На мили от реалността!

Sweet.From.Strawberry · 2011-05-20 19:53:00

Спирам Любовен танц и Екстаз,защото ми дойде идея за нова история.Ще пускам частите през ден.Надявам се да ви хареса.

PS:Тази история ще я продължа до край.

- Ооо,Боже.Виж това момче Колин. -каза Бейли с отвръщение. - Пак се е запътил към офиса на директора.Кой знае какво е направил пак.
- Може да не е направил нищо лошо.Може дори да не отива на там. -казах аз като не отделях поглед от учебника по история.
- Да,вярвай си.Това е нещо като "традиция" за него.
- Не съди книгата по корицата.
- "Не съди книгато по корицата" какво е това?Някоя от великите реплики на Хана?Просто казвам фактите.Такива каквито са.Какво ти става?От кога го защитаваш?От кога си на негова страна?
- Не го защитавам.Просто казвам,че дори не го познаваш.
- А ти го познаваш,така ли?
- Не,но аз не го съдя.Знам през какво преминава и го разбирам. -казах аз и го погледнах.Той също ме погледна и аз отново забих глава в учебника.Дали е забелязал,че го гледам?Дано не е.Кой знае какво ще си помисли?Най-вероятно,че съм едно от онези повърхностни момичета,които нямат друга работа освен да обсъждат.Боже,дано не си е помислил,че говоря нещо лошо за него.
- Добре виж,не искам да се караме.Какво ще кажеш след училище ти,аз и другите да се съберем в нас и да гледаме някой филм? -предложи Бейли.Жалко,че трябваше да откажа.
- Не мога аз...
- Тогава на плажа?Искаш ли там?
- Не,не е заради мястото.Просто не мога.След училище трябва да се прибирам директно в нас,защото медицинската сестра си тръгва в два. Искам да успея да се прибера,за да не се налага майка ми да остава сама.
- Добре.Трябва да влизам в час,но ще се чуем по-късно,нали? -попита Бейли докато ставаще от беседката.Нашето училище беше доста елитно и доста добре оборудвано.Широки класни стаи,огромна библиотека,басейн за отбора по плуване,столова,шкафчета с ключалки и беседки за по-топлите дни като този и останалите 364 дни от годината.Да,много рако времето се разваляше.Най-често си беше чиста жега.Все пак това е Бевърли Хилс.
- Разбира се. -казах аз и я прегърнах.Имах свободен час,което значеше,че ще имам 40 свободни минути в които да скучая.Вместо да бездейставм реших да си подредя шкафчето.След като прекосих половината коридор и стигнах до него ми се случи нещо странно. - Хайде.Защо не се отваряш? -Много добре помних комбинацията и нямаше шанс да я забравя,защото беше рожденната ми дата.Банално,но не можах да измисля нищо друго. -94-06-16.Защо не се отваряш? -продължавах да опитвам.
- Трябва да я блъснеш.
- Какво? -попитах аз и се обърнах назад от където идваше мъйкия глас.
- Трябва да я блъснеш...вратичката на шкафчето.
- О,аз ... а не мисля,че така ще стане. -Беше КОЛИН!!![/b]

Extazy Baby · 2011-05-20 19:59:50

Харесва ми. ^^
Жалко, че спираш другите истории.

privaтe Love · 2011-05-20 20:06:22

Еее,страдам! "Екстаз" доста ми допадаше!Искам да знам краяя!
Иначе и тази историйка ми се струва яка

xnekfonikfox · 2011-05-20 20:13:09

Харесва ми. ^^
Жалко, че спираш другите истории.

Мда.

rosi15 · 2011-05-20 20:30:51

Супер е. ^^

mimitooo_love · 2011-05-20 20:49:52

Харесва ми

ivet955 · 2011-05-20 20:57:39

Много е интересно и жалко за другите истории. Но и тази ви се струва супер.

sofarawayX. · 2011-05-21 07:34:57

Страхотна е!

Billy_and_Tomy! · 2011-05-21 07:50:58

Страхотна е!

melani_54 · 2011-05-21 11:07:56

Много ми харесва

vladiity · 2011-05-21 11:44:16

Харесва ми. ^^
Жалко, че спираш другите истории.

Sweet.From.Strawberry · 2011-05-22 12:26:48

Опитах се да запазя самообладание.Не,че го харесвах или нещо подобно...просто се чувствах много странно покрай него.Имаше толкова дълбоки очи,че когато ме погледне настръхвах.Просто начина по който се втренчва ... сякаш знае всичко за мен,сякаш знае какво е в мислите ми.И тази негова съвсем лека усмивка... сякаш с една дума може да ме свали на земята.
- Ето,нека ти помогна. -каза той като свали раницата от рамото си,остави я на пода и се приближи кам мен.
- Не...аз мога и сама. -казах като пристъпих крачка назад.Той се спря,загледа се в мен и отново тази съвсем лека усмивка се появи на лицето му в комбинация с леко присвиване на очите.
- Просто исках да помогна. -каза той.Накара ме да се чувствам виновна.Как го правеше?Как ми въздействаше толкова силно?След като се наведе да си вземе раницата от пода го изчаках да излезе от училище,за да пробвам техниката с блъскането.
- Стана. -прошепнах си аз като се усмихнах.Веднага след като го отворих осъзнах,че той наистина се опита да помогне,а аз се държах отбранително.Затичах се към паркинга надявайки се да не съм го изпуснала,но за съжаление бях.Видях как червената му кола се отдалечава.Може би това е знак,че не трябва да му се извинявам.А и за какво?И аз самата не знаех какво да правя и защо толково много се вживявам.След като се върнах в училище започнах да подреждам шкафчето си,докато не би звънеца.
- Хана. -чух гласа на Бейли,която тъкмо излизаше от час. - Няма да карате история.
- Какво? - попитах аз.Все още бях разсеяна от случилото се.
- Сега имах история.На г-н Тейтън му изникна нещо неотложно и каза да предадем на който можем,че няма да е възможно да поеме класа ви.
- Ооо,а добре.Мерси,че ми каза.
- Трябва ли ти превоз?И аз приключих за днес.Може да се приберем заедно.
- Не.Аз съм с кола.
- Ами Ок тогава.До по-късно. -След като се разделих с Бейли отидох до колата си и я отключих.
- Какво по... -не палеше.Невероятно.Просто страхотно. - Сега как ще се прибера? -След още няколко опита да подкарам колата се върнах в училище,за да намеря майстора и да го помоля да я погледне.Разбира се не го намерих,но чух звук на потеглящ автобус.Побягнах,но без резултат. - Не,чакай.Не.Не тръгвай.Почакай...не. -виках аз след последния автобус.Примирих се,че трябваше да се прибирам пеш.Отидох до колата,затворих прозорците,заключих я и тръгнах към нас.Пътят от къщата ми до училище с кола беше 15 минути.Не ми се мислешеколко път трябва да бия пеш.След около 10 минути вървене студена капка се търколи по лицето ми.За секунди слънцето беше заменено с черни облаци. - Не,не,не.Точно сега ли? -казах аз като се спрях по средата на пътя и погледнах към небето.За миг малките капчици се превърнаха в пороен дъжд.Да,това беше онзи един ден от годината в който времето беше лошо.И все пак не можех да остана по средата на пътя и да се ядосвам,за това отново потеглих към нас държейки картонената си папка с учебници в нея над главата ми.
- Трябва ли ти превоз?
- Трябва ли ми какво? -попитах аз,тъй като от удрянето на капките дъжд по земята не се чуваше нищо.
- Трябва ли ти превоз? -Усетих се,че дори не знаех с кого разговарям,защото не бях поглднала към колата от която се чу гласа.След като погледнах видях ... Колин.

petushka88 · 2011-05-22 14:41:38

Невероятно е

privaтe Love · 2011-05-22 17:26:52

Супер

miss_hot · 2011-05-22 20:28:39

О, страхотно е !!
Давай некст..

Sweet.From.Strawberry · 2011-05-25 19:18:09

Какво правеше тук?Никога не го бях виждала в тази част.Аз дори не знаех къде живее.За секунда се замислих дали да приема,но пък защо не?Валеше дъжд и ми трябваше превоз до нас.А и това щеше да е добър момент да му се извиня.Погледнах го за няколко секунди,извъртях очи и пак го погледнах.Разбра,че искам да се кача.
- Влизай. -каза той като извърна главата си напред към пътя.
- Мерси. -Настаних се и сложих мократа папка в краката си. - Доста силно вали...Днес бързо се измъкна от училище. -Опитвах се да завържа разговор,но без успех. - Виж,просто искам да ти се извиня за държанието ми. -Отново никаква реакция.Той просто не отделяше поглед от пътя.Не променяше дори изражението си. - Добре... -повдигнах вежди. - ...щом искаш да мълчим,ще мълчим.След няколко минути не издържах и заговорих отново. - Може ли да те попитам нещо? -Не изчаках отговора му,но на дали щеше да има такъв. - Защо се държиш така с хората?Имам чувството,че всички са ти безразлични,защото когато някой се опита да бъде мил с теб... -визирах себе си. - ...ти изобщо не се интересуваш,не отразяваш,но в следващия момент,когато някой те издразни ти полудяваш и резултата винаги е един и същ.Викат те в дирекцията,наказват те и после всичко се повтаря.Защо го правиш? -Той ме погледна за секунда и после разко наби спирачки.
- Слизай. - каза Колин.

ecei · 2011-05-25 19:54:52

А страхотно . < 33
Още !

sofarawayX. · 2011-05-27 16:45:47

Страхотно!

kotenceto_998 · 2011-05-27 18:05:54

невероятно е..

Sweet.From.Strawberry · 2011-05-29 17:40:42

- Какво?
- Слизай от колата ми.
- Невероятно. -казах аз.Излизайки от колата блъснах вратата толкова силно,че щеше да се счупи.Той разбира се не се забави да ми отвърне,мина през локвата която беше до мен и ме изпръска. - По дяволите Колин.Такъв си глупак. -крещях след колата.Така или иначе бях мокра.Поне за това нямаше да се ядосвам.След като се прибрах в нас медицинската сестра тъкмо се обуваше. - Съжалявам,че закъснях. -казах аз като оставих мократа си папка и ключовете за колата на шкафчето до вратата.
- Спокойно,справихме се и без теб.Взе си хапчетата по график,след това даже отидохме на кратка разходка.
- Много ти благодаря Сара. -Така се казваше медицинската сестра.
- Хана...
- Знам,че трябваше да ти платя още миналата седмица,но в момента съм в нещо като криза.Обещавам,че утре ще ти платя. -казах аз и се молех да не напусне.Майка ми имаше рак.Открихме го рано,но нямахме пари за химиотерапия и болнична стая.За това наех медицинска сестра.Сара беше с нея докато бях на училище,след това аз поемах нещата.Майка ми трябваше да пие хапчетата си по график,за това Сара ми беше толкова нужна.
- Виж...знам,че ти е трудно,но и аз имам семейство. -Разбрах намека.
- Утре ще ти платя. -казах аз като отворих входната врата,за да излезе. - Здрасти мамо.Какво правиш? -попитах аз като влязох в стаята и.
- Здрасти миличка.Ами какво да правя?!Както всеки друг ден пих една дозина хапчета.А ти?Как мина деня ти?
- Нормално.Гадни учитли,междучасия и в нас. -не исках да и казвам,че денят ми е бил повече от ужасен,за да не я натоварвам.

Sweet.From.Strawberry · 2011-06-03 10:04:40

- Добре,сега да видим графика. -казах аз като взех дебелата тетрадка в която аз и сестрата отбелязвахме,кои хапчета е взела. - След 15 минути трябва да вземаш от сините.
- О,те свършиха.
- Как така са свършили?
- Днес Сара ми даде последното.
- Не бяха ли за още една седмица?! -питах се аз и се чудих от къде ще взема пари да купя нови.
- Не миличка.Погледни графика.В 8 и 30 имах последно от него.
- Добре.Отивам до аптеката.Ще се върна за нула време.Ще се справиш ли сама?Ако искаш ще извикам Сара.
- Хана,може да имам рак,но не съм на 5 години.Хайде отивай. -каза майка ми и се засмя.
- Искаш ли да ти купя нещо от магазина?Сок,сладко,нещо?
- Не,Сара ми направи супа.
- Добре.След малко се връщам. -казах аз.Преди да изляза отидох до стаята ми,за да сваля мокрите дрехи.Въпреки,че валеше,времето беше топло.Облякох си черен потник,върху него сив суитчер и дълги дънки.Обух някакви стари маратонки и излязох.Не си взех чадър,защото дъжда намаля,а и имах качулка.След като пристигнах в аптеката паказаах на аптекарката бележка с която можех да купя лекарството безплатно.Напълно бях забравила за тази бележка в нас.
- Заповядайте и приятен ден.
- Мерси и на вас. -Взех торбичката и излязох.Докато вървах към нас видях няколко момчета да си разменят пари зад един храст.Когато ги фокусирах видах,че едното момче е Колин.Изобщо не ми беше до него в оммента,за това продължих по пътя си.След като се прибрах дадох хапчетата на майка ми и отбелязах в таблицата. -Сега какво искаш да правим?Можем да ядем или да гледаме филми,или да играем на нещо.. ?
- Какво ще кажеш аз да гледам филм,а ти да се качиш в стаята си и да чатиш с някой.Или пък да излезеш с приятели.
- Добре.Няма да изляза,но ще се кача в стаята ми иии .... ще пиша домашни. -казах аз и се усмихнах.Когато ес качих влязох в банята и си взех топъл душ.След това увих тялото си с кърпа и зачеркнах днешния ден на калензара ми с хикс.По този начин отброявах колко дни остават до рожденния ми ден.Имаше само още тре днидокато навърша 17 години.Нямаше да правя някакво грандиозно парти в стил "Аз съм популярна и живея в Бевърли Хилс".Щяхме да сме само аз и майка ми пиейки шейкова и играейки на не се сърди човече.След като стана осем часа с майка ми седнахме да вечеряме,след това и дадох от жълтите хапчета за болки в тялото и се качих в стаята ми.
- Лека нощ миличка.
- Лека мамо. -провиках се аз.След като погледах малко телевизия си легнах.Заспала съм толкова дълбоко,че за малко и щях да се успя за училище.
- Изгрей и засияй миличка. -каза майка ми след като ме побутна,за да стана.

xnekfonikfox · 2011-06-03 13:46:42

Харесва ми ^^

Assiie · 2011-06-03 14:58:40

хубаво е

xx_Mimi_xx · 2011-06-03 15:42:05

Яко. ^^

fenfantazi_ · 2011-06-03 15:55:12

Радва!Още? (f)

#1 2011-05-20 19:53:00

Re: На мили от реалността!

#2 2011-05-20 19:59:50

Re: На мили от реалността!

#3 2011-05-20 20:06:22

Re: На мили от реалността!

#4 2011-05-20 20:13:09

Re: На мили от реалността!

#5 2011-05-20 20:30:51

Re: На мили от реалността!

#6 2011-05-20 20:49:52

Re: На мили от реалността!

#7 2011-05-20 20:57:39

Re: На мили от реалността!

#8 2011-05-21 07:34:57

Re: На мили от реалността!

#9 2011-05-21 07:50:58

Re: На мили от реалността!

#10 2011-05-21 11:07:56

Re: На мили от реалността!

#11 2011-05-21 11:44:16

Re: На мили от реалността!

#12 2011-05-22 12:26:48

Re: На мили от реалността!

#13 2011-05-22 14:41:38

Re: На мили от реалността!

#14 2011-05-22 17:26:52

Re: На мили от реалността!

#15 2011-05-22 20:28:39

Re: На мили от реалността!

#16 2011-05-25 19:18:09

Re: На мили от реалността!

#17 2011-05-25 19:54:52

Re: На мили от реалността!

#18 2011-05-27 16:45:47

Re: На мили от реалността!

#19 2011-05-27 18:05:54

Re: На мили от реалността!

#20 2011-05-29 17:40:42

Re: На мили от реалността!

#21 2011-06-03 10:04:40

Re: На мили от реалността!

#22 2011-06-03 13:46:42

Re: На мили от реалността!

#23 2011-06-03 14:58:40

Re: На мили от реалността!

#24 2011-06-03 15:42:05

Re: На мили от реалността!

#25 2011-06-03 15:55:12

Re: На мили от реалността!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook