се обвинявам цял живот.
-Това звучеше гадно, нали знаеш?!
-Коя си и да ме съдиш, след като някъде там имаш живо семейство и не искаш да се върнеш при него..?!-каза го с раздразнен глас. Дойде ми като гръм от ясно небе.
-Да, коя съм аз..-станах и се запътих към вратата.
-Чакай, не исках да кажа това!-спря ме.-Съжалявам.
-Знаеш ли, мисля да се върна при това семейство. Отивам да си събера багажа.-казах и побягнах по стълбите.
Александър се появи пред мен.
-Не можеш да ме надбягаш и не може да си тръгнеш.-каза спокойно.
-Защо по-точно? Вампирските глупости от вчера ли? Нека ти напомня, че ти беше този, който каза, чеса лъжи!
-Не. Защото... мисля..., че... те обичам.-каза тихо.
Това беше неочаквано. Защо чак сега ми казва този факт?
Не знаех какво трябва да направя. Дали трябва да го целуна или на отида в стаята си, правейки се, че нищо не съм чула?! Докато мислех, усетих студените му устни върху моите. Езика му, преплитащ се с моя. Тялото му впило се в моето.

-------------------------------------------
Дано Ви е харесало

sofarawayX. · 2011-05-30 15:08:55

Харесва ми! Давай още!

littlepartofme · 2011-05-30 15:41:51

Давай некст по-бързо, чее стана интересноо .. .

xx_Mimi_xx · 2011-05-30 17:06:09

Супер.

shushi_10 · 2011-05-30 17:09:57

Още веднъж, страхотноо. Бързоо продължение.

pink_sunshine · 2011-06-03 14:37:07

Още веднъж, страхотноо. Бързоо продължение.

(y)

xx_Mimi_xx · 2011-06-03 15:42:37

Супер. < 33 ^^

happy girl · 2011-06-03 17:50:57

Искаам ощее!! Стана ми една от любимите историйки!! (: ^_^

#1 2011-05-29 15:09:21

Re: В сянка

#2 2011-05-29 15:20:54

Re: В сянка

#3 2011-05-29 15:33:49

Re: В сянка

#4 2011-05-29 16:10:30

Re: В сянка

#5 2011-05-29 16:33:35

Re: В сянка

#6 2011-05-29 17:03:26

Re: В сянка

#7 2011-05-29 17:17:47

Re: В сянка

#8 2011-05-29 18:47:40

Re: В сянка

#9 2011-05-30 03:39:18

Re: В сянка

#10 2011-05-30 14:29:08

Re: В сянка

#11 2011-05-30 15:08:55

Re: В сянка

#12 2011-05-30 15:41:51

Re: В сянка

#13 2011-05-30 17:06:09

Re: В сянка

#14 2011-05-30 17:09:57

Re: В сянка

#15 2011-06-03 14:37:07

Re: В сянка

#16 2011-06-03 15:42:37

Re: В сянка

#17 2011-06-03 17:50:57

Re: В сянка

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook