Нещо ново от мен... Без заглавие

desi-iliyan · 2011-05-25 20:33:56

Една нова история от мен... Дано ви хареса...

- Скъпа, защо все още си пред компютъра? Виж колко е часа. Утре си на училище. – чернокосата жена, открехнала леко вратата на стаята, гледаше с разочарована физиономия тъмнооката си дъщеря.
- Оф, мамо! Не съм на 10. Едва полунощ е. – уверено момичето отклони поглед от майка си и продължи да се взира в монитора.
- Галина, лягай си, защото утре въобще няма да пуснеш компютъра. – разнесе се мъжки глас, идващ от другата стая.
Девойката се вгледа в дланите си и ядно присви очи.
- Гася го … - гласът и бе яростен, а тя дори за миг не се опита да прикрие това.
Чернокосата жена, на име Петя, затвори тихо вратата и отиде да си легне. Галина знаеше, че след няколко минути ще дойдат да я проверят, затова се мушна под завивките с дрехите, като преди това само изключи монитора. Стана точно както очакваше, на десетата минута вратата се отвори,а през процепа на слабата светлина се видя мъж с кафява коса и котешки присвити очи. Това беше вторият баща на Галина, Ангел.
- Какво искаш сега … - сопна му се момичето.
Мъжът я измери с поглед и през зъби каза:
- Малката внимавай как ми говориш!
Момичето го погледна с кръвнишки поглед и се завъртя на другата страна. Ангел излезе от стаята и легна при жена си. След няколко минути Галя стана и седна на компютъра. Щом погледна екрана, нежна и невинна усмивка разцъфна на лицето и. Тя зарея поглед през прозореца и сякаш се заслуша в настъпилата тишина.
След малко се обърна отново към екрана и бутоните на клавиатурата защракаха ритмично.
„ Толкова си умен, толкова много искам да си с мен, но ти … „ мисълта и бе прекъсната от едва доловим шум, идващ от другата стая. Тя побърза да изгаси монитора и се мушна в леглото. Докато лежеше неподвижно и чакаше шума да утихне тя не можеше да спре да мисли за въпроса, който зададе на събеседника си: „ Знам че съм малка, но кажи харесваш ли ме, поне малко ?”

[ Smack that, all on the floor Smack that, give me some more Smack that, 'til you get sore Smack that, oh ooh ] песента се разнесе из стаята и Галина отвори очи. Протегна се като току що събудило се тигърче и изведнъж една мисъл наруши спокойствието и. „ Отговора на въпроса, боже мой… Дали ми е отговорил… ?”. С бързината на котка момичето се измъкна от леглото и седна пред компютъра. Бутна мишката и… Нищо. Някои бе влизал през нощта и го бе изгасил.
- Не, не това не може да е истина. Това е някаква шега. Просто шега. – думите и прозвучаха прекалено силно, може би и в другата стая я бяха чули. – Мамка му!

pink_sunshine · 2011-05-25 20:41:32

Изглежда интересно.Ще има ли продължение?

lady_eli_gaga · 2011-05-25 20:46:01

да ии на мен ми изглижда много интересно

desi-iliyan · 2011-05-25 20:54:04

Да ще има, стига да го харесате. Честно казано историята е много съвременна и проследява живота и чувствата на една тинейджърка също като мен самата. Така че надявам се да е интересна ). Благодаря за хубавите коментари.

rosi15 · 2011-05-25 20:57:18

Страхотно е!Ще чакам с нетърпение!

desi-iliyan · 2011-05-25 21:04:51

Мога да пусна още малко и тази вечер стига да има кой да чете

xnekfonikfox · 2011-05-25 21:09:05

Интересно е, кога ще пускаш следваща част?

desi-iliyan · 2011-05-25 21:11:56

- Какво става? – на врата се показа Петя и се загледа озадачено в дъщеря си.
- Кой, кажи ми кой е изключил компютъра? – гневния поглед на момичето обгръщаше Петя и за миг Галина си помисли, че е настръхнала.
- Сигурно Ангел, аз не съм влизала в стаята ти. – спокойния тон на жената още повече вбеси Галя. Тя излезе от стаята и застана на вратата на кухнята, присви очи и с хаплив тон каза:
- Каква работа имаш в стаята ми? Можеш ли да ми обясниш, какво точно търсиш там? Слушам…
Мъжът почти изтърва чашата с кафе, която носеше, от изненада. Той я погледна из под вежди и с не по-малко заядлив тон и отвърна:
- На кого говориш така? Няма да ми хабиш ток и по цяла нощ да ми бръмчи тоя компютър.
Галина се обърна, а гневът, който се надигна в нея растеше. Тя влезе в стаята си и пусна компютъра. Отвори снощния чат и с надежда се загледа в екрана.
- Мамка му! – този път гласът и беше нисък, но изпълнен с нещо повече от гняв. Нещо от вътре я караше да отиде и да му се развика, но от това така или иначе нямаше да излезе нищо добро, така че тя просто се облече взе чантата си и излезе от къщата.
Още щом отвори външната врата се почувства по-добре. Лъхна я освежаващ, хладен ветрец. Тя притвори очи за миг и се опита да забрави случилото се.
- Хайде, Галино… - от края на улицата се разнесе гласът на най-добрата и приятелка, Нора.
- Честно, и ти ли…? Знаеш колко мразя да ми викаш така. – Галя присви кафявите си очи и я изгледа на криво.
- О, госпожицата е ядосана от сутринта. Пазете се урагана ще вилнее. – разнесе се весел смях, а Пламена, сестрата на Нора, отстъпи крачка назад, уж от страх (може би наистина си беше страх).
Третото момиче от групичката, чакаща Галя просто се усмихна и с най-нежния си тон каза:
- Ей, оставете момичето. Разстроена е. Да не би снощи господин Перфектен да те е отрязал? – миловидното изражение на лицето на Нина внезапно се смени и тя прихна да се смее. Галя ги погледна и ги удостои само с жест, който не бих споменала.

pink_sunshine · 2011-05-26 07:08:43

Интересно е.

ecei · 2011-05-26 08:06:52

И на мен ми хареса .

Call Again · 2011-05-26 15:17:01

Интересно!

ludoto_muniche · 2011-05-27 14:40:21

Страхотна е ! Продължение ?!

desi-iliyan · 2011-05-27 15:19:35

Ето го и продължението ) Дано ви хареса ако има достатъчно желаещи ще пускам още

Последните слънчеви лъчи се скриваха зад хоризонта. Все още беше светло, но целия ден на Галя премина мрачно, така че и сега не се радваше да последните лъчи на слънцето. Днес в училище всичко беше прекалено скучно и далечно. Изпитаха я, но това дори за миг не я накара да се върне духом в училище. Момичето беше другаде и това се забелязваше дори от хора, които не я познават.
Сега отново седеше пред компютъра в очакване Той да и пише, но времето вървеше толкова бавно. Точно, когато съвсем беше изгубила надежда, макар че това се случваше всяка вечер, той и писа.
{Hi!}
Момичето се загледа за няколко секунди: „Само това ли? Сериозно? Само това заслужавам ?”
{Zdr}
„Щом ще е така, нека е така.”. След тази мисъл дори и тя самата осъзна, че всичко в главата и беше прекалено объркано. Реши да кара направо, затова му зададе същия въпрос, които я човъркаше от толкова време, а отговора му беше повече от ужасен.
{Chakai de ne zapochvai ot sega, toku shto sqdam...}
Момичето остана дълго загледано в монитора, очите и започнаха да парят, сякаш всеки момент ще се разплаче, но не стана нищо такова. Тя просто продължи да му пише, но вече само повърхностни неща, които бяха далеч от това, което искаше да говори с него. В този момент само една мисъл се въртеше в главата и: „ Край! Спирам да се занимавам с него, само ме наранява,а все още дори не ходим … „
Тази вечер Галя не спа добре. Разговора с Виктор(човека с когото си пишеше от толкова време, а той не и даваше шанс за нищо повече) я беше разстроил.
Сутринта из стаята се разнесе позната мелодия. Тя отвори очи и се загледа в скосения таван, точно над леглото той беше най-нисък и това я накара да се почувства още по-подтисната.
- Хайде, време е да ставаш… - чу се гласа на Петя, която мина покрай стаята на девойката и леко почука на вратата.
- Сериозно? Мислиш ли, че не знам…!! – грубия тон на Галина стресна дори самата нея, но все пак майка и беше свикнала с вкиснатото и настроение. Така или иначе от много време Галя винаги беше вкисната.

little_baby · 2011-05-27 18:40:44

Интересно е

kotenceto_998 · 2011-05-27 20:38:52

Страхотно е.. продължавай..!!!!!!!!!!!

TwilightGirl90 · 2011-05-28 04:49:46

Не е лошо.

vladiity · 2011-05-28 08:10:24

Хубаво е (: Продължавай !!

ecei · 2011-05-28 12:50:28

Имаш тук-там правописни грешки,иначе сюжета ми харесва . (:

pami7o · 2011-05-28 13:16:16

хУбАво0 Е

ludoto_muniche · 2011-05-28 15:51:49

Харесва ми ! Продължение ?!

desi-iliyan · 2011-05-29 12:03:31

Съжалявам за правописните грешки. Продължението ей сегичка ...

Момичето с усилие се надигна от леглото. Облече първите дрехи, които и се сториха прилични, взе раницата, която не беше гласила по-програмата си от седмици и просто излезе без да поздрави никой. На вън я посрещнаха лошото време и трите и приятелки, които бяха в особено весело настроение. Това я подразни още повече, но просто гледаше да не говори много. От скоро се сдържаше да не прави скандали.
Щом пристигнаха в училище Галя сложи слушалки в ушите си и се загледа в обувките се. Още на вратата това разсейване даде резултат. Тя се сблъска с „приятеля се”, Стефан.
- Добро утро, мишко! – тя чу превзетия му тон, въпреки силната музика. Свали едната слушалка и му се усмихна изкуствено.
- Добро утро! – отговора и беше сух и някак неприветлив.
- Сладурче, май утрото не е добро? Кажи ми, какво е станало, че принцесата ми не е в настроение? – гласът му беше толкова „лепкав”, че можеше да хване някое насекомо с него. Тази мисъл за миг оживи лицето на Галя, но промяната беше едва забележима.
Стефан, момче с гарваново черна коса и големи кафяви очи, ходеше с Галя от около месец, в началото всичко беше наред, но от както нещата с Виктор се задълбочиха (макар че само чувствата на Галя бяха нараснали или поне тя така мислеше), просто нещата между нея и Стефан не се получаваха. Той все още я обичаше, но дори за миг не се замисли защо държанието и е променено.

ludoto_muniche · 2011-05-29 13:29:49

Прекрасноо ! Продължение !?

kotenceto_998 · 2011-05-29 14:12:31

Прекрасноо ! Продължение !?

isuck! ‹з · 2011-05-29 14:36:21

Много са кратки частите... ;/ Прави ги по-дълги.
Иначе не е лошо.

desi-iliyan · 2011-05-29 18:41:39

Стефан отметна кестенявата коса на Галина от лицето и я целуна. Тя го погледна в очите и осъзна, че е глупаво да го наранява, та той правеше всичко за нея. Големите му кафяви очи бяха почти като нейните, имаше само една разлика, неговите бяха пълни с надежда и винаги искрени, а в нейните се четяха болка и много скрити тайни.
-Искаш ли след училище да се поразходим, мишко? – гласът му беше също толкова нежен, колкото и на първата им среща. Галя се замисли и си припомни факта, че всичко с Виктор приключи за нея. Тогава се усмихна, преметна ръка през рамото на приятеля си и каза:
- Да мишко, искам! Даже може да тръгнем още сега, няма да стоя седем часа тук. – Усмивката и беше някак по искрена, изпълнена с надежда за новия ден.
Те се хванаха за ръце и излязоха от двора на училището. Вятърът беше все още хладен, но и много ободряващ.
- Обичам те, мишоче! – думите се изплъзнаха от устата на Галя, без дори да усети, може би това ги правеше толкова искрени.
Стефан и Галя се разхождаха само половин час, след това седнаха в една детска градина и прекараха останалото време, до края на часовете, там. За тези няколко часа Галя почувства, че всичко е по-старо му, сякаш никога нещата не се бяха променяли.
Ветреца подухваше тихо, но не беше студен както сутринта, сега, няколко часа по-късно, той беше станал топъл и приятен. Галя и Стефан му се наслаждаваха, както никога до сега. Тя му обеща, че ще е с него на бала му следващата година и той и обеща същото, макар че тя беше само на 14 години. Двойката вървеше към къщата на Галя. Двамата се чувстваха по-влюбени от всякога. Те стигнаха до ъгъла, където всеки път се разделяха, Стефан я целуна и притисна до гърдите си, Галя се почувства закриляна и спокойна.

#1 2011-05-25 20:33:56

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#2 2011-05-25 20:41:32

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#3 2011-05-25 20:46:01

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#4 2011-05-25 20:54:04

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#5 2011-05-25 20:57:18

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#6 2011-05-25 21:04:51

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#7 2011-05-25 21:09:05

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#8 2011-05-25 21:11:56

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#9 2011-05-26 07:08:43

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#10 2011-05-26 08:06:52

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#11 2011-05-26 15:17:01

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#12 2011-05-27 14:40:21

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#13 2011-05-27 15:19:35

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#14 2011-05-27 18:40:44

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#15 2011-05-27 20:38:52

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#16 2011-05-28 04:49:46

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#17 2011-05-28 08:10:24

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#18 2011-05-28 12:50:28

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#19 2011-05-28 13:16:16

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#20 2011-05-28 15:51:49

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#21 2011-05-29 12:03:31

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#22 2011-05-29 13:29:49

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#23 2011-05-29 14:12:31

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#24 2011-05-29 14:36:21

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

#25 2011-05-29 18:41:39

Re: Нещо ново от мен... Без заглавие

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook